Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. ...**.10. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
К.ският
районен съд .............................................……..............колегия
в публичното
заседание на двадесет и четвърти
септември………..……………………..............………...........
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Иван Йорданов
Членове : ……………..…..............
Съдебни заседатели: …...................................
Секретар Е.
Василева….......….................................................……………..…..………..…..
Прокурор
..........................................................................................................................................
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов......………….................................................
гр. дело № 139...…….....……...............
по описа за 2017 год…………………….……...……..……
Производството е по реда на
чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят в исковата молба, че са наследници на общ
наследодател А.Х.И., с ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 15.12.2000
год., акт за смърт № 0066/16.12.2000 год., издаден от Община К.. По силата на
наследствено правоприемство и давностно
владение всички те били собственици на недвижим имот - земеделска земя, представляващ нива
с площ 1540 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Х.", ЕКАТТЕ 39970,
за който е отреден имот с кадастрален номер 018019 по КВС на землището на гр. К., при
граници на имота: имот 39970.18.21 - дворно място на Г.Ю.И.; имот 39970.18.30 -
път (сега ул. „П."); имот 39970.18.20 - собствен поземлен имот на ищците;
имот 39970.18.25, която била собственост на общия им наследодател, а именно
техния баща А.Х.И., по силата на договор за продажба на недвижим имот от
05.12.1947 год., съставен в писмена форма и таксуван по надлежния ред.
Сочат, че при създаването на държавните стопанства (ТКЗС,
ДЗС и др.) през 1956 год. и по - късно, имота е бил одържавен и внесен в
активите на съответното държавно стопанство. Въпреки това собствеността върху
имота на практика никога не е била загубена от страна на наследодателя и
наследниците му, тъй като те са владели и ползвали имота, както преди
одържавяването му, така и след внасянето му в ТКЗС, което фактическо положение
не било променено и към настоящия момент.
След това
сочат, че след обнародване и влизане в сила на Закона за ползването и
стопанисването на земеделските земи, праводателят им
е декларирал притежаваните от него земеделски земи пред Поземлена комисия - К., която с решение № 86 от 21.04.1995 год.
е възстановила правото му на собственост в съществуващи (стари) реални граници
на следния имот - нива, VII категория, с площ от 1 дка, находяща
се в землището на гр. К., която се намирала в съседство с процесния
имот. Тъй като първоначално собственика бил пропуснал да декларира и процесния имот пред ПК - К., през 1999 год. той е сезирал Pайонен съд - К. с искова молба, с правно основание чл. 11, ал.2 от
ЗСПЗЗ. Било образувано гр. дело № 131/1999 год. по описа на Pайонен съд - К., по което е било постановено решение № 116 от
23.11.1999 год., с което състав на съда е приел за установено по отношение на
ПК - К., че А.Х.И. имал право да възстанови собствеността върху процесния имот. След
депозиране на заявление от 09.12.1999 год., с което наследодателя на ищците е
поискал да му бъде възстановено правото на собственост върху описания имот, с решение
№ 396 от 10.12.1999 год. ПК - К. е възстановила правото му на собственост в
съществуващи (стари) или възстановими реални граници върху процесния
имот, а именно върху - нива
от 1.500 дка, осма категория, находяща се в землището
на гр. К., в местността „Х.".
После сочат,
че след признаване правото му на собственост върху имота, по молба на
собственика, комисията е посетила имота с цел неговата идентификация и
заснемане. При тези действия е било установено, че част от имота с площ 1, 177
дка попадала в имот с кадастрален номер 18019, възстановен с решение на ПК - К.
№ 246 от 07.08.1997 год. по преписка с вх.№ 2920 на наследниците на А. М.Х.,
бивш жител ***, а останалата част от имота с площ от 0, 323 дка попада в
строителните граници на населеното място. Тези констатации били обективирани в протокол № 397 от 10.12.1999 год.
на комисията.
Твърдят, че
на това основание, с последващи протокол № 398 от 10.12.1999 год. и решение № 399 от 10.12.1999 год. ПК - К. е отказала да се произнесе
по депозираното от страна на наследодателя на ищците заявление с вх. № 5378/09.12.1999 год. за възстановяване собствеността на процесния имот в реални (стари) граници за частта, попадаща
в имота на наследниците на А. М.Х.. Поради тези обстоятелства комисията
констатирала, че в случая е налице спор за материално право, който следва да се
разреши по съдебен ред. От друга страна с решение № 399 от 10.12.1999 год. ПК - К. е признала правото на
собственост на наследодателя им върху останалата част от имота в размер на
0.323 дка, осма категория, находящ се в строителните
граници на гр. К., в местността „Х.", но също е отказала да възстанови
собствеността и върху тази част от имота поради това, че не отговаря на
изискванията на чл. 13, ал.4 от ППЗСПЗЗ - имот в строителните граници на
населеното място.
Изтъкват, че
имота от момента на придобиването му през 1947 год. до настоящия момент, винаги
е бил владян и ползван от техния наследодател, а след като той е починал, от
самите тях. Имота е бил непрекъснато в тяхно фактическо владение, бил е ограден
от тях с трайна ограда, която е определяла неговите материализирани граници,
което не било променено и към настоящия момент. В северната част на имота още
преди внасянето му в ТКЗС, бащата на ищците е построил масивна жилищна сграда -
къща, в която всички наследници са израснали, и която съществувала и в момента.
Процесният имот през годините бил ползван като двор и
овощна градина към семейното жилище. Това фактическо положение не било
променено и понастоящем, като част от двора в момента се обработвал от ищците,
а на другата част единия от тях отглеждал животни. Сочат, че през 2006 год. са
се снабдили с нотариален акт за къщата и част от двора (процесния
имот), а именно за неурегулиран поземлен имот, с площ по кадастрална карта **1
кв.м., находящ се в урбанизираната територия на гр. К.,
ул. „П." **, трайно предназначение „Фонд населени места" и начин на
трайно ползване „Жилищни територии", ведно с построените върху него
жилищна сграда и стопанска постройка.
Накрая
сочат, че впоследствие този имот са го продали на Г.Ю.И., син на единия от
ищците - Ю.А.И., за което бил съставен нотариален акт № 103, дело 1320 от 2006
год. по описа на СВ при Pайонен съд - К..
Молят съда да постанови решение по главния иск,
специален установителен иск с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с конкретно искане съда да признае за
установено по отношение на ответниците, в качеството
им на наследници на А. М.Х., бивш жител ***, че А.Х.И., с ЕГН **********, бивш
жител ***, починал на 15.12.2000 год., общ наследодател на Х.А.И., ЕГН **********,***,
А.А.И., ЕГН **********,***, Н.А.И., ЕГН **********,***,
Ю.А.И., ЕГН **********,***, Н.А.М., ЕГН **********,***, към един минал период,
а именно към момента на одържавяване (внасяне в ТКЗС или др. държавно
стопанство) е бил собственик по силата на договор за продажба на недвижим имот
от 05.12.1947 год. на: поземлен
имот с идентификатор 39970.18.19 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., одобрени със Заповед РД-18-96/30.12.2009 год. на изп. директор на АГКК, с площ от 1540 кв.м., представляващ
земеделска земя в землището на гр. К., обл. Кърджали,
ЕКАТТЕ 39970, находящ се в местността „Х.", с номер по предходен план
018019, при граници на имота: имот 39970.18.21 - дворно място на Г.Ю.И.;
имот 39970.18.30 - път (сега ул. „П."); имот 39970.18.25; имот
39970.18.20; имот 39970.18.92.
Молят
съда да постанови решение по евентуалния иск, с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, да
признае за установено по отношение на ответниците в
качеството им на наследници на А. М.Х., бивш жител ***, че Х.А.И., ЕГН: **********,***,
А.А.И., ЕГН **********,***, Н.А.И., ЕГН **********,***,
Ю.А.И., ЕГН: **********,***, Н.А.М., ЕГН **********,***, като наследници на А.Х.И.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 15.12.2000 год., са собственици по
наследство и давностно владение, продължило от датата
на реституция на имота - 07.08.1997 год. до настоящия момент, на недвижим имот - земеделска земя, представляващ нива
с площ 1540 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Х.", ЕКАТТЕ 39970,
за който е отреден имот с кадастрален номер 018019 по КВС на землището на гр. К.,
при граници на имота: имот 39970.18.21 - дворно място на Г.Ю.И.;
имот 39970.18.30 - път (сега ул. „П."); имот 39970.18.25; имот
39970.18.20.
Претендират и направените по делото разноски.
В съдебното заседание на 17 .12.
2019 г. ищците редовно призовани, не се явяват, но се представляват от пълномощника
си адв. Г.Ш., който на основание чл. 232 от ГПК оттегля иска с правно
основание чл. 124 от ГПК и производството по него е прекратено. Поддържа изцяло
иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като представя писмена защита, в която излага
доводи, че той следва да бъде уважен изцяло и претендира направените
по делото разноски.
Първият ответник, редовно призован,
не се явява и се представлява от адв. В.П.. В срока
по чл.131 от ГПК не е представил отговор. В съдебно заседание сочи, че искът е допустим,
но неоснователен и недоказан, както и, че по
никакъв начин ищците не са установили, че процесната
нива, представляваща поземлен имот с площ 1540 кв.м. в местността Х. в
землището на К. (бившето Полковник Желязково) с трайно предназначение на
територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива с идентификатор
39970.18.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К., при
съседи:39970.18.25, 39970.18.20, 39970.18.21, 39970.18.92 и 39970.18.30.(видно
от скица на поземлен имот №15-423795- 31.08.2017 година на Службата по
геодезия, картография и кадастър - град Кърджали) не съответства на описаната
нива в договор за продажба на недвижим имот от 5 декември 1947 година, а именно
нива в местността ’’Харман ев-ери” от 1,5 дек.,при
съответни граници описани в договора са един и същ недвижим имот, тъй като
видно от описанието на недвижимите имоти двете ниви се намират в различни
землища.
Втората ответница Г.А.Х. в
представения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба
сочи, че така
предявения иск спрямо нея е допустим, но неоснователен, поради което моли съда
да го отхвърли изцяло и да ѝ бъдат присъдени съдебни разноски. След като
е починала на 08. 10. 2018 г. в качеството на ответници
са конституирани нейните наследници - К.Н.Н., Б.Н.Н. и Н.Н.С., които са редовно призовани, но не се явяват и не се представляват.
Ответницата Т.С.С.,
не се явява, но се представлява от
назначения ѝ особен представител адв. Ч., който
оспорва иска и се придържа изцяло към становището и доводите на адв. П..
Ответникът Б.И.Ю., не се явява, но
се представлява от назначения му особен
представител адв. Т., който оспорва иска и се
придържа изцяло към становището и доводите на адв. П.
.
Ответникът А.И.Ю., не се явява, но се представлява от назначения му особен
представител адв. Т.,
който оспорва иска и се придържа изцяло към становището и доводите на адв. П..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства -
писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства: заверени копия
от удостоверение за наследници, изх.№94-00-1333/09.06.2017 г.; договор за
продажба на недвижим имот от 05.12.1947 г.; решение
№86/21.04.1995 г. на Поземлена комисия К.;
решение №116/23.11.1999 г., постановено по гр.д.№131/1999 г. по описа на РС - К.;
заявление, вх.№5378/09.12.1999 г. до ОПК - К.; решение №396/1012.1999 г. на ПК
- К.; геодезическо заснемане на имота; протокол
№397/10.12.1999 г. на ПК - К.; протокол №398/10.12.1999 г. на ПК - К.; протокол
№399/10.12.1999 г. на ПК - К. ; геодезическо
заснемане на жилищна сграда, описана в нотариален акт №103, том VII, дело 1320/2006 г. на СВ при РС -
К.; уведомление, изх.№24-12486/27.06.2017 г. на АГКК - Кърджали; нотариален акт
№103, том VII,
дело 1320/2006г. на СВ при РС - К.;
удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община К.; пълномощно;
скица на поземлен имот №15-423795-31.08.2017 г. на АГКК - Кърджали;
удостоверение за характеристики на ПИ в Земеделска територия; удостоверение за
данъчна оценка, изх.№**********/01.09.2017 г. на Община К.; протокол
№398/10.12.1999 г. за отказ на комисията ПК - К. да се произнесе; решение №399/10.12.1999 г. на ПК - К. за отказ
за възстановяване правото на собственост на земи; решение №396/10.12.1999 г. за
възстановяване правото на собственост на земи
на ПК - К.; удостоверение за настоящ адрес, изх.№9400-3917/09.11.2017 г.;
справка от НБД Население – 5 броя, удостоверение за наследници на А. М.Х. изх.
№ 16/ 01 .02. 2018 г. на Кметство с. П., общ. К., декларация за идентичност на
имена – 2 броя, удостоверение изх. № 68/17 .05. 2018 г. на Кметство с.
Поточница, общ. К., препис - извлечение от семеен регистър от 14 .12. 2017 г., удостоверение
изх. № 53-3603/ 29 .05. 2018 г. на Районен съд – Х. за отказ от наследство на С.И.Б.,
удостоверение изх. № 54-3604/29 .05. 2018 г. на Районен съд – Х. за отказ от
наследство на М.И.Ю., удостоверение изх. № 55-3605/29 .05. 2018 г. на Районен
съд – Х. за отказ от наследство на Ф.И.Ю., удостоверение изх. № 56-3606/29 .05.
2018 г. на Районен съд – Х. за отказ от наследство на Г.И.Ю., удостоверение за
наследници на Ю.А.И. изх. № 94-00-2137/ 12 .07. 2018 г. на Община К., справка
за актуално състояние на трудови договори от 01 .10. 2018 г., смъртен акт на Г.Х.
от 10 .10. 2018 г., удостоверение за наследници на Г.А.Х.
изх. № ГРАОН1-1174/13 .05. 2019 г. на Община Х., препис – извлечение от акт за
смърт на Х.А.Ю. от 21 .01. 2020 г., удостоверение за наследници на Х.А.Ю. изх.
№ **/ 20 .02. 2020 г. на Кметство с. Козлец, общ. Х., справка за актуално
състояние на трудовите договори на В.Б.Х. от 21 .04. 2020 г. се установява, че
в тях подробно е описан процесния недвижим имот и
съседен имот собственост на ищците, в т.ч. като площ, граници и данъчна оценка
на процесния имот и съседен имот собственост на
ищците, както ѝ е посочена принадлежността на страните по делото към тях
и имената и адресните данни на част от страните.
Видно
от протоколно решение №398/10.12.1999 година ПК - К. постановено по приетата като доказателство по
делото преписка по заявление вх.№5378/09.12.1999 г., съдът приема за
установено, че тя отказва да се произнесе с мотив: че е налице спор за материално право с ответниците за част от нива с площ от 1, 177 дка в
местността „Х.“ попадащ в имот с кад. № 18019 по
картата на землище К., на които с решение №246 от 06.08.1997 година за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на град К. им е възстановен процесния имот и спора следва да се реши по съдебен ред.
От протоколно решение №399/10.12.1999
година ПК
- К. постановено по приетата като доказателство по делото преписка по заявление вх.№5378/09.12.1999
г., съдът
приема за установено, че тя отказва да възстанови на наследодателя на ищците нива
от 0, 323 дка, находяща се в строителните граници на
гр. К. в местността „Х.“.
Видно от заключението на вещото лице С.Д.С., прието от страните, неоспорено
от ищците и оспорено от процесуалния представител на втората ответница, който иска
то да не се кредитира, се установява, че в него е описал съществуващото
положение на процесния имот към настоящия момент.
В т.1 от него е отразил, че част от него попада в строителните граници на
гр. К. и е възстановена на наследниците на А.Х.И. и е записана в кадастралната
карта на землище К., като имот с идентификатор 399970.18.92 с граници: север и
изток – имот с идентификатор 399970.18.21 – урбанизирана територия, юг- имот с
идентификатор 399970.18.20 – нива на собственост на А.Х.И., запад – имот с
идентификатор 399970.18.19 – нива собственост на наследници на А. М.Х., като
останалата част от нивата по твърдения на ищците попадала върху възстановени
имоти по КВС. Съдът не кредитира заключението по т.1, тъй като видно от приетата като доказателство по делото скица
на поземлен имот №15-423795-31.08.2017г. на АГКК - Кърджали и от т. 5 от същото заключение на вещото лице С.С. този имот с площ от **1 кв.м. и настоящ идентификатор 399970.18.92 от кадастралната
карта на землище К. не е част от процесния,
тъй като съгласно скицата и заключението в тази част няма застъпване с него.
В т.2 от заключението е посочил, че по твърдения на ищците, част от имот
нива в местност”Х.”, признат с решение №396 от 10.12.1999 год. на ПК – К. попапада върху нива в местност „Х.“, възстановена на
наследници на А. М.Х.
с решение №246 от 06.08.1997 год,
После
в т.3 от заключението сочи, че има застъпване на процесния
имот с вече възстановени имоти по КВС с имот с идентификатор 399970.18.19 в размер на 1 057 кв.м.
Настоящият съдебен състав не го кредитира тази част, но не и в останалата част,
в която ищците твърдят, че ответниците са притежавали
имот на това място, но не в границите, в които им е възстановен, тъй като не се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
В т. 4 от заключението сочи, че към настоящия момент имотът, който владеят
ищците е с площ от 2, 107 дка, като в тази площ влиза и имота на ответниците, който е ограден от изток и от юг с паянтова
ограда, на север е собствената им жилищна сграда и стопански постройки, които
са в имот с идентификатор 39970.18.92 и съдът го кредитира в тази му част, но
не го кредитира в частта в която сочи, че площта му е 0, 315 дка, тъй като тази
площ не е съобразена с приетите по делото доказателства.
Към т. 5 е приложена скица, на която с червен цвят са изчертани
имотите от кадастралната карта, с червен цвят и червени цифри са номерирани
частите на застъпване с другите имоти и в заключението е отразено застъпването с другите имоти, както следва:
С
имот идентификатор 399970.18.19 - част №3 с площ 1057 кв.м. и част с № 2, за
която ищците твърдят, че е на наследодателя на ответниците
с площ 315 кв.м., с имот идентификатор 399970.18.20 - част №4 с площ 705 кв.м.,
с имот с идентификатор 399970.18.27-
част №6 с площ 20 кв.м, част №1 в размер на 5 кв.м., с имот с идентификатор 399970.18.25 - част №1 с площ 5 кв.м., част ** с площ 6 кв.м. и част
№ 8 с площ 1 кв.м. и с имот с идентификатор 399970.18.21- част №5 с площ 3 кв.м. като ищците
твърдели, че ответниците са притежавали имот на това
място, но не в границите, в които им е възстановен. Съдът не го кредитира в
частта, в която е определена площ от 315 кв.м. и за която ищците твърдят, че е
на наследодателя на ответниците, тъй като не е съобразена с
приетите по делото доказателства.
Видно от заключението на вещото лице Н.Н.Я.,
прието от съда, и неоспорено от страните се установява, че представеният
договор за продажба на недвижим имот от 05 .12. 1947 г. в този вид е оригинален
(автентичен), без умишлени поправки, зачертавания и други интервенции по него с
цел промяна на изразената воля на двете страни и същият е идентичен с наличния
такъв по преписката.
От заключението на вещото лице Д.Д. и от поставената
му допълнителна задача, приети и неоспорени от страните се установява, че не е
представен документ дали този имот е внасян в ТКЗС или ДЗС, както и че ако
собственикът е бил член на ТКЗС, то той е внесъл всички непокрити имоти, които
е притежавал към онзи момент. Още в него сочи, че конкретните граници, площ и
номера на имотите се получават след одобряването на плана за земеразделяне или
след одобряването на кадастралната карта, както и че в този район няма
територия по параграф 4 и следователно няма предоставени земи за лично ползване.
От показанията на свидетелите Н. М.К. и С. А.Х. се установява, че ищците притежават
имот, в който живее ищецът Г.Ю.И.(св. Н. М.К.), съседен на процесния
имот, както и че ответниците също имат имот. От тези
показания се установява още, че наследодателя на ищците е дошъл със семейството
си от с.Г.К. според
свидетеля С. А.Х. към 40 – те години и е разказвал, че е купил имота, но не знаят как и кога. Той е ползвал имота,
който според свидетеля Н.
М.К. е над 1 дка, като от 1991г. – 1992 г. година досега този имот не го ползва никой (св.С. А.Х.).
Видно от показанията на свидетелката Ф.С.М. се установява, че е съпруга на ответника Х.М.. В тях сочи, че познава ищците, които им били съседи, като тя отишла снаха там през 1978 година и къщата тогава била срутена. На следващо място в показанията си сочи, че ищците работили имота, но бабата, нейната свекърва казвала, че това място „Х.“ била тяхно. Още сочи, че когато дошла тук къщата била построена и те живеели там, имало ограда, цялото място било оградено защото имало улица, като тяхното място влизало там. По – нататък в показанията си сочи, че къщата била по-навътре в имота и те били оградили пътя, като надолу целия имот им бил ограден. Не на последно място в показанията си сочи, че под хармана имало ливада, плевня, те работили земята, сеели царевица, като по време на ТКЗС –та земята била обща, но те си ползвали лично нивата. След това сочи, че свекървата ѝ казвала, че „Х.“ е тяхна нива, като доста голяма била площта на нивата, имало ливада и плевня, която била срутена. Все в своите показания сочи, че те нямали харман и между имотите нямало синор, но отстрани имало, като цялото място било оградено. Пак там сочи, че техните били направили ограда до плевнята от камъни и те дошли от Г.К. през 1945 година и са закупили имота. Още по – нататък сочи, че отстрани на къщата имали място и там сеели зеленчуци. Накрая в показанията си сочи, че като съседи техните въобще не се разбирали с тях като баба ѝ казвала, че пред тяхната къща нямали даже място, дори и тоалетната им била на тяхно място, но нали после земята станала обща и това място са им го признали за лично ползване.
При така установеното, съдът приема от
правна страна следното:
Искът
по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е заявен от наследниците на А.Х.И., с ЕГН **********,
бивш жител ***, починал на 15.12.2000 год., които твърдят и поддържат, че процесният недвижим имот - нива с площ 1540 кв.м., в
землището на гр. К., в местността „Х.", ЕКАТТЕ 39970, за който е отреден
имот с кадастрален номер 018019 по КВС на землището на гр. К., при граници на
имота: имот 39970.18.21 - дворно място на Г.Ю.И.; имот 39970.18.30 - път (сега
ул. „П."); имот 39970.18.20 - собствен поземлен имот на ищците; имот
39970.18.25, към момента на колективизацията на земеделските земи е принадлежал
на техния наследодател А.Х.И., придобит на основание договор за продажба от
05.12.1947 год. и давностно владение, тъй като до
настоящия момент, винаги е бил владян и ползван от техния наследодател, а след
като той е починал и от самите тях.
Данните по делото сочат, че А.Х.И. е „закупил“ нива с площ 1, 5 дка, в
землището на гр. К., в местността „Х.” от А. М.Х., без да е представен договор в
нотариална, а е представен такъв само в писмена форма.
От събраните по делото доказателства се установи, че част от 0, 323 дка от процесния имот са променили характера си и от земеделски са
станали такива от селищен характер, предвид на това, че са били включени в
регулация, тъй като за тях е налице влязло в сила протоколно решение
№399/10.12.1999 година ПК
- К. постановено по приетата като доказателство по делото преписка по заявление вх.№5378/09.12.1999
г. с което е отказала на наследодателя на
ищците да му възстанови правото собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на тази част от процесния имот, поради
това, че не отговаря на изискванията на чл.13, ал.4 от ППСПЗЗ. Земеделската
реституция е завършила с отрицателен акт за ищците, на тях не им е възстановено
правото на собственост върху посочената част от поземления имот и те не могат
да се легитимират като собственици (съсобственици) на същата.
За да може да прехвърли право на
собственост, договорът за покупко-продажба следва да е сключен в нотариална
форма - чл. 219 ЗЗД(отм.), действал към 1947 година. След като липсва писмен
договор, сключен в нотариална форма, то не може да се предполага, че е налице
юридическо основание като елемент за придобиване правото на собственост по
правилата на кратката давност.
При така събраните данни, дори и да
се приеме, че от 1947 година наследодателя на ищците А.Х.И. и семейството му са получили
владението на процесния недвижим имот, владяли са го със семейството си необезпокоявано до 1958
година, факт който не се оспорва от страните, а и на настоящия съдебен състав е
ноторно известно, че ТКЗС в това землище е образувано
през същата година то не може да се приеме, че към момента на включването на
имота в блок на ТКЗС, той е бил собственик. По делото няма спор, че наследодателите
на ищците и ответниците са били членове на ТКЗС, а
следователно, съгласно чл.8 от Примерния устав на
ТКЗС с приемането на едно лице за член кооператор се счита, че то внася
всичките си земи в ТКЗС. От този момент собствеността се
трансформира в право на собственост в идеални граници, независимо от това, дали
земята е включена в блок на стопанството. Няма спор и за това, че процесния имот към момента на образуване на ТКЗС е имал
земеделски характер
По делото не се
представят и доказателства, обуславящи евентуалното приложение на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В тежест на ищците бе да установят основанието, на което им е било
предоставено правото на ползване върху земята,
които изчерпателно са изброените в нормата на § 4, доказателства
в каквато насока не бяха представени. Дори и условно да приемем за доказано, че
земята на наследодателя на ищците му е била предоставена от ТКЗС – К. с оглед
събраните по делото доказателства, то това обстоятелство не може да се приеме
като такова, обуславящо приложението на цитираната норма, доколкото на
основание чл. 53 от Примерния устав на трудовокооперативно земеделско
стопанство, кооператорите придобиват само правото на ползване на предоставената
им за лично ползване земя, но не и право на собственост върху същата. В тази
насока е и разпоредбата на чл.10 от цитирания Устав, според която внесената в
кооперативното стопанство земя за общо ползване остава собственост на лицата,
които са я притежавали, като ТКЗС – то придобива само право на кооперативно земеползване.
Настоящият съдебен
състав установи, че не е налице и изключението, визирано в нормата на чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ, според която се възстановяват правата на собствениците върху
земеделски земи, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни
изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на
строеж и законно извършения строеж към 01.03.1991 год. е завършил.
Неоснователно и недоказано е и твърдението на ищците, че през 2006 год. са се снабдили с нотариален акт за къщата
и част от двора (процесния имот), а именно за
неурегулиран поземлен имот с площ по кадастрална карта **1 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на гр. К., ул. „П."
**, трайно предназначение „Фонд населени места" и начин на трайно ползване
„Жилищни територии", ведно с построените върху него жилищна сграда и
стопанска постройка, тъй като видно от приетата като доказателство по делото скица
на поземлен имот №15-423795-31.08.2017г. на АГКК - Кърджали и от т. 5 от приетото от съда и ищците заключение на вещото
лице С.С. този имот с площ от **1 кв.м. и настоящ
идентификатор 39970.18.92 по кадастралната карта на землище К. не е част от процесния имот.
Съобразявайки
гореизложеното настоящият съдебен състав взема предвид факта, че в случая владението
на А.Х.И. не е добросъвестно по см. на чл.
317 от ЗИСС (отм.), тъй като не е получено на юридическо основание по смисъла
на закона. Имотът би могъл да се придобие по давност, но на основание фактически
състав по чл. 34 от ЗД(отм.) т.е. при упражнено владение в продължение на 20
години, които не са били изтекли към 1958 година. С влизането в сила на ЗС в
сила от 17.12.1951 година, е отменен Закона за давността. В ПП на ЗС от 1951
година, по отношение на започналите да текат давностни
срокове се приема, че се прилагат разпоредбите на новия закон (чл. 79 ал.1 и
ал.2 от ЗС), освен ако за завършване на давността по стария закон е необходим
по-дълъг срок от този по новия закон. При положение, че от 1947 година до 1951
година от давността по чл. 34 ЗД е изтекъл срок от 4 години и ако не би имало
нов закон (ЗС), то срокът от 20 години би изтекъл през 1967 година, а според
новия закон, считано от влизането му в сила 10 годишния срок изтича през м.
декември 1961 година, то следва, че приложим е давностният
срок по отменения закон – т.е. по ЗД (отм.). Поради липсата на изтекъл 20
годишен срок към 1958 година, не може да се приеме, че внесената нива в ТКЗС
през 1958 година, „закупена” с наличния писмен договор от А. М.Х., е принадлежала на А.Х.И., като имот закупен от наследодателя
на ответниците, а според доказателствата тяхното
право на собственост е установено по линията на наследяването (а и твърденията
са, че по отношение на наследодателя и неговото семейство като собственици е
текъл давностния срок), то заявеният иск по чл. 14
ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан
(виж Решение
№ 319/14.07.2010 г. по гр.дело № 477 /2009 г. на ВКС, II
г.о. )
При този изход на делото и на
основание чл. 81, във връзка с чл.78 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение (платено от Х.А.М. и Г.А.Х.) на ответника Х.А.М. и на
наследниците на ответницата Г.А.Х. - К.Н.Н.,
Б.Н.Н. и Н.Н.С. и 250 лева възнаграждение за вещо
лице (платено от Х.А.М.) на ответника Х.А.М..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищците Х.А.И., с ЕГН **********,***, А.А.И.,
с ЕГН **********,***, Н.А.И., с ЕГН **********,***, Н.А.М., ЕГН **********,*** К.Н.И.,
с ЕГН **********,***, З.Ю.И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, Г.Ю.И.,
с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ю.И., с ЕГН ********** ***,
представлявани от адв. Д. ***, със съдебен адрес ***
47, комплекс „Орфей“, офис 5 по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ срещу Х.А.М., с ЕГН **********,*** А, с настоящ адрес в
Република Турция, представляван от адв. В.П. *** със съдебен адрес ***, офис № 1, Б.И.Х., с
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, в
момента с неизвестен адрес, представляван от особен представител адв. В.Т. ***, А.И.Ю., с ЕГН **********,***, в
момента с неизвестен адрес във Великобритания, представляван от особен
представител адв. Г.Т. ***, К.Н.Н.,
с ЕГН **********, Б.Н.Н., с ЕГН ********** и Н.Н.С., с ЕГН ********** *** и Т.С.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, мах. „П.“
№ **, в момента с неизвестен адрес в Република Турция, представляван
от особен представител адв. Е.Ч. *** положителен установителен
иск да бъде признато, че при внасяне на земеделската земя в ТКЗС през 1958
година наследодателят на ищите Х.А.И., с ЕГН ********** е бил собственик на земеделски имот нива с
площ 1, 5 дка, понастоящем поземлен имот с площ 1540 кв.м. в местността „Х.“, находящ се в землището на гр. К., с трайно предназначение
на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива с идентификатор
39970.18.19 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град К.,при
съседи: имот с идентификатор 39970.18.25, имот с идентификатор 39970.18.20,
имот с идентификатор 39970.18.21, 39970.18.92 и имот с идентификатор
39970.18.30 като неоснователен.
ОСЪЖДА Х.А.И., с ЕГН **********,***, А.А.И., с ЕГН **********,***, Н.А.И., с ЕГН **********,***, Н.А.М.,
ЕГН **********,*** К.Н.И., с ЕГН **********,***, З.Ю.И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, Г.Ю.И., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ю.И., с
ЕГН ********** *** чрез адв. Д. ***, със съдебен
адрес *** 47, комплекс „Орфей“, офис 5 да заплатят на Х.А.М., с ЕГН **********,*** А, с
настоящ адрес в Република Турция, представляван от адв. В.П. *** със съдебен адрес ***,
офис № 1 и на К.Н.Н., с ЕГН **********, Б.Н.Н., с
ЕГН ********** и Н.Н.С., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.А.И., с ЕГН **********,***, А.А.И., с ЕГН **********,***, Н.А.И., с ЕГН **********,***, Н.А.М.,
ЕГН **********,*** К.Н.И., с ЕГН **********,***, З.Ю.И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, Г.Ю.И., с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и Г.Ю.И., с
ЕГН ********** ***, представлявани адв. Д. ***, със
съдебен адрес *** 47, комплекс „Орфей“, офис 5 да заплатят на Х.А.М., с ЕГН **********,*** А, с
настоящ адрес в Република Турция, представляван от адв. В.П. *** със съдебен адрес ***,
офис № 1 направените
по делото разноски в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за възнаграждение
на вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Кърджалийския окръжен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :