Определение по дело №223/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 98
Дата: 23 януари 2020 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20192100900223
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №98

гр. Бургас, 23.01.2020 г.

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН   СЪД,  търговска колегия,  в закрито заседание на двадесет и трети януари,  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА ЙОРДАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Йорданова   търговско  дело № 223 по описа за 2019 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, съдебен адрес ***, офис9, Адвокатско дружество „М. и Рътков“,  с която  са предявени искове за осъждане на ответницата Г.Т.С., ЕГН**********, с адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 52 458,56 швейцарски франка, представляваща част от общо дължима главница в размер на 69 484,86 швейцарски франка за периода 10.08.2014г.-17.04.2019г. по сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., приложение №1 към договора от 27.06.2008г., както и 3 броя  допълнителни споразумения от 30.04.2009г., 09.08.2010г. и 22.12.2011г., сумата от 703,28 швейцарски франка, представляваща банкови такси за периода 08.09.2014г.-17.04.2019г., сумата от 92,31 швейцарски франка, представляваща застраховки за периода 22.07.2015г.-17.04.2019г., сумата от 657,04 лева, представляваща разноски по кредита за периода 13.06.2018г.-17.04.2019г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.04.2019г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL39730 от 17.06.2008г., като е предоставил на ответницата ипотечен кредит в швейцарски франкове с равностойност 42 180 евро по курс „купува“ за швейцарски франкове към евро към датата на усвояване на кредита. Поддържа, че с подписването на приложение №1 към договора от  27.06.2008г. страните са се съгласили усвояването на кредита да стане на 27.06.2008г. по приложимия курс „купува“ за швейцарски франкове на банката за евро /1,649/ на тази дата и размерът на усвоения кредитен лимит в швейцарски франкове – 69 567 швейцарски франка. В исковата молба се излага, че с допълнително споразумение от 30.04.2009г. страните са констатирали съществуващите задължения на кредитополучателя към датата на сключването му към кредитодателя, които са в общ размер на 69 194,53 швейцарски франка, включващи 88,40 франка просрочена главница, 405,90 франка просрочена лихва, 68 655,48 франка редовна лихва и 40,33 франка редовна лихва, договорили са се просрочената главница и лихва да бъде преоформена служебно от кредитора чрез натрупване към редовната главница по кредита, след което кредитополучателят да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на дълга. Излага, че в допълнителното споразумение се съдържа клауза при неплащане на две дължими месечни вноски да отпадне правото на облекчено погасяване. Посочва, че с второ допълнително споразумение от 09.08.2010г. страните са се съгласили да предоговорят съществуващите задължения, като са констатирали, че към сключването му възлизат на 163,03 франка просрочена главница, 425,92 франка просрочена лихва, 0,09 франка просрочени такси, 70 794,33 франка редовна главница, като освен това кредитополучателят да дължи редовна лихва за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението до датата на падежа, следващ датата на споразумението и неизискуема към датата на допълнителното споразумение. Изнася данни, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита просрочената главница е следвало отново да бъдат преоформени служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Според ищеца отново в допълнителното споразумение е включена уговорка за 12 месечен гратисен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж, като през този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,42 процента и кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 263 швейцарски франка. Посочва, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислена, но непогасена през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,29 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски да отпадне правото на облекчено погасяване. Позовава се на трето допълнително споразумение от 22.12.2011г., с което страните са констатирали, че дължимите към датата на  подписването му вземания от ответницата са 219,60 франка просрочена главница, 837,07 франка просрочена лихва, 32,10 франка просрочени такси, 71 214,86 франка редовна главница, както и дължима редовна лихва  за периода от датата на падежа, предхождаща датата на подписване на споразумението до датата на  падежа, следваща датата на споразумението. Твърди, че съгласно допълнителното споразумение от 22.12.2011г. дългът е бил преструктуриран чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, като ответницата е ползвала шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. Според ищеца в споразумението е предвидено през този период върху дълга да се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,98 процента, кредитът да се погасява на равни месечни вноски в размер на 300 франка, след изтичане на този период  върху дълга да се натрупва начислената, но непогасената през периода лихва и върху общия размер на дълга се натрупва годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата БЛП на кредитора за жилищни кредити плюс лихвена надбавка 0,45 пункта, като при неплащане на две дължими месечни вноски да отпадне правото на облекчено погасяване. Заявява, че с договор за цесия от 05.09.2008г., сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и Бългериън Ритейл Сървисиз АД банката е прехвърлила всички свои вземания, произтичащи от процесния договор за кредит.  Ищецът основава активната си материална легитимация на нов договор за цесия от 25.02.2015г., по силата на който Бългериън Ритейл Сървисиз АД е прехвърлило процесните вземания на първоначалния кредитор Юробанк България АД. Твърди, че двете цесии са съобщени на длъжника, като са му връчени нотариални покани и е уведомен надлежно от кредитора, че счита вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Ангажира доказателства. Претендира  разноски.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначените й особени представители адв. Темелков и адв. Б. ***, които считат исковете за допустими, а по същество за неоснователни. Оспорват исковете по основание и размер. Възразяват, че са налице нищожни клаузи в договора за кредит и допълнителните споразумения към него по смисъла на чл. 143 и 146 от ЗЗП, които са неравноправни и не отговарят на изискванията за добросъвестност, като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Такава според ответната страна е клаузата на чл. 22 от договора, според която кредитополучателят се е съгласил при промяна на обявения от банката курс купува или продава на швейцарски франк към български лев или веро, както и превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване и, че приема да поеме всички вреди, включително пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутния курс и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Нищожни са и клаузите, уреждащи възможността на банката да изменя едностранно  размера на договорените лихви и такси за управление въз основа на непредвидено в договора основание.  Възразява, че потребителят не е защитен и от клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предоставено на съгласието на банката, която има противиположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден паричен крус за кредитополучателя. На следващо място посочва, че са  нищожни  и клаузите в допълнителните споразумения, с които се уговаря просрочията  по кредита да бъдат  преоформени служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално уговорения кредит, както и за увеличение на главницата посредством добавяне на натрупани задължения за лихви, върху които след това се начислява възнаградителна лихва, представляващо анатоцизъм, допустим само между търговци. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в която ищецът поддържа предявените искове. Възразява срещу оспорванията в отговора на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи, позовавайки се на практиката на СЕС в решение  по дело С-186/2016г.. Счита, че неоснователни са възраженията на ответната страна за неяснота на клаузата на чл.22 от договора, като сам кредитополучателят е избрал валутата, за което е подписал изрични молби до банката. В конкретния случай кредитодателят е нямал задължение да предостави прогноза за движението на швейцарския франк, предоставил е цялата нужна информация на потребителя преди подписването на договора, като не е прехвърлен целият риск върху насрещната страна. Оспорва, че процесните влемания са погасени по давност. Ангажира допълнителни доказателства.

Ответницата се е възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа първоначалните доводи в отговора. По същество сочи допълнителни правни аргументи, като се противопоставя на доводите на ищцовата страна.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.

Ищецът при пълно и главно доказване следва да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор за кредит, както и изпълнението на задълженията си по същото, в това число надлежното уведомяване на ответницата, че счита вземанията за предсрочно изискуеми чрез връчване на покана. Ищецът трябва да докаже наличието на валидни договори за цесия и обратна цесия, както и съобщаването на всеки от договорите за цесия на длъжника от страна на цедентите. На ищеца е възложена тежестта да докаже процесните вземания за главница, такси, застраховки и разноски по договора за кредит и допълнителните споразумения към него по размер. В тежест на ответницата е да установи извършеното плащане в погашение на процесните задължения при пълно и главно доказване.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит и последващите споразумения към него. В тежест на банката – кредитодател е да докаже, че е предоставила на ответницата – потребител преди подписването на договора за кредит и допълнителните споразумения към него цялата относима информация, която да позволява да прецени икономическите последици от клаузата в кредитния договор в чуждестранна валута, както и по отношение на размера на възнаградителната лихва, както и, че посочените клаузи са индивидуално уговорени, като в тази връзка не сочи доказателства.

Приложените при предварителната размяна на книжа писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

Мотивиран от горното съдът,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ДОПУСКА представените от страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ДОПУСКА извършване на съдебно-счетодовна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените въпроси от ищеца в исковата молба и от ответницата в отговора, като вещото лице изготви вариант на заключението, при който изчисли дълга при курсови разлики, определени въз основа на актуалния към момента на сключване на договора курс на швейцарския франк към евро, като в случай, че при преструктираране на дълга в главницата са капитализирани възнаградителни лихви, да изчисли вариант с първоначалния лихвен процент, без начисляване на възнаградителна лихва върху възнаградителната лихва, капитализирана в главницата по допълнителните споразумения, както и да отговори на въпросите продължил ли е ищецът след първата цесия да води счетоводно задълженията по процесния договор за кредит, завел ли е счетоводно прехвърлянето на вземанията, респективно обратното му придобиване след обратната цесия, редовно водено ли е счетоводството на ищеца и на цедента Бългериън Ритейл Сървисиз АД.

ОПРЕДЕЛЯ  депозит в размер на 500 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му по сметка на БОС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Тонка Джалева.

 УКАЗВА на ищеца да конкретизира обстоятелствата, които ще установява с искания свидетел, в едноседмичен срок от съобщението.

           СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към постигане на съдебна спогодба, към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

          ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 06.03.2020г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

         ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца с препис от допълнителния отговор.

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :