М О Т И В И
към Присъда № 2/17.01.2019 год.
по НОХ дело № 321/2018 год.
по описа на Старозагорския окръжен съд
Против подсъдимия Г.Й.З.
е повдигнато от
Окръжна прокуратура - Стара Загора обвинение за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във връзка
чл. 198, ал.1 във вр. чл. 29, ал.1, б. "б"
от НК за това, че на 14.12.2017 год. в гр. Стара Загора,
отнел чужди движими вещи: черна дамска кожена чанта с две прегради 25/30 см., на стойност от 30.67лв.;
червен дамски портфейл на стойност от 20.00 лв.;
паричната сума от 1000 лв.; мобилен телефон
марка „Самсунг", модел „Галакси J5", на стойност от 297.57лв., с протектор върху него изобразяващ „Айфеловата кула", сив на цвят,
тефтер с твърди корици на
стойност от 4.32лв., съдържащ в себе си лични вещи нямащи парична равностойност, а именно: лични
документи - два броя задгранични паспорта на С.Д.Х.,
лична карта на С.Д.Х., свидетелство за управление на моторно превозно средство и талон на С.Д.Х., дебитни карти на С.Д.Х., карта за „Метро" и карта за „Лукойл"
или всичко на обща стойност от 1 352.56 лв., от
владението на С.Д.Х. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила, като грабежът е извършен в условията на „опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, б."б"от
НК, като делото се разгледа по реда на Глава ХХVІІ - чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като счита същото за изцяло обосновано и доказано, включително
и от направеното от подсъдимия самопризнание на фактите по обвинителния акт. Предлага
подсъдимия да бъде признат за виновен и му
бъде наложено наказание в размер от седем
години „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, тъй като в
случая, видно от представената по делото
справка за съдимост, в момента същия е в затвора и търпи наказание в размер от шест
години „Лишаване от свобода“ по друго осъждане и ако му се наложи по-малко наказание, същото ще се
кумулира с предходното и няма да има някакъв ефект от настоящото осъждане.
Служебният
защитник на подсъдимия адв. К.Н.В. *** счита, че описаната фактическата обстановка в обвинителния акт е
доказана по един безспорен начин, с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ
- чл. 371, т. 2 от НПК с уточнението, че предмет на престъплението
не могат да бъдат отнетите документи за самоличност. Взема становище по
отношение на размера на наказанието и моли, след като съда се съобрази с наличните смекчаващи вината
обстоятелства – младата му възраст, социалното и материалното му положение и
предвид това, че обществената опасност на
извършеното деяние не е особено висока, моли да се определи на подсъдимия наказание,
което да е по-близко до средния размер и клонящо към минимума от предвиденото
от закона, което да се редуцира с една трета.
Подсъдимият Г.Й.З. поддържа казаното от защитника си. В
дадената му последна дума изразява съжаление за извършеното като заявява, че
повече няма да върши такива деяния и моли съда да му наложи минимално наказание.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА:
В обстоятелствената част
на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване
е изяснена следната фактическа обстановка, а именно:
На 14.12.2017 год. пострадалата С.Д.Х., заедно със своя колежка, посетили ресторант „Салабашева къща" в гр. Стара
Загора. Там двете стояли за периода от 19:00ч.
до 23:20ч. След това излезли от
заведението си повикали такси, за да ги откара до домовете им. Около
23:30ч., таксито оставило пострадалата С.Х. *** и ул. "Св.Княз Борис" в гр. Стара Загора. Точно по това време подсъдимия Г.Й.З. вървял пеша в посока
изток по ул. "Свети Княз
Борис". Подсъдимият видял как пострадалата слиза от таксито. Видял също
така, че тя в ръката си държи дамска чанта. Тръгнал след нея, като решил издебвайки я в гръб да и вземе чантата, като я издърпа със сила от нея. Пострадалата Х. тръгнала пеша в посока изток по
ул. "Св.Княз Борис" и точно
когато стигнала до стълбите, които водят към входа на блока, в който живее - на ул. "Свети Княз
Борис" № 140, чула тропот зад себе си и усетила как подсъдимия З. дърпа със сила дамската чанта от ръката й. Чантата й в това време била в дясната й ръка, като Х.
усетила само как същата със сила се изплъзва
от ръката й, макар тя да се опитала да я задържи. В този момент пострадалата Х. видяла мъж с тъмно яке, късо
подстриган, висок около 1.70 м.,
който мъж хукнал да бяга с нейната чанта в ръката си. С.Х. побягнала след въпросният мъж, който бягал по
ул. "Христо Смирненски" на
север, между блоковете. Същата извикала няколко пъти на подсъдимия да се спре, но той много бързо успял да избяга. Тъй
като била много уплашена Х. се върнала обратно до дома си, обадила се по
домофонната уредба на входа на свой съсед, който пък от своя страна след като научил за случилото се, се обадил
на телефон 112. След около 15-20 минути пред блока пристигнал полицейски
патрул, като на дошлите полицейски служители Х. разказала за случилото й
се.
Междувременно, подсъдимия Г.Й.З. преровил
отнетата от него чанта на С.Д.Х., като открил в нея в един бележник много голяма
парична сума. От чантата подсъдимия
З. взел освен въпросната парична сума в размер на 1000 лв., в банкноти от по 20 лв. и 50 лв. и един мобилен
телефон марка „Самсунг",
модел „Галакси J5",
златист на цвят, с протектор върху него изобразяващ „Айфеловата кула". Подсъдимият
З. повторно преровил чантата на Х., като открил в нея и следните по-дребни
вещи: червен дамски портфейл; сив на цвят тефтер с твърди корици, съдържащ в
себе си лични вещи, а именно лични документи
- два броя задгранични паспорта на С.Д.Х., лична карта на С.Д.Х., свидетелство за управление на моторно превозно
средство и талон на С.Д.Х., дебитни карти на С.Д.Х., карта за
„Метро" и карта за „Лукойл". Тъй като
счел тези вещи за ненужни му, както и протектора за телефона, подсъдимият
ги изхвърлил заедно с дамската чанта в един контейнер за смет на ул. “Граф Игнатиев". Парите и телефона подсъдимият
взел със себе си и тръгнал в посока юг, към бул. "Цар Симеон
Велики". На спирка „Чайка" подсъдимия хванал такси и се прибрал с него в дома си в с. Дълбоки, общ. Стара
Загора.
Седмица по-късно подсъдимият подарил телефона на жена си свидетелката А.С.Р.,
като й обяснил, че го е закупил от гр. Стара Загора. За парите подсъдимият
обяснил на свидетелката Р., че ги е спечелил
на бинго в гр. Стара Загора. Паричната
сума била похарчена за златни обеци на детето на подсъдимия, както и за пазарене
на продукти за в къщи. Няколко дни по-късно,
свидетелката Русева се опитала да си създаде нов акаунт на телефона, като обаче блокирала същият. Затова същата решила да
даде този телефон на брат си свидетеля
Р.С. Р., тъй като ремонтът му щял да струва твърде скъпо. Свидетеля Р. срещу
този телефон дал на подсъдимия З. личния
си телефон марка „Алкател" и сумата от 20 лв. След като взел телефона, свидетеля Р. отишъл при майстор в гр.
Стара Загора, с цел същият да отремонтира
телефона. Майсторът му поискал сумата от 150 лв., при което той се отказал. След това свидетеля Русев предложил този
телефон на свидетеля М.Н.К., живущ
също като него в с. Х., общ. Стара Загора. Свидетеля К. дал своя телефон марка
„Леново" срещу телефона марка „Самсунг" на свидетеля Русев. На 18.01.2018 год. свидетеля К.
отишъл в гр. Стара Загора и за сумата от
60 лв. при майстор, отремонтирал неработещият телефон. След ремонта му сложил своята СИМ карта на мобилен оператор „Теленор“.
Малко след това в дома му в с. Хрищени
дошла полиция, като полицейските служители го разпитала за произхода на този телефон. На 19.01.2018 год. свидетеля
Калчев предал доброволно в Първо РУ на
МВР - Стара Загора въпросният мобилен телефон марка „Самсунг", модел
„Галакси J5".
При извършените на 15.12.2017 год. в гр. Стара
Загора процесуално-следствено действие
- претърсване в контейнер за смет на ул. "Граф Игнатиев", била открита дамската черна кожена чанта на пострадалата
Х., съдържаща в себе си подробно описаните
по-горе вещи, а именно: червен дамски портфейл; протектор за мобилен телефон изобразяващ „Айфеловата
кула"; сив на цвят тефтер с твърди корици,
съдържащ в себе си лични вещи нямащи парична равностойност, а именно лични документи - два броя
задгранични паспорта на С.Д.Х., лична карта на С.Д.Х.,
свидетелство за управление на моторно
превозно средство и талон на С.Д.Х.,
дебитни карти на С.Д.Х., карта за „Метро" и карта за „Лукойл". След доброволното
предаване на телефона от страна на свидетеля Калчев, подсъдимият З. бил призован в Първо РУ на
МВР - Стара Загора, след което и задържан по настоящото досъдебно производство.
От заключенията на назначените при разследването две
експертизи по делото се установява
следното:
От съдебно-икономическа експертиза, извършена на
23.03.2018 год., е видно, че: „Пазарната стойност на отнетите на 14.12.2017 год.
движими вещи от владението на
пострадалата С.Д.Х.: сумата от 1 000 лв. 1 бр. мобилен телефон
марка „Самсунг", модел „Галакси J 5", закупен на 22.02.2017
год. е на стойност от 297.57 лв.;1 бр. черна
дамска кожена чанта с две прегради 25/30 см. на стойност от 30.67 лв.; 1 бр. червен
дамски портфейл на стойност от 20.00 лв.; 1 бр. сив на цвят тефтер с твърди корици -
4.32 лв. са на обща стойност от 1352.56 лв.,а личните документи - 2бр. задгранични паспорта; лична карта; свидетелство за управление на МПС;
талон на и 2 бр. дебитни карти –
отнети от пострадалата С.Х. нямат пазарна стойност.
От съдебно-дактилоскопна експертиза, извършена на 18.12.2017 год. е видно, че по представените за изследване обекти - иззети
при оглед на местопроизшествие от
15.12.2017 год. от контейнер за боклук, находящ се в гр. Стара Загора на 10 метра южно и на 7 метра западно
от югозападния ъгъл на жилищна сграда на адрес ул. "Граф
Игнатиев", № 43 вещи: черна дамска кожена чанта, лични документи, лична карта, СУМПС и талон на името на С.Д.Х., силиконов протектор за мобилен телефон със
снимка на Айфеловата кула, сив тефтер, нямат годни за сравнителна идентификация
дактилоскопни следи.
С протокол за доброволно предаване от 19.01.2018 год., свидетеля Мариян Недков
Калчев, предал за нуждите на разследването
по досъдебното производство – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „Галакси J5", с IMEI: 357419073931116/01 без СИМ карта и зарядно
устройство. За произхода на въпросната вещ свидетеля М.К. в съставеният
протокол е посочил, че този телефон го е
разменил за неговия личен с Р.С. на 16.01.2018
год. в с. Хрищени.
В хода на разследването по настоящото наказателно
производство, в последващите протоколи за разпит като обвиняем, подсъдимия Г.З. се признал за виновен по повдигнатото му обвинение за извършен квалифициран грабеж по отношение на пострадалата С.Д.Х..
Изразява съжаление за извършеното от него престъпно деяние, като твърди, че нямал намерение да го извършва. Същият
заявил пред разследващите органи, че отнетите пари похарчил за семейството си - жена си и детето си.
ОТНОСНО ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Г.Й.З. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. "б" от НК.
Грабежът е сложно
престъпление, включващо две прояви /принуда и противозаконно отнемане на чужда
вещ/, всяка от които сама по себе си осъществяваща състав на престъпно деяние,
като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват завишена
обществена опасност. При визираното умишлено съставно престъпление съотнасянето
и зависимостта между отделните посегателства се изразява в това, че принудата е
средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което тя предхожда
или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен при хипотезата на чл.
198, ал. 3 от НК, при която употребените сила и заплашване са насочени към
запазване владението върху откраднатата вещ. Използваната на 14.12.2017 год., от подсъдимия З. спрямо пострадалата С.Д.Х. принуда за отнемане на намиращите се у нея
движими вещи, и последващите действия по прекъсване на владението на
собственика и установяване на своя фактическа власт върху чуждия предмет,
консумират обективните и субективни признаци на състава на престъплението
грабеж.
От обективна страна е
налице и причинна връзка между противозаконните действия на подсъдимия Г.З. и
настъпилите вредни последици за пострадалата С.Х..
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия Г.З. при пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че чрез употребата на сила срещу
личността на пострадалата С.Д.Х. ще сломи съпротивата
й и ще отнеме от владението й вещи, нейна собственост, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимия Г.З. се е
ръководел от користен мотив, той е преследвал една цел – незаконна облага за
сметка на чуждо имущество.
Престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив.
Наличието на
квалифициращия признак опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.
"б" от НК се обосновава с множеството осъждания на подсъдимия.
Не са изтекли 5 години
от изтърпяването на отделните наказания „Лишаване от свобода”, видно от
приложената справка за съдимост на подсъдимия, до престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд с обвинителния акт, поради което същото се явява
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия Г.З. съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно първия
принцип разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК предвижда наказание
“лишаване от свобода” от пет до петнадесет
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.
При индивидуализацията
на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете: младата му възраст, сравнително
невисоката парична равностойност на предмета на престъплението. В същото време
следва да бъде отчетено, че дадените обяснения от подсъдимия Г.З. и направените
самопризнания не могат да се третират като смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване размера на
наложеното наказание, с оглед на това, че същите вече са взети предвид от
законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Още повече, че
разкриването на престъплението е резултат от професионалната работа на
разследващите органи, а не от поведението на подсъдимия. Самата процедура, по
която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по
отношение на фактите по обвинението, вследствие на което той получава правото
на редуциране на определеното наказание с една трета. Поради това не могат
повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчетени
самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която,
не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия Г.З. се отчете високата степен на
обществена опасност на деянието и на самия деец. Въпреки младата възраст,
предишните многобройни осъждания, налагат извод за вече трайно утвърдени
престъпни навици, а е налице и висока обществената опасност и на извършеното
престъпление предмет на настоящото производство /користно престъпление с
упражнено насилие/. Решението за извършване на престъплението е без никаква
борба на мотиви за и против извършването. Това е още един белег за утвърдена
линия на престъпно поведение, която характеризира в отрицателен план личността
на подсъдимия Г.З..
Възстановяването на
социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение на подсъдимия
Г.З. изисква същият да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен
период. Очевидно е, че по нататъшно снизходително отношение с налагане на
по-леко наказание ще е незаслужено, тъй като до момента не е дало резултат.
В тази
връзка и изхождайки от разпоредбата на чл. 54 НК, съдът прие, че наказание в
размер около и малко под средния размер на предвиденото в специалната норма на
НК, т.е. на десет
години и шест месеца лишаване от свобода ще е
справедливо и даващо възможност да се постигнат целите на наказанието за
превъзпитаване на подсъдимия, както и да се въздейства предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед на това, че
делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2,
вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието, с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да
се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
Следователно така определеното наказание лишаване от свобода за срок от десет
години и шест месеца следва да се намали с една трета /в случая с три години и
шест месеца/, при което окончателния размер на наказанието се определя на лишаване
от свобода за срок от седем години.
Съдът прие, че на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ и
б."б" от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия Г.З. наказание лишаване от
свобода за срок от седем години следва
да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Съдът прие, че на
основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да се приспадне от така определеното на
подсъдимия Г.З. наказание времето, през което същия е бил с мярка за
неотклонение по настоящото наказателно производство.
Съдът счете, че не следва
да налага на подсъдимия Г.З. наказание конфискация, тъй като приема, че по
делото липсват данни за притежавани от дееца имущества, които могат да бъдат
конфискувани.
С оглед виновността на
подсъдимия, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия Г.Й.З. да
заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата от 133.26
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство за
изготвяне на необходимите за разследването експертизи.
Причини за извършване на престъплението – ниско правно
съзнание, незачитане неприкосновеността на частната собственост, стремеж на
подсъдимия да си набави по престъпен начин средства и трайно изградени
престъпни навици.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: