Р Е Ш
Е Н И
Е № 260012
гр.Кюстендил, 28.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Мая Стойнева,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№317/2020г.
по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Б.Д.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
подадена чрез пълномощника му адв.В.У., против
решение №176/02.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр.д.№2307/2019г. по описа на съда.
С
обжалваното решение РС-Кюстендил е наложил на на Б.Д.Б.,
ЕГН ********** и адрес *** мерки по
Закона за защита от домашното насилие, а именно: по чл.5 ал.1 т.1 – „Задължава Б.Д.Б. да
се въздържа от извършване на актове за домашно насилие спрямо Р.М.А., с адрес ***,
ЕГН ********** и по чл.5 ал.1 т.3 -
„Забранява на Б.Д.Б. да приближава жилището на адрес в гр.***** ул.„*******“ №* местоработата и местата за социални контакти и отдих
на Р.М.А. за срок от 6 месеца; наложил е на Б.Д.Б. глоба по чл.5 ал.4 от ЗЗДН в
размер на **** лева и е издал заповед за защита за
наложените мерки.
Решението се
обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Твърди се
наличие на допуснати от КнРС съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неспазване на чл.235 от ГПК, тъй като съдът не бил
обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, избирателно е
интерпретирал и кредитирал само част от доказателствения
материал, без да обсъди показанията на свидетелите на ответника, нито се е
произнесъл по възраженията му срещу доказателствеата
на ищеца. На следващо място се поддържа немотивираност на съдебния акт, поради
липса на изложени съображения и изводи и неотчитане на факта, че молителката,
носеща тежестта на доказване, не е провела нужното главно и пълно такова. Аргуменира се разбиране, че от доказателствата по делото,
обсъдени в тяхната съвкупност, не се установявал по безспорен и категоричен
начин описания в молбата акт на домашно насилие. Молителката твърдяла и
декларирала, че актът на домашно насилие бил осъществен по „електронната поща“,
а свидетелите в показанията си заявявали, че били чули по телефона на
високоговорител отправени заплахи от страна на Б., въз основа на което се
приема, че твърденият акт не е бил доказан. Същевременно се поддържа, че
разправията, която свидетелите сочели да са чули е представлявала спор между
родители във връзка с отглеждане на общото им дете и желанието на Б. да го
вижда и да се грижи за него, което се счита, че не би могло да се квалифицира
като акт на домашно насилие. Показанията на свидетелите Х. и А. се считат за ирелевантни относно конкретния случай, а декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН се твърди, че не би могла да се ползва като доказателствено средство, тъй като подобна възможност
Законът предвиждал само тогава, когато няма други доказателства, а в конкретния
случай същата е била и опровергана. Прави се оплакване, че наличието на
многократни позвънявания на телефона на молителката от страна на въззивника неправилно е било прието от Районния съд като
доказателство за наличие на осъществен акт на домашно насилие, поради липсата
на яснота за естеството на проведените разговори. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и на издадената въз основа на него заповед за защита.
В срока по
чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, която не
изразява становище и в съдебно заседание.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срока
по чл.17 ал.1 от ЗЗДН и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният
състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в
контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна:
РС-Кюстендил
е бил сезиран с молба, подадена от Р.А., в
която същата е посочила, че на конкретна дата – 11.11.2019г.,
са й били отправени заплахи за живота и здравето й, породили основателен страх
от осъществяването им, тъй като във времето назад е била малтретирана от лицето
Б.Д.Б., в присъствието на невръстната им дъщеря. А. е пояснила, че заплахите са
били отправени чрез съобщения „по електронен път – Вайбър“,
като същите засягали нея, семейството й, включително болния й баща, като
съдържали и закани за вземане на детето и компроментирането
й пред медиите.
След като
съдът е указал на ищцата да посочи срещу кого подава молбата,
индивидуализирайки го в достатъчна степен и да опише всички обстоятелства по
извършения акт на домашно насилие, посочвайки конкретните заплахи, както и да
попълни декларация с описание на акта на домашно насилие, А. е депозирала по
делото молба и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в които е посочила, че търси
защита от лицето Б.Д.Б. от гр.******, ул. „********“ №**, с когото е
съжителствала на съпружески начала и с когото имат общо дете. Както в молбата,
така и в декларацията А. се е позовала на системен характер на упражняван срещу
нея физически и психически тормоз, свързан с искането на пари, като относно
конкретния акт на извършено домашно насилие е посочила, че същият е бил
осъществен на 11.11.2019г. и се е изразявал в
изпращане на съобщение по електронна поща
с текст: „Ех боклук, ще дойда и ще ти счупя
физиономията, ще ти откъсна главата“.
КнРС е отказал
да издаде заповед за незабавна защита, като е приел, че липсват данни за пряка
и непосредствена опасност за живота и здравето на молителктата.
От
приобщените от РС-Кюстендил доказателства става ясно, че страните са родители
на малолетното дете Карина Б., упражняването на родителските права по отношение
на която след раздялата между родителите е било предоставено на бащата.
Независимо от последното, в течение на последните няколко години, детето е
живяло преимуществено в гр.Кюстендил, при родителите на майката, като е
посещавало детска градина. Установено е по делото, че между страните са
останали неуредени имуществени отношения, съгласно които Б. претендирал да
получи от молителката определена парична сума, която тя не му заплащала,
независимо, че била издала в негова полза запис на заповед. От показанията на свидетеляе Хр.Х., с когото А. съжителства на съпружески
начала, и на свидетеля О. А. се е изяснило, че Б. често искал връщане на парите
от молителката, обаждал й се по телефона, отправял е закани, заплахи и обиди,
което я разстройвало и й се отразявало негативно. Свидетелят О. А. е заявил, че
през месец ноември 2019г., преди датата 24-ти, която е негов рожден ден, си
спомня, че е бил с А., на която Б. позвънил по телефона и след включване на
високоговорителя чул, че същият я заплашва, карал я да си оттегли жалбата и
обиди, като „Курво, ще те изкормя!“, каквито бил чувал и по-рано от негова
страна. Свидетелят е заявил, че на 11.11.2019г. не
знае какво се е случило. Относно последната дата свидетелят Хр.Х. е посочил, че
е било ден от седмицата понеделник, че с А. са пиели кафе сутринта и Б., както
всеки понеделник, пристигнал в гр.************ по работа и започнал заплахите –
„Долнище“, „Курво“, „Ще те изкормя!“, „Ще ти съсипя живота, твоя и на вашите!“.
Всичко това Х. чул, тъй като телефонът бил с включен високоговорител. А. много
се притеснила, тъй като знаела, че Б. носи хладно оръжие и както много пъти
преди това, изпаднала в състояние на силен стрес и тревожност, което наложило
на въпросната дата да потърсят спешна помощ.
От изискана
по делото справка от ЦСМП-Кюстендил, е установено, че на 11.11.2019г.
не е бил получаван сигнал за оказване на спешна медицинска помощ на Р.А., нито
същата е била посещавана от екипи на ЦСМП-Кюстендил. Посочено е, че сигнал за
такава помощ е бил получен на 12.11.2019г. в 11.23 часа, с оплакване за „ниско
кръвно налягане и пиелохефрит“; адресът на А. е бил
посетен, бил е извършен преглед на място и е била поставена работна диагноза
„нервна криза“, а пациентката не е била хоспитализирана.
От
показанията на свидетелите, посочени от Б.Б. не са
установени факти, пряко относими към описаното в
молбата за защита събитие.
При тези
данни, позовавайки се на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и на показанията на
свидетелите Х. и А., РС-Кюстендил е приел за доказано твърдяното домашно
насилие, тъй като свидетелите пряко били възприели телефонни разговори,
проведени на високоговорител, които – както и в предходни други случаи – са
предизвикали у А. силно вълнение, притеснение и страх, при което е наложил
обжалваните мерки за защита.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и
допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Според
съда, решението е неправилно и, като такова следва да бъде отменено, подадената
молба за защита – оставена без уважение, а издадената заповед за защита –
отменена, поради следното:
На първо
място, следва да се посочи, че Законът за защита от домашното насилие
санкционира лица, които по отношение на съпруг или бивш съпруг, възходящ,
низходящ и т.н., включително – по отношение на лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство, са осъществили акт на физическо
и/или психическо насилие или опит за такова.
Според
чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
На
следващо място, трябва да се има предвид, че с оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за
търсещия защита молител срещу домашно насилие, като представи декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други
доказателства съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно
и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Разумът
на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато
поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други
доказателства за насилието - то е извършено в място, където други лица не са
присъствали няма видими белези от извършеното физическо насилие или са липсвали
свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след
извършването му и т.н.
В
конкретния случай, А. в подадената молба и в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
обстойно и ясно е описала конкретния акт на насилие, а именно: чрез изпращане
на текстово съобщение по електронна поща, със съдържание: „Ех
боклук, ще дойда и ще ти счупя физиономията, ще ти откъсна главата“. След като
е посочила, че това именно е актът на насилие, който й е причинил психически и
емоционален дискомфорт, притеснения и страхове,
молителката е следвало да го докаже, за да получи целения от нея позитивен
резултат по предоставяне на защита, съобразно общото правило на чл.154 от ГПК и
специалното на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 т.3 от ЗЗДН.
В конкретния случай обаче, според въззивния съд и в
разрез с разбирането на първоинстанционния, А., не
само, че не е доказала това си твърдение, но и чрез ангажираните от нея самата
свидетели, го е опровергала. Никой от посочените от нея и разпитани от съда
свидетели не твърди в даден момент да е възприел/видял получено от А. съобщение
по електронната й поща, с текст, съответен на посочения от нея, още по-малко на
заявената в молбата и в декларацията дата. Дори да се приеме, че поради някакви
причини (за наличието на каквито няма данни по делото) под „електронна поща“
молителката разбира приложението за съобщения и обаждания „Viber””, то трябва да се посочи, че свидетелите не
посочват да са видели текстовото съобщение, изпратено и чрез това приложение.
Свидетелите Х. и А. твърдят да са възприели обаждане с обиди, закани и заплахи,
но свидетелят А. не знае кога е било това, а свидетелят Х. твърди, че е било на
11.11.2019г. – ден, в който след въпросния разговор А.
много се разстроила, което наложило да се потърси спешна помощ. От справката в
ЦСМП-Кюстендил е видно, че такава помощ жалбоподателката
не е търсила на посочената в молбата за защита дата.
Изложените
разминавания разколебават сериозно тезата на молителката и очертават извод за
недоказаност на твърденията в молбата за защита. Последната задължително следва
да съдържа описание на конкретния акт на насилие – чл.9 ал.1 т.4 и чл.10 ал.1
от ЗЗДН, който именно е предмет на доказване в производството. Системният
характер на насилието и/или наличието на други прояви на такова биха могли да
имат значение само при установяване извършването на твърдяната проява, за която
е потърсена защита.
Решението
следва да бъде отменено и в частта за разноските – присъдена в тежест на Б.
държавна такса в размер на 25.00 лева, като на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН,
държавната такса следва да бъде възложена в тежест на А., която ще дължи по
сметка на ОС-Кюстендил и такса в размер на 12.50 лева.
Б.Б. не е претендирал разноски нито за първоинстанционното,
нито за въззивното производство.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№176/02.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2307/2019г. по
описа на съда, както и издадената с него заповед
за защита №6/02.03.20220г. по същото дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх.№25155/14.11.2019г., подадена от Р.М.А., с адрес ***, ЕГН **********, за издаване на
заповед за защита по ЗЗДН срещу Б.Д.Б., ЕГН **********, адрес *** и ОТКАЗВА да издаде заповед за защита в
полза на Р.М.А., с която на Б.Д.Б. бъдат наложени мерки за защита от домашно
насилие по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.5 ал.1
т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Р.М.А., с
адрес ***, ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Кюстендил, държавна такса по делото в размер на 37.50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.