РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 15473
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение, постановено по гр.дело № 54279/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 36 с-в, е признато за установено по отношение на ответника Агенция
П.И., че същият дължи в полза на ищеца З. „Л.и.“ АД сумата от 2821,28 лева,
представляваща регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение относно
причинените имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, рег. № ******,
настъпили при реализирано на 11.09.2014 г. на републикански път в гр. Враца, бул.
****** пътнотранспортно проишествие – застрахователно събитие, а именно лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС 320“, рег. № ******, управляван от К.Н.Н.и собственост
на Н.П.М.е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
ведно със законната лихва върху сумата за главница, считано от 14.06.2017 г.
/датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 624,21 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 04.04.2015 г. – 06.06.2017 г.
За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38727/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 36 състав.
С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция П.И.
е осъден да заплати в пола на ищеца З. „Л.и.“ АД сумата от сумата от 787,82
лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство.
Срещу първоинстанционното решение, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Агенция "П.И.".
Жалбоподателят поддържа, че по делото не са събрани доказателства за това, в
какво се състои противоправното поведение на ответника, което да послужи за
ангажиране на отговорността му. Поддържа се, че Агенция „П.И.“ не отговаря за
обезопасяването и сигнализирането на всички неравности по републиканската пътна
мрежа, както и че ремонта и поддържането на републиканските пътища не се
включва в обема и съдържанието на т.нар. „дължима грижа“. Посочва се, че
Агенция "П.И." би носила отговорност само в случай, че не е провела
процедура по ЗОП и не е определила изпълнител, респективно сключила договор за
ремонта и поддържането на пътя, на който е станало проишествието.
Моли се за отмяна на обжалваното решение в цялост.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
В законоустановения срок въззиваемата страна З. „Л.и.“
АД не е депозирала отговор на въззивната жалба на Агенция "П.И.".
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззивникът Агенция "П.И." не изпраща представител.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. Видин, моли
за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1, изр. 1 КЗ – отм., но приложим съгласно § 22
от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. и иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника Агенция "П.И." ищецът следва да докаже по безспорен начин
съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и
заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на
суброгацията по чл. 213 КЗ/, както и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД
предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица
/изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на
виновно поведение не е необходимо.
Безспорно се установява от събрания по делото доказателствен
материал, в това число
застрахователна полица № 93001410035247 от 08.08.2014 г. и анекс № 1 към
застрахователна полица № 93001410035247, че към момента на настъпване на
ПТП - 11.09.2014 г. между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил марка "Мерцедес", модел „ЦЛС320”, с рег. № ****** е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица за застраховка „Каско
на МПС“, както и че описаното МПС
е претърпяло ПТП движейки се републикански път в гр. Враца, бул. ******, като
местопроизшествието е посетено от служител на КАТ и е съставен протокол за ПТП №
1489438/11.09.2014 г.
От приобщения към доказателствения материал по делото
протокол за ПТП № 1489438/11.09.2014 г. се установява, че процесното ПТП е
посетено от младши автоконтрольор към
ОДП – МВР Враца – Т.Т., който е констатирал в протокола, че проишествието е
настъпило между участник 2 – л.а. Мерцедес ЦЛС 320, рег. № ******с водач К.Н.и
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, че проишествието е
настъпило в гр. Враца, бул. ******, както и че в резултат на процесното ПТП е
бил увреден процесният лек автомобил.
По делото е представена и приета като доказателство
експертиза по щета № 0601-1261-14-408653 по застрахователна полица №
93001410035247, от която се установявва, че размерът на обезщетението дължимо
от застрахователя е в размер на 2801,28 лева.
Представено е и е прието като доказателство по делото платежно
нареждане от 05.01.2015 г., в което се
сочи, че ищецът е наредил да се преведе по сметка на собственика на процесното
МПС - л.а. Мерцедес ЦЛС 320, рег. № ******– Н.П.М., сумата от 2801,28 лева.
От изготвената, неоспорена от страните и приета по делото
САТЕ, се установява, че е налице причинна връзка
между механизма на ПТП, описан в Протокола на КАТ, и вредите по описа на ищеца, а стойността на вредата от
процесното ПТП, респективно стойността на ремонта на МПС по средни
пазарни цени
възлиза на сумата от 2829,38 лв.
При тези факти въззивният съд намира, че въззивникът
ищец е възстановил вредата в натура - чл. 209 КЗ, което е сурогат на
изплащането на застрахователно обезщетение. Следователно ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 208 КЗ, поради което в негова полза е възникнало на
основание чл. 213 КЗ суброгационно право срещу причинителя на вредата, респ.
срещу неговия възложител.
Преценката в съвкупност на Протокола за ПТП и
заключението на СТЕ обуславя доказателствения извод, че на 11.09.2014 г. в гр.
Враца поради наличието на необезопасена дупка на пътното платно на бул. ******
е реализирано процесното ПТП, от което е бил увреден застрахованият автомобил.
Фактическият извод, че наличието на необезопасена дупка
на платното за движение е причина за настъпване на произшествието, се подкрепя
и от заключението на САТЕ, според което е налице причининна връзка между
описания в Протокола на КАТ механизъм на ПТП и вредите по описа на ищеца.
Заключението на СТЕ може да бъде не само способ за
изясняване на факти, изискващи специални знания, но и средство за проверка на
верността на други доказателства. Изводите на вещото лице относно механизма на
ПТП подкрепят верността на удостоверените в Протокола фактически обстоятелства.
В случая отговорността на ответника е по чл. 49 ЗЗД,
защото той има качеството на юридическо лице и действа чрез свои служители, на
които по трудово или служебно правоотношение възлага работа по поддръжка на
пътната настилка по уличната мрежа в гр. Враца, на която е собственик.
Суброгацията по чл. 213 КЗ може да настъпи, когато е
възникнала отговорност по чл. 49 ЗЗД / в този смисъл са разясненията, дадени в
т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г ., П ленум на ВС /.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва
да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната
им пазарна стойност към момента на настъпването им /чл. 208, ал. 3 КЗ – отм./,
а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната автотехническа
експертиза. Щом вещото лице сочи, че детайлите на лек автомобил марка
"Мерцедес", модел „ЦЛС320”, с рег. № ****** са увредени и се нуждаят
от подмяна, то заплащането на стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни
цени, по които това възстановяване може да се извърши, включително цените на
нуждаещите се от подмяна части. В частност установено е въз основа на цененото
заключение на вещото лице по първоначалната съдебно-автотехническа експертиза,
че стойността на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 2829,38 лв.
Въззиваемият ищец е направил разходи за възстановяване
на вредата в размер на 2801,28 лв., респективно до този размер е встъпил на
основание чл. 213 КЗ в правата срещу въззивникът ответник.
Към сумата от 2801,28 лв. следва да се прибави сумата от
20 лв. - обичайни разноски по щетата.
При тези факти въззивният съд намира, че искът с правно
основание чл. 213 КЗ е основателен.
Правилно първоинстанционният съд е установил и размера
на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задължението
и периода на забавата.
Изводите на двете съдебни инстанци съвпадат. Решението на
СРС, 36
състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е поискала присъждането на такива до приключване на
последното заседание пред настоящата съдебна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
ответниците имат право на възнаграждение, тъй като са били защитавани от юрисконсулт.
В този смисъл и като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
действията на пълномощника се изразяват единствено в осъществяване на процесуално
представителство в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, то
размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на 100,00 лева. Предвид
горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ Агенция „П.И.“ следва да бъде осъден да заплати
на З.
„Л.и.“ АД, сумата от 100,00 лева, представляваща
юрискносултско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Воден
от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение, постановено по гр.дело №
54279/2017 г. по описа на СРС, ГО, 36 с-в.
ОСЪЖДА Агенция П.И., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.