№ 5223
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110140220 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 29.07.2024 г., срещу ответника В. В. Н. за осъждането й
да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. ***, аб. № 301146, както
следва: 5003.97 лева – цена на потребена топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 771.89 лв. - мораторна лихва от
15.09.2022 г. – 19.06.2024 г ., 69.65 лв. - цена на услуга дялово разпределение
за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г., 17.14 лв. - лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 19.06.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от датата на завеждане на исковата молба /02.07.2024 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и
ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата на
сключен договор при общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката, възникнало по силата на закона – вследствие от притежаваното
от ответника право на собственост върху топлоснабдения недвижим имот
/придобито по наследство след смъртта на майката на ответника/.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения.
1
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. В. Н., подава отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове с доводи, че в рамките на
исковия период не е живяла в наследствения й апартамент, оставен от майка й,
поради което не носи отговорност за задълженията за топлинна енергия. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулатвино съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото /л. 55/ Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, процесният недвижим имот е придобит по
време на брака от родителите на ответника В. Г. Н. и В.Н.Н. на 04.04.1988 г.
От представеното по делото /л. 41/ удостоверение за наследници, се
установява, че майката на ответника В. Г. Н. е починала като вдовица на
06.11.2014 г. /т.е. пред исковия период/, като е оставила за единствен
наследник по спора ответника В. В. Н..
Горните обстоятелства се признават от ответника в подадения отговор
на исковата молба, доколкото страната изрично сочи, че процесният имот е
наследствен, оставен от майка й.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се установява, че в рамките
на исковия период собственик на процесния недвижим имот по силата на
настъпило наследствено правоприемство, респективно – клиент и потребител
на доставяната в него топлинна енергия, се явява именно ответникът В. Н..
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, В. Н. - като собственик на
топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота му топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
2
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същият дължи заплащане на цената на доставяната до имота му топлинна
енергия, независимо дали реално обитава жилището.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът
намира следното:
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от топлопреносното дружество или от лице,
извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата,
съгласно методика по наредбата.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
в рамките на исковия период, ищецът е доставил до собствения на ответника
апартамент претендираното в исковата молба количество топлинна енергия.
С оглед на това, намира, че предявеният иск за заплащане на главницата
за топлинна енергия се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съдът намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената
на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени
доказателства, че услугата е извършвана в процесния период.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение на претенцията за заплащане на мораторно обезщетение
върху главницата за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., одобрени с Решение
№ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по
прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
3
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2.
С оглед липсата на спор между страните, че ответникът не е изплатил
процесните задължения на падежа, искът по чл. 86 ЗЗД за мораторно
обезщетение върху главницата за топлинна енергия се явява изцяло
основателен.
По отношение на претенцията за мораторно обезщетение върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
„Топлофикация София“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което
кредиторът може да иска изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/.
Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото
забавено изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за
изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в
забава едва след надлежно отправена му покана за плащане.
Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в
момент, предхождащ подаването на исковата молба, поради което съдът
намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в претендирания от ищеца размер и
така предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството – съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част
от исковете.
Ищецът е доказал извършването по делото на разноски в размер на
252.94 лева – заплатена държавна такса, 15 лева – съдебни удостоверения,
4
като е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 100 лева. С оглед
на това, общият размер на сторените разноски възлиза на сумата от 367.94
лева. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 366.86 лева.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е отправил искане за присъждането на
такива, разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от: 5003.97 лева – цена на потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София , ж.к. ***, аб. №
301146, за периода от м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 771.89 лв. - мораторна лихва
от 15.09.2022 г. – 19.06.2024 г ., 69.65 лв. - цена на услуга дялово
разпределение за периода м. 05.2021 г. - м. 04.2023 г, ведно със законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от
датата на завеждане на исковата молба /02.07.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу В. В. Н., ЕГН **********, осъдителен
иск чл. 86 ЗЗД за сумата от 17.14 лв. - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. Н., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 366.86лв.
– сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатени държавни
такси, съдебни удостоверения и определено от съда юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5