РЕШЕНИЕ
№. 27
гр. Пловдив, 07.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на десети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря МАРИЯНА
ГЕОРГИЕВ и участието на прокурора ИЛИЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2652 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от А.Г.А., ЕГН **********,с
адрес: ***, срещу Решение № 260113 от 31.08.2020 г.,
постановено по а.н.д № 2611 по описа за 2020
г., на Районен съд Пловдив, XI – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0438-000030/03.02.2020 г. на началник
сектор при Трето Районно управление, към Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с което на А.Г.А. на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че
административното нарушение е установено безспорно от обективна и субективна
страна Твърди се, че районният съд неправилно е ценил събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства, поради което е достигнал до погрешни
правни изводи. Сочи се наличие на допуснати в административното производство
съществени процесуални нарушения, касаещи изискванията за форма и съдържание на
съставяния АУАН и издаденото наказателно постановление. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Трето Районно управление към Областта дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив, чрез процесуалния представител
юрисконсулт Пенкова, поддържа становище за неоснователност на оспорването и
моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендират се разноски за
юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП на началник сектор при Трето Районно
управление, към ОДМВР – Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № Т832811 от 09.01.2020 г.,
съставен от С.Д.С.– на длъжност командир на отделение в Трето Районно
управление, към ОДМВР – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 09.01.2020 г.
около 00:20 ч.
в гр. Пловдив на бул. „България“ № 115 А.Г.А. като водач на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. № РВ4347КТ
(лична собственост), движейки се по бул. „България“
№ изток – запад на кръстовището с бул.
„Васил Априлов“ извършва обратен завой на
забранен сигнал /червено/ на светофарната уредба, работеща в нормален режим.
Срещу констатациите в акта оспорващият е подал възражения, в които заявил
че е предприел маневрата при светещ зелен сигнал на светофарната уредба, което
обстоятелство било възприето и от пътуващите в колата пасажери. Контролните
органи го спрели в третата най – лява лента, като преди това спрели две
таксита, които отпратили за да се „доберат“ до него.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложил на нарушителя глоба в
размер на 100 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта. Пояснява, че е установил нарушението като контролен орган от
състава на полицейски екип, разположен на бул. „България“
до № 115, който следял за спазването на правилата за движение. Забелязал, че на
кръстовището с бул. „Васил Априлов“ таксиметров автомобил и автомобил „Пежо
308“ направили обратен завой. Таксиметровият автомобил преминал на жълт сигнал
в средната лента, а „Пежото“ - на червен светофар в крайната лява лента. С водача на
„Пежото“ имало
три момичета. По късно свидетелят разбрал, че работят в клуб „Сикретс“, за където водачът на „Пежото“
ги карал.
Разпитана е и св. А.Г.Т.,
която е заявила, че си спомня за случая. Била е в автомобила на А. на път за
клуб „Сикретс“, където работела. Сочи, че А. е
приближил светофара, който светел зелено и направил обратен завой. Пред него
имало други автомобили, но не е престоявал в кръстовището. Светофарът май бил
зелен, когато завил. След завоя полицията ги спряла със стоп палка като се
наложило доста да излезе на улицата за да ги спре.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените
наказания.
ІV. За правото :
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил
обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Наведените
възражения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения са
неоснователни. Изписването на длъжността на актосъставителят в съставения АУАН
чрез абревиатура не представлява съществен процесуален порок, който да води до
самостоятелно основание за неговата
отмяна. Освен длъжността, актът съдържа данни за името и местослуженето
на актосъставителя, които позволяват по безспорен начин да се установи неговата
компетентност. Соченият от оспорващия пропуск да бъдат посочена местоработата
му също не се отразяват на законосъобразността на процедурата, доколкото е
индивидуализиран с три имена, адрес, единен граждански номер и възраст. Що се
отнася до твърденията, че актът не сочи възрастта на оспорващия и иззетите при
проверката вещи, същите се опровергават от съдържанието на оспореното писмено
доказателство. Неоснователни остават и възраженията за наличие на пропуски в
наказателното постановление. Наказващият орган е посочил точно и ясно дата,
мястото, времето и обстоятелствата при които оспорващият е извършил
установеното противоправно поведение.
Не са допуснати
и сочените нарушения от районния съд при анализ на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. Съдът правилно е ценил показанията на
разпитаните по делото свидетели, като е придал тежест на тези, които
кореспондират напълно със съвкупния доказателствен материал. Актосъставителят
без колебания е потвърдил познавателните си възприятия, а именно че нарушителят
е навлязъл и преминал през кръстовището изцяло на чревен сигнал. Посочил е
релевантни за обстановката на установяване на нарушението факти и обстоятелства
(разположение на автомобила върху платното за движение, посока на движение,
наличието на пасажери и други участници в движението и др.), които се явяват
съответни както на възраженията на нарушителя
срещу АУАН, така и на показанията на свидетелката Т.. Що се отнася до
твърденията на последната, че А. е преминал на зелен сигнал, правилно съдът не
ги е ценил за достоверни, тъй като същите са заявени с колебания без нужната степен
на увереност.
Правилото
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП поставя задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Именно тази забрана не е
спазил оспорващия, с което е реализиран фактическия състав на вмененото му
административно нарушение, за което законосъобразно му е наложена санкцията по
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП. Видът и размерът на административното наказание
са фиксирани от закона, поради което не подлежат на ревизия от съда.
На
следващо място, макара нарушението да се явява изолирано, обществената му
опасност е типична за нарушенията от същия вид. Липсата или незначителността на
вредните последици в случая е ирелевантна. С оглед охраната на особено важни
обществени интереси, нарушенията от категорията на процесното се третират като
тежки от законодателя, а наличието на вредни последици за живота и здравето на
останалите участници в движението се презумират по силата на закона, без да са
изискуем елемент от състава на инкриминираното деяние. Това че нарушението е
първо не е достатъчно, за да разкрие по – ниска степен на обществена опасност.
При липсата на други смекчаващи обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, процесното нарушение не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Ето защо,
Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260113 от 31.08.2020 г., постановено по
а.н.д № 2611 по описа за 2020 г., на Районен съд Пловдив, XI – ти наказателен
състав.
ОСЪЖДА А.Г.А., ЕГН **********,с адрес: *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.