РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20221880200012 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от
Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба, подадена от Д. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: ....., срещу Наказателно постановление № 554/17.12.2021
г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с
което на жалбоподателя са наложени две административни наказания
„глоба“, всяка от тях в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го
отмени изцяло. Същото се поддържа и от защитника в открито съдебно
заседание, както и в представени писмени бележки.
Административнонаказващият орган (АНО), в съпроводителното
писмо, както и в писмена защита, дава становище за неоснователност на
жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани двама свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът приема следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване
на лесовъдска практика, което е видно от два броя удостоверения, приложени
1
на л. 26 и 27 от делото. В това му качество и като представител на Община
Своге на 01.03.2021 г. му е издадено позволително за сеч № 0603825 за отдел
№ 209, подотдел „ш“, общинска горска територия, попадаща в землището на
с. Бов, общ. Своге. Позволителното е издадено от съответното длъжностно
лице в общинската администрация и в него е посочено, че дърветата са
маркирани от Д. П., както и вида на разрешената сеч: „принудителна“. С
позволителното е определена началната дата за провеждане на сечта и за
извозване на материалите от сечището – 04.03.2021 г. Първият превозен билет
е от 04.05.2021 г., което е видно от описа приложен на л. 16 от делото. За да
допусне започването на сечта, П. е трябвало да се увери, че са спазени
изискванията за отбелязване на дърветата, както и да уведоми РДГ, ако
констатира, че те не са спазени. Посоченото жалбоподателят е трябвало да
извърши до началото на сечта. На 24.06.2021 г. е извършена проверка на
място от свидетеля В. Т. М., заедно с И.Б.Б., служители на РДГ. Те
констатирали, че за отдел № 209, подотдел „ш“ е издадено позволително за
сеч № 0603825/01.03.2021 г. (приложено на л. 13 от делото) за извеждане на
3
принудителна сеч с интензивност 80%, с очакван добив 300 плътни м дърва
от дървесен вид бял бор, както и че е издаден Протокол за освидетелстване на
3
сечище № 0593772/14.06.2021 г. с действително отсечено 85,8 м дърва, от
33
които 52,2 м от дървесен вид бял бор и 33,60 м от дървесен вид черен бор,
33
от които налично на временен склад 12 м, от които 8 м от дървесен вид бял
3
бор и 4 м от дървесен вид черен бор. Служителите на РДГ констатирали
още, че в подотдела не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч
дървета, че на временните складове, посочени в технологичния план няма
наличие на дървесина, същевременно в подотдела има налични около 100 пр.
3
м от дървесен вид бял бор, нарязани на секции с дължина 1 м. и че на площ
около 3 дка. е изведена сеч с интензивност 100%. За горното служителите на
РДГ съставили Констативен протокол Серия Р014 № 007578/24.06.2021 г. Въз
основа на него свидетелят М. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 004133 от 02.07.2021 г. срещу
жалбоподателя. В него е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не
допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за
отбелязване на дърветата за сеч, както и че преди започване на сеч не е
уведомил РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. В
издаденото на 17.12.2021 г. НП двете нарушения са описани по същия начин,
като е отразено, че при направена проверка е установено, че в отдел 209,
подотдел „ш“ не е извършвано маркиране на подлежащите за сеч дървета
съгласно вида на сечта – принудителна, а същевременно сечта е започнала,
което е видно от наличната отрязана дървесина в сечището и от издадените
превозни билети за транспорт на дървесина. Следователно налице е първата
предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Началото на
сечта е посочено в позволителното, т.е. към тази дата са извършени и
нарушенията. От датата на издаване на позволителното (01.03.2021 г. –
понеделник) до началото на сечта (04.03.2021 г. – четвъртък) има период от
време, за да може задълженото лице да осигури спазването на изискванията
за отбелязване на дърветата при сеч, съответно в противен случай да не
допуска на 04.03.2021 г. започването на сечта или да уведоми писмено
2
съответното РДГ, ако не извърши маркировката. Начинът по който е посочен
периодът на извършване на нарушението в НП, включва в себе си цитираната
дата (04.03.2021 г.), и фактически облагодетелства жалбоподателя, тъй като
удължава срока до датата на първия превозен билет (04.05.2021 г.).
Нарушенията щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше
извозена, включително и ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата
на началото на сечта (04.03.2021 г.) е налице несъответствие с посоченото в
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
поради което жалбоподателят не е трябвало да допуска начало на сечта,
съответно е следвало да уведоми РДГ. Не случайно в самото позволително се
сочи, че дърветата са маркирани от жалбоподятеля.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз
основа на приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите
горски служители, единият от които на място, лично и непосредствено е
установил административните нарушения и техния извършител. Показанията
им са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от никое
приобщено по делото доказателство.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН и при
съставянето му са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е
подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Д. П. се е запознал
със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да
направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с
подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност.
Издаденото на 17.12.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл.
57 от ЗАНН. Същото е връчено редовно на П. на 29.12.2021 г., а жалбата е
постъпила в РДГ на 07.01.2022 г., като към датата на връчване на НП
действащо право е била редакцията на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, обн. ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 24.12.2021 г., предвиждаща възможност за обжалване на
НП в 14-дневен срок от връчването му. Поради това съдът приема, че жалбата
е подадена в срок.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от
събраните и относими доказателства. Реалното фактическо положение, което
проверяващите са констатирали, е възпроизведено в показанията на
свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил
административните нарушения, за които е наказан. На първо място по делото
се доказа с нужната категоричност, че не са били спазени изискванията за
отбелязване на дърветата за сеч и извършеното маркиране не е съответствало
на посочения в позволителнто вид сеч. Поради това за жалбоподателя са
възникнали задълженията по чл. 12б, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии – да не допуска
3
започване на сеч и да уведоми РДГ, съответно следва да са се ангажира
отговорността му по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ за извършените от него две
нарушения.
В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да
прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за
какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно
ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно тяхното
съдържание. Всички основни елементи от състава им са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз
основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление,
така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи,
спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като
същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушенията е
достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянията
като административни нарушения по ЗГ. Налице е нужното фактическо и
правно единство между АУАН и НП, относно описанието на
административните нарушения и фактите по тяхното извършване. Достатъчно
подробни са описанията на нарушенията, мястото, където са извършени –
землището на с. Бов, както и всички обстоятелствата, при които са извършени.
Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
По конкретно наведените в жалбата и при разглеждането на делото
възражения, съдът намира следното:
Неоснователно е възражението, че при съставяне на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
акта в присъствието на двама свидетели и за отбелязване на това в АУАН.
Установено е по делото, че АУАН е подписан от един свидетел, който не е
свидетел при установяване на нарушението. Това обстоятелство обаче, няма
характер на съществено процесуално нарушение и само по себе си не
съставлява основание за отмяна на издаденото НП. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението, или по ал. 3 в
присъствието на двама други свидетели. Ролята на двамата свидетели при
съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е само декларативна, тяхното
присъствие или отсъствие не опорочава съществено акта и не накърнява
правото на защита на нарушителя, още повече, че разпоредбата на чл. 40, ал. 4
от ЗАНН предвижда възможност в определени случаи АУАН да се съставя в
отсъствието на каквито и да било свидетели. Изрично в този смисъл са напр.
Решение № 1020 от 17.12.2015 г. по к.н.а.д. № 945/2015 г. и Решение № 437 от
22.04.2013 г. по к.а.н.д. № 243/2013 г. на Административен съд София –
област. В настоящия случай АУАН е съставен въз основа на изрично
посочения в него констативен протокол, който е официален документ –
издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му.
Неоснователно е и следващото възражение, че в НП е отразено, че „… е
сечта е започнала, видно от наличната отрязана дървесина в сечището“,
4
каквото описание липсвало според защитника в съставения АУАН. Както вече
се посочи, в АУАН е посочено, че П. не е изпълнил задълженията си да не
допуска започване на сеч в случай, че не са спазени изискванията за
отбелязване на дърветата за сеч, както и преди започване на сеч не е уведомил
РДГ София, че маркирането не отговаря на предвидената сеч. Оттук следва, че
в АУАН има ясно фактическо твърдение, че сеч е започнала при неспазване на
изискванията за отбелязване на дърветата за сеч и с НП не се въвеждат нови
фактически твърдения, по които жалбоподателят да не е могъл да се защитава
в производството. Коментираното от защитника допълнение в НП
представлява обсъждане на доказателствата от АНО, който приема, че сечта
действително е започнала, което АНО правилно намира за установено от две
самостоятелни и независими едно от друго обстоятелства – наличната
отрязана дървесина и издадения на 04.05.2021 г. първи превозен билет, като
последното обстоятелство не се оспорва от въззивника, а и се установява от
приложените по делото опис (л. 16 от делото) и данни за издадения превозен
билет (л. 15 от делото). Нещо повече – както вече се посочи по-горе,
нарушенията щяха да бъдат извършени дори и дървесината да не беше
извозена, включително и ако дърветата не бяха отсечени, тъй като към датата
на началото на сечта, посочена в позволителното за сеч (04.03.2021 г.) е
налице несъответствие с посоченото в Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, поради което жалбоподателят
не е трябвало да допуска начало на сечта, съответно е следвало да уведоми
РДГ. Накрая, но не и по значение, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което в
случая не несъмнено.
На следващо място, в диспозитива на НП ясно е посочено, че
жалбоподателят е лице, упражняващо лесовъдска практика, поради което
неоснователно е възражението, че в НП не е отразено, че П. е лице,
упражняващо лесовъдска практика, като вписването му в публичния регистър
и притежаването на лиценз не означавало че същият упражнява лесовъдска
практика.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с предвидената от закона и всяко от нарушенията
засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за
горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Размерът на
наложените административни наказания „глоба“ е минималният, предвиден
от закона, като според съда е правилно индивидуализиран за всяко едно от
двете административни нарушения.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в рамките на своята
компетеност, е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи
се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на
приетите за установени факти законът е приложен правилно. С оглед
гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е осъществило от
5
обективна и субективна страна нарушенията, за които е санкциониран
административно. От субективна страна деянията са извършени виновно, при
форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят изобщо не е маркирал
дървесината и е целял именно фактически постигнатия резултат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 554 от
17.12.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
София, по жалба подадена от Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: ......
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6