Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211
11.07. 2017г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н
А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен
съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на пети юли, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 217 по
описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.с чл.38 ал.2 от Закона
за държавната собственост /ЗДС/.
Образувано е по жалба на М.И.М.
и Б.И.М. против Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния управител на Област Стара Загора в
частта й по отношение разпореждането за отчуждаване за държавни нужди на
поземлен имот № 157001, находящ се в землището на с.Полски градец, общ.Раднево,
в местността „Кельов гроб”, с начин на трайно ползване „Нива”, с площ 10.128дка
при определено парично обезщетение в
размер на 5165.28 лв.
В
жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт в посочената му
част по съображения за издаването му в несъответствие и при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с отчуждаването
на имота, с вида на определеното обезщетение и размера му. Жалбоподателите
твърдят, че не са налице материални предпоставки за отчуждаване на имота им,
доколкото не е налице държавна нужда,
която да не може да се удовлетвори по друг начин. Изразяват несъгласие с
отнемането на имота им и изтъкват, че не
им е било предлагано равностойно имотно обезщетение. Излагат и съображения, че
паричното обезщетение е определено в занижен размер и не е равностойно, като
обосновават противоречие с правилото на чл.17, ал.5 от Конституцията на
РБългария. Искането
към съда е да отмени Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г, издадена от Областен
управител на Област Стара Загора, или да я измени по отношение на обезщетението
като определи имотно такова, алтернативно- като се увеличи размера на
определеното обезщетение. В хода на устните състезания пълномощника на
жалбоподателите излага твърдения за завземане на имота от представители на енергийното предприятие и
нанасяне вреди и се иска и тяхното обезщетяване. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответник по оспорването -
Областен управител на област Стара Загора изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Заинтересованата страна -
„Мини Марица-изток” ЕАД гр.Раднево в писмен отговор
вх.№2226/29.05.2017г /л.39 и сл./ и чрез процесуалния си представител-юрисконсулт
И.Петков, заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че Мини
Марица-изток” ЕАД гр.Раднево е титуляр на концесия за добив на лигнитни въглища
от находище „Източномаришки въглищен басейн”, държавна собственост и извършва добив на енергийни ресурси за
задоволяване на държавна нужда по смисъла на §1 т.24б от ДР на Закона за
енергетиката/ЗЕ/. Твърди одобрен със заповед № РД-02-14-1359 от 28.06.2011г на
МРРБ и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план, който предвижда
развитие на дейността и върху части от землищата на с.Полски градец, с.Овчарци,
общ.Раднево. Твърди, че енергийното предприятие е отправило предложение до
собствениците на процесния имот за
закупуването му, които не са приели предложението. С оглед на това и в
съответствие с чл.63б от ЗЕ, по възлагане от „Мини Марица-изток” ЕАД е
изготвена оценка от лицензиран оценител и предложило изкупуване на имота на
стойност, съответна на посочената от оценителя - 510лв/дка, съответно за
процесния имот с площ 10.128дка - в размер на 5165.28лв, близък до размера на
определеното с оспорения акт парично обезщетение, при липса на междувременно
настъпила промяна в пазарните цени на имоти със сходно местоположение и
характеристики. Счита, че с предлаганото парично обезщетение жалбоподателите
биха могли да си купят друг имот. Обосновава, че с оспорения акт е определен справедлив
размер на паричното обезщетение и се
следва отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
М.И.М. и Б.И.М., жалбоподатели по това дело, се легитимират като
собственици на нива в местността „Кельов гроб”, в землището на с.Полски градец,
общ.Раднево, съставляваща поземлен имот № 157001 по картата на възстановената
собственост /нотариален акт за покупко-продажба №49 от 05.09.2012г на нотариус
при РС Нова Загора - л.11-12 по делото, скица от 02.03.2016 год./.
Със заповед № РД-02-14-1359 от 28.06.2011г на МРРБ /л.82/, обнародвана в ДВ
бр.55/19.07.2011г. е одобрен специализиран подробен устройствен план за
развитие „Мини Марица Изток”, рудник „Трояново-1”, обект 2, който предвижда
развитие на добивната дейност на предприятието върху части от землищата и на с.Полски градец
и с.Овчарци, общ.Раднево, с обхват включително имот № 157001, землище с.Полски
градец. Планът е представен на л.84 и сл., регистър на л.113, графика -л.152/. Предвижданията
на плана спрямо обхванатите имоти, нанесени с лилав цвят, вкл.ПИ №157001,
м.”Кельов гроб”, са за отреждането им в зона „Пди”—производствена за добив на
полезни изкопаеми. Планът е влязъл в сила, удостоверено с писмо изх.№АУ-14-30
от 08.08.2011г на МРРБ /л.81/.
„Мини Марица-изток”ЕАД като предприятие, в полза на което е предоставена
концесия за добив на полезни изкопаеми, е отправило предложение до Министъра на
енергетиката за предприемане на отчуждително производство спрямо имоти в
обхвата на находището поради невъзможност за постигане съгласие за изкупуването
им. Сред тези имоти е и процесния имот /предложение на л.56/. По отношение на тези имоти, с писмо изх.Е-26-М-166 от 28.10.2016г. Министъра на
енергетиката, отправя предложение до
министрите на финансите и съответно на регионалното развитие и
благоустройството за предприемане на
отчуждителна процедура по подробно изложени мотиви /л.167/. Искането с приложената финансова обосновка и въз основа
изготвена оценка на имотите, е одобрено от министъра на финансите /писмо изх.№
04-07—195 /07.11.2016г/. Приложени са в
хода на производството актуални скици, характеристики на отчуждаемите имоти,
становище за актуалност на оценката, документи, удостоверяващи изпълнение
изискванията на ЗЕ /писмо вх.№90-05-1059/3 от 12.01.2017г /л.181/.
За нуждите на отчуждителното производство е възложена, съответно изпълнена оценка за определяне на
равностойното парично обезщетение /л.126 и сл./. Оценката е изпълнена от лицензиран оценител инж.Г.Георгиев при
„Стройпроект”ООД, на основание възлагателно писмо от 07.12.2016г /л.146—147/. Съгласно
изготвената оценка от лицензиран оценител, ведно със становище за актуалност с
дата 21.12.2016г , стойността на паричното обезщетение което се предлага по
отношение на имот № 157001 —нива в местността „Кельов гроб” VІ категория, с
площ 10.128 дка, е въз основа ед.цена
510лв/дка или в размер на 5165.28 лв /л.124—134/.
Със съвместна заповед № РД-02-14-264 от 30.03.2017г и Заповед №ЗМФ-293 от
28.03.2017г, съответно на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и на министъра на финансите /л.159/, на основание чл.63б от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, §1 т.24 от ДР на ЗЕ, във вр.с чл.34 ал.4 от Закона
за държавната собственост /ЗДС/, е одобрено отчуждаването на конкретно посочени
имоти-частна собственост, земеделска територия
общо 72.357 дка, намиращи се в землището на с.Полски градец, общ.Раднево,
обл.Стара Загора и попадащи в границите на концесионен обект „Рудник „Трояново-1”
- обект 2” от находище на полезни изкопаеми. Инициирането на отчуждителната процедура е обосновано
с наличието на влязъл в сила специализиран подробен устройствен план, нуждата
от продължаване на дейностите рудника съобразно съгласуваните проекти за
обезпечаване изпълнението на производствената програма на дружеството като по този начин бъде задоволена и
държавната нужда от добив на енергийни ресурси по смисъла на §1 т.24 от ДР на ЗЕ. Изтъкнато е непостигането
на съгласие в периода 2011-2015г. между дружеството-концесионер и собствениците
на визираните като предмет на отчуждаване имоти. С писмо изх.№90-05-1059 /31.03.2017г /л.157/ заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройството е изпратил до Областния
управител на област Стара Загора. Областният
управител на област Стара Загора е изготвил обявление за отчуждителното
производство - л.77 по делото.
Със Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г
на Областния управител на Област Стара
Загора /л.8, л.79/ се разпорежда
отчуждаване на поземлени имоти-частна собственост за държавна нужда, с обща площ 72.357 дка, намиращи се в землището
на с.Полски градец, общ.Раднево, обл.Стара Загора, попадащи в концесионната
площ на концесионен обект – „Рудник „Трояново-1”, обект 2”, който съставлява
част от находище на подземни богатства - твърди горива, лигнитни въглища
„Източномаришки басейн”, изброени в табличен вид, вкл. поземлен имот № 157001- -нива, находяща
се в землището на с.Полски градец, общ.Раднево, местност „Кельов гроб”, с площ
10.128дка и е определено в полза на
собствениците на този имот парично обезщетение в размер на 5165.28 лв. Стойността
на паричното обезщетение се сочи определен въз основа на оценки, изготвени от
лицензиран оценител. Сочи се в мотивите
към заповедта, че „Мини Марица - изток”ЕАД гр.Раднево е енергийно предприятие
концесионер, което осъществява добив на твърди горива-въглища от находище
„Източномаришки въглищен басейн”, разположен на териториите на общините Раднево
и Гълъбово, като добивът му възлиза на около 85 на сто от добива на
въглища в страната и около 92 % от
добиваните лигнитни въглища. Чрез преработката на иззетите твърди горива се
произвеждат приблизително 45% от електроенергията в страна. Добивните дейности
се сочи се извършват в изброените три рудника, вкл.Рудник Трояново - 1, част от
находището. Нуждата от отчуждаване на описаните имоти се свързва с това, че
попадат в обхвата на одобрения
специализиран подробен устройствен план за развитието на предприятието „Мини
Марица Изток”, рудник „Трояново-1”, обект 2, вкл. за части от землищата
с.Полски градец и с.Овчарци, наличие на необходимост от осигуряване дейността на дружеството по
съображения, че минно—технологичния процес на откриване и добиване на въглища
не може да заобиколи или прескочи описаните парцели. Изтъкнато е, че
средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване са осигурени
от „Мини Марица - изток”ЕАД Раднево.
От правна страна, актът се основава на чл.34а, ал.2 и чл.34в, ал.1 от ЗДС ,
чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и чл.63б от Закона за енергетиката, съвместната
заповед № РД-02-14-264 от 30.03.2017г и №ЗМФ-293 от 28.03.2017г. на министъра
на регионалното развитие и
благоустройството и на министъра на финансите. В заповедта е посочено още, че
средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване са
осигурени от „Мини Марица-изток” ЕАД гр.Раднево и че сумата, необходима за
изплащане на обезщетения ще бъде внесена по сметка, конкретно посочена в
Уникредит Булбанк, филиал Стара Загора, съответно кога ще започне изплащането им /л.9/.
Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния управител на Старозагорска област е поправена със
Заповед ДС-ЗД-199 от 09.06.2017г. на същия орган в частта относно общия размер
на дължимото се парично обезщетение, като поправката е без отношение към
настоящия спор.
Оспорената заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г е съобщена на М.М. на
19.04.2017г.
По делото са приложени документите, съдържащи се в образуваната преписка,
документи за собственост и скици, кореспонденция и др.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, назначена и
изготвена съдебно-оценителска експертиза. В отговор на въпроса за размера на
равностойното парично обезщетение за имота, предмет на процесната заповед в
оспорената й част, експертът сочи, че имотът /ПИ №157001-нива VІ категория в
землището на с.Полски градец/ попада в терен, включен в западната част на
изработения ПУП за развитие на „Мини Марица изток”ЕАД в землище на с.Полски
градец. Намира се на разстояние 177м от населеното място, а до път с трайна
настилка-1361 м. В момента процесния имот сочи засегнат от действията на „Мини
Марица изотк”ЕАД за разкривка на терена за рудник „Трояново-1”- обект 2, на
границата между терена с отнет хумусен слой и терена със започналото
удълбаване. Твърди, че хумусният пласт
от имота е иззет през есента на 2016г.,
докато незасегнатите съседни имоти са заети от житни култури. Сочат се налични
пазарни свидетелства за сделки с имоти със сходни характеристики в приетия за меродавен период — 19.05.2016г.-19.05.2017г.
Въз основа сравнителен анализ, е констатирано в т.9, че почти няма ценови
разлики при нивите от ІV, V, VІ и ІХ категория, докато при нивите от ІV
кат.такива са налице. В т.Д.5 въз основа на метода на сравнимите продажни цени,
е определено базово равностойно парично обезщетение за процесния имот - в размер на 623лв/дек /л.517 по делото/. Наред
с това експертът е направил изчисление на размера на нереализирани от имота
ползи за 2016г. в размер 85лв/декар /т.Е/, с оглед на което и като сбор от оценката по т.Д.5+тази по т.Е
предлага определяне на равностойното парично обезщетение за имота в общ
размер 7170.62лв - по 708 лв/дек. При
направена справка в Общинска служба земеделие гр.Раднево, вещото лице сочи
липса на данни за имоти от общинския и държавния фонд с точни или приблизителни
характеристики с имот №157001.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Процесуално недопустимо е да се разгледа в настоящото производство с
предмет искане за отмяна, съответно изменение на административен акт /чл.128
ал.1 т.1 от АПК/, и искането на М.И.М.
и Б.И.М. формулирано в хода на устните прения - за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди /чл.128 ал.1 т.5 или 6 АПК/. В случай на
необходимост от защита на твърдяното право и след надлежното му формулиране М.М.
и Б.М. биха могли да предявят в отделно производство иск за защитата му. С
оглед на изложеното, посоченото искане като процесуално недопустимо по това
дело, следва да се остави без разглеждане.
Жалбата на М.М. и Б.М. против Заповед № ДС-3З-143
от 18.04.2017г., издадена от Областен управител на Област Стара Загора с искане за отмяната, респ.изменението й, е
процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок по чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост, от
лица с правен интерес.
Разгледана по същество, се явява
основателна по отношение исканото изменение на оспорения акт.
Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния управител на Старозагорска област изхожда от
материално и териториално компетентен орган. Според
разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти, частна собственост,
предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите, а според ал.2 извън случаите по
ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. В случая се касае за отчуждаване на имот, частна
собственост /ПИ №157001/, с оглед удовлетворяване на държавни нужди от добив на
енергийни ресурси, т.е. извън тези по изграждането на национални обекти и по
предложение на двамата ресорни министри. С оглед на изложеното и предвид местонахождението
на имота - в област Стара Загора, компетентен да постанови заповед за
отчуждаването му, съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, вр.с чл.63б, ал.1 от ЗЕ, е Областният
управител на област Стара Загора.
Заповедта, предмет на оспорване е в надлежна
писмена форма и е подробно мотивирана. Същата отговаря на изискванията на
чл.34в, ал.1 от ЗДС да съдържа посочване на държавната нужда, за която се
отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената /размера на
обезщетението/, собствениците и
търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението, съответно и кога ще
започне изплащането му.
При издаването на Заповед № ДС-3З-143 от
18.04.2017г на Областния управител, не се установиха нарушения на
административнопроизводствените правила с характер на съществени.
Производството е било инициирано по мотивирано предложение на заинтересованото
ведомство /писмо изх.Е-26-М-166 от
28.10.2016г.на Министъра на енергетиката до Министъра на финансите и Министъра на
регионалното развитие и благоустройството/ в хипотеза и на основание чл.63б ал.1 и ал.3
от Закона за енергетиката. Искането съдържа информацията по чл.63б ал.2 от ЗЕ,
а именно че имотите, в т.ч. и имот № 157001, са включени в границите на
концесионната площ на находището на подземни богатства и са необходими за
дейностите на енергийното предприятие „Мини Марица изток” ЕАД, съгласно
утвърден и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план. Изтъкната е и
невъзможността, въпреки направените опити за постигане съгласие за изкупуване
на изброените имоти. Министърът на финансите и министърът на регионалното
развитие и благоустройството, след като са разгледали и преценили искането за
отчуждаване, са го одобрили, като съответно министърът на финансите се е
произнесъл положително относно неговата финансова обезпченост, а министърът на
регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за
отчуждаване. Съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, към който ред нормата на чл.63б,
ал.3 от ЗЕ препраща, изготвена е за отчуждаването съвместна заповед на двамата
министри /на регионалното развитие и благоустройството и на финансите/ а именно
- заповед № РД-02-14-264 от 30.03.2017г и № ЗМФ-293 от 28.03.2017г. с характер
на предложение до Областния управител по смисъла на чл.34а, ал.2 от ЗДС.
Предложението за отчуждаване е комплектовано с документите, изброени като необходими по ал.4 на чл.34а ЗДС: копие на
влезлия в сила ПУП, характеристики, вид , местонахождение на имотите, данни за
собствениците и документите им за собственост, оценка на имотите, извършена от
оценител и с актуалност към 21.12.2016г., финансова обосновка. Областна
администрация Стара Загора, съответно на чл.34а, ал.3 ЗДС е изготвила обявление
за отчуждителната процедура, като жалбоподателите не възразяват, че не са
уведомени за отчуждителното производство. С оглед на изложеното съдът намира,
че при издаването на Заповед № ДС-3З-143/ 18.04.2017г. не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят
отмяната й на това основание.
При извършената преценка за съответствие на
обжалваната заповед с материалния закон, съдът съобрази следното:
Обективираното в заповедта волеизявление за отчуждаване
за държавни нужди засяга поземлен имот-частна собственост /кад.№157001,
с.Полски градец/. Правото на собственост
е конституционно гарантирано /чл.17 ал.3 от Конституцията на Република
България/, като в ал.5 е регламентирано
и принципното положение, при които е допустимо принудителното отчуждаване на
собственост - „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински
нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и
след предварително и равностойно обезщетение”. Посочената конституционна
регламентация е възпроизведена в чл. 32, ал. 1
от ЗДС, според която норма имоти и части от имоти - собственост на
физически или юридически лица могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно
обезщетение. Според чл.33 ал.2 от ЗДС, наличието на държавна нужда, която да не
може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни
нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на
национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на
предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. От анализа на горните
разпоредби следва, че материалноправните предпоставки които следва да са налице
кумулативно за предприемане на отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са
следните: наличие на държавна нужда, невъзможност от удовлетворяването й по
друг начин и определяне на равностойно обезщетение.
Сочената от органа държавна нужда се
свързва със специалната хипотеза на чл.63б, ал.1 от ЗЕ, според която в случаите на добив на енергийни
ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение
със собствениците или титулярите на други вещни права върху недвижим имот или
част от такъв, енергийното предприятие -концесионер има право да поиска от
министъра на енергетиката предприемането на действия по принудително
отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост. Доказателство за наличие на такава нужда би
съставлявал влязъл в сила подробен
устройствен план, предвижданията на който да отреждат имота за добив на
енергийни ресурси, наред с което добива следва да е за държавни нужди по
смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ. В
оспорената заповед е мотивирана необходимостта от отчуждаването
на описаните имоти, вкл.процесния с нуждата от осигуряване дейността на енергийното предприятие по добив
на енергийни ресурси за държавни нужди съгласно влезлия в сила ПУП и с невъзможността минно-технологичния процес на
откриване и добиване на въглища да заобиколи или прескочи обхванатите от
предвижданията на плана парцели.
В случая наличие на държавна нужда в
смисъла, визиран в чл.33, ал.2 от ЗДС, чл.63б от ЗЕ, във връзка с §1 т.24б от
ДР на ЗЕ, се доказа по делото, съответно на материалния закон и изложените към
акта мотиви.
Съгласно §1, т.24б от ДР на ЗЕ, добив
на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда” е добивът на енергийни
ресурси за промишлено производство на електрическа и/или топлинна енергия,
осъществяван в рамките на концесионната площ от енергийно предприятие-концесионер
въз основа на предоставена концесия, когато количеството на добитите от концесионера
енергийни ресурси е в обем не по-малък от 50 на сто от добиваните на
територията на страната годишни количества от този вид ресурси. „Мини Марица - изток”ЕАД гр.Раднево е
титуляр на концесия за добив на лигнитни въглища от находището на „Източномаришкия
въглищен басейн” /Решение №655/2005г на Министерски съвет л.203 и сл./. Това находище
е изключителна държавна собственост, съгласно АДС №559/20.07.1999г на МРРБ
/л.205 и сл/. Дружеството-концесионер, ноторно
известно е, осигурява добива на повече от 50 на сто от този вид добивани в
страната ни ресурси с цел осигуряване значителен дял от производството на
електроенергия. Изложеното определя добива на лигнитни въглища, осъществяван от
предприятието на „Мини Марица-изток”ЕАД като добив на енергийни ресурси за
задоволяване на държавни нужди по смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ. Добивните
дейности се извършват и в Рудник Трояново - 1, част от находището, и чието разширяване е предвидено да обхване и части от землищата на с.Овчарци и Полски градец,
общ.Раднево със специализирания подробен устройствен план, одобрен със
заповед № РД-02-14-1359 от 28.06.2011г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Доказано е по делото и не е опровергано от жалбоподателите,
че планът е влязъл в сила, с оглед непостъпване на жалби в срока от обявяването
му. Предвижданията на плана сочат на необходимост от промяна предназначението на обхванатите от него
територии: от територии за земеделски нужди в такива за добив на полезни
изкопаеми, като тези предвиждания се отнасят и за ПИ
№157001, землище с.Полски градец, включен в плана /л.152/. Следователно,
налице е държавна нужда от добив на енергийни ресурси за държавни нужди по
смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ и чл.33 ал.2 от ЗДС.
Неотносими
са оплакванията на жалбоподателите за липса на отчуждителна нужда, основани на
съображения, че е нецелесъобразно
развитието на дейността точно върху
техния имот. Такива оплаквания е можело
и е следвало да се релевират в производството по одобряване или обжалване на
подробния устройствен план, предвижданията на който отреждат имота за добив на
полезни изкопаеми, а с това обосновават
и наличието на държавна нужда в
смисъла, разгледан по-горе, с обхват и територията на ПИ №157001. Тези
оплаквания са неотносими по настоящия спор, доколкото е налице вече влязъл в
сила подробен устройствен план с който се доказва визираната материална
предпоставка за отчуждаване на имота. С
оглед на изложеното съдът намира за доказано наличието в случая на държавна
нужда, да се предприеме отчуждаване на имот частна собственост — ПИ №157001 в землището
на с.Полски градец.
Налице е невъзможност от удовлетворяване на
държавните нужди по друг начин. Не е постигнато в периода, предшестващ
отчуждаването съгласие между собствениците и енергийното предприятие. С писма
изх. ПТД-01-618 и № ПТД-01-619, двете от
25.06.2014г на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток”ЕАД е отправено
предложение до Б.И.М., съответно и до М.И., като собственици на ПИ №157001, за
изкупуване на имота на цена 6070лв. /л.46—49/. Предложението не е било прието
/възражение, постъпило с вх.№ 6005 от 11.07.2014г /л.80/. Повторно предложение
за изкупуване, но при цена 5165.28лв е
отправено с нотариална покана връчена на
собствениците на 16.11.2015г, съответно на 15.12.2016г /л.51—55/. Предложената цена
е била определена съгласно оценка на лицензиран оценител, въз основа предложена
от него цена от 510лв /дка на земите от VІ категория в землището на с.Полски
градец /л.117—134/. По делото е без значение какви са причините за неприемане
на предложението, неотносими са оплакванията, че с последващото предложение
предлаганата цената била намалена.
Релевантно в хипотезата на чл.63б от ЗЕ е непостигането на съгласие между
енергийното предприятие и собствениците и в случая тази предпоставка се доказа
по делото.
В оспорената Заповед № ДС-3З-143 от 18.04.2017г. е определено парично
обезщетение, вида и стойността на което е спорен по делото. Неоснователно е възражението,
че не е предоставен на жалбоподателите друг равностоен имот. Разпоредбата на
чл.35 от ЗДС в ред.ДВ бр.124/1998г., която съдържаше изискването на собственика
да се предложи първо равностоен поземлен имот, е изменена, като това изискване
след изменението на разпоредбата в ДВ бр.63/2003г. не е възпроизведено. По
делото не се доказа и разполагаемост на държавен имот със сходни характеристики
като отчуждаемия по смисъла на §1а, т.1а от ДР на ЗДС. Съгласно отговора на
въпрос №4 от заключението на експертизата,
липсват данни за наличие на имоти от общинския и държавния фонд с точни
или приблизителни характеристики с имот №157001 /удостоверение от 19.06.2017г
на ОСЗ гр.Раднево на л.523/.
Предмет на
съдебен контрол за законосъобразност е равностойността на определеното с
оспорената заповед парично обезщетение за отчуждаемия имот. Според
чл.32, ал.2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие
с предназначението на имотите преди влизането в сила на ПУП, който предвижда
изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни
характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съгласно §1, т.1
от ДР на ЗДС, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти
или на части от имоти, определена по реда на този закон, а §1, т.2 сочи, че пазарни цени са осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека- обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани
повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не
по-малко от две относими сделки.
Близостта до отчуждавания имот, в случая в земеделска територия, следва да се преценява спрямо имоти, разположените
в едно и също землище като отчуждавания /§1а, т.4 от ДР на ЗДС/.
В оспорената заповед е определено като равностойно
парично обезщетение за отчуждаемия имот /ПИ
№ 157001 - нива в местността „Кельов гроб” VІ категория, с площ 10.128 дка/ сума
в размер на 5165.28 лв, съответно на изготвената оценка от лицензиран оценител.
Действително оценката по преписката е изготвена от лицензиран оценител и съобразно
визираните по-горе правила, но не е била актуална. Становището за актуалност с
дата 21.12.2016г. сочи, че оценката е със срок на валидност до 31.03.2017г.
/л.123/. Следователно оценката по преписката е с изтекъл срок на актуалност към
датата на издаване на Заповед №
ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния управител на Старозагорска област. Основателни и доказани се
явяват при това положение твърденията в жалбата, че определената оценка от
административният орган на отчуждаемия имот не
представлява равностойно парично обезщетение.
В хода на съдебното производство е допусната и
назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещо лице, което отговаря
на изискванията на §1а, т.3 от ДР на ЗДС. Представеното заключение е неоспорено
от страните и компетентно изготвено. Сочат се налични пазарни свидетелства за
сделки с имоти със сходни характеристики
в приетия за меродавен период, като в раздел Б1 се изброени сделките,
приети от вещото лице за аналогови, като такива които отговарят на изискванията
на §1а т.2 и т.4 от ДР на ЗДС. Касае се за земеделски имоти-ниви в землището на
с.Полски градец, където се намира и оценявания имот, сделките са вписани в Служба
по вписванията, едната страна е търговец. Пазарната стойност на отчуждавания
поземлен имот в първия вариант /т.Д.5/ и въз основа на сравнение на пазарните
свидетелства, е в размер на 623 лв/дка. В т.Е от заключението е определено
обезщетение за обстоятелствата по т.В.11, 12 в размер на 85лв /дек. Сочи се
остойностено обезщетение за изземване хумусния пласт от процесния имот през
есента на 2016г. и неполучени плащания за наличие на засята култура,
обезщетение по различни схеми и мерки за подпомагане на земеделските
производители. В хипотеза на чл.32, ал.2 от ЗДС, обезщетението се определя на
база сравнение пазарните свидетелства за имоти със сходни характеристики. С
оглед на изискването за прилагане метода на сравнимите продажби, недопустимо е
прилагане и на друг метод, вкл.предложения в т.Е от заключението на
експертизата. Заявената в хода на устните прения претенция за обезщетение за
вреди, вкл. от вида на предложените в т.Е като предмет на оценяване, не е
предмет на настоящото производство. С оглед на изложеното, съдът не кредитира
предложения вариант за определяне на равностойното парично обезщетение чрез
сбор от стойностите по т.Д.5 и т.Е – 708лв /декар. Следва да се кредитира
предложения в т.Д.5. вариант на оценяване, който е основан на възприетия от
законодателя метод.
С оглед на изложените съображения съдът
кредитира заключението на съдебно-оценителната експертиза във варианта
предложен в т.Д.5., като компетентно, обосновано, изготвено въз основа на
събран, обработен и обстойно преценен материал за реално сключени на действителни
цени сделки със съпоставими от гл. т. на местоположение и основни
характеристики имоти, в период 1 година преди възлагането и с оглед на това,
като равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот с площ от 10.128дка, следва да се определи такова
на база 623 лв / дка. По изложените съображения, съдът приема че равностойно
парично обезщетение по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС за отчуждаването на ПИ
№157001 имот №157001 по КВС м.”Кельов гроб”, землище на с.Полски
градец, общ.Раднево и с обща площ 10.128 дка, следва да се
определи в размер на 6309.44лв /10.128дка х 623лв./дка = 6309.44лв/.
Предвид изложеното, оспорената Заповед
№ ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния
управител на област Стара Загора е издадена от
компетентен орган и в необходимата форма, при законоустановеното съдържание и
при спазване на административно-производствените правила за издаването й, но се
явява в противоречие с материалния закон в частта относно размера на следващото
се в полза на собствениците на ПИ № 157001, в землището на с. Полски градец,
обезщетение, като определеното в размер на 5165.28 лв се явява незаконосъобразно
и се следва изменението му в посока увеличение и определяне в размер на
6309.44лв.
С оглед изхода на спора, основателно е и искането
на жалбоподателите за присъждане на направените по
делото разноски в общ размер на 1350лв., от които: 20лв - внесена държавна такса, 700 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 630лв платено възнаграждение за вещо лице, които
следва да им бъдат заплатени от Областна администрация Стара Загора.
Водим от тези мотиви и на основание
чл.38, ал.8 от ЗДС, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на М.И.М.
и Б.И.М. Заповед
№ ДС-3З-143 от 18.04.2017г. на Областния управител на област Стара Загора, в частта й относно определеното обезщетение за отчуждаване на
поземлен имот № 157001, находящ се в землището на с.Полски градец,
общ.Раднево, в местността „Кельов гроб”, с начин на трайно ползване „Нива”, VІ
категория с площ 10.128дка и собственост на М.И.М. и Б.И.М., от 5165.28лв - на 6309.44лв /шест хиляди триста и девет лева и
0.44ст/.
ОСЪЖДА Областна администрация Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М. ЕГН ********** и Б.И.М. ЕГН ********** сумата 1350лв /хиляда триста и петдесет лева/,
представляваща направени от жалбоподателите по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо искането на М.И.М. и Б.И.М. за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: