№ 487
гр. Варна, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500625 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна
срещу Решение № 420/09.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1305/2023 г. по описа на
Районен съд - Варна, XII състав, с което са отхъврлени исковете му против М. А. А. с правно
основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено, че последният дължи, както следва:
сумата от 1854.23 лева – главница на незаплатена и неотчетена електрическа енергия по
корекция по Констативен протокол 5101711/08.04.2022г., начислена за периода от 09.01.2022
г. - 08.04.2022 г. за имот находящ се в гр. ********, клиентски номер ******* за което е
издадена фактура **********/12.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението - 15.08.2022 г. до окончателното заплащане на главницата,
сумата от 52.02 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 27.04.2022 г. до
05.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 5546/19.08.2022 г. по ч.гр.д. 10999/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XII
състав.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че въззиваемият е положил подпис
на всички депозирани искания, с които е декларирал, че е фактически ползвател на имота.
1
Твърди се, че сумата по коригиращата сметка не се дължи за реално потребена
електроенергия, както и че въздействието върху схемата на измерване на СТИ не е
необходимо да е пряк резултат от поведението на самия потребител. Отправя се искане за
отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с
което изцяло да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.
Въззиваемият М. А. А., чрез особения си представител, в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за процесуално допустим, поради което и
дължи произнасяне по същество на спора. Правният интерес от предявяване на
установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение
от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК№ 5546/19.08.2022 г. по ч.гр.д. 10999/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна, XII състав.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Електроразпределение Север” АД
– Варна с правно основание чл. 422 от ГПК против М. А. А. за приемане за установено, че
ответникът дължи следните суми: сумата от 1854.23 лева – главница на незаплатена и
неотчетена електрическа енергия по корекция по Констативен протокол
5101711/08.04.2022г., начислена за периода от 09.01.2022 г. - 08.04.2022 г. за имот находящ
се в гр. ********, клиентски номер ******* за което е издадена фактура
**********/12.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
- 15.08.2022 г. до окончателното заплащане на главницата, сумата от 52.02 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 27.04.2022 г. до 05.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5546/19.08.2022 г. по
ч.гр.д. 10999/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М. А. А., чрез
особения му представител, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че
ответникът да е единствен собственик на имота, поради да е налице основание да отговаря
за всички задължения за обекта, като счита, че доказва, че А. собственик на 1/16 ид.ч.
2
Оспорва се доказателствената стойност на констативния протокол от 08.04.2022г. вкл., че са
посочени имена на свидетеля без да са отразени други негови индивидуализиращи белези,
както и че не е ясно какво обстоятелство е наложило необходимостта от свидетеля „отказ на
представител“ или „отсъствие на клиента“.
От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на въззивника - ищец е чрез главно и пълно доказване да установи
законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В тежест на ответника – въззиваем е да установи правопогасяващите си възражения.
Настоящия съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства,
се установява качеството на потребител на А. за посочения адрес. Всички представени от
ищеца доказателства – Констативни протоколи, фактура, справки за потребление,
извлечения за фактури, искания от ответника и жалба от ответника са за идентични абонатен
и клиентски номер. В този смисъл е и ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на това съдът приема, че въззиваемият има задължението да заплаща
използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения по
неформален договор за доставка на ел.енергия, за посочения обект с клиентски
№**********, абонатен № *******. Въпросът кой е ползвал фактически електроенергията в
имота е ирелевантен за настоящото производство. Още повече, че от събраните по делото
гласни доказателства безспорно се установи, че имотът е обитаван.
Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл. 50, ал. 1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа
енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до
неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1,
т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена
и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл.
21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл. 98а и чл. 98в от ЗЕ /ДВ бр.74 /2006г. в сила от 01.07.2007г./, крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като
3
отношенията между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция или
търговец, и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните
мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.
В чл. чл. 50, ал. 1 т.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/ приложими за процесния случай, е предвидено, че, „когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при неизмерващо средство за търговско
измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от
пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово
ползване на електрическа енергия от клиента“. В тези случаи именно операторът на
електроразпределителната мрежа /в случая „Електроразпределение Север“ АД/ следва да
изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за
сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати /арг. от чл. 56 ПИКЕЕ/.
Въведеното от ищеца основание за възникване на вземането му в исковия размер е
извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. Съгласно чл. 50,
ал. 2 от ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за наличие на неправомерно механично въздействие, довело до промяна на
схемата на свързване на СТИ, съответно за несъответствие при отчитането на потреблението
на ел. енергия в обекта на въззивника е обективирана в констативен протокол. Изрично
оспорени в отговора на исковата молба са формалната редовност на съставения констативен
протокол, както и материалните предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 50, ал. 2
от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от
4
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв.
В конкретния случай констативният протокол от проверката, извършена на
08.04.2022 г. е подписан от свидетел в хипотеза на отсъствие на клиента. В протокола е
отразено, че констатациите са направени в отсъствие на клиента от проверката. Изрично
оспорена в отговора на исковата молба е законосъобразността на процедурата по
констатиране на неправомерното въздействие. Така заявените доводи са неоснователни с
оглед доказателствата по делото. Установено е в тази връзка, както от съдържанието на КП,
така и от свидетелските показания на свидетелите О. и К., че проверката на електромера е
извършена от служители на дружеството оператор на мрежата, които имат уредено
правомощие за извършване на технически проверки на място, както съгласно чл. 46 от
ПИКЕЕ, така и по силата на обвързващите страните ОУ към ДПЕЕЕМ. От друга страна
обективираните в КП факти и обстоятелства, са установени и с кредитираните като преки и
кореспондиращи със съдържанието на констатациите в КП показания на свидетелката О..
Ето защо съдът приема оспорването на така установените факти за недоказано.
Ангажираните от ответника гласни доказателства – показанията на свидетелката В. И. Х. не
следва да бъдат ценени от съда, тъй като същите противоречат на елементарната житейска
логика. Същата твърди, че подписът за свидетел в КП е нейн, но не си спомня кога го е
подписала. Свидетелката твърди, че е видяля да се копае под къщата на съседа й на ул.
„Петко Напетов“, както и че в изкопа има нещо желязно, но не й е обяснено подробно защо
се копае. Релевира още, че не е прочела документа, който е подписала. Горните твърдения
обаче са вътрешно противоречиви, тъй като в самия констативен протокол ясно е отразено,
от кой е съставен, за кой обект и титуляр се отнася, във връзка с какво е изготвен и какви
констатации са обективирани в него. По делото не са наведени твърдения, а и не са
ангажирани доказателства свидетелката да е неграмотна или да не разбира свойството и
значението на своите действия и по конкретно полагането на подпис като свидетел в КП.
Т.е. по делото не са ангажирани годни доказателства, които да оборят констатираното от
служителите на въззивното дружество в деня на проверката в обекта на въззиваемия.
Без значение в тази връзка е началният момент на неотчитане в обекта, както и
точното количество реално доставено и потребено количество ел. енергия от потребителя,
доколкото сумата по коригиращата сметка не се претендира като цена на реално доставена и
потребена ел. енергия. Още повече, че от СТЕ се установява, че начисленото количество ел.
енергия може да бъде реално доставено и потребено в процесния обект.
Въз основа на съвкупността на доказателствата по спорния факт, съдът приема, че КП
отразява действителното фактическо положение, така както то е осъществено, отговаря на
5
изискванията за редовност от формална и съдържателна гледна точка, поради което
съставлява законосъобразно проведен етап от производството по корекция на сметка
съобразно изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и съставлява годно основание за
последващо коригиране на сметката на ползвателя. Установено е също от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, че констатираното въздействие в случая се свежда до промяна на схемата на
свързване на СТИ с ЕРМ, вследствие на което е налице неотчитане от измервателната
система на цялата преминала по захранващия неправомерно свързан от ел. мрежата кабел
към електроконсуматорите на абоната ел. енергия. Извършеното неправомерно
вмешателство в схемата на свързване на СТИ с обекта е причина цялата потребена ел.
енергия да не се измерва и отчита, както и да не се заплаща цената й. Следователно, по
делото е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до неизмерване на
целия обем доставена и потребена ел. енергия, като елемент от фактическия състав на
правомощието по чл. 55, ал. 2 от ПИКЕЕ. Установеното чрез експертно заключение в този
смисъл не е опровергано с други доказателства по делото, поради което съдът приема, че
предпоставките на основанието за преизчисление по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ са били
осъществени и извършената на това основание корекция на сметка е законосъобразно
извършена. В заключение, съдебният състав приема, че извършената от ответника корекция
на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е законосъобразно
проведена, поради което начислената чрез преизчисление сума се дължи от ползвателя.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета пред първоинстанционния
съд допълнителна СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
безспорно се установява, че съоръженията, с които е изградена електрозахранващата
инсталация в обекта, могат да се натоварят безаварийно с мощност до 13.9 кW, което
означава, че предоставената мощност в обекта е под 100 кW. Електромерът към датата на
проверката е бил в метрологична годност. Налице е неправомерно свързванес
електроразпределителната мрежа с проводник със сечение 16 кв.мм, като СТИ не може да
измерва цялата потребена ел. енергия. Същата не се отчита и не се заплаща от абоната. При
това положение за период от 90 дни през СТИ може да премине ел.енергия в размер на 7920
кW, чиято левова равностойност е 1854.23 лева. С оглед изложеното съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен за горната сумата.
Основателност на главния иск предполага и основателност и на акцесорния за
обезщетение за забава. Падежът на задължението на въззиваемия да заплати сумата по
фактура № **********/12.04.2022 г. е до 26.04.2022 г., като считано от следващия ден
същият изпада в забава, съобразно разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД и чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, а
именно: от 27.04.2022 г. Размерът на законната лихва е нормативно определен с ПМС.
Доколкото правно релевантен за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ,
определян с решения на УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за
установяване на размера на лихвата за периода от 27.04.2022 г. до 05.08.2022 г. не са
необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на
6
изчисление, при използване на софтуерния продукт „АПИС-ФИНАНСИ”, съобразно
обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период, съдът определи размера
на дължимото обезщетение за забава върху главницата от 1854.26 лева за процесния период
на 52.02 лева.
Дължи се законна лихва върху присъдената главница от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 15.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна, поради което
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, като вместо него бъде постановено
друго, с което между страните бъде прието за установено, че М. А. дължи на търговското
дружество, както следва: сумата от 1854.23 лева – главница на незаплатена и неотчетена
електрическа енергия по корекция по Констативен протокол 5101711/08.04.2022г.,
начислена за периода от 09.01.2022 г. - 08.04.2022 г. за имот находящ се в гр. ********,
клиентски номер ******* за което е издадена фактура **********/12.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 15.08.2022 г. до окончателното
заплащане на главницата, сумата от 52.02 лева - мораторна лихва върху главницата за
периода от 27.04.2022 г. до 05.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5546/19.08.2022 г. по ч.гр.д. 10999/2022 г. по описа
на Районен съд – Варна, XII състав.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение № 420/09.02.2024
г., постановено по гр.д.№ 1305/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XII състав следва да
бъде изцяло ревизирано.
В първоинстанционното производство ищецът „Електроразпределение Север” АД е
отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, поради което ответникът М. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 1504.05 лева, представляваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска – 86.05
лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 588 лева, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /лист 131 от първоинстанционното производство/, депозит за
особен представител на ответника – 500 лева, депозит за изготвяне на СТЕ – 300 лева и
такса за призоваване на свидетел – 30 лева.
В заповедното производство заявителят „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна
е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по
делото разноски, поради което ответникът М. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 88.12 лева, представляваща заплатени държавна такса – 38.12 лева, юрисконсултско
възнаграждение – 50 лева.
За въззивна инстанция на въззивника „Електроразпределение Север” АД, гр. Варна,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да му се присъдят разноски като ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 1150.08 лева, представляваща държавна такса за
въззивно обжалване – 62.08 лева, депозит за особен представител – 500 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение – 588 лева, съобразно представен договор за правна защита и
7
съдействие /лист 42/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 420/09.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1305/2023 г.
по описа на Районен съд - Варна, XII състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. А., ЕГН **********, с адрес: *********
ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, както следва:
сумата от 1854.23 /хиляда осемстотин петдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/
лева – главница за незаплатена и неотчетена електрическа енергия по корекция по
Констативен протокол 5101711/08.04.2022 г., начислена за периода от 09.01.2022 г. -
08.04.2022 г. за имот находящ се в гр. ********, клиентски номер ******* за което е
издадена фактура **********/12.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението - 15.08.2022 г. до окончателното заплащане на главницата и
сумата от 52.02 /петдесет и два лева и две стотинки/ лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.04.2022 г. до 05.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5546/19.08.2022 г. по ч.гр.д.
10999/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XII състав, на основание чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, както следва: сумата от 1504.05
/хиляда петстотин и четири лева и пет стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното
производство; сумата от 88.12 /осемдесет и осем лева и дванадесет стотинки/ лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 1150.08 /хиляда сто и петдесет лева и осем
стотинки/ лева – разноски във въззивното производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8