Определение по дело №191/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на З. Г. С., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адвокат Р. Д. от АК-Варна, с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Решение №2153-03-52/08.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-4481-3/20.02.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Варна- Е. Н., н-к сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ-Варна, с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“, и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г на Европейския парламент и на Съвета му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

В жалбата като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се становище, че в разпореждане [номер]-00-4481-3/20.02.2024г. на органа липсват мотиви относно преценката на последния за постановения отказ. Излагат се подробни доводи, обосноваващи неправилно прилагане от страна на органа на чл. 65, § 2 и §5 „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004. Излага се становище, че в случая престоят на С. във връзка с упражняването на правото му на труд в друга държава за период по-голям от 5г. не се превръща автоматично в право на пребиваване в тази държава-членка, което изключва възможността за прилагане на чл. 65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Излагат се и подробни доводи, обосноваващи, че при определянето на пребиваването на оспорващия С., преценката следва да се извърши съобразно критериите, изложени в чл.11, пар.1 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета. Излага се твърдение ,че оспорващият С. е с постоянен адрес в [населено място] и с настоящ такъв в [населено място], т.е в Р.България. Навежда се, че неговите родители, с които е в постоянен контакт и се грижи за тях живеят на постоянния си адрес в Р.България. Излага се твърдение, че доходите на оспорващия от положения от него труд в чужбина са превеждани по банковата му сметка в България с цел да се ползват от родителите му като негово семейство и с оглед ангажимента му към тях за материална и морална подкрепа. Излага се твърдение, че излизанията и отсъствията на оспорващият от България са единствено с цел полагане на труд в чужбина, поради невъзможността да си намери в България по-добре платена работа, каквато намира в чужбина, за да издържа семейството си. Излага се твърдение, че центърът на жизнените интереси на оспорващия е в Р.България. Излага се становище, че при завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната държава-членка на ЕС и при намерение за пребиваване в Република България заявлението на оспорващия за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Моли се оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от З. Г. С. заявление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че по последно трудово правоотношение в периода от 04.09.2023г. до 18.09.2023г. жалбоподателя З. Г. С. е полагал труд на територията на Белгия с работодател по правоотношението „Locobel Bvba” – Белгия, като за посочения период С. е бил осигуряван.

Не се спори по делото, че към 21.09.2023г. жалбоподателя З. Г. С. е безработно лице, поради прекратяване на правоотношението му с работодателя по последна заетост „Locobel Bvba” – Белгия, поради изтичане срока на договора, считано от 18.09.2023г.

Не се спори от страните по делото, че в периода от 01.06.2023 г. до 04.09.2023 г. жалбоподателя З. Г. С. е полагал труд на територията на Р.България по правоотношение с работодателя ЕТ „Симеонови 13-Р. Симеонова“, ЕИК *********, [населено място], като за посочения период С. е бил осигуряван за всички осигурителни случаи.

Не се спори по делото, че жалбоподателя З. Г. С. има осигурителен стаж, както следва: във Великобритания през периода на заетост от 13.09.2016 г. до 05.06.2023 г. - 06 год. 08 мес. 17 дни; в Белгия през периода на заетост от 04.09.2023 г. до 18.09.2023 г. - 10 дни или общо осигурителен стаж в чужбина от 06 год. 09 мес. 06 дни.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.170, ал.2 от АПК носи тежестта на доказване, че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на исканото обезщетение за безработица, в т.ч предпоставките по чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, включително че към датата на подаване на неговото заявление центърът на жизнените му интереси несъмнено е в Р.България, съобразно критериите по чл.11,т.1 и т.2 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

Съдът указва на оспорващия, че съгласно чл.152 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК носи тежестта на доказване на изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици, в т.ч че е собственик на жилище и че доходите от дейността му полагана в чужбина са превеждани в банка в Р.България, както и че обичайната му среда от роднини и приятели е в Р.България и др.

Съдът указва на ответникът по оспорване, че на основание чл.170,ал.1 от АПК носи тежестта на доказване, че оспореното Решение и потвърденото с него Разпореждане са издадени от компетентни органи, при спазване на всички процесуални правила, както и относно наличието на фактическите основания, на които посочените актове са издадени.

Съдът след като извърши служебна проверка приема жалбата за редовна и допустима. Следва страните да бъдат конституирани, на същите да се съобщи проекта на доклад и делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на направеното в жалбата искане от оспорващия за събиране на гласни доказателства съдът намира, че същото следва да бъде уважено.

Воден от горното и на основание чл.154, ал.1 от АПК, чл.171 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни по адм.д. № 191/2024г., по описа на АС- [населено място] :

Оспорващ

1. З. Г. С. от [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат Р. Д. от АК-Варна.

Ответник по оспорването

2. Директор на ТП на НОИ – Варна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2024г. от 14.00 ч.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за оспорващия, със срок- деня на насроченото съдебно заседание -11.09.2024г., при условията на довеждане.

ИЗИСКВА от Директор на ТП на НОИ – Варна да представи по делото в 7-дневен срок, издадената от него Заповед №1015-03-54/06.04.2016г.

ИЗИСКВА от Директор на ТП на НОИ – Варна да представи по делото официална информация относно обстоятелствата- за периода от месец април /04/2024г. до настоящия момент, налице ли са данни в ИС на ТП-НОИ за правоотношение на З. Г. С., [ЕГН] с осигурител, по което на С. да са внасяни осигуровки, за какъв период и от кой осигурител.

УКАЗВА на страните, че сочените от тях писмени доказателства на друг език в подкрепа на обстоятелствата, за установяването на които носят тежест на доказване, следва да бъдат придружени с точен превод на български, в случай че такъв не е вече приложен с административната преписка.

За деня и часа на откритото съдебно заседание на страните да се изпратят призовки.

Оспорващият да се призове, чрез адвокат Р. Д. от АК-Варна на съдебния адрес, посочен в жалбата.

Препис от определението да се изпрати на страните.