РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500233 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Д. Р. К.,
гр.Бургас, против решение № 22/09.01.2021г. по в.гр.дело №1946/2019г. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата му
против разпределение на суми, получени от публична продан на два
недвижими имота, предявено на 08.11.2019г. по изпълнително дело
№576/2013г. по описа на ЧСИ И. Б..
Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което
обжалваното разпределение да бъде отменено и върнато на съдебния
изпълнител за изготвяне на ново. Намира, че неоснователно съдът е
отхвърлил оплакването му за неправилно изчисляване на таксите и
неправилното разпределяне на част от тях като привилегировани по реда на
чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД.
Неправилно, според жалбоподателя, е оставено без уважение и
оплакването му против включването като привилегировано по чл.136, ал.1,
1
т.2 ЗЗД вземането на община Несебър за такса „битови отпадъци“ за
продадените имоти. Излага доводи, че тя не се ползва с тази привилегия, тъй
като не е данък, макар да е публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3
ДОПК. Таксата се дължи за ответна услуга, възмездно плащане, за разлика от
данъците, които са изрично посочени като привилегировани в разпоредбата
на чл.136, а.1, т.2 ЗЗД.
Въззивна жалба с идентично съдържание и искания против същото
решение е подадена от ВЛ. Л. К..
В отговор на двете жалби, подаден от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез
пълномощника адв.П., се иска оставянето им без уважение като
неоснователни. Считат ги за просрочени с оглед датата на постановяване на
обжалваното решение.
Твърди се, че таксите, посочени от съдебния изпълнител в
разпределението са индивидуализирани и правилно поставени по реда на
чл.136, ал.1,т.1 в разпределението.
Оплакването за липса на привилегия на вземането на община Несебър за
такса „битови отпадъци“ се споделя от банката като основателно и се
поддържа с доводи, че чл.162, ал.2 ДОПК не създава привилегия за
общинските и държавни вземания, а само определя техния характер.
Привилегиите се определят по реда на чл.136 ЗЗД, съгласно която разпоредба
се отнасят само до данъците, дължими за имота.
Бургаският апелативен съд след като разгледа жалбите, становището
на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема
за установено следното:
Въззивните жалби са своевременно подадени, от надлежни страни,
допустими са и следва да бъдат разгледани
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
жалби на настоящите жалбоподатели – длъжници по изпълнително дело №
576/2013г. по описа на ЧСИ Божилова против разпределение на суми,
получени от публична продан на два недвижими имота, предявено на
08.11.2019г. с оплаквания, поддържани и пред настоящата инстанция за
2
неправилно изчисляване на таксите и неправилното разпределяне на част от
тях като привилегировани по реда на чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД в разпределението и
за неправилно включване като привилегировано по реда на чл.136, т.2 ЗЗД
на вземането на община Несебър за такса „битови отпадъци“, дължима за
продадените имоти. С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е
намерил оплакванията за неоснователни и е постановил оставянето им без
уважение.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Алфа Банк –
клон България“ КЧТ, с правоприемник „Юробанк България“ АД, въз основа
на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 03.09.2013г. по ч.гр.д.
№7120/2013г. по описа на БРС, с който длъжникът Д. Р. К. е осъден да
заплати на банката посочените в изпълнителния лист суми, дължими по
договор за кредит от 30.05.2008г. Вземането на банката е обезпечено с
договорна ипотека върху собствени на длъжника недвижими имоти, между
които и тези, сумата от проданта на които е предмет на разпределението. По
молба на взискателя изпълнението е насочено върху ипотекираните
недвижими имоти в гр.Свети Влас, ул.“Русалка“ № 203, ет.2, ап.7 и ап.8,
представляващи СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.7, с площ 47.27 кв.м.,
прилежащи части: 8.04 кв.м. и СОС с идентификатор № 11538.503.3.1.8 с
площ от 49.82 кв.м., прилежащи части: 8.47 кв.м. общи части.
В хода на изпълнителното производство длъжникът е прехвърлил на
своята майка ВЛ. Л. К. собствеността върху 1/10 ид.ч. от процесните имоти.
Присъединени взискатели по изпълнителното дело са В. Д. В., заместена
впоследствие от Г.Д. П. на основание договор за цесия, „Юробанк България“
АД по издаден в полза на банката изпълнителен лист от 30.08.2017г. по ч.гр.д.
№6382/2017г. по описа на БРС и община Несебър.
С обжалваното разпределение по чл.495 ГПК сумата от 82 026 лв., от
проданта на двата имота е разпределена както следва:
І. В реда по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – разноски по съдебното изпълнение:
1.1. за ЧСИ – сума от 443 лв., представляващи дължими авансови такси
по ТТР към ЗЧСИ, незаплатени от взискателя, от които сумата от 288 лв. с
ДДС такси за връчване на покани , съобщения и уведомления по т.5 на ТТР
3
към ЗЧСИ, 36 лв. за връчване на съобщения и уведомления по т.4 ТТРЗЧСИ,
36 лв. за такса за извършване на разпределението, дължима на основание
чл.13 ТТРЗЧСИ, 33 лв. разноски по т.31 от ТТР ЗЧСИ, 12 лв., такса, дължима
на основание т.12 от ТТРЗЧСИ и 38 лв. за справки в ИКАР, КАТ и ОС“З“.
1.2. за ЧСИ – сума от 5 401.25 лв. дължима такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ;
1.3. за разноски по изпълнението, направени от взискателя-ипотекарен
кредитор „Юробанк България“ АД – сума от 1083,60 лв., като в мотивната
част на разпределението са посочени отделните разноски по основание и
размер, както следва: 168 лв. – такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /за връчвания на
ПДИ и ППИ/; 612 лв. – такса по т.4 /за връчване на призовки и съобщения/; 18
лв. – такса по т.9 /налагане на запори/; 39 лв. – допълнителни разноски по т.31
от ТТР към ЗЧСИ; 60 лв. – такси по т.2 ТТР към ЗЧСИ; 150 лв. –
възнаграждение за вещо лице; 36,60 лв. – допълнителни разноски за
държавни такси.
ІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – към Община Несебър сума от 579,63
лв. за дължими местни данъци за продадените недвижимите имоти, съответно
за апартамент № 7 – 147,48 лв. ДНИ и 134,72 лв. ТБО, както и за апартамент
№ 8 – 155,44 лв. ДНИ и 141,99 лв. ТБО.
ІІІ. В реда по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземания, обезпечени с ипотека:
- сума от 25940,77 лв. за вземанията на ипотекарния кредитор „Юробанк
България“ АД по изпълнителен лист от 03.09.2013г., издаден по ч.гр.д.№
7120/2013г. на БРС;
- сума от 48577,75 лв. за вземания на ипотекарния кредитор „Юробанк
България“ АД по изпълнителен лист от 30.08.2017г., издаден по ч.гр.д.№
6382/2017г. на БРС /частично погасяване/.
Видно от съдържанието на разпределението, сумите, отредени за такси и
разноски са определени по основание и размер, който съответства на
механизма за определянето им, установен с Тарифата за таксите, които се
събират по Закона за частните съдебните изпълнители. Съгласно чл.136, т.1
ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени, следните вземания вземанията за разноски по обезпечаването и
4
принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 – от
стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се
ползват от тези разноски.
По отношение на второто оплакване, практиката на настоящата
инстанция е неизменна относно това, че таксата „битови отпадъци“ за имота
представлява публично общинско вземане, което е изрично регламентирано в
чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. По правната си същност местните данъци са
публични вземания – чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват
в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински
вземания. Местните такси също са публични вземания по смисъла на чл.162
ал.2 т.3 от ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват също в
общинските бюджети на основание чл.9а ал.3 ЗМДТ съставляват общински
вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху
недвижим имот и въпреки че срещу нея за общината възниква задължението
да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му характер по
повод имота следва да бъде поставено като привилегировано в
разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Вземането за такса „битови
отпадъци“ се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Тази такса
представлява общинско вземане, изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т1 и
т.3 ДОПК като публично. Местните такси са публични вземания и поради
това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на основание
чл.9а, ал. З ЗМДТ. Таксата възниква по повод собствеността върху имот,
находящ се на територията на конкретната община. За възникване на
задължението е достатъчно съответната община да предоставя услугата на
цялата си територия. Таксата се начислява за плащане от лицата, задължени
да заплащат данък върху имота съгласно чл.64 ЗМДТ, а не въобще на лицата,
които ползват услугата.
Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви – и таксата е
финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно
преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а
методът на регулирането им е правно – властнически. Привилегиите на
чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД са регламентирани при приемането на ЗЗД през 1951 г. и
не са променени, независимо от настъпилите промени на публичните субекти
с приемането на ЗМДТ през 1998 г. Несъмнено нормите, създаващи право на
5
предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са
императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва
тяхното смислово тълкуване в сравнително правен режим. Действителният
смисъл може да бъде разкрит при съпоставка с други норми, установяващи
еднакви привилегии на публичните субекти при събиране на публичните им
вземания. В този смисъл е разпоредбата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, в която
държавата и общините са поставени в един ред по отношение на вземанията
им за данъци и такси, следователно повдигнатото в такава насока възражение
в жалбата, е неоснователно.
При горните констатации жалбите са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Р. К., гр.Бургас, и жалбата на
ВЛ. Л. К. против решение № 22/09.01.2021г. по в.гр.дело №1946/2019г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6