РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500312 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.к.с.-гр.С., кв.Р., ул.“Б.м.“№*,
против Решение №21073 от 17.02.2022г., постановено по гр.дело №139/2010г.
по описа на Окръжен съд-С., в частта му, с която е признато за установено по
иска на основание чл.124,ал.1 от ГПК на „П.****“ООД-гр.С., че липсва
правоприемство между Р.-С., регистриран с решение №1181/31.05.91г. по
ф.дело №1а/91г. на ОС-С., и Р.-Р., регистриран с определение №21/21.06.52г.
на С.ския Народен съд, вписан на стр.314 от кооперативния регистър.
Изложени са доводи за недопустимост на така предявения отрицателен
установителен иск поради липса на правен интерес и настъпила преклузия,
евентуално и за неоснователност на същия, и се претендира за отмяна на
решението в обжалваната му част и прекратяване на производството по иска
поради неговата недопустимост или отхвърлянето му като неоснователен с
1
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „П.****“ООД не е подала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
В исковата молба ищецът „П.****“ООД твърди да е собственик на
поземлен имот с идентификатор ************** с площ от 4201кв.м.,
находящ се в гр.С., ул.“Р.“№***, ведно с построените в него сгради с
идентификатори ****************, ***************, **************** и
*************** като правоприемник на „А.“ЕООД по силата на договор от
11.06.2009г. за продажба на търговско предприятие, придобит от праводателя
му при преобразуване на държавното предприятие УАТ, на което е бил
предоставен след отчуждаване в полза на Д. за нейно мероприятие. Със
Заповед №РД16-152 от 09.07.1993г. на бившия министър на търговията
имота, на основание пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ и чл.1 от ПМС
№192/1991г. /отм./, бил върнат на ответника Р.-С. като правоприемник на Р.-
Р., който въз основа на тази заповед се снабдил с констативен нотариален акт
№ ***, том ***, дело № *** от 17.05.1995г., и с договор за покупко-продажба
от 11.02.1997г. по нотариален акт №**, том *, дело № ***/1997г., прехвърлил
цялото дворно място на ответника С. Д. М., през време на брака му с
ответника Т. Г. М., а М.и с договор за покупко-продажба от 01.07.1997г. по
нотариален акт №***, том *, дело № ****/1997г., прехвърлили 1/2 ид.част от
дворното място на ответника С. В. Б., през време на брака й с ответника К. К.
Б., който е и председател на Р.-С.. Въз основа на изпълнителни листове от
20.01.2000г. и от 12.07.2000г. за присъдените им по водените спрямо
„А.“ЕООД и приключили съдебни процеси по чл.59 от ЗЗД обезщетения за
лишаване от ползване на процесния имот образували изп.дело №86/2000г. по
описа на ДСИ при РС-С. и с договори за продажба на вземане от 17.03.2005г.
прехвърлили тези си вземания за цена от 1лв. на ответника „С.ООД, на който
процесните сгради били възложени с постановления от 14.07.2006г. и от
14.01.2010г. при проведените публични продани. Ищецът счита за
незаконосъобразна заповедта на министъра на търговията за възстановяване
на собствеността върху процесния имот в полза на ответника Р.-С., атакувана
2
по административноправен ред, поддържайки Р.-С. да не е правоприемник на
Р.-Р. и да не е възстановена кооперация по смисъла на ЗК /отм./, а
новосъздадена такава, респективно да не е придобила собствеността върху
имота по реституция и същият да е останал държавна собственост, съответно
собственост на праводателя му като преобразувано държавно предприятие,
поради което ответниците М.и и Б.и да не са придобили собственически
права по договорите за покупко-продажба, тъй като праводателите им не са
притежавали такива, съответно не са могли да придобият и сградите по
приращение. Поддържа договорите за продажба на вземания от 17.03.2005г.
да съставляват дарения и като такива да са нищожни поради неспазване на
формата, като касаещи бъдещо имущество и като противоречащи на закона и
на добрите нрави, поради което ответникът „С.ООД да не е имал право да
участва и да наддава в публичната продан, която по тази причина е
недействителна, каквито са и постановленията за възлагане, поради
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител. Ищецът сочи към
момента само втория и третия етажи от сградата с идентификатор
**************** да са във владение на ответното дружество, а дворното
място да се владее от него. С оглед на така изложените обстоятелства е
формулиран следния петитум: да бъде признато за установено по отношение
на ответниците Р.-С., М.и и Б.и, че ищецът „П.****“ООД е собственик на ПИ
с идентификатор **************, като се отменят нотариалните актове на
ответниците; да бъде признато за установено спрямо ответника „С.ООД, че
ищецът „П.****“ООД е собственик на сградата с идентификатор
****************, и да се осъди ответника да предаде владението на втория
и третия етаж от нея; да бъде признато за установено по отношение на
ответника „С.ООД, че ищецът „П.****“ООД е собственик на сградите с
идентификатори ****************, **************** и ****************;
да бъде признато за установено по отношение на ответника Р.-С., че не е
правоприемник на Р.-Р.; да бъде признато за установено по отношение на
ответниците „С.ООД, Б.и и М.и, че договорите за продажба на вземане от
17.03.2005г. са нищожни на посочените основания, както и са недействителни
публичните продани.
С постановеното първоинстанционно Решение №21073 от 17.02.2022г.
съдът е приел предявените спрямо Р.-С., М.и и Б.и установителни искове за
право на собственост по чл.124,ал.1 от ГПК за недопустими, поради това, че
3
спорът е разрешен с влезли в сила решения №639/08.01.2003г. по гр.дело
№119/2002г. на РС-С., №473/13.10.2014г. по гр.дело №599/2014г. на РС-С. и
№380/08.03.2017г. по в.гр.дело №260/2016г. на ОС-С., и е прекратил
производството по тях. Приел е за допустим отрицателният установителен
иск по чл.124,ал.1 от ГПК за липса на правоприемство между Р.-Р. и Р.-С., тъй
като предмет на същия не е отрицателен факт, а правоотношение, каквото
безспорно представлява универсалното правоприемство при преобразуване
и/или възстановяване на кооперация, чието съществуване ищецът има правен
интерес да отрече, защото то пряко влияе върху обема на неговите права,
макар и към минал момент – прехвърлянето на предприятието от праводателя
му „А.“ЕООД на 11.06.2009г., тъй като би установило принадлежността на
спорните права в патримониума на неговия праводател, а не на Р.-С., в
каквато насока за по-широкото разбиране на понятието интерес от
установителния иск да е ТР №8 от 27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на
ОСГТК на ВКС, и понеже установяването със сила на пресъдено нещо, макар
и занапред след влизане в сила на решението, има значение за спорните
права, защото дава възможност след изчерпване на всички останали правни
средства, както е в случая, да се прецени законосъобразността на
възстановяването на кооперативно имущество в патримониума на Р.-С. с
министерската заповед от 1993г., като по същество е уважил иска. Останалите
искове са отхвърлени.
Решението е обжалвано само в частта му, с която е уважен
отрицателният установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за липса на
правоприемство между Р.-Р. и Р.-С.. В останалите части като необжалвано е
влязло в сила.
С оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК и изричните
оплаквания на жалбоподателя Р.-С. в тази насока, настоящата въззивна
инстанция намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за
недопустимо като постановено по недопустим иск по следните съображения:
Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато с
уважаването му ищецът ще постигне директна защита на засегнатото негово
право или когато уважаването му е от значение за упражняването или
последващата защита на това негово право. В случая правният интерес е
обоснован с накърняване на правото на собственост на ищеца върху
4
процесните поземлен имот и сгради в него. С отричането на
правоприемството между Р.-Р. и Р.-С. ищецът няма да постигне директна
защита на твърдяното право на собственост върху посочените обекти.
Правоприемството между прекратената и възстановената кооперация по
смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ е една от предпоставките за
реституция на кооперативно имущество. Отричането й не води до отричане
на самото възстановяване при предпоставките на този закон на
конкуриращото ищцовото право на кооперативна собственост. Директна
защита ищецът би постигнал чрез предявяване на положителен или
отрицателен установителен или осъдителен собственически иск, в рамките на
който окончателно да се разреши спора относно принадлежността на правото
върху процесните имоти, като се отрече възстановяването му в полза на
кооперацията по силата на посочения закон. Ищецът е предявил срещу Р.-С. и
приобретателите М.и и Б.и установителни искове за правото си на
собственост върху поземления имот, разрешаването на спора по които е
обусловено от правоотношението, свързано с правоприемството между двете
кооперации, като предпоставка за кооперативна реституция в лицето на
ответника Р.-С., поради което същото се явява преюдициално на спора за
собственост и за ищеца съществува правен интерес то да бъде отречено със
сила на пресъдено нещо, за да упражни ефективно защитата си по
собственическия иск. Обстоятелството, че с влязлото в сила в тази му част
като необжалвано първоинстанционно решение с характер на определение
производството по този иск е прекратено, не води до отпадане на правния
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск относно
правоприемството, доколкото прекратяването, което не е поради отказ от
иска, не препятства възможността той да бъде предявен отново.
Същественото, обаче, е, че производството е прекратено поради това, че
спорът за собственост между страните вече е бил разрешен със сила на
пресъдено нещо, с която е погасено правото на собственически иск спрямо
кооперацията и физическите лица-приобретатели и повторен такъв е
недопустим. В тази връзка с влязло в сила на 27.07.2004г. след
триинстанционно разглеждане на спора Решение №639 от 08.01.2003г.,
постановено по гр.дело №119/2002г. по описа на Районен съд-С., е отхвърлен
предявеният от „А.“ЕООД иск да се признае за установено по отношение на
Р.-С., С. Д. М. и С. В. Б., че дружеството е собственик на процесния поземлен
5
имот, тъй като е прието от съдилищата, че правото на собственост върху
същия е възстановено при предпоставките по пар.1,ал.1 от ДР на ЗК от 1991г.
/отм./ в полза на ответника Р.-С., а самото връщане на възстановеното
имущество и неговото предаване в изпълнение на Заповед №РД-16-152 от
09.07.1993г. на министъра на търговията е свързано с уреждане на
облигационните отношения, които не рефлектират върху настъпилата по
силата на закона реституция. С това решение със сила на пресъдено нещо е
отречено претендираното от „А.“ЕООД на релевираното и посредством сега
предявените от правоприемника му по договора от 11.06.2009г. за продажба
на търговско предприятие „П.****“ООД, обвързан от нея, съгласно
чл.298,ал.2 от ГПК, искове за право на собственост върху поземления имот.
При отхвърляне на иска със сила на пресъдено нещо се установява и, че
претендираното право никога не е съществувало поради наличие на
правоизключващо основание или, че е престанало да съществува от момента
на настъпване на определено правопогасяващо или правоунищожаващо
основание, като преклудиращото й действие обхваща всички настъпили до
приключване на устните състезания факти, релевантни за съществуването или
несъществуването на съдебно предявеното право, предмет на спора. В случая
е прието, че за ищцовото дружество не е възникнало право на собственост
върху имота, поради правоизключващото обстоятелство, че той съставлява
иззето и одържавено имущество, възстановено на Р.-С. като правоприемник
на Р.-Р.. При това положение, освен, че повдигнатият понастоящем между
ищеца и ответника Р.-С. спор за собственост вече е разрешен със сила на
пресъдено нещо, поради което правото на иск относно собствеността на
наведените основания е погасено, не съществува и не може да бъде
упражнено, което от своя страна обосновава отсъствие на правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск за липса на правоприемство
между Р.-Р. и Р.-С., тъй като уважаването му няма да способства за бъдеща
защита по собственически иск на същото това основание, въпросът за
правоприемството е и преклудиран от силата на пресъдено нещо и не може да
бъде повдиган повторно. Следва да се има предвид и, че с влезлите в сила
след отмяна на предходните Решение №473 от 13.10.2014г. по гр.дело
№599/2014г. по описа на Районен съд-С. са уважени в установителните им
части, а с Решение №380 от 11.09.2017г. по в.гр.дело №260/2016г. по описа на
Окръжен съд-С. и в осъдителните предявените от ответниците М.и и Б.и
6
против праводателя на ищеца „А.“ЕООД собственически искове по чл.108 от
ЗС и спрямо процесните сгради, като при зачитане на силата на пресъдено
нещо на решението по предходното дело и съобразяване с оттеглянето от
ищеца на всички възражения, включително досежно законосъобразността на
кооперативната реституция и дали Р.-С. е съществувала или възстановена
кооперация по смисъла на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./, е прието, с оглед
и на междувременно постановеното ТР №6 от 10.05.2006г. по тълк.дело
№6/2005г. на ОСГК на ВКС, според което административният за връщане на
кооперативно имущество има конституционно действие с реституционен
ефект, че на Р.-С. е възстановено правото на собственост, както върху
поземления имот, така и върху сградите в него, при което договорите за
продажба в полза на М.и и Б.и са породили вещнопрехвърлителното си
действие спрямо тези имоти. Настоящият ищец „П.****“ООД е обвързан,
съгласно чл.121,ал.3 от ГПК /отм./, съответно чл.226,ал.3 от ГПК, от силата
на пресъдено нещо на тези решения като приобретател в хода на
производството по сключения с „А.“ЕООД договор от 11.06.2009г. за
продажба на търговско предприятие.
Обсъденото обосновава извода за недопустимост на
първоинстнационното решение в обжалваната му част, с която е признато за
установено по иска на основание чл.124,ал.1 от ГПК на „П.****“ООД-гр.С.,
че липсва правоприемство между Р.-С. и Р.-Р., поради недопустимост на иска,
поради което и на основание чл.270,ал.3,изр.1 от ГПК същото следва да се
обезсили относно нея и производството по този иск следва да се прекрати.
При този резултат първоинстнационното решение следва да се отмени в
частта, с която Р.-С. е осъден да заплати на „П.****“ООД разноски от 680лв.
за уважаването на този иск.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът констатира, че такива от
него за въззивното производство са заплатени за държавна такса в размер на
40лв. и тях въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да му заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №21073 от 17.02.2022г., постановено по гр.дело
7
№139/2010г. по описа на Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по иска на основание чл.124,ал.1 от ГПК на „П.****“ООД-гр.С.,
че липсва правоприемство между Р.-С., регистриран с решение
№1181/31.05.91г. по ф.дело №1а/91г. на ОС-С., и Р.-Р., регистриран с
определение №21/21.06.52г. на С.ския Народен съд, вписан на стр.314 от
кооперативния регистър, И ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОТМЕНЯ Решение №21073 от 17.02.2022г., постановено по гр.дело
№139/2010г. по описа на Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която Р.-С., ЕИК
*********, гр.С., ел.“Б.м.“№*, е осъден да заплати на „П.****“ООД-гр.С.,
ЕИК ********, разноски от 680лв. по уважения срещу него иск.
ОСЪЖДА „П.****“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ЖК“О. к. **“, бл.**, ап.**, да заплати на Районен
кооперативен съюз – С., ЕИК *********, гр.С., кв.Р., ул.“Б.м.“№*, сумата от
40лв. /четиридесет лева/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8