Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260078
гр.
Перник, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 19.08.2020 г., ІІІ-ти
въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Мариета Динева
при
секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00081
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против
решение № 1121/15.07.2019 г. по гр.д. № 9231/2018 г. на РС – Перник, с което са
отхвърлени предявените от „Профи кредит България“
ЕООД срещу К.С. и Р. Е. искове по реда на чл. 415 ГПК за установяване солидарна
дължимост на сумата 7841,17 лв. – неизплатено
задължение по договор за револвиращ заем № ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 28.08.2018г. до окончателното изплащане. В жалбата се поддържа неправилност на решението, като са развити подробни
съображения във връзка с направените оплаквания относно неправилните и
необосновани изводи на съда, че предсрочната изискуемост на вземанията по
договора не е надлежно обявена на длъжниците, както и
за изтекла погасителна давност относно вземането. Иска се отмяна на решението и
уважаване на исковете от въззивната инстанция.
В
с.з. адв. А. В. – особен представител по чл. 47, ал.
6 ГПК на въззиваемия К.С., изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на
решението.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК О.С., К.Е. и А.Е. - наследници на ответника Р. Е.,
не са подали отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно.
Относно
допустимостта на обжалваното решение (в случая изцяло, т.к. решението се
обжалва изцяло) въззивният съд установява следното:
Първоинстанционното дело е образувано по искове по реда на чл. 415 ГПК, предявени от „Профи
кредит България“ ЕООД срещу К.С. и Р. Е. за установяване солидарна дължимост на сумата 7841,17 лв. – неизплатено задължение по
договор за револвиращ заем № ***г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.08.2018г. до окончателното изплащане. Видно от служебно извършената на
16.04.2019г. справка /л. 42 от първоинстанционното
дело/ ответникът Р. Е. е починал на *** г. и е оставил за наследници по закон: О.С.,
А.Е. - сестри и К.Е. - брат. Решението е постановено на 15.07.2019 г., и спрямо
ответника Р. Е. съдебното дирене и устните състезания по делото са приключили в
съдебно заседание на 18.06.2019 г. С опр. №
785/20.09.2019г. на ОС – Перник е върнато делото на РС– Перник с указания за връчване на
ответника Р. Е. на съдебното решение и въззивната
жалба, евентуално – за връчване на същите книжа на наследниците на ответника Р.
Е.. С опр. от 20.11.2019 г. на РС – Перник е прекратено делото
спрямо Р. Е.. След повторни указания на въззивния
съд, районният съд е връчил на О.С., А.Е. и К.Е. – наследници на починалия
ответник Р. Е., препис от първоинстанционното
решение, които са призовани за съдебно заседание във въззивното
производство. Във въззивното производство А.Е. е
представила копие от удостоверение за отказа си от наследството на Р. Е.,
вписан под № ***г. в особ. книга на ПРС.
Наличието
на процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по него
съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата й е процесуална пречка
за постановяване на решение по спора. Когато страната е починала в течение на
процеса преди приключване на съдебното дирене и решението е постановено преди
съдът да е конституирал и обезпечил участието на нейните правоприемници в
процеса независимо от причините за това, решението е процесуално недопустимо
като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
неговата допустимост.
В
случая ответникът по делото Р. Е. е починал на *** г., т. е. в течение на първоинстанцинното производство - преди постановяването на
обжалваното решение от 15.07.2019 г., както и преди приключването на съдебното
дирене и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на
18.06.2019 г. на първоинстанционния съд, но неговите
наследници не са били конституирани в неговите права като страни и
производството е продължило без тяхно участие. В диспозитива
на първоинстанционното решение е отхвърлен искът
срещу Р. Е., а липсва произнасяне по отношение на надлежната страна –
наследниците му по закон. Те не са адресат на обжалвания съдебен акт (имената
им не фигурират в него, както изисква чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК) и следователно
за тях не ще възникнат правните последици на решението. При това положение,
обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили и делото - да се
върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, който следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на ответника Р. Е. на *** г., но
вече с участието на неговите наследници и процесуални правоприемници, с което
да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт /Решение №
86 по гр.д.№ 5563/14 г., IV ГО/.
Първоинстанцинното решение следва да бъде обезсилено на основание чл.
270, ал. 3 ГПК изцяло, тъй като ищецът претендира установяването на вземането
си срещу различни ответници, но основано на
едни и същи обстоятелства срещу тях – общ предмет и общ за всички ответници правопораждащ факт -
договор за заем, т.е. предмет на спора са права и задължения на ответниците, които почиват на едно и също основание (чл.
215, т. 2 ГПК). Общите за всички обикновени другари факти, които имат еднакво
правно или доказателствено значение трябва да бъдат
установени еднакво спрямо всички обикновени другари. Това от своя страна сочи,
че по отношение на основаните на тези факти правни изводи също трябва да бъдат
еднакви спрямо всички другари (чл. 217 ГПК). Затова процесуалните действия на
един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, са от значение и
спрямо останалите другари, които не са извършили такива действия. За общите за
всички тях факти, доказването е общо и ползва всеки от другарите, респ.
решението на съда е еднакво за всички другари.
Въззивният съд
констатира, че Определение от 20.11.2019 г. на РС – Перник, с което е прекратено
първоинстанционното дело спрямо Р. Е., е постановено
в нарушение на изискванията за неговата валидност - извън правораздавателната
власт на съда. Районният съд след като е постановил решение № 1121/15.07.2019
г. по гр.д. № 9231/2018 г. на РС – Перник, не е имал власт да прекрати
производството с въпросното определение. Това определение е нищожен акт, тъй
като е издадено от некомпетентен съд, и същото не може да породи никакви правни
последици.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният
съд следва да се произнесе по разноските по делото, вкл. направени и в
настоящото въззивно производство, съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 78 ГПК.
По изложените мотиви и на основание чл. 270, ал.3 ГПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 1121/15.07.2019 г. по гр.д.
№ 09231/2018 г. по описа на Районен съд – Перник.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – Перник за ново разглеждане
от друг състав на съда, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото
решение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.