Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1337
гр.Бургас, 04.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 4116 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Й.С.К. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** – партер,
офис № 2, чрез адв. С.К. – БАК, срещу Наказателно постановление №
19-0769-003015 от 26.06.2019г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 700 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното НП. Посочва се, че в АУАН и НП не е посочено дали използваното
техническо средство е преминало техническа проверка, както и че номерът на
автомобила на жалбоподателя не се разчита и отделно от това пред него се е
движел и друг автомобил, поради което и не е ясно чия е заснетата скорост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от пълномощник – адв. С.К. – БАК, който поддържа жалбата.
Заявява, че от прочита на закона става ясно, че е недопустимо да се използва
мобилна система за контрол, доколкото не е изпълнено изискването тя да работи в
„отсъствието“ на оператора. Посочва, че при всички положения на мястото на
контрол има полицейски служител, поради което и очевидно заснемането не се
осъществява в отсъствието на контролния орган. На следващо място поддържа и
доразвива доводите си за неяснота относно това, чия точно е заснетата скорост,
доколкото в съседната лета също е имало лек автомобил, който е заснет на
процесната снимка. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
жабата е изпратена в съда, се прави искане за оставянето й без уважение. Прави
се искане за разпит на актосъставителя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л.4
НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.08.2019г., а жалбата е депозирана на
04.09.2019г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.04.2019г. в 11:08
часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 238+700 до „Гробищен парк“ в посока към улица
„Транспортна“ техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта –
„
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – „
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.27), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
За констатираното
св. К. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40,
ал.1 ЗАНН до представляващия юридическото лице-собственик на автомобила – Х.М. На 02.05.2019г. М.попълнил Декларация по реда на
чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че на процесната датата и час автомобилът е
бил управляван от жалбоподателя Й.К.. Същия ден г-н К. също попълнила
декларация по чл. 188 ЗДвП (л.9), в която потвърдил, че действително той е
управлявал лекия автомобил.
На К. била връчена
покана (л.10) за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на АУАН. В указания срок
нарушителят не се явил, поради което и след получаване на информацията за
водача на 12.05.2019г. св. Ч. съставил срещу него АУАН с бл. № 070084, като
квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил изпратен за
връчване на нарушителя. На 05.06.2019г. жалбоподателя бил призован и му бил
връчен процесния АУАН, който той подписал и получил копие от него, заявявайки,
че има възражения.
На 07.06.2019г. К.
депозирал писмено възражение (л.15), в което посочил, че се е объркал, когато е
декларирал, че той е управлявал МПС-то и вече твърдял, че това е сторено от
друго лице – И.Г..
АНО не дал вяра на
възражението и въз основа на АУАН на 26.06.2019г. издал и процесното НП, като
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание
чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на
700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис).
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че снимката е неясна или че има заснет и друг
автомобил, чиято скорост да е била отчетена от техническото средство. Точно
напротив – приложената на гърба на л. 6 снимка е ясна, като регистрационният
номер на автомобила се разчита. Действително на процесната снимка има заснет
частично и друг автомобил, движещ се пред този на жалбоподателя. В тази връзка
съдът е изискал Инструкция за работа с техническото средство, за да може да се
установи как се процедира в такава хипотеза. В изпълнение на указанието на съда
на л. 28 е приложено Ръководство на потребителя, като изрично в него е
уточнено, че само снимката, направена по време на самото измерване на скорост
има данни за измерената скорост и дистанция до измереното МПС и тази снимка
може да бъде използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС (както е в случая). Посочено е също така,
че в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния
лъч върху полето на наблюдение на камерата. Съединяването на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В
конкретния случай, съединяването на маркерите на процесната снимка (л.6)
недвусмислено посочва, че по време на измерването лазерният лъч е бил
позициониран именно върху автомобила на жалбоподателя и именно неговата скорост
и разстояние са били отчетени от техническото средство. В тази връзка е
ирелевантно, че на снимката има заснето и друго МПС. В случая е използвана
модерна техника, която видно от Ръководството – позволява безпротиворечиво да
се индивидуализира точно автомобила, чиято скорост е измерена, без значение, че
в обхвата на камерата попадат и други МПС, поради което и доводите на жалбоподателя
в противната насока не се споделят от настоящия състав.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 26.06.2019г. е била оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва
да се посочи следното.
Противно на
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът счита, че настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП. В
§6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 16) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път І-9, км. 238+700, до „Гробищен парк“ в посока към ул. „Транспортна“), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26, като мястото на контрол попада в неговите граници. От писменото доказателство – Протокол по чл. 10, безспорно се установява, че към датата и часа на проверката пътният знак е бил наличен и видим и водачите е следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения, още повече че се касае за участък попадащ в границите на населеното място, където скоростта по принцип е ограничена до 50км/ч.
Действително мястото
за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с
ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7
от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 12.04.2019г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 и ал. 1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото същият е посочен от представляващия дружеството-собственик на МПС-то, като водач на същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе, жалбоподателят на свой ред е подал декларация за това, че действително той е управлявал лекия автомобил, то правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
Тук е мястото да се посочи, че правилно АНО не е кредитирал възражението от 07.06.2019г. (л.15), с което К. се е „отрекъл“ от декларацията си и е заявил, че друго лице е управлявало МПС. Законодателят е предвидил изричен ред, по който следва да се заяви, кой е управлявал МПС-то и това е редът, разписан в чл. 188 ЗДвП. Процедурата по чл. 188 ЗДвП не е въведена случайно. Същата цели от една страна да гарантира правото на защита на собственика на автомобила, а от друга има за цел да не допусне избягването на административнонаказателната отговорност посредством заобикаляне на законовия ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП не предвижда ред на „оттегляне“, „анулиране“, „обявяване за нищожна“ и т.н. декларация по реда на чл.188, ал.1 от ЗДвП, за „замяната й с нова такава“ или за подаването й едва след съставяне на АУАН. Приемане на противното не само противоречи на смисъла на закона, но и предоставя очевидна възможност на всеки нарушител в настоящата хипотеза да осуети реализиране спрямо него на административнонаказателна отговорност. Това е така, защото винаги, когато лицето откаже да попълни декларация преди съставяне на АУАН или попълни такава и заяви, че той е водачът и „изчака“ предявяване на акта, за да промени позицията си, то пред административнонаказващия орган не съществува законосъобразна възможност за продължаване на производството срещу което и да е лице. В този смисъл ясно е, че с оглед правото на защита, не може да бъде издадено наказателно постановление срещу едно лице, при съставен АУАН срещу друго. Същевременно ЗАНН и ЗДвП не предвиждат възможност за „анулиране“ на АУАН, каквато например изрично е предвидена в чл.189, ал.5, изр. последно от ЗДвП относно електронния фиш. Трябва още да се добави, че в случая неприложим е и редът на чл.54 от ЗАНН, който е предвиден от законодателя като способ за прекратяване на административнонаказателното производство, а не за неговото своеобразно „рестартиране“, включително и срещу друго лице. Поради това съдът счита, че процесното Възражение от К. е без правна стойност и не може да доведе до отпадане на отговорността му. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси – Решение № 1799/25.10.2019г. по к.н.а.х.д. № 1388/19г. на АдмС-Бургас.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението), съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 52 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 700 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното НП следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-003015 от 26.06.2019г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към
ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на Й.С.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.