Решение по дело №2130/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 260270

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

28.09.2020 г.                                                                               гр. Пловдив    

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

 На двадесет и девети юни                   две хиляди и двадесета година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 2130 по описа за 2020 година                                            

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 626 от 17.03.2020г. на  Началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска" в ГД "Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, Агенция "Митници", упълномощен съгласно Заповед № ЗАМ-555/32- 127892, от 11.05.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на Б.Д.И.  ЕГН: ********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнета стоката, предмет на нарушението в полза на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.                                                                     

                                                     

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 626 от 17.03.2020г. на  Началник на отдел "Митническо разузнаване и разследване Тракийска" в ГД "Митническо разузнаване и разследване“, Централно митническо управление, Агенция "Митници", упълномощен съгласно Заповед № ЗАМ-555/32- 127892, от 11.05.2017 г. на Директора на Агенция "Митници", с което на Б.Д.И.  ЕГН: ********** е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и на осн. чл.124, ал.1 от ЗАДС е отнета стоката, предмет на нарушението в полза на държавата.

          Жалбоподателят Б.Д.И., обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната му по изложени в жалбата съображения. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител адв. Н. пледира за отмяна на наказателното постановление поради недоказаност на нарушението, като алтернативно се навеждат аргумени за маловажност на случая.

          Въззиваемата страна – Митница Пловдив, редовно призована, чрез процесуален представител пледира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази насока.

          Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Процесното наказателно постановление е издадено за това, че на 29.07.2019г служители на 02 РУ Стара Загора извършили проверка на частен имот с адрес с.Б.***, ул.„***. В хода на проверката било установено, че имотът е собственост на Б.Д.И., ЕГН **********. При проверка на помещение обособено за изба били открити общо 70,00 литра течност с мирис на алкохол. За намерената стока не бил представен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По случая била образувана преписка № 82453М-637/29.07.2019 по описа на 02 РУ Стара Загора. По случая било снето обяснение от жалбоподателя, в което той заявил, че намереният алкохол бил изварен в кв. “Кольо Ганчев“ в гр.Стара Загора. Документ за плащане на акциз не бил представен. С постановление № 3526 от 30.08.2019г., прокурор при РП Стара Загора, отказал да образува наказателно производство по случая и постановил ангажиране на административнонаказателна такава. С писмо рег.№ 32-288029/07.10.2019г. преписката била получена в Агенция „Митници“. Задържаната по случая стока била получена на 23.12.2019г. видно от Складова разписка **********/23.12.2019г.

С писмо №32-372502/23.12.2019г. Б.Д.И. бил поканен да се яви в МРР Тракийска за вземане на проби от задържаната стока, даване на обяснения. С протокол № 29/26.01.2020г. от задържаната стока били взети проби за лабораторен анализ. С писмо №32- 43769/10.02.2020г била получена лабораторна експертиза № 0006 28.01.2020г. от 07.02.2020г. със становище, че изпитаните проби с лаб. кодове № № 6913000 20 и 692 3000 20 представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80% /установено действително алкохолно съдържание при 20 градуса по целзий-както е описано в т.7 от настоящата експертиза/. Прието е, че изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем превишаващо 1,2 % vol“.

С писмо №32-29103/28.01.2020г. Б.Д.И. бил поканен да се яви в МРР Тракийска на АМ за съставяне и връчване на АУАН.

От изложените факти и обстоятелства контролните органи приели, че на 29.07.2019г, с деянието си Б.Д.И. ***, в помещение обособено като изба, акцизни стоки етилов алкохол: общо количество 70.00 литра с алкохолно съдържание по обем, както следва-59 литра етилов алкохол, с алкохолно съдържание 49.62% и 11 литра с алкохолно съдържание-44,45 %, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с което е осъществил състава на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, за което му бил съставен АУАН № 413/15.02.2020г. в негово присъствие. В акта били вписани възражения, че ракията е била варена през 2001г., 2002г. и 2003г. и била за лично ползване, но възраженията били приети за неоснователни от административния орган, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

Дължимият акциз на стоката, предмет на нарушение-общо 70 литра етилов алкохол изчислен съгласно чл.41, във връзка с чл.28, ал.1, т.5 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС бил в размер на 375,81/триста седемедесет и пет лв. и осемдесет и една ст./ лв., видно от писмо рег.индекс №32- 72323/05.03.2020г. на ТД-Тракийска.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят поддържа акта, като в свободен разказ излага констатираните обстоятелства. В допълнение сочи, че той лично не е присъствал на проверката, а проверил документи които са му били предоставени от органите на МВР. Сочи, че той е взел проби от отделните бутилки, като заявява, че не знае на колко години е ракията, но излага предположения, че е била варена много отдавна.

Съдът кретира показанията на горепосочения свидетел като обективни и непротиворечиви, съответни с писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е наказан за това, че е държала 70.00 литра етилов алкохол, без да притежава данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз. От приетата като писмено доказателство заключение на митническа лабораторна експертиза се установява по несъмнен начин, че откритият в имота на жалбоподателя алкохолен продукт съдържа етилов алкохол по смисъла на чл. 9 от ЗАДС, поради което отговаря на определението за акцизна стока по чл. 4, т. 1 във вр. с чл. 2, т. 1 от ЗАДС. Актосъставителят и наказващият орган, обаче, са се ограничили с данните от митническата лабораторна експертиза, без да събират други данни за произхода на открития в държане на жалбоподателя алкохол. По-конкретно не са събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора: дали алкохолът е бил произведен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС и дали е бил произведен преди 01.01.2007 г.

Ако алкохолът е бил изварен в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да бъде определен по ставката в чл. 31, т. 6 от ЗАДС.

Ако алкохолът е бил изварен преди 01.01.2007 г., т. е. преди влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т. е. за откритият в държане на жалбоподателя алкохол не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ, удостоверяващ плащането на акциз за него. Съобразно приложимата в настоящото производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът приема, че административнонаказателното обвинение против Б.Д.И. за нарушение по чл. 126, предл. 2 от ЗАДС не е доказано по несъмнен начин. По-конкретно от събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен предмет на нарушение по чл. 126, предл. 2 от ЗАДС, тъй като дори и самият актосъставител не доказа, че тя е била варена след 2007, а напротив заявява, че ракията е била варена вероятно преди много години, както е посочил и във възраженията си самият жалбоподател.

Освен поради недоказаността на административно-наказателното обвинение, обжалваното постановление е незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон.

Нито в съставения АУАН, нито в наказателното постановление са посочени доказателства и факти, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил изчислен дължимият акциз, което също прави повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като няма как задълженото лице да знае какъв акциз е следвало да заплати. Съставът на нарушението чл. 126 от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз, т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от нарушението по чл. 126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление. Предвид изложеното ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.

При допуснатите съществени нарушения в административно-наказателното производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а следва да се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по категоричен начин, че наказаното лице е извършило нарушението. Поради това, оспореното наказателно постановление е  незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

МГ