№ 2126
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100508703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20106195 от 27.04.2021 г. по гр.д. № 22235/2020 г.
Софийски районен съд, 78 състав осъдил С.О. да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, на
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 1 372.36 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г., до
окончателното плащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 418.07 лв. - лихва за забава въврху присъжданата главница от 1 372.36
лв. за периода 23.04.2017 г. – 02.06.2020 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 534.90 лв. - деловодни
разноски. Решението е постановено при участието на „С.В.“ АД, ЕИК ****,
като трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. По делото не се събрали абсолютно никакви доказателства
1
за настъпване на процесното ПТП – липсвал протокол от КАТ, снимков
материал и свидетелски показания. Представените частни писмени документи
– уведомление-декларация за щета, били своевременно оспорени с отговора
на исковата молба, а други доказателства не били ангажирани. Поради тоава
необоснован бил изводът на съда, че твърдяното ПТП изобщо е настъпило,
както и че се е дължало на причини, за които ответникът отговаря. Видно не
само от исковата молба, но и от обясненията на вещото лице от САТЕ,
липсвала всякаква конкретика къде точно е станало твърдяното ПТП, както и
къде на пътното платно евентуално се е намирала твърдяната шахта. Моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата
и моли съда да потвърди решението като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на ответника - „С.В.“ АД, не взема становище по
жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го
намира за неправилно по следните съображения:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове:
2
- с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД за сумата
1 372.36 лв., от които 1 362.36 лв. – регресно вземане на ищеца за изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на
04.06.2015 г. в гр. София, на ул. „Проф. Иван Големинов“, при което водачът
на МПС „Мерцедес ЦЛА 45 АМГ“, рег. № СА **** ХН, попада в
необезопасена и несигнализирана шахта с нарушена цялост на пътното
платно, и 10 лв. – обичайни ликвидационни разноски, и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 418.07 лв. –
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 23.04.2017 г. –
02.06.2020 г. включително.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер. Изрично е
оспорил описания от ищеца механизъм и място на настъпване на ПТП, както
и е оспорил представеното уведомление–декларация за щета от водача на
застрахованото МПС. По тези и други съображения е искал отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Елементите на фактическия състав на суброгационното право на
застрахователя са: наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане с увредения, плащане по него на
застрахователно обезщетение за настъпили вреди, причиняване на
застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования
по правилата на деликтната отговорност. С действията си третото лице трябва
да реализира фактическия състав, който поражда гражданската му
отговорност - задължението да обезщети вредите, причинени на
застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на
застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу прекия
причинител на вредата (чл. 45 ЗЗД), така и срещу възложителя на
работата (чл. 49 ЗЗД). Отговорността на възложителя е гаранционно-
3
обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието
на своите работници или служители, на които е възложил работа. В тежест на
ищеца, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията
на пълно и главно доказване тези предпоставки, с изключение на субективния
елемент на непозволеното увреждане – вината, като оборването на законовата
презумпция е в тежест на ответника.
В случая, при доказателствена тежест за ищеца съгласно правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал както мястото на настъпване на
процесното ПТП, така и неговия механизъм. Представеното уведомление-
декларация за щета е частен документ, изрично оспорен от ответника. В
нарушение на съдопроизводстветите правила районният съд е приел, че този
документ не е оспорен и е основал изводите си на него. Други доказателства
за установяване твърденията на ищеца относно мястото, времето и механизма
на настъпване на ПТП не са ангажирани. Заключението на САТЕ в частта му
относно мястото на настъпване и механизма на ПТП е основано изцяло на
уводомлението-декларация за щета, и неподкрепено от други доказателства,
вкл. гласни, за механизма на събитието, от него не може да се установят
спорните факти. Вещото лице не е могло да посочи къде точно на ул. „Проф.
Иван Големинов“ е настъпило твърдяното ПТП (такива данни няма и в
уведомлението-декларация), като е дало заключение само че от техническа
гледна точка вредите по автомобила е възможно да са вследствие ПТП с
описания механизъм.
При недоказване от ищеца пълно и главно настъпването на ПТП по
описания в исковата молба начин и на посоченото място, съдът следва да
приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, като приеме недоказания факт за неосъществил се.
Предявеният главен иск е недоказан и като такъв – неоснователен и подлежи
на отхвърляне, съответно на отхвърляне подлежи и акцесорният му иск за
лихви за забава.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което
атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това
постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Няма доказателства за
направени от ответника разноски в първата инстанция, а юрисконсултско
възнаграждение не е претендирано своевременно, поради което разноски за
4
първата инстанция не следва да се присъждат на ответника.
По разноските за въззивното производство: При този изход, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззивника, който е претендирал само
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззивника дейност в
настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20106195 от 27.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 22235/2020 г. на Софийски районен съд, 78 състав, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, срещу С.О., гр. София, ул. „****, иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 49 ЗЗД за сумата 1 372.36 лв., от които 1 362.36
лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, състояло се на 04.06.2015 г. в гр. София, на ул.
„Проф. Иван Големинов“, и 10 лв. – обичайни ликвидационни разноски по
щета № 10315030105147/05.06.2015 г., и иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 418.07 лв. – обезщетение за забава в плащането на главницата
за периода 23.04.2017 г. – 02.06.2020 г. включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, да
заплати на С.О., гр. София, ул. „****, сумата 100.00 лв. (сто лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „С.В.“
АД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ответника-въззивник
С.О..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6