Номер 263416.10.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораIII-ти граждански състав
На 15.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103097 по описа за 2020 година
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от Г. П. П. , в която твърди, че с решение №1706 от
05.12.2019г. по гр.д.№ 4922 по описа за 2019г. на PC гр.Стара Загора й били предоставени
родителските права над малолетното дете **, като на бащата бил определен режим на лични
контакти всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18ч. в петък, до 18 часа в
неделя с преспиване, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката, както и всяка нечетна година детето да прекарва при бащата Коледните празници с
преспиване от 24.12. до 26.12 включително, а всяка четна година Великденските празници с
преспиване от Велики петък до Великден, както и по всяка друго време по взаимно съгласие
на родителите.
Със същото решение ответника бил осъден да заплаща издръжка в размер на 180лв.
По бракоразводното дело постигнали споразумение. Решили, че отношенията между
тях ще се нормализират, но ** използвал режима на лични контакти, за да я тормози. Когато
искала да чуе детето им, докато то било при баща си, то не вдигало телефона си.
Напоследък, след като изпълнявали режима на лични контакти детето се прибирало при нея
и се държало арогантно с нея, случвало се и да я удря. Заявява, че няколко дни, след като се
приберяло при нея, детето не искало да говори и изглеждал много притеснен и неспокоен.
Използвал думи, които не бил чувал у дома, като бащата ** обиждал майка й и нея самата
пред детето.
Случвало се е да се обажда на детето, докато е при баща си, като установявала, че в
този момент (в 22:30ч. през нощта) то било навън и когато го попитала какво правят с баща
си то й отговаряло „Не те интересува“ и „Не ти влиза в работата какво правим“. Тези
действия на бащата я притеснявали както и състоянието на детето, когато се връщало след
режим. Когато го питала, как са прекарали времето си *** й отговарял, че рядко вижда баща
си, тъй като бил до късно на работа. Също така бащата освен определения размер на
1
издръжката не давал никакви допълнителни средства за детето. С увеличаването на
възрастта му нараствали и неговите нужди. Във връзка с възникналата епидемична
обстановка в страната и преместването от присъствено към онлайн обучение за учебната
година 2019/2020 се наложило да закупи лаптоп на детето, с цел то да може пълноценно и
ефективно да посещава своите часове и да изучава учебният материал. За този лаптоп
Радослав отказал категорично да помогне по какъвто и да е начин с неговото закупуване,
като той й казал да го закупи с издръжката си. Освен това, детето се нуждаело от учебници,
дрехи, училищни пособия за първият учебен ден, ходило на уроци по английски в училища
„Европа“ и счита, че й е трудно да покрива нуждите на детето със заплата си и присъдената
издръжка.
Предвид възрастта на детето и това, че полага грижи за неговото възпитание и
отглеждане и явното пренебрежение към него, счита, че към настоящия момент са налице
изменение на обстоятелствата и режима на лични контакти следвало да бъде променен.
Счита, че след като поведението на бащата заплашвало правилното развитие и с оглед
интересите на детето режима на лични контакти с бащата не следвало да е с преспиване и не
следвало да е 3 дни през седмица - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване; 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуската на майката, като взема и
връща детето от и до дома на майката; както и 5 дни през Коледните празници през
нечетните години, като детето се взема от дома на майката.
Моли съда да постанови решение, с което да измени постановения по гр.д. №
4922/2019г. на PC гр.Стара Загора режим на лични контакти на бащата Р. М. Р. с детето ***,
както следва - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване; 20 дни през
лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката, като взема и връща детето от и до дома
на майката; както и 5 дни през Коледните празници през нечетните години, като детето се
взема от дома на майката.
Да постанови решение, с което да увеличи размера на присъдената издръжка за ***
от 180 лв. на 300 /триста/ лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на същата.
Моли съда да присъди добавка на основание чл.143, ал.4 от СК в размер на 200лв.,
дължими до 15.09 всяка година за покриване нуждите на детето за започване на учебната
година.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Р. М. Р. , в който заявява,
предявеният иск е допустим. Намира така предявените искове за изцяло неоснователни, като
с настоящия отговор оспорва същите, както по основание така и по размер.
2
Счита така направените искания за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 143
на СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Следователно
получаването на издръжката било безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете"
и на нужда от издръжка, която не била задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (така и т.2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Алиментното
задължение на родителя, обаче, не било безусловно що се касае до размера на даваната
издръжка зависило от възможността на същия да предоставя такава - арг. от чл. 140, ал.2 СК.
Това означавало, че родителят дължал издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални (жизненоважни) нужди можел да отдели средства и за издръжката на своето
дете. Размерът на издръжката се обуславял от съотношението между нуждите на лицето
имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не били константни, законодателят предвидил възможност при промяната им
издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена - чл. 150 СК. За да бил
основателен искът по чл. 150 СК и чл. 143, ал. 4 от СК, било необходимо да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По отношение на доходите, които получавал от месечното си трудово
възнаграждение, счита, че същите не само, че не се увеличили, а с оглед времето и
обстоятелствата, както и със средствата и доходите, с които разполагал същите били
значително занижени, като към настоящия момент било невъзможно да изплаща по - висока
издръжка от присъдената със съдебно решение № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д № 4922 по
описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора, а именно 180,00 лв. Към настоящия момент били
доста усложнени социално икономическите условия в страната и това се отразявало на
всички трудещи се хора. Видно от представеното Удостоверение с изх. № 15/14.09.2020 г.,
получава минимална работна заплата, в размер на 610,00 лв., като Нетният доход от трудово
възнаграждение, което получавал средно месечно не надхвърляло 473.35 лева. Това били
финансовите средства, с които разполагал и които му се заплащали от работодателя по
сключения трудов договор.
С оглед влошеното здравословно състояние на баща му, който бил със заболяване -
деменция, се налагало да му помага финансово и нямал възможност за заплащане на по-
голяма сума за издръжка на сина си. Исканият размер на издръжката би бил непоносим за
него и не би могъл да я изплаща.
На следващо място не била настъпила трайна съществена промяна, след влизане в
сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д № 4922 по описа за 2019 г. на PC гр.
Стара Загора.
3
От влизане в сила не била изминала дори година. Ако се приемело, че е настъпила
промяна, то тя със сигурност не била в посока увеличение на доходите му, а напротив, в
новата му работа получавал двойно по-ниска заплата в сравнение със старата. Заявява, че
безработицата расте, през всеки изминал месец от 2020 г., вследствие на пандемичната
обстановка, а с промяната на работата му, възнаграждението му намаляло значително.
Заявява, че е отговорен и съвестен родител и във всеки момент се стараел да осигури
необходимите неща, за детето си, съобразно своите доходи. Следвало да се отбележи, че се
грижил и до сега се грижи за нуждите на детето, като редовно плаща определената
издръжка. Също така, понякога съумявал да задели и да дава на сина си парични средства,
когато се виждали, които да послужат за удовлетворяване на останалите му физически и
духовни нужди във връзка с правилното му и хармонично развитие. Редовно му закупувал
дрехи, а за първия учебен ден му закупил учебни материали и пособия.
Не оспорва нуждата от издръжка на сина си. Твърди обаче, че към настоящия момент
било абсолютно невъзможно да заплаща претендираните суми в размер на 300.00 лв.
месечно, считано от датата на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на
същата, както и добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК в размер на 200,00лв., дължима до
15.09 всяка година.
На този етап не разполагал с такава финансова възможност. Доходите му били
намалели почти двойно от влизане в сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д №
4922 по описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора, а предвид установеното заболяване
(деменция) на баща му, последният се нуждаел от допълнителни парични средства, предвид
ниската пенсия, която получавал.
Счита за неоснователно искането за изменение на постановения по гр. д. 4922/2019 г.
на PC гр. Стара Загора режим на лични контакти с сина му. Ищцата искала режимът да бъде
заменен със следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване; 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с отпуската на ищцата, като взема и връща детето от и до
дома на майката; както и пет дни през Коледните празници през нечетните години, като
детето се взима от дома на майката. Предложеният режим значително съкращавал периода
на срещи между него и ***. С предлагания от ищцата режим, детето ще се изолирало от него
и щяло да расте при липсата му, което несъмнено щяло да се отрази на неговото развитие.
За да бъде променен режима на личен контакт между бащата и детето било
необходимо по несъмнен и категоричен начин да се установят факти и обстоятелства, които
да доведат до тази необходимост. Между *** и бащата имала много силна връзка. При
осъществяване на личните контакти със сина си, се съобразявал както с режима му, така и с
възможностите и ангажиментите на майка му.
Сочи, че в периода на развитие, в който навлизал ***, той опознавал света,
4
изграждали се неговите интереси, представата за ценности, създавали се стереотипи на
поведение. Режимът на личен контакт следвало да осигурява възможност за сина му да
расте, да се развива и да се възпитава под грижата и подкрепата на двамата родители, а
исканият от майка му, значително стеснен режим, преграждал тази възможност.
Твърди, че с *** прекарвали времето си в игри и смях, но това време, с отрастването
на сина му, не било достатъчно за развитието на отношения им, а с исканото стесняване на
режима, то щяло да бъде крайно недостатъчно. През изминалите години между него и
детето, се изградили отношения на доверие и разбирателство. С отрастването на *** било в
негов интерес да се осъществяват по-чести и продължителни срещи, за да може да бъде част
от неговия живот.
В жилището, в което живее, отделил специален кът за *** и в негов интерес бил той
да оставал по-често да преспива в жилището, като по този начин двамата ще доразвиели
изградените между тях отношения на баща и син.
На следващо място от влизане в сила на решение от № 1706 от 05.12.2019 г. по гр. д
№ 4922 по описа за 2019 г. на PC гр. Стара Загора изминал период от време, който бил по-
малко от година.
Счита, че обстоятелствата, при които бил определен съществуващият режим на личен
контакт не се променили съществено, което от своя страна не налагало режимът да бъде
изменен, тъй като определеният със съдебен акт, режим на личен контакт бил съобразен с
интересите на сина му и при отчитане крехката му възраст. Режимът на личен контакт в
сегашния му вид, постигал целите си.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените от Г. П. П. , с
ЕГН **********, искове като неоснователни и недоказани, ведно със всички законни
последици от това.
Претендира и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че се разглеждат
два кумулативно съединени иска и следва да бъдат квалифицирани като такива по чл. 150
от СК, чл. 143, ал.4 от СК.
От приложените писмени доказателства, съдът счита, за доказани обстоятелствата, че
детето *** е родено на 28.12.2010 г. от родители Г. П. П. и Р. М. Р. , като с решение по гр.д.
№ 4922/2019 г. по описа на РС Стара Загора бракът между страните е прекратен и
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на
майката Г. П. П. . Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно, съдът се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на
5
родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. С решението си съдът
следва да определи личните отношения между родителя и детето, като държи сметка за
интересите на детето. Под "интереси на детето" се разбират всестранните интереси на детето
по неговото отглеждане. Тези интереси следва да бъдат преценени с оглед на следните
обстоятелства: възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на родителите
към децата; привързаност на децата към родителите; полът на децата; възраст на децата;
помощта на трети лица; жилищно-битови и други материални условия на живот, и др., като
съдът счита, че в това производство страните следва да сочат доказателства именно в тази
насока.
Безспорно е по делото, че ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 180 лв. В това производство ищцата следва да ангажира доказателства за
променените обстоятелства от присъждане на издръжките и за възможностите на ответника
да заплаща издръжки в поискания размер, а ответникът да ангажира доказателства за
възможностите си да заплаща издръжката.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите
страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за
доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът, счита че следва да приеме представените с исковата молба и отговора
писмени доказателства, тъй като същите са допустими и относими по смисъла на ГПК,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Акт за раждане; Решение; Декларация
СИС; Касов бон; Удостоверение за доходи, както и Удостоверение с изх. № 15/14.09.2020 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочат гласни доказателства.
6
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.11.2020. от
10.50 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане”, да се
изпрати на ищцата копие от отговора и доказателствата на ответника.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7