Решение по дело №2498/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 565
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Ралица Димитрова
Дело: 20221000502498
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова

Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502498 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. М. З. срещу
решение № 223/ 16.06.2022г. на СОС, 5 първоинстанционен граждански
състав, постановено по гр.д. № 449/21г., с което са отхвърлени искове с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и частично необосновано. Съдът е приел, че са останали
недоказани елементите от фактическият състав на договора за заем- поемане
на задължение за връщане на дадената сума, съгласие за падежа, съгласие от
ответника за сключване на договора за заем. Въззивникът счита, че липсата
на тези елементи не прави договора недействителен. Във всяко платежно
нареждане е отбелязано като основание за превода „договор за заем“. Няма
данни сумите да са дарени на ответника. Наистина волеизявленията за
преводите на парите са изразени едностранно от него, но те са в рамките на
обичайната мотивация на взаимоотношения по даване на заем. Основният
мотив на съда да отхвърли иска е липсата на съгласие от ответника за
сключването на договор за заем. Този извод е незаконосъобразен. Няма
изрично изискване в ЗЗД съгласието на ответника да сключи такъв договор
1
да е дадено под формата на изрично съгласие. Съдът неправилно не е приел,
че той е сключен с конклудентни действия. Установено е, че има реално
предаване на парите, както и че те не са върнати след покана. От друга страна
П. Й. е извършвал фактически и правни действия по усвояването на
получените суми. Всичко това доказва наличието на съгласие от ответника
да ползва дадените в заем пари. Конклудентно действие е
непротивопоставянето от негова страна на постъпване на банковите преводи с
основание „договор за заем“. Задължението му за връщане на сумата е
възникнало след получаване на нотариалната покана. Въззивникът сочи, че
ответникът не е доказал направените възражения, както и че в поканата няма
израз „ да уредят“ отношенията си. Счита, че няма недовършен състав на
договора за заем.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
П. Й. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита обжалваното решение
за правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът Г. З. твърди, че с ответника са сключили
неформален договор за заем като за периода 08.01.2021г. до 28.01.2021г. тя
му е превела по банковата сметка 225 440лв. Всеки превод е бил в размер на
28 180лв. Съгласно уговорката им срокът на договора за заем и други
детайли е следвало да бъдат допълнително уточнени, а именно кога ще бъда
върнат заема- изцяло или на отделни вноски, по коя банкова сметка, в какъв
период с договор в писмена форма. С нотариална покана, връчена на П. Й. на
19.05.2021г. го е поканила на среща при нотариус , за да оформят
взаимоотношенията си в писмен вид, но той не се е явил. За това
обстоятелство е съставен констативен протокол. До настоящият момент
ответникът не се е свързал с ищеца във връзка с отношенията им. С
нотариалната покана го е известила, че ако не се яви на срещата при
2
нотариуса, то следва да върне цялата преведена сума заедно с лихвата за
забава. Той не е сторил това. Счита, че за нея е налице правен интерес да
предяви иск за връщане на сумата. Затова моли съда да осъди П. Й. да й
заплати 28 180 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както
и 266, 14лв. лихва за забава за период 19.05.2021г. до 21.06.2021г. Исковете
са предявени като частични. Претендира разноски.
Ответникът П. Й. е подал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с
който оспорва предявените искове и ги счита за неоснователени. Сочи, че не
познава ищеца и не е контактувал с нея. Оспорва да са сключили договор за
заем, както и да са уговаряли условия във връзка с него. Постъпилите суми
по банковата му сметка касаят други отношения между него и трети лица. В
първото съдебно заседание е уточнено, че е налице уговорка между
поискания свидетел, ответника и И. М., брат на ищеца, във връзка с
продажбата на ½ ид.ч. от недвижим имот. С молба от 23.12.2021г. ответникът
е посочил, че сумите, постъпили по неговата сметка от ищеца са превеждани
по сметката на В. Н. Ц..
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил 8бр.
преводни нареждания за периода 08.01.2021г. до 28.01.2021г., с които са
преведени по сметка на ответника осем суми от по 28 180лв., извлечение от
сметката на Г. З. за периода 28.12.2020г. до 28.01.2021г.
С нотариална покана от 17.05.2021г., връчена на ответника на
19.05.2021г., последният е поканен да се яви при нотариус И. Ж. за
уточняване на отношения му с ищеца.
Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че процесните суми са преведени по сметка на ответника в
„Банка ДСК“ ЕАД.
С оглед възраженията си П. Й. е представил и са приети по делото
писмени доказателства: удостоверение от 01.12.2021г., издадено от „Банка
ДСК“ АД-Ябланица, извлечение от сметката му за периода 01.01.2021г. до
16.11.2021г. от „Банка ДСК“ АД, нотариален акт № 95/31.12.2020г. за
покупко- продажба на недвижим имот и нот. акт № 84/22.05.2019г. за
покупко- продажба на недвижим имот, удостоверение от „Инвестбанк“ АД от
25.01.2022г. и извлечение от сметката на ищеца, приложено и към исковата
3
молба, приемно – предавателен протокол от 16.03.2022г. и постановление за
изпращане по компетентност от 17.02.2022г., издадено от РП- Бургас, ТО-
Царево.
По делото са приети и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
При тези доказателства СОС е отхвърлил исковете изцяло.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материално правна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда своето материално субективно право от неформален
договор за заем, сключен с ответника. Той има своята регламентация в чл.240,
ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази
дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е неформален и реален. Писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 лв.
Когато е сключен в писмена форма той отразява двете насрещни
волеизявления на страните, постигнато съгласие за сключването и
предмета му. От тях може да се изведе основанието, на което се предоставя
конкретната парична сума, както и задължение за връщането й. По делото не
се спори, че страните не са сключили договор за заем в писмена форма, като
се оспорва от ответника, че такъв изобщо е сключен.
Фактическият състав, обосноваващ сключването му обхваща:
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на
4
паричните средства на заемополучателя. За да е налице договор за заем е
необходимо постигнато съгласие и за връщане на заетата сума от страна на
заемателя. В тежест на ищеца, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, е да установи с всички относими
и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на
договора, както и че това е станало на основание заемно правоотношение.
Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици.
При недоказването му съдът има задължението да приеме, че предаването
на паричната сума не се е осъществило. Това от своя страна рефлектира
върху възникването на облигационно правоотношение по договор за заем. В
тежест на ищеца е да докаже и основанието, на което е предадена паричната
сума, а именно, че то е заем, а не дарение или друг вид сделка. С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил на наличието на договор за заем
между него и ищеца, като е твърдял, че преведените по сметката му суми са
във връзка с отношения с трети лица.
Договорът за заем като двустранна правна сделка, за да се сключи,
изисква две насрещни съвпадащи волеизявления по съдържание във времето.
При оспорване на съществуването на договорни отношения в тежест на
ищеца е да докаже, че такива са възникнали между него и ответника. От това
обстоятелство той черпи за себе си благоприятни правни последици.
Недоказването му означава съдът да признае, че този факт от
действителността не се е осъществил. В тази връзка са представени писмени
доказателства- банкови документи за превод на исковата сума и нотариална
покана. От текста й следва, че Г. З. е поканила П. Й. да постигнат съгласие
по съществени елементи на един бъдещ договор за заем. Между тях
съществуват преддоговорни отношения за сключването му-чл.12 от ЗЗД.
Тълкуването на текста на нотариалната покана може да я определи като
предложение за сключване на конкретен договор. От писменото й
съдържание следва, че няма постигнати две насрещни съвпадащи
волеизявление/съгласие относно основните елементи на договор за заем-
срок на действие, задължението и начина на връщане на преведената сума,
как ще се изпълнява и падежа./ Р № 217/12.10.2016г. по гр.д. № 1154/16г.,
ВКС, IV г.о./ Страните по делото не са постигнали съгласие, че преведената
сума е въз основа на заемно правоотношение. Въззивникът не е доказал,
твърдяното основание на предоставената на ответника сума, а именно, че
5
това е договор за заем. Не може да се приеме, че има възникнало
облигационно отношение между тях от отбелязването в преводните банкови
документи, където е посочено като основание за превода „договор за заем“,
както и от извършените от ответника усвоявания на суми от тези, които са му
преведени от Г. З.. Предаването на процесната сума не е станало въз основа на
заем, както се твърди в исковата молба.
Тъй като не са установи основанието за превеждане на процесната сума
на ответника, то не следва да се обсъждат неговите възражения за наличието
на други отношения с трети лица като причина за получаването й.
Горните мотиви налагат извод за неоснователност на иска с правно
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, което води до неоснователност и на
акцесорната претенция за лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред двете
инстанции поради изхода на спора .
На ответника по жалбата също не се дължат разноски за
производството пред САС, тъй като няма доказателства, че такива са
направени. На адв. Б. следва да определи възнаграждение на основание
чл.38 от ЗАдв. В размер на 1383, 38лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 223/ 16.06.2022г. на СОС, 5
първоинстанционен граждански състав, постановено по гр.д. № 449/21г.
ОСЪЖДА Г. М. З., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 2Б чрез адв. М. Т. да заплати на
адв. Д. Т. Б., гр. ***, ул. „***“ № **, ет.* сумата от 1383, 38 лв. / хиляда
триста осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
6

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7