Р Е
Ш Е Н
И Е
№
159
гр.
Перник, 10.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 10.04.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
при
секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело
№ 00132 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Б.К. против решение № 1248/09.11.2018 г. по гр.д. №
03754/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на предявения от Б.К. срещу „Стомана индъстри“ АД
иск с пр. осн. чл. 200 КТ за разликата над 4200 лв. до пълния предявен размер
от 10200 лв. – представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на тр.
злополука от 21.05.2016г. По подробно изложени в жалбата доводи за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 201, ал. 2 КТ /съдът неправилно е приел, че с действията си пострадалият ищец е допуснал
груба небрежност/ и чл. 52 от ЗЗД /размерът на определеното обезщетение е занижен/, жалбоподателят иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за
разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване
на предявения иск в пълния предявен размер и присъждане изцяло на направените от
ищеца разноски пред първата интанция. Заявява
се, че ищецът не е направил разноски пред въззивната инстанция.
Против решение № 1248/09.11.2018 г. по гр.д. №
03754/2018 г. по описа на Районен съд – Перник е постъпила и въззивна жалба от
ответника „Стомана индъстри“ АД, в частта с която по предявения от Б.К. срещу
„Стомана индъстри“ АД иск с пр. осн. чл. 200 КТ ответникът е осъден да заплати
сумата 4200лв. - представляващи претърпени неимуществени вреди, вследствие на
тр. злополука от 21.05.2016г., заедно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на злополуката – 21.05.2016г., до окончателното
заплащане. В жалбата се излагат подробно доводи за неправилно
приложение на разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД /размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с евентуално претърпените вреди съгласно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен/ и чл.
201, ал. 2 КТ /съдът правилно е приел, че с действията си пострадалият ищец е
допуснал груба небрежност, но неправилно е определено съпричиняване от страна на
ищеца в размер едва на 1/3, поради което е занижен/. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на решението в обжалваната част
включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с постановяване на друго решение, с което да се намали присъденото обезщетение съгласно принципа на
чл. 52 ЗЗД и допълнително се намали отговорността на ответника поради допусната
груба небрежност от ищеца съобразно по-висок процент съпричиняване на вредите и присъждане на направените
по делото разноски.
Пернишкият
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира следното:
При извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на
първоинстанционния съдебен акт в рамките, поставени от въззивните жалби, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства
за настъпилото с ищеца увреждане на 21.05.2016 г. по време на работата му в
ответното дружество, където работел на длъжност "***" по трудов договор. По време на изпълнение на трудовите задължения при
ответника в цех "МНЛБ", в момент в който ищецът извършва газо-кислородно рязане на метални пръчки (охладители) с оксижен, когато при рязане на медна пръчка под напрежение същата се отплесва и пробожда
левия му крак в областта на бедрото, вследствие на което ищецът получил открита рана на посоченото място. След изпълнена процедура по чл. 57 и сл.на КСО и съставената от работодателя декларация за трудова
злополука пред ТП на НОИ под вх. № ***, с разпореждане № *** на ТП на НОИ - Перник по реда на КСО е констатирано
настъпването на трудова злополука с ищеца на посочената дата на основание чл. 55, ал.1 от КСО.
Според съдебно - медицинска експертиза вследствие на злополуката ищецът е получил в областта на лявото бедро - в проксималната бедрена област, откъм медиално се била установило
наличие на пунктиформена рана и хематом. На същата дата - 21.05.2016 г. претърпява интервенция,
при която е извършена хирургична обработка и ревизия на раната. Изрязани са части от тъканта, направена е промивка и е
поставена превръзка. При самата злополука пострадалият е изпитал силни болки и страдания, раната, е кървяла
което е довело до образуването на подкожен хематом и е била замърсена.
Пострадалият не е можел да стъпва и да ходи самостоятелно.
Лекуван е оперативно по спешност като е извършена ревизия
/оглеждане на раната в дълбочина/, ексцизия
/изрязване/ на некротичните и замърсени тъкани, обилна промивка с
дезинфекциращи средства и наложена превръзка, която манипулация е извършена под локална анестезия.
Раната не е зашивана, за да може да се промива и дренира, като е зараствала
вторично и за по-продължително време. Постоперативно отново е търпял по-силни
болки и е изпитвал страдания особено в първите 2-3 седмици. Бил е изписан на
25.05.2016 г. с подобрение. Раната е зарастнала за около 2 месеца по данни от
ЛАК, като през 2-3 дни са правени превръзки, при което е търпял болки. В периода на лечение от 155 дни
постепенно функцията на крайника се е възстановила. Останал е белег с кръгловата форма и диаметър 2 см. в горно
вътрешната страна на ляво бедро с белезникав цвят, което представлява лек
козметичен дефект. Движенията и походката са възстановени, Пострадалия може да
използва пълноценно крайника си сега, без функционален дефицит.
При така установеното, въззивният съд намира
за доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди в
причинно - следствена връзка с установената злополука, призната за трудова по
надлежния ред, настъпила през време на труд упражняван от ищеца при ответника. Налице
са предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя, при което претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени от работника неимуществени вреди от трудовата злополука е доказана по основание.
С оглед доводите и възраженията на
страните в първоинстанцинното и въззивното производство, спорните въпроси
касаят размера на дължимото
обезщетение, както и наличието или липса на
твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
като основание за намаляване на размера на отговорността съобразно чл. 201, ал.2 КТ, респ. степента на съпричиняването.
При определяне размера на
обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе предвид както характера и степента на увреждането, начина и обстоятелства, при които е получено,
продължителността и степента на интензитет на болките и страданията
и времето за възстановяването на ищеца, така
и че увреждането на ищеца не е
изключително тежко, а и след проведеното лечение има пълно възстановяване. При
съвкупната преценка на тези обективно
съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият
по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 7500 лв. Ето защо, въззивният съд намира, че
размерът и обхватът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7500 лв. съответства на принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. и с конкретно посочените по-горе характер и степен на
негативните последици от тр. злополука, за която сума искът е доказан по основание и размер.
В
този смисъл възраженията и доводите на жалбоподателя
“Стомана индъстри”АД и жалбоподателя Б.К. за неправилно прилагане на
материалния закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради
което размерът е завишен, респ. занижен/ са неоснователни.
Съобразно задължителната съдебна практика намаляване на отговорността на работодателя може да
има само при съпричиняване при допусната от работника груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението.
С оглед заключението на съдебно-техническата
експертиза, показанията на свидетеля Р.С. и
твърденията на ищеца, въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди в случая намира приложение чл. 201, ал.2 КТ, тъй като с поведението си ищецът е допринесъл за вредоносния резултат с проявата на груба
небрежност при рязане
на метални пръчки/охладители.
При
съобразяване на причините за злополуката съдът намира, че същата се дължи преди
всичко на поведението на ищеца. На първо място, ищецът сам твърди, че към момента на настъпване на злополуката не е имал
правоспособност и
не притежава свидетелство за
работа с оксижен,
въпреки изискването на чл. 2 на
Наредба № 7 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност
по заваряване
и т. 1 от Тема 12 - Правила за безопасност при
газо-кислородно рязане и заваряване от "Ръководство за безопасност при
работа".
То противоречи на законовите задължения на ищеца по чл. 126, т. 6 КТ, чл. 281, ал. 3 КТ, чл. 33
и 34 ЗЗБУТ
технологичните процеси с повишена опасност да се обслужват само от правоспособни
работници, да се грижи за здравето и безопасността си в съответствие с
квалификацията му.
Това поведение не е било
допустимо и съгласно техническите правила, доказани от СТЕ. Пострадалият е предприел действия в нарушение на
правилата за тази
работа, тъй като въпреки съществуването на
механично напрежение в обработвания /разрязвания/ материал, при което винаги е
налице вероятност от непредвидено отклонение – отплесване, ищецът не е взел
мерки за сигурното му и надлежно закрепване преди процеса на обработка и по
този начин ищецът сам се е
поставил в ситуация на повишен риск незакрепеният материал да причини
наранявания на заваряващия. Субективното отношение на ищеца като пострадал към
действията му, които са довели до трудовата злополука се извежда от обективните
факти, които в случая водят до категоричния извод, че ищецът не е спазил
технологичните изисквания.
Без значение за горния извод е
обстоятелството, че по дл. характеристика ищецът е бил натоварен да извършва
въпросната работа, съответно инструктиран и т.н., за която не е правоспособен, респ. не е имал необходимите
умения за тази работа, след като при това положение е имал право да се позове
на разпоредбата на чл. 283 КТ и правомерно да откаже изпълнението или да
преустанови възложената му работа, но не го е направил. Видно от показанията на свидетеля Р.С., който е работил на същата длъжност, също е бил
задължаван да реже охладител с оксижен, но е имало случай когато отказва,
поради липса на правоспособност. С други думи, след като е имал право да
се позове на разпоредбата на чл. 283 КТ, но не го е направил, по този начин
ищецът също е допринесъл с поведението си за настъпване на трудовата злополука
с него. С оглед конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на
злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на вредоносния
резултат - сочат на висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили
преимуществено в резултат на проявената от работника груба небрежност. Ето
защо, съдът намира, че проявеното
съпричиняване на вредата от страна на работника е 1/3, което намалява обезщетението до 5000 лв.
Съгл. чл. 200, ал.4 КТ дължимото обезщетение по чл. 200, ал.3 КТ се намалява с размера на получените суми по
договори за застраховка на работника, поради което след отчитане на съпричиняването обезщетението от 5 000 лв. за неимуществени вреди следва да бъде
намалено с полученото застрахователното обезщетение от 800 лв. по Групова рискова застраховка, сключен в
негова полза от работодателя и неоспорван от ищеца. С оглед горното, работодателят остава да дължи за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 4200 лв. За тази сума следва да бъде уважен искът, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до изплащането. Искът за разликата до пълния му размер 10200 лв. следва да се отхвърли.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е постановил съдебен акт,
който не страда от пороците, посочени във въззивните жалби и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските. И двете въззивни жалби са неоснователни.
С оглед изхода на делото по
жалбите, на жалбоподателите не се присъждат разноски.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1248/09.11.2018 г. по гр.д. № 03754/2018
г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд,
при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.