Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 25.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря В. Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 181 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на «М» ООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя М.б.п.срещу Заповед за
налагане на ПАМ №121-ФК от 09.06.2023 г., издадена от Началник Отдел
«Оперативни дейности» Варна при ГД «ФК» ЦУ на НАП-София, с
която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –автокозметичен
комплекс, състоящ се от кафе-бар „Премиум“, находящ се в гр. Шумен, ул.“В.
Преслав“ № 236 и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата
се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата
е незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон и неговата цел,
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, като са изложени
подробни мотиви, свеждащи се до обстоятелството, че административният орган не
е съобразил фактическата обстановка, както и е нарушен принципа за
съразмерност. Твърди се и отсъствие на излагане на задължителни мотиви, които
опорочават на собствено основание процесният акт. Оспорващият се позовава и на
практика на Европейския съд във връзка с твърдения принцип на несъразмерност на
приложената мярка.
Обосновава се твърдение, че дружеството не е
осъществило вмененото му нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), като се оспорва фактическата обстановка,
изложена в издадената заповед. Жалбоподателят сочи, че въпросната сума от 8,00
лева била приета от лице на длъжност „мияч на превозни средства“, което не
обслужва кафе-бара, във време, когато дейността на целият комплекс е била
преустановена.
Сочи, че налагането на принудителна административна
мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от
целите, закрепени в закона, доколкото запечатването не би довело до
предотвратяване или преустановяване на нарушение от същия вид. Въз основа на
изложените аргументи отправя искане за отмяна на атакуваната заповед като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, не
изпраща представител, в писмено становище, обективирано в молба рег. №
ДА-01-2135/04.10.2023 г. заявява, че поддържа жалбата и по изложените в нея
съображения настоява за отмяна на обжалваната ЗППАМ като незаконосъобразна.
Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен
списък.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмена молба рег.№ ДА-01-2065/20.09.2023г.
изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че същата
е издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита
за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за
налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваната Заповед за налагане на ПАМ
№121-ФК от 09.06.2023 г., издадена от Началник Отдел «Оперативни дейности»
Варна при ГД «ФК» ЦУ на НАП-София, с която на дружеството
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –автокозметичен комплекс,
състоящ се от кафе-бар „Премиум“, находящ се в гр. Шумен, ул.“В. Преслав“ № 236
и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е издадена след извършена на 29.05.2023г.
от служители на Главна дирекция
„Финансов контрол“, ОД - гр.Варна при ЦУ на НАП, проверка на търговски обект автокозметичен
комплекс, състоящ се от кафе-бар „Премиум“, стопанисван от «М» ООД – гр.Шумен.
В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
на 29.05.2023 г., в 14.00 часа е извършена контролна покупка на стоки (2 броя
напитка кафе с ед. Цена 2.00 лв., 1 бр. мин. вода на стойност 1.50 лв. и един брой
натурален сок с ед. Цена 2.00 лв.) на
стойност 8,00 лева, платена в брой от проверяващия Радостин Танев Радиев на Юнал
Мехмед Хюсеин-мияч на МПС в обекта, за която не е издаден фискален касов бон от
наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ, или от касова бележка от кочан
с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. При проверката от наличното в обекта ФУ е изведен Дневен отчет № 0020885/29.05.2023г.,
като съгласно разчетената от ФП касова наличност е в размер на 100,00 лева, при
фактическа наличност по съставен опис в размер на 111.50 лв, в това число
стойността от контролната покупка. Изведен е 1 брой КЛЕН със записи от №0020884
(12.29ч) до № 0020885 (14.16ч) за дата 29.05.2023г., от който се установявало,
че стойността на извършената и платена в брой продажба на стоки в 14,00 часа на
стойност 8,00 лева не е отразена. Въз основа на изложените факти е счетено, че
дружеството е осъществило състав на нарушение по чл.25, ал.1, във връзка с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за
извършена проверка серия АА № 0064867/29.05.2023г., съставен и подписан от
контролните органи и от присъствалия по време на проверката служители на дружеството
Х.П..
С оглед констатирано нарушение по чл.25, ал.1, във
връзка с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. и на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“, чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, началникът на отдел
„Оперативни дейности“, гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП е приложил ПАМ по отношение на «М» ООД -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Против дружеството е съставен АУАН серия АN, № F707949
от 29.05.2023г., за неизпълнение на административното задължение по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Въз основа на същия впоследствие е
издадено Наказателно постановление №707949/11.07.2023г.
Заповедта за ПАМ е връчена на представляващия
дружеството на 26.06.2023г., видно от разписката към нея. Недоволно от
заповедта, на 07.07.2023г. дружеството депозира настоящата жалба по пощата, с
искане за нейната отмяна.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалвания акт.
При така установените факти от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване е Заповед за налагане на ПАМ № 121 -ФК/09.06.2023г.,
издадена от и .д. началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна -
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК,
съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е направено от лице с правен интерес
– адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.
Заповедта е съобщена на 26.06.2023г., поради което жалбата, подадена на 07.07.2023г.
/по пощата, видно от пощенско клеймо на плика/, се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално
правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва
законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор,
както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за
основателна, по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспорената
заповед съдът констатира, че същата е издадена от и. д. началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София / Заповеди №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. и № 375/05.06.2023 г./. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП
предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1
от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая
оспорваната заповед е издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и
съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в
която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срок и ред за
обжалването ѝ. Съобразно нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. издаденият
административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с
чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59 от АПК са изпълнени, като оспорваната
заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите
и правните основания за издаването ѝ.
При извършената служебна проверка, съдът не
констатира допуснати в хода на административното производство съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на
това основание. Проверката е извършена в присъствието на служител на
дружеството, а резултатите от същата са подробно описани в Протокол за
извършена проверка серия АА, № 0064867 от 29.05.2023г., подписан без
възражения, като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен
за започване на административното производство.
Заповедта обаче е постановена в нарушение на
материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, поради
следните съображения:
С разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“, във
връзка с ал.3, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането
на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона
предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС са
формулирани така: „Принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. В
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки е уреден с Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. По силата на чл.3, ал.1
от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на закона за пощенските услуги. Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по
чл.186, ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод,
че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от
кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“.
В тежест на административния орган е да обоснове с
конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността
нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на
ПАМ за определения в заповедта в срок.
За процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване
на фискален бон за извършена продажба на стойност 8,00 лева, е образувано
административно наказателно производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН,
посредством съставянето срещу дружеството на АУАН серия АN, № F707949 от 29.05.2023г.,
за неизпълнение на административното задължение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. Въз основа на същия впоследствие е издадено Наказателно
постановление №707949/11.07.2023г.
Посоченото обстоятелство, с оглед тълкуването на
Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данък върху добавената
стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) в
решението от 04.05.2023г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и напълно
достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение
на законовата цел, независимо от изложените по-горе съображения за
немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в областта на ДДС
съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от
Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.
относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от
26.02.2013г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:C:2013:105), т.27, и решение от
05.04.2017г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU:C:2017:264), т.16,
поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят
необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели – чл.6,
ал.2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 04.05.2023г. на Съда на ЕС по дело
С-97/21. Кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС с
иницииране на административно наказателно производство срещу „М.“ ООД за
налагане на имуществена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушението по
чл.118, ал.1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба на стойност 8,00 лв.) не зачита
правото по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС (т.55 от решението на Съда
на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е непропорционално.
Спрямо фактите на конкретния случай (стойността на услугата е 8,00 лева),
запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за дейността
на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – правилното определяне
на дължимите налози. Мярката е допълнителна тежест, която преценена с оглед
инициираното срещу търговеца административно наказателно производство,
надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е в
противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62
от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право
по чл.50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за
постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от
националната правна уредба (решение от 05.05.2022г., BV, С-570/20, т. 34), но в
случая на кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС,
издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече
започналото административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото
не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно с тежестта на
имуществената санкция, която се следва за вмененото на дружеството
административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118,
ал.1 от ЗДДС. Запечатването на търговския обект, наред с иницииране на
административно наказателно производство, в рамките на което законодателят е
предвидил налагане на имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, (арг.
от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г.), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е
непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
За направения извод е без значение обстоятелството
дали инициираното административно наказателно производство е приключило с
влязло в сила наказателно постановление. С образуване на административно
наказателното производство е преклудирана възможността на органите на НАП да
предприемат и действията по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ и чл.187 от ЗДДС,
доколкото производството по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС се явява отделно
от административно наказателното такова, в рамките на което е предвидено
налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с
предвидената в чл.185 от ЗДДС административно наказателна отговорност, без да е
налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на
нарушението.
По изложените аргументи съдът намира жалбата за
основателна. Оспореният административен акт се явява постановен при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, с оглед своевременно
направено искане за присъждане на сторените по делото разноски и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято структура е
административният орган, издател на акта, да заплати на жалбоподателя разноски
по делото в размер 50 лева платена държавна такса.
Воден от горното Шуменският административен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ №121-ФК от 09.06.2023 г., издадена от
Началник Отдел «Оперативни дейности» Варна при ГД «ФК» ЦУ на НАП-София, с
която на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –автокозметичен
комплекс, състоящ се от кафе-бар „Премиум“, находящ се в гр. Шумен, ул.“В.
Преслав“ № 236 и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – гр.София да заплати на «М» ООД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя М.б.п.направените
по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок
от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната
жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: