РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2382
гр. Пловдив, 03 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2592
по описа за 2021 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано е по жалба, предявена от Р.К.Х., с ЕГН
**********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-323/13.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № О-15-999-00-**********/04.08.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата
за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)
е отказано отпускане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване по болничен лист № Е20202544203 на Р.К.Х..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Претендира се
присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За
фактите:
5. Производството е започнало по повод
подадено за Р.К.Х. *** от Териториално поделение - Държавно горско стопанство „Първомай“,
Удостоверение от 03.08.2021 г. Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с
данни относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е 20202544203 с
период от 23.07.2021 г. до 05.08.2021 г. вкл.
Установено
е, че към 23.07.2021 г. Р.К.Х. не подлежи на задължително осигуряване по реда
на чл. 4 от КСО, тъй като няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1,
т. З от ДР на КСО, поради прекратяване на правоотношението /осигуряването/ му
считано от 23.07.2021 г.
Въз
основа на тези данни, Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ – гр. Пловдив е постановил Разпореждане № О-15-999-00-**********/04.08.2021
г., с което на Р.К.Х. е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е 20202544203, на
основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО.
6. Този резултат е обжалван от Х. пред
горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-323/13.09.2021
г. е оставил в сила Разпореждане № О-15-999-00-**********/04.08.2021 г. на
Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр. Пловдив.
7. За да постанови посоченият резултат,
Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, е приел следеното от фактическа и правна
страна:
На
03.08.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив от Териториално поделение - Държавно горско
стопанство „Първомай“, ЕИК 2016195800091, за Р.К.Х. е представено удостоверение
- приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО, с данни относно правото на
парично обезщетение по болничен лист № Е 20202544203 с период от 23.07.2021 г.
до 05.08.2021 г. вкл.
В
т. 1 на удостоверение - приложение № 9, Териториално поделение - Държавно горско стопанство „Първомай“ е декларирало,
че към деня на настъпване на временната неработоспособност Х. не е осигурен за
риска "общо заболяване и майчинство", а в т. 7 на същото
удостоверение е декларирано, че считано от 23.07.2021 г.
правоотношението/осигуряването му е прекратено.
Въз
основа на чл. 10, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните
разпоредби на КСО, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел, че право на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване имат
лицата, за които са изпълнени кумулативно следните две условия: първо, към деня
на настъпването на риска, да са осигурени за "общо заболяване и
майчинство" и второ, да имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като
осигурени за този риска.
С
оглед твърденията на Х. изложени в жалба вх. № 1012-15-441/24.08.2021 г., че
подлежи на задължително осигуряване на основание сключен Договор за управление
№ 7 от 18.08.2020 г. с Държавно предприятие "Южноцентрално държавно
предприятие", който към настоящия момент не е прекратен, е изпратено писмо
с изх. № 1030-15-4340/24.08.2021 г. до Териториално поделение - Държавно горско
стопанство „Първомай“, с искане за представяне на заверено копие на заповед за
прекратяване на договор за управление и контрол, касаеща жалбоподателя. С писмо
- отговор вх. № 1030-15-4340#1/25.08.2021 г. от Териториално поделение - Държавно
горско стопанство „Първомай“ е представена Заповед № 233 от 22.07.2021 г., с
която е прекратено действието на Договор за управление № 7/18.08.2020 г.,
сключен между "Южноцентрално държавно предприятие" и инж. Р.К.Х. като
последният е освободен от длъжност "Директор" на Териториално
поделение - Държавно горско стопанство „Първомай“, считано от 23.07.2021 г.
Констатирано
е, че данните относно прекратяване на осигуряването на Х. са в съответствие с
подадените такива в регистъра на осигурените лица и в този смисъл е прието, че
декларираните от Териториално поделение - Държавно горско стопанство „Първомай“,
данни относно правото на парично обезщетение в приложение № 9 за болничен лист
№ Е 20202544203, се потвърждават.
Въз
основа на изложеното е формиран извод, че Р.Х. няма качество на осигурено лице
към началото на временната неработоспособност поради общо заболяване установена
с болничен лист № Е 20202544203 с период от 23.07.2021 г. до 05.08.2021 г. вкл.
Крайният
извод на ответния административен орган е, че Х. не отговаря на изискването на
чл. 40, ал. 1 от КСО и няма право на претендираното въз основа на болничен лист
№ Е 20202544203 парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
С
тези съображения е обоснована законосъобразността на процесното Разпореждане № 0-15-999-00-**********/04.08.2021 г. на Ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - Пловдив.
ІV. За правото:
8. Оспореното решение на Директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив е постановено от материално компетентен орган на
осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено от
компетентен орган – ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите.
В конкретния казус, съвкупната
преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че
фактическите констатации на органите на НОИ са истинни и направените въз основа
на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
9.
По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища, поддържани
от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са
предпоставките за отказа на административния орган да отпусне парично
обезщетение за временна неработоспособност по цитирания по-горе болничен лист.
10. Разрешаването на настоящия административноправен спор налага да се
съобрази следното:
Настъпването на социалния
риск временна неработоспособност поражда право на осигуреното лице да получи, а
за осигурителния орган - задължение да извърши съответни осигурителни плащания.
Временната неработоспособност е състояние на увреждане на здравето, което прави
осигуреното лице неспособно да полага труд и с това го лишава от обичайните му
трудови доходи. Критерият, както при всички обезщетения в осигурителната
система, е загубеният доход.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От така цитираната законова
разпоредба, както правилно е приел и ответния административен орган, се налага
извод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради
общо заболяване възниква при следните две кумулативно дадени условия: 1. лицето
да е осигурено за общо заболяване и майчинство и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен
стаж като осигурено за този риск.
Наличието на втората
предпоставка за отпускане на процесното обезщетение не е спорна между страните.
Спорът се концентрира
относно наличието на първата предпоставка.
В тази връзка следва да се
посочи, че легална дефиниция на понятието „осигурено лице” дава разпоредбата на
§ 1, т. 3 от ДР на КСО (ред. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.). Тази дефиниция гласи, че
„осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а
лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени
дължимите осигурителни вноски.
С оглед конкретиката на
настоящия казус, относимо за разрешаването на настоящия административен въпрос
е изречение второ от цитираната разпоредба, чието граматическото тълкуване
налага да се приеме, че за да е налице продължаване на осигуряването на лицето
и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО, самото осигуряване трябва да е
възникнало и да не е прекратено към момента на настъпване на временната
неработоспособност.
В подкрепа на даденото
тълкуване е разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от КСО, в която е предвидено, че когато
временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови
и служебни правоотношения, договори за военна служба и договори за управление и
контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече
от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите.
За разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразена и разпоредбата
на чл. 163, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), според която държавните предприятия
за управление на горските територии, каквото без всякакво съмнение е
"Южноцентрално държавно предприятие", са юридически лица със статут
на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. В чл. 52, ал. 1 от
Правилника за прилагане на ЗПП (ППЗПП), е предвидено, че управлението и
контролът на публичните предприятия се възлагат с договори за управление и
контрол, сключени в съответствие с разпоредбите на Търговския закон или
специалния закон, с който е създадено предприятието. Съответно, директорът на
държавното предприятие има правомощието да сключва и прекратява договорите за
управление с директорите на териториалните поделения (чл. 172, ал. 1, т. 4 и
чл. 173, ал. 3 от ЗГ).
Договорът за управление
представлява правопораждащ юридически факт на гражданско (мандатно)
правоотношение. В този смисъл, макар директорът на държавното предприятие при
изпълнение на функциите си да притежава качеството на административен орган
(арг. чл. 172, ал. 3 ЗГ), в мандатното правоотношение същият не издава административни
актове. Следователно заповедта за прекратяване на сключения с Р.Х. договор за
управление обективира волеизявление на страна по договора, а не властническо
разпореждане, произтичащо от правното положение на административен орган. В
случая мандатното правоотношение е прекратено от органа възложил управлението с
посочената заповед считано от 23.07.2021 г. и ако жалбоподателят счита, че е
налице неизпълнение/нарушение на процесния договор, то същият може да реализира
правата си по гражданскоправен ред. Това обаче не променя факта на прекратяване
на въпросното мандатно правоотношение и произтичащи от това правни последици,
включително спиране на осигуряването му. Въпросът свързан с връчването на
процесната заповед също е ирелевантен за момента на прекратяване на обсъждания
договор, който каза се е 23.07.2021 г.
Само за пълнота следва да
се добави, че доколкото в случая временната неработоспособност не е настъпила
преди прекратяване на договори за управление, разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от КСО не може да намери приложение.
Крайният извод на съда е,
че за жалбоподателя не е възникнало право на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, поради липса на първата коментирана
по-горе предпоставка, а именно лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство (както вече бе
казано, към датата на настъпване на временната
неработоспособност – 23.07.2021 г., жалбоподателят е бил с прекратено
осигуряване)
11.
Изложените
съображения обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-323/13.09.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № О-15-999-00-**********/04.08.2021
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ гр.
Пловдив, съответно за неоснователност
на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
V.
За разноските:
12. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на Националния осигурителен институт, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се
констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и
правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.К.Х., с
ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № 2153-15-323/13.09.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №
О-15-999-00-**********/04.08.2021 г. на Ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което на основание чл.
40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20202544203 на Р.К.Х..
ОСЪЖДА Р.К.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Националния
осигурителен институт, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: