Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г.Гилева като разгледа
докладваното от съдия Косева гр. дело № 702/2020
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск
за връщане на заета парична сума с правно осн. чл.240 ЗЗД съединен при
условията на евентуалност с иск за неоснователно обогатяване с пр. осн. по
чл.55 ЗЗД.
Ищецът Й.Т.Й., ЕГН ********** моли съда да осъди Д.Д.И.,
ЕГН ********** да му заплати сумата 1500 лева, дължима на основание сключен
неформален договор за заем, както и сума в размер на 334,59лв., представляваща
лихва за забава считано от 06.07.2017 г. до 16.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно й заплащане.
При условията на евентуалност, моли съда да осъди Д.Д.И.,
ЕГН **********, да му заплати 1500 лева, сумата с която ответницата се е
обогатила неоснователното, изразходвайки без основание негови парични средства,
както и сумата 334,59 лв., представляваща лихва за забава считано от 06.07.2017
г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху задължението, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателно заплащане на задълженията.
Претендира да му бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Твърди, че между него, в качеството на заемодател и Д.
Д.И., в качеството на заемател, е сключен неформален договор за заем от
28.06.2017 г., по силата на който се задължил да предаде в собственост на
ответницата парична сума в размер на 1500 лева, със срок на връщане до
05.07.2017 година. На 28.06.2017 г. добросъвестно предал на заемателката сумата
1500лв., по банков път, привеждайки й я на Д. Д.И. по нейна банкова сметка - ***
***.
Съгласно сключения неформален договор, срокът за
връщане на заемната сума е до 05.07.2017 г., като същият изрично е посочено в
описанието на преводното нареждане. На 06.07.2017 год. поканил заемателката да
му върне взетата на заем сума. Към настоящия момент, ответницата не е изпълнила
задължението си да върне получената по договор за заем парична сума, с оглед на
което, счита, че същата, считано от 06.07.2017 г., е изпаднала в забава и дължи
връщане на гореописаните суми, ведно с дължимите лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В случай, че не е налице съгласие за връщане на сумата
от страна на ответницата, заявява, че процесната сума от 1500 лева е предадена
в собственост на Д. Д.И., респективно с тази сума той е обеднял, което
обосновава правният му интерес да търси обезщетение за обедняването си станало
за сметка на неоснователното обогатяване на ответницата. Счита, че вземането за
обезщетение възниква от деня на имущественото разместване, а основание за
пораждане на вземането, респективно претенцията, е невъзможността на
собственика лично да ползва имуществото си. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с
което се е обогатил. По отношение на лихвите за забава при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вземането възниква в
деня на настъпване на неоснователното обогатяване.
Ответницата Д.Д.И., ЕГН ********** моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Твърди, че от месец юли 2017 г. до днешна дата ищецът
не е разговарял с нея, не е претендирал, че съществува неин дълг към него, и че
дългът е изискуем, не й е отправял покана за доброволно или друг вид
изпълнение. Твърди, че претендирана от
ищеца лихва не е уговаряна никъде и по никакъв начин. Ако се приеме твърдението
на ищецът, че е кредитор, то той е изпаднал в забава като кредитор, защото са
разговаряли след датата на посочения от него падеж (05.07.2017), той не е
поискал изпълнение, а се съгласил, че финансовите им взаимоотношения са
уредени. Ако съдът приеме, че има качеството на длъжник твърди, че е лишена от
правото си да знае, че е длъжник и че дългът е изискуем.
Признава, че е получила от ищеца сумата 1500 лв. „по
правоотношение между Нас“.
Договорът, макар и неформален е съглашение между две
лица и е основание за разместване на имуществени блага. Предметът на договора е
основанието за възникване на правоотношението между ищеца и ответника, ищецът
също твърди, че източник на правоотношението е договорът. При неоснователното обогатяване
разместването на благата възниква независимо от това дали е желано от страните
и съдържанието им се определя от закона, а не от волята на страните, а
договорът олицетворява от волята на страните, които го сключват. Позовава се на
Решение № 229 от 10.11.2014 г. по гр. д. № 2796/2014 г. на ВКС за извода си, че
претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД не е претенция за обезщетение от неизпълнен
договор (какъвто ищецът твърди, че съществува) или периодично плащане, а за
заплащане на едно общо обезщетение за неоснователно обогатяване. Ако се приеме
този иск за основателен, то тогава следва, че твърденият от ищеца неформален
договор е нищожен, а от това следва, че и вземането е нищожно.
Искът е неоснователен и защото в хипотезата на чл.59
ал.1 от ЗЗД не може да има уговорен падеж. За да се ангажира отговорността й е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се докаже, че обедняването на
ищеца е без правно основание и тя - Д.Д.И. се е обогатила за сметка на ищеца Й.Т.Й.
без правно основание.
От представените по делото доказателства преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното заверено копие на извлечение за
извършен от банкова сметка *** Й.Й. на 28.06.2017 г. банков превод за 1 500 лв.
в полза на Д. Д.И. сумата е предоставена от ищеца на ответницата в заем със
срок на връщане на заема 05.07.2017 год.
Видно от признанието на ответницата тя е получила от
ищеца сумата от 1500 лв. на 28.06.2017 г. по банков път на основание непосочени
от нея нейни отношения с ищеца.
Ответницата
не представя доказателства, че е върнала получената от ищеца сума или, че не
дължи нейното връщане.
Исковата молба е подадена на 19.09.2019 год.
Размерът на обезщетението за забавеното изпълнение на
парично задължение при главница 1500 лв. за периода 06.07.2017 г. – 16.09.2019
г. изчислено на база законната лихва ( определена с постановление на
министерския съвет по смисъла на чл.86 ЗЗД) възлиза на 334.59 лева.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове връщане на дадена в заем сума от
1500 лева, както и сумата в размер на 334,59лв., представляваща лихва за забавеното
връщане на заема от 1500 лв. за периода от 06.07.2017 г. до 16.09.2019 г., са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
На 28.06.2017 г. Й.Й. е предоставил на Д.Д.И. сумата
1500 лв. Предоставяйки й сумата ищецът е записал на какво основание прави
превода, а именно даване на сумата в заем при това със срок на връщане на
същата – до 05.07.2017 г. Ответницата е приела сумата предоставена й на
посоченото основание, не я е върнала в указания срок, не твърди наличието и не
представя доказателства за наличието на други конкретни факти и/или
обстоятелства, от което да се направи извода, че не дължи на ищеца така
предоставената й сума.
Ответницата дължи връщане на сумата 1500 лв. до
05.07.2017 год. Като не е изпълнила това си парично задължение, ответницата
дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
чийто размер до 16.09.2019 год. възлиза на 334.59 лева.
Разноските на ищеца по делото възлизат на 110 лв. за
държавна такса. Ищецът е представляван от адвокат, представен е документ,
удостоверяващ упълномощаването. Валиден документ за направени във връзка с
упълномощаването разноски по делото не е представен, въпреки, че съдът е указал
на страната в какъв вид следва да бъдат представени документите.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Й.Т.Й.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумите:
- 1500 лева, дължима на основание договор за заем от
28.06.2017 год.,
- 334,59 лв., представляваща обезщетение за забавеното
изпълнение на паричното задължение от 1500 лв. за периода от 06.07.2017г. до
16.09.2019 г.,
- законната
лихва върху главницата от 1500 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба -19.09.2019 год. до окончателно й заплащане;
- 110 лв. разноски по делото.
Банковата сметка по която могат да бъдат приведени
присъдените суми: IBAN ***, при банка П. и. к., с титуляр Й.Т.Й., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: