Решение по дело №353/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700353
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

278

гр. Перник, 08.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                           ЛОРА СТЕФАНОВА

 

          При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора РОСИЦА РАНКОВА, Като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 353/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр.  с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба, подадена от ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от К.К.Б. против Решение № 23/19.02.2020 г., постановено по АНД № 13/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е потвърдено наказателно постановление № 435194-F447380/23.05.2019 г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

          В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Според касатора в производството по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права. Изложено е, че в АУАН и в НП не са посочени всички факти, представляващи елементи от състава на административното нарушение, поради което е засегнато правото на защита на санкционираното лице. Твърди се, че неправилното указание относно съда, пред който подлежи на обжалване наказателното постановление представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Искането към касационния състав е да отмени обжалвания съдебен акт и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.

          Ответникът по касационната жалба – Национална агенция за приходите, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не е изразил становище.

           В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител – адв. А. поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Радомир и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените разноски.

          В съдебно заседание – ответникът по касационната жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно. Искането към касационния състав е да го остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          В съдебно заседание Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Росица Ранкова дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на касационния състав да остави в сила решението на Районен съд – Радомир.

          Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

          След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.    

          Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:

          За да го постанови, Районен съд – Радомир е приел, че на 15.11.2018 г. в 17.37 ч. при извършена проверка на търговски обект – ресторант ****, находящ се на адрес: с. К., общ. К., стопанисван от касатора, е установено, че разчетната касова наличност, съгласно отпечатан дневен „Х“ отчет № 0020482/15.11.2018 г. е в размер на 2155.80 лв., а фактическата касова наличност съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 154.90 лв. Установената разлика от 2000.90 лв. представлява сума, която не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени суми“, въпреки че фискалното устройство – модел  DATECS, с ИН на ФУ DT 653237, ИН на ФП 02653237, притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. За така установеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, свидетелката М.В.И. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, в присъствието на един свидетел и представляващия юридическото лице реализирало нарушението, е съставила АУАН № F447380/23.11.2018 г. Въз основа на него началник сектор „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е издал обжалваното наказателно постановление № 435194-F447380/23.05.2019 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС на ****ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

          При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Посочил е, че  наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, регламентирано в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата е приложена съответната правна норма. Обосновал е извода, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. Приел е, че при определяне размера на имуществената санкция са съобразени всички относими обстоятелства и законосъобразно същата е наложена при превес на смекчаващи такива, в размер на 700 лв. По посочените мотиви е потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.

          Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че районният съд правилно и при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В обжалваното съдебно решение, районният съд подробно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е изложил подробни аргументи в подкрепа на изводите си.

          Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на закона. Правилно районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административно-наказателното производство и налагане на административното наказание. Видно от приложения АУАН № F447380/23.11.2018 г., същият е съставен от компетентно за това лице съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, един свидетел, присъствал при съставянето му и представляващия ****ЕООД и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, във вр. със заповед № ЗЦУ – ОПР – 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, е издал НП № 435194-F447380/23.05.2019 г. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. В АУАН и НП са отразени всички факти, елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност. Не са налице противоречия или неясноти, които да затрудняват процесуалното право на защита на нарушителя. Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила погрешното посочване в наказателното постановление на съда, пред който то подлежи на обжалване. Това по никакъв начин не засяга процесуалните права на адресата му, тъй като съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗАНН жалбата се подава чрез административно-наказващия орган, който я администрира до компетентния съд.

          В съответствие с установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предоставя компетентност на Министърът на финансите с  наредба да регламентира отношенията, посочени в т. 1 – т. 9. Въз основа на законовата делегация е издадена наредба № Н-18/13.12.2006 г. Чл. 33, ал. 1 от нея предвижда, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Видно от събраните писмени и гласни доказателства, в настоящия случай, по безспорен начин се установи, че на 15.11.2018 г. в търговски обект – ресторант ****, находящ се на адрес: с. К., общ. К., сумата от 2000.90 лв. не е отразена във фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени суми“, въпреки че последното – модел  DATECS, с ИН на ФУ DT 653237, ИН на ФП 02653237, притежава и са активни функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. С това е осъществен състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Имуществената санкция за административното нарушение е предвидена в чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС и същата е в размер от 500 лв. до 2000 лв.  При индивидуализацията и, административно-наказващият орган законосъобразно е отчел, че е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Единственото отегчаващо такова е размерът на сумата, която не е регистрирана с операция „служебно изведена“. Затова имуществената санкция е определена в близост до минимално предвидения размер, а именно 700 лв. Такъв е и изводът на Районен съд – Радомир, обективиран в решението, предмет на касационен контрол.

          Правилно решаващият съд е счел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за неналагане на административно наказание. Нормата е приложима, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от съответния вид/чл. 93, т. 9 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН/. Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е формално, поради което маловажността на случая, може да бъде обоснован само с наличието на смекчаващи обстоятелства, отразяващи се по такъв начин на обществената му опасност, че тя е значително занижена с оглед другите нарушения от този вид. В настоящия случай не са налице такива смекчаващи обстоятелства, поради което е правилен изводът на решаващия съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.

          Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

          С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

          Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23/19.02.2020 г., постановено по АНД № 13/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир.

          ОСЪЖДА ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ****, представлявано от К.К.Б. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                     

                                                                  

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

                                                                                      2./п/