О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………….
гр. Варна, 07.01.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на седми януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от съдия Таня Димитрова молба по административно дело № 617/2020 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „Ш.С.“ ЕООД, ЕИК ******, подадена чрез адв. А.Д., за изменение на Решение № 1822 от 04.12.2020 г. по адм. д. № 617/2020 г. на АдмС - Варна в частта за разноските, с искане на дружеството да се присъдят направените от него разноски в хода на обжалването по административен ред на Ревизионен акт № Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 453 лева.
С молбата се настоява, че доколкото обжалването на ревизионния акт по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за допускане обжалването му по съдебен ред, следва на в случая на оспорващия на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да се присъдят направените разноски за административното обжалване.
Ответната страна Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Варна (ОДОП Варна) при ЦУ на НАП, чрез гл. юриск. Е.В, с
писмена молба поддържа становище, че на оспорващия не следва да се присъждат
разноски, направени в друга фаза, освен на тази, предвидена в чл. 161, ал. 1 от ДОПК, а именно съдебната фаза.
Молбата за изменение на съдебното решение в частта за
разноските е процесуално
допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по
делото и
като подадена в 14-дневния срок за оспорване на решението. (Решението на съда е съобщено
на „Ш.С.“ ЕООД на 09.12.2020 г. – л. 2960
от делото, като молбата е подадена на 23.12.2020 г.)
С Решение № 1822 от
04.12.2020 г. по адм. д. № 617/2020 г. на АдмС-Варна е отменен Ревизионен акт №
Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП и е осъдена Дирекция „ОДОП“ Варна да заплати на „Ш.С.“
ЕООД, ЕИК ******, сумата в размер на 4 055.79 (четири хиляди петдесет и пет лева и 79 ст.) лева,
представляваща направените по делото разноски за държавна такса и за
възнаграждения на вещо лице и на адвокат.
В мотивите на решението
е посочено, че с оглед направеното
своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото по делото разноски в
общ размер на 4 055.79 лева, представляващи държавна такса в размер на 50,00
лева, заплатен депозит за вещо лице в размер на 480,00 лева, държавна такса за
копия на административна преписка в размер на 79.76 лева и адвокатско
възнаграждение за представителство в съдебна фаза в размер на 3 453,03 лева,
които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати. Искането за заплащане на адвокатски хонорар
в размер на 3 453,03 лева за обжалването на РА по административен път съдът е
посочил, че не следва да се уважи, предвид разпоредбата на чл. 161, ал.
1 от ДОПК,
която предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част
на жалбата, като под инстанция се има предвид съдебна инстанция.
Неоснователно се иска изменение на процесния съдебен акт
в частта за разноските.
Възлагането на разноските следва
изхода на спора. Отговорността
за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от
процесуалния закон и е уредено в него, като разноските следва да се понасят от
страната, чието правно твърдение е отречено със съдебен акт. В случая с решение
на съда е отменен обжалвания РА, което обуславя приложимост на разпоредбата на чл.
161, ал. 1 от ДОПК – на жалбоподателя
са присъдени разноските по делото и
възнаграждението за един адвокат за тази инстанция съразмерно на уважената част на жалбата.
Претендираният от
оспорващия адвокатски хонорар като направени разноски в хода на обжалване на
ревизионния акт по административен ред е
в размер на 3 453 лева.
Обстоятелството, че
обжалването по административен ред е предпоставка за оспорването на акта по
съдебен ред, не обосновава извод, че направените от страните в
административното производство разноски в хода обжалването пред Директора на
Дирекция ОДОП представляват част от процедурата по съдебното обжалване, поради
което да подлежи на възстановяване адвокатско възнаграждение. Такива разноски
не подлежат на възстановяване от съда. Според специалния процесуален закон –
ДОПК, на възстановяване на оспорващия подлежат и се присъждат разноските единствено по
делото и възнаграждението за един адвокат за съдебната инстанция.
С оглед изложеното не са
налице основания да се измени решението в частта за разноските, като се осъди
ответникът да заплати на оспорващия направените в хода на административното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Ш.С.“ ЕООД, ЕИК ******за изменение на
Решение № 1822 от 04.12.2020 г. по адм. д. № 617/2020 г. на АдмС - Варна в
частта за разноските, с искане на дружеството да се присъдят направените от
него разноски в хода на обжалването по административен ред на Ревизионен акт №
Р-03000319003007-091-001/21.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 348/10.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на
3 453 лева.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
дата на съобщаването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: