Р Е Ш Е Н И Е № 6/31.1.2020г.
Гр.
Ямбол, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, първи касационен
състав, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ВАНЯ
СТОЯНОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Д. Георгиева, разгледа
докладваното от председателя КАНД № 162 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от ОД на МВР - Ямбол против Решение № 220/11.10.2019
г. по АНД № 150/2019 г. на ЕРС, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0261-000062/06.03.2019
г., издадено от Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн.
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ответника по касацията е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Сочи
се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на
ново решение по същество, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касаторът ОД на МВР - Ямбол, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Същият не взема и писмено становище по жалбата си.
Ответникът по касацията К.И. участва
в съдебно заседание лично. Оспорва жалбата, като счита, че решението на първоинстанционния съд е напълно законосъобразно и като
такова, следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е основателна
и поради това следва да бъде уважена.
ЯАС, първи касационен състав счита,
че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок
и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Решение № 220/11.10.2019 г. по АНД № 150/2019 г. на ЕРС, с което
е отменено Наказателно постановление № 19-0261-000062 от 06.03.2019 г.,
издадено от Началника на РУ – Елхово към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на ответника по касацията К.И. е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
За
да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими
доказателства при спазване на процесуалните изисквания, въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка, като е стигнал и до напълно законосъобразният
извод, че освен допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, е налице
противоречие с материалния закон.
Видно от разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В чл. 170, ал. 3 от ЗДвП пък е уреден начинът, по който следва да стане самото спиране – чрез подаване своевременно
на ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде
подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
В настоящия казус, видно от
показанията на свидетелите К. и М. – първият от които е актосъставител,
а вторият – свидетел – очевидец както при установяване на нарушението, така и при съставянето на акта, когато за първи път забелязали автомобила,
управляван от И. и решили да го спрат за проверка, тъй като те също са били в
движение, го последвали, като включили светлинния сигнал на автомобила. Няма
данни, а и твърдения, че към този момент е бил подаден сигнал към ответника по
касацията за спиране по предвидения в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП ред. Последният
продължил движението си, като отново бил последван от полицейските служители, които
този път включили и светлинен сигнал, но И. отново не спрял. В тази връзка
следва да се отбележи, че подаването
само на звуков и светлинен сигнал, без използване на стоп-палка или чрез
описваща полукръг червена светлина, не означава
сигнал за спиране по смисъла на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, а следва да се
приеме, че превозното средство е със специален режим на движение и за
останалите водачи е налице задължение да му осигурят възможност за
безпрепятствено преминаване. Именно затова законодателят е предвидил, че при
спиране от контролните органи на пътно превозно средство за проверка или за
оказване на съдействие, сигналът следва да бъде своевременен и ясен, като е
посочил и начините, по които може да стане това. Сигнал със стоп-палка в настоящия казус е бил подаден едва след като полицейските
служители настигнали ответника по
касацията и се изравнили с него, като свид. М. подал
такъв от прозореца на служебния
автомобил. Известно време след това И.
сам спрял и изпълнявал разпорежданията им. В конкретния казус, като се има предвид
обстоятелството, че сигналът е подаден със стоп-палка, но от движещ се
автомобил, извън населеното място и в
тъмната част на денонощието, административнонаказващият
орган е следвало да докаже, че този сигнал
освен че е бил възприет от И., е и бил както своевременен, така и ясен,
т. е. недвусмислен, но въпреки това той не се е подчинил и не е спрял. Това се налага още повече предвид
обстоятелството, че по делото е
безспорно установено, че ответника по касацията сам е спрял впоследствие и е
изпълнявал указанията на полицейските служители. Такива доказателства обаче не са ангажирани,
поради което и изводът на решаващия съд, че не е установено по безспорен и
категоричен начин виновно
поведение у И., е напълно обоснован.
Както АУАН, така и НП са издадени на база предположението, че сигналът за
спиране е бил възприет от ответника по
касацията, което обаче е недопустимо.
Отделно от горното, настоящата
съдебна инстанция напълно споделя становището на ЕРС, че е налице и съществено
нарушение на процесуалните правила, което се изразява в неяснота относно
извършеното нарушение. В обстоятелствената част на съставения АУАН, а и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че водачът
„не спира в най-дясната част на платното за движение, плавно увеличава
скоростта си и продължава движението си“, а като нарушена е посочена разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП. В НП самото нарушение е описано по следният начин: „Не
спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“. От така описано
нарушението не става ясно какво се вменява на нарушителя – че изобщо не е спрял
или че е спрял, но не плавно, респ. не на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение. Това обстоятелство има
съществено значение предвид факта, че ответникът по касацията, както се
установява от данните по делото, всъщност сам е спрял. Една такава неяснота не
само пречи на организирането на защитата, но и не дава възможност на съда да
прецени какво нарушение е извършено (респ. дали такова изобщо е извършено), а
оттам и дали правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на привлечено
лице.
Що се отнася до посочените в
касационната жалба решения на Административен съд Ямбол, същите са постановени
по казуси с фактология,
различна от тази на настоящия.
Предвид изложеното съдът намира, че
подадената касационна жалба е неоснователна. Решението – предмет на същата е
напълно законосъобразно и обосновано и като такова, следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изложеното ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 220/11.10.2019 г. по АНД № 150 по описа на
Районен съд Елхово за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете ЧЛЕНОВЕ:1./п/ не се чете
2./п/ не се
чете