Решение по дело №727/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 340/09.07.2024г., постановено по а.н.д. № 944/2024г., Районен съд Плевен, шести наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 24-0938-000642/18.03.2024г. на Началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на К. Д. А. с [ЕГН] и адрес ***, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – К. Д. А., страна по а.н.д. № 944/2024г. по описа на Районен съд Плевен, чрез упълномощен адвокат.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебния акт поради нарушение на закона. Доводите са, че съдът не е съобразил допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални правила, свързано с това, че с НП е наложена глоба, но няма произнасяне за иззетото от служителите на МВР СУМПС. Излагат се съображения за липса на реквизити в НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, без да се сочат конкретни такива. Твърди се, че не са събрани доказателства и не са изяснени обстоятелствата по извършеното нарушение. Релевират се доводи и по отношение абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и претендира разноски по представен списък.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд приел за установено, че против К. Д. А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1214767 от 24.02.2024г. за това, че на същата дата в ***, с посока на движение изхода на селото за с. Обнова, жалбоподателят управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег.№ [рег. номер] (не е негова собственост), като при извършена проверка в 02:45 ч. на 24.02.2024г. при многократни покани отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0258. А. предоставил СУМПС с номер [рег. номер], образец Р Чехия, като заявил, че е употребил бира, в която има спирт, поради което е отказал пробата. На касатора бил издаден Талон за медицинско изследване с № 262055/24.02.2024г., с указано време за явяване в медицинското заведение до 120 минути. Талонът му бил връчен в 03:00 ч., придружен със стикери за валидност и сигурност на пробата с номер [рег. номер], седем от които предоставени на водача. Актосъставителят приел, че с отказа си да бъде тестван за употреба на алкохол, водачът е нарушил чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Актът бил съставен, връчен и подписан от А. на 24.02.2024г. без възражения. В срока и по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН касаторът не депозирал писмено възражение против констатациите в акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено оспореното пред РС Плевен наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен и категоричен начин след анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитирал с доверие като обективни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и възпроизвеждащи преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.

При така установеното от фактическа страна, районният съд не установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, а по същество приел, че обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от лица в кръга на тяхната компетентност и правомощия, събраните доказателства установяват напълно приетата от АНО фактическа обстановка, АНО е дал правилна правна квалификация на деянието и за нарушението правилно е била приложена съответната санкционна норма. Съдът приел, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е бил водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и годен субект на административното нарушение. Възраженията на оспорващия били обсъдени и мотивирано приети за неоснователни, като съдът приел, че показанията на разпитаните свидетели и приложените доказателства безспорно установяват извършеното нарушение и неговия автор. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

Не е спорно в случая, че към момента на отказа да бъде тестван за употреба на алкохол, А. е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че касаторът е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН. Касаторът и не отрича този факт.

Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП визира в състава си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Именно това е изпълнителното деяние на вмененото на А. нарушение – отказ да бъде изпробван или да даде биологичен материал в медицинско заведение. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на алкохол са два различни способа, чрез които се установява наличието му. В случая на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на алкохол. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че А. е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол, както и не се е явил в медицинското заведение да даде проба, т.е. отказал е и по двата предписани от закона начина. Последният е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с посочения в НП номер. Не е изпълнил и предписанието на талона, като не се е явил във ФСМП гр. Левски. С оглед на това, налице е изричен отказ на А. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване и не е дал кръвна проба в лечебното заведение – факт, неоспорен от касатора, следователно е извършил вмененото му нарушение от обективна и субективна страна.

Това, че касаторът е получил талона за медицинско изследване, не се приравнява на съгласие за даване на биологичен материал за изследване. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, талонът за изследване се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Контролният орган има задължението да издаде и връчи на лицето срещу подпис талона за изследване (чл.6, ал.6 от наредбата). Кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, като след получаване на талона лицето може да посети определеното лечебно заведение, за да даде материал за изследване. Неявяването в лечебното заведение е приравнено от закона на отказ за даване на проби за изследване, със съответните последици от това. На А. е предоставена възможност да даде биологичен материал за изследване за употреба на алкохол, от която той не се е възползвал, следователно не е нарушено правото му на защита.

От обстоятелствата по делото, установени посредством събраните писмени доказателства и свидетелски показания на полицейските служители се установява, че водачът на МПС на процесния ден е отказал категорично да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както посредством техническо средство, така и чрез изследване в лечебно заведение. По делото до настоящия момент не се твърди А. да е дал проба за употреба на алкохол в лечебно заведение, доказателства в тази насока не са представени, примерно резултат от извършено изследване. В случая не е налице спор дали касаторът е управлявал процесното МПС след употреба на алкохол или не. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се осъществява чрез отказ на водача на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е осъществено чрез отказ от изследване. Доколкото отказът е нарушение на просто извършване, същият може да се установява с всички допустими доказателствени средства, без да е необходим някакъв специален ред за установяването му. В случая въззивният съд правилно е приел, че отказът се установява по безспорен начин от съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена от доказателствения материал по делото. На тези основания съдът е приел за доказано вмененото на А. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че в производството по издаването му са спазени всички процесуални правила до толкова, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил различен. Нарушението е установено по несъмнен начин и е доказано от събраните по делото доказателства, противно на твърденията на касатора.

За извършено нарушение по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.175, ал.3, от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 2000,00 лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. АНО е наложил само първата предвидена санкция – глоба, въпреки че за извършеното от А. нарушение е предвидено и друго наказание. Обстоятелството, че АНО не е наложил наказанието лишаване от право да управлява МПС, се явява по-благоприятно за нарушителя и не е основание за отмяна на НП, тъй като такъв подход би противоречал на целите на административното наказание, определени в чл.12 от ЗАНН – при безспорно установено нарушение да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По въззивното дело е представена Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №24-0938-000116/24.02.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен и справка за нарушител, от които е видно, че с приложената ПАМ на А. е временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Независимо, че с АУАН е иззето като доказателство СУМПС на водача, то същото не е предмет на издаденото НП, а на постановената принудителна административна марка. След решаване въпроса за отговорността в полза на А. СУМПС следва да му бъде върнато от контролните органи. В случай, че решението не е в полза на А., СУМПС следва да му бъде върнато след изтичане на посочения в ЗППАМ срок.

В правната доктрина е възприето категоричното становище, че за да е съществено едно процесуално нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът му предоставя в административнонаказателното производство или тези му права да са се преклудирали и този пропуск да не може да бъде саниран при по-нататъшния ход на производството. В случая не са налице описаните предпоставки, за да се приеме наличието на съществено процесуално нарушение във въззивното производство.

Доводите в касационната жалба, свързани с абсолютната погасителна давност, съдът намира за неоснователни. Нарушението е извършено на 24.02.2024г., АУАН е съставен на същата дата, НП е издадено на 18.03.2024г., следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Очевидно не е изтекъл и абсолютният погасителен давностен срок от четири години и половина, регламентиран в чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

В заключение касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото му деяние.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 340/09.07.2024г., постановено по а.н.д. № 944/2024г. по описа на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.