Решение по дело №317/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260012
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20201500500317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   № 260012

                                       гр.Кюстендил, 28.08.2020г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито заседание на тридесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

                                                                                                     ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

при секретаря: Мая Стойнева,

разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№317/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Делото е образувано по въззивната жалба на Б.Д.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.У., против решение №176/02.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2307/2019г. по описа на съда.

С обжалваното решение РС-Кюстендил е наложил на на Б.Д.Б., ЕГН **********  и адрес *** мерки по Закона за защита от домашното насилие, а именно: по чл.5 ал.1  т.1 – „Задължава Б.Д.Б. да се въздържа от извършване на актове за домашно насилие спрямо Р.М.А., с адрес ***, ЕГН ********** и по чл.5 ал.1 т.3  - „Забранява на Б.Д.Б. да приближава жилището на адрес в гр.***** ул.„*******“ №* местоработата и местата за социални контакти и отдих на Р.М.А. за срок от 6 месеца; наложил е на Б.Д.Б. глоба по чл.5 ал.4 от ЗЗДН в размер на **** лева и е издал заповед за защита за наложените мерки.

Решението се обжалва изцяло с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Твърди се наличие на допуснати от КнРС съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на чл.235 от ГПК, тъй като съдът не бил обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, избирателно е интерпретирал и кредитирал само част от доказателствения материал, без да обсъди показанията на свидетелите на ответника, нито се е произнесъл по възраженията му срещу доказателствеата на ищеца. На следващо място се поддържа немотивираност на съдебния акт, поради липса на изложени съображения и изводи и неотчитане на факта, че молителката, носеща тежестта на доказване, не е провела нужното главно и пълно такова. Аргуменира се разбиране, че от доказателствата по делото, обсъдени в тяхната съвкупност, не се установявал по безспорен и категоричен начин описания в молбата акт на домашно насилие. Молителката твърдяла и декларирала, че актът на домашно насилие бил осъществен по „електронната поща“, а свидетелите в показанията си заявявали, че били чули по телефона на високоговорител отправени заплахи от страна на Б., въз основа на което се приема, че твърденият акт не е бил доказан. Същевременно се поддържа, че разправията, която свидетелите сочели да са чули е представлявала спор между родители във връзка с отглеждане на общото им дете и желанието на Б. да го вижда и да се грижи за него, което се счита, че не би могло да се квалифицира като акт на домашно насилие. Показанията на свидетелите Х. и А. се считат за ирелевантни относно конкретния случай, а декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН се твърди, че не би могла да се ползва като доказателствено средство, тъй като подобна възможност Законът предвиждал само тогава, когато няма други доказателства, а в конкретния случай същата е била и опровергана. Прави се оплакване, че наличието на многократни позвънявания на телефона на молителката от страна на въззивника неправилно е било прието от Районния съд като доказателство за наличие на осъществен акт на домашно насилие, поради липсата на яснота за естеството на проведените разговори. Претендира се отмяна на обжалваното решение и на издадената въз основа на него заповед за защита.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, която не изразява становище и в съдебно заседание.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срока по чл.17 ал.1 от ЗЗДН и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

РС-Кюстендил е бил сезиран с молба, подадена от Р.А., в която същата е посочила, че на конкретна дата – 11.11.2019г., са й били отправени заплахи за живота и здравето й, породили основателен страх от осъществяването им, тъй като във времето назад е била малтретирана от лицето Б.Д.Б., в присъствието на невръстната им дъщеря. А. е пояснила, че заплахите са били отправени чрез съобщения „по електронен път – Вайбър“, като същите засягали нея, семейството й, включително болния й баща, като съдържали и закани за вземане на детето и компроментирането й пред медиите.

След като съдът е указал на ищцата да посочи срещу кого подава молбата, индивидуализирайки го в достатъчна степен и да опише всички обстоятелства по извършения акт на домашно насилие, посочвайки конкретните заплахи, както и да попълни декларация с описание на акта на домашно насилие, А. е депозирала по делото молба и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в които е посочила, че търси защита от лицето Б.Д.Б. от гр.******, ул. „********“ №**, с когото е съжителствала на съпружески начала и с когото имат общо дете. Както в молбата, така и в декларацията А. се е позовала на системен характер на упражняван срещу нея физически и психически тормоз, свързан с искането на пари, като относно конкретния акт на извършено домашно насилие е посочила, че същият е бил осъществен на 11.11.2019г. и се е изразявал в изпращане на съобщение по електронна поща с текст: „Ех боклук, ще дойда и ще ти счупя физиономията, ще ти откъсна главата“.

КнРС е отказал да издаде заповед за незабавна защита, като е приел, че липсват данни за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителктата.

От приобщените от РС-Кюстендил доказателства става ясно, че страните са родители на малолетното дете Карина Б., упражняването на родителските права по отношение на която след раздялата между родителите е било предоставено на бащата. Независимо от последното, в течение на последните няколко години, детето е живяло преимуществено в гр.Кюстендил, при родителите на майката, като е посещавало детска градина. Установено е по делото, че между страните са останали неуредени имуществени отношения, съгласно които Б. претендирал да получи от молителката определена парична сума, която тя не му заплащала, независимо, че била издала в негова полза запис на заповед. От показанията на свидетеляе Хр.Х., с когото А. съжителства на съпружески начала, и на свидетеля О. А. се е изяснило, че Б. често искал връщане на парите от молителката, обаждал й се по телефона, отправял е закани, заплахи и обиди, което я разстройвало и й се отразявало негативно. Свидетелят О. А. е заявил, че през месец ноември 2019г., преди датата 24-ти, която е негов рожден ден, си спомня, че е бил с А., на която Б. позвънил по телефона и след включване на високоговорителя чул, че същият я заплашва, карал я да си оттегли жалбата и обиди, като „Курво, ще те изкормя!“, каквито бил чувал и по-рано от негова страна. Свидетелят е заявил, че на 11.11.2019г. не знае какво се е случило. Относно последната дата свидетелят Хр.Х. е посочил, че е било ден от седмицата понеделник, че с А. са пиели кафе сутринта и Б., както всеки понеделник, пристигнал в гр.************ по работа и започнал заплахите – „Долнище“, „Курво“, „Ще те изкормя!“, „Ще ти съсипя живота, твоя и на вашите!“. Всичко това Х. чул, тъй като телефонът бил с включен високоговорител. А. много се притеснила, тъй като знаела, че Б. носи хладно оръжие и както много пъти преди това, изпаднала в състояние на силен стрес и тревожност, което наложило на въпросната дата да потърсят спешна помощ.

От изискана по делото справка от ЦСМП-Кюстендил, е установено, че на 11.11.2019г. не е бил получаван сигнал за оказване на спешна медицинска помощ на Р.А., нито същата е била посещавана от екипи на ЦСМП-Кюстендил. Посочено е, че сигнал за такава помощ е бил получен на 12.11.2019г. в 11.23 часа, с оплакване за „ниско кръвно налягане и пиелохефрит“; адресът на А. е бил посетен, бил е извършен преглед на място и е била поставена работна диагноза „нервна криза“, а пациентката не е била хоспитализирана.

От показанията на свидетелите, посочени от Б.Б. не са установени факти, пряко относими към описаното в молбата за защита събитие.

При тези данни, позовавайки се на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и на показанията на свидетелите Х. и А., РС-Кюстендил е приел за доказано твърдяното домашно насилие, тъй като свидетелите пряко били възприели телефонни разговори, проведени на високоговорител, които – както и в предходни други случаи – са предизвикали у А. силно вълнение, притеснение и страх, при което е наложил обжалваните мерки за защита.

Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно и допустимо.

2. Относно правилността на решението:

Според съда, решението е неправилно и, като такова следва да бъде отменено, подадената молба за защита – оставена без уважение, а издадената заповед за защита – отменена, поради следното:

На първо място, следва да се посочи, че Законът за защита от домашното насилие санкционира лица, които по отношение на съпруг или бивш съпруг, възходящ, низходящ и т.н., включително – по отношение на лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, са осъществили акт на физическо и/или психическо насилие или опит за такова.

Според чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

На следващо място, трябва да се има предвид, че с оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като представи декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.

Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали няма видими белези от извършеното физическо насилие или са липсвали свидетели, които да възприемат последиците от насилието непосредствено след извършването му и т.н.

В конкретния случай, А. в подадената молба и в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН обстойно и ясно е описала конкретния акт на насилие, а именно: чрез изпращане на текстово съобщение по електронна поща, със съдържание: „Ех боклук, ще дойда и ще ти счупя физиономията, ще ти откъсна главата“. След като е посочила, че това именно е актът на насилие, който й е причинил психически и емоционален дискомфорт, притеснения и страхове, молителката е следвало да го докаже, за да получи целения от нея позитивен резултат по предоставяне на защита, съобразно общото правило на чл.154 от ГПК и специалното на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 т.3 от ЗЗДН. В конкретния случай обаче, според въззивния съд и в разрез с разбирането на първоинстанционния, А., не само, че не е доказала това си твърдение, но и чрез ангажираните от нея самата свидетели, го е опровергала. Никой от посочените от нея и разпитани от съда свидетели не твърди в даден момент да е възприел/видял получено от А. съобщение по електронната й поща, с текст, съответен на посочения от нея, още по-малко на заявената в молбата и в декларацията дата. Дори да се приеме, че поради някакви причини (за наличието на каквито няма данни по делото) под „електронна поща“ молителката разбира приложението за съобщения и обаждания „Viber””, то трябва да се посочи, че свидетелите не посочват да са видели текстовото съобщение, изпратено и чрез това приложение. Свидетелите Х. и А. твърдят да са възприели обаждане с обиди, закани и заплахи, но свидетелят А. не знае кога е било това, а свидетелят Х. твърди, че е било на 11.11.2019г. – ден, в който след въпросния разговор А. много се разстроила, което наложило да се потърси спешна помощ. От справката в ЦСМП-Кюстендил е видно, че такава помощ жалбоподателката не е търсила на посочената в молбата за защита дата.

Изложените разминавания разколебават сериозно тезата на молителката и очертават извод за недоказаност на твърденията в молбата за защита. Последната задължително следва да съдържа описание на конкретния акт на насилие – чл.9 ал.1 т.4 и чл.10 ал.1 от ЗЗДН, който именно е предмет на доказване в производството. Системният характер на насилието и/или наличието на други прояви на такова биха могли да имат значение само при установяване извършването на твърдяната проява, за която е потърсена защита. 

Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските – присъдена в тежест на Б. държавна такса в размер на 25.00 лева, като на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, държавната такса следва да бъде възложена в тежест на А., която ще дължи по сметка на ОС-Кюстендил и такса в размер на 12.50 лева.

Б.Б. не е претендирал разноски нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство.

Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №176/02.03.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№2307/2019г. по описа на съда, както и издадената с него заповед за защита №6/02.03.20220г. по същото дело, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, с вх.№25155/14.11.2019г., подадена от Р.М.А., с адрес ***, ЕГН **********, за издаване на заповед за защита по ЗЗДН срещу Б.Д.Б., ЕГН **********, адрес *** и ОТКАЗВА да издаде заповед за защита в полза на Р.М.А., с която на Б.Д.Б. бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие по чл.5 ал.1  т.1 и по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Р.М.А., с адрес ***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Кюстендил, държавна такса по делото в размер на 37.50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки).

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                   2.