Р Е
Ш Е Н
И Е № 260610
гр. Пловдив, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IX-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети март,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка
Георгиева,
като разгледа докладваното от съдия
Калпачка въззивно гражданско дело № 524
по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
С
Решение № 261366 от 23.11.2020 г. постановено по гр.д. № 7239/2020 г. по описа
на РС Пловдив, ХVI гр. състав, е отхвърлен като
неоснователен предявения от Д.С.Х., ЕГН: **********,***, против „Турски
авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски
авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14,
офис 01-14, представлявано от М. Г., иск за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди от неточно изпълнение на задължение за превоз на багаж по договор за
международен въздушен превоз с полет на ответника на 12.08.2019 г. по маршрут ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 24.06.2020 г. до окончателното й погасяване. Отхвърлен е като
погасен чрез плащане и предявеният иск за заплащане на сумата от 200 (двеста)
лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди - негативни
изживявания от неизпълнението на ответника да достави багажа в срок и в
състоянието, в което е натоварен, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2020 г. до датата на
плащане - 07.08.2020 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски, в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като
с определение от 12.01.20201 г. е допълнено решението в частта за разноските,
като е присъдена и сумата от 60 лв. ДДС върху присъденото адвокатско
възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба срещу така постановеното решение от Д.С.Х., чрез адв. О., само
в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от нея иск против „Турски
авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски
авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“ град София, иск за осъждането му да и заплати
сумата от 800 лева обезщетение за имуществени вреди от неточно изпълнение на
задължение за превоз на багаж по договор за международен въздушен превоз с
полет от 12.08.2019 г. по маршрут ***. Счита постановеното решение неправилно,
тъй като не са съобразени съществени елементи от фактическата обстановка, от
значение за правилното решаване на делото, подкрепени с писмени доказателства,
като не е взето предвид добросъвестното поведение на потребителя при
констатиране на липсите в багажа и извънсъдебното признание на превозвача.
Твърди, че неправилно не са допуснати гласни доказателства относно фактите за
поведението на жалбоподателя и състоянието и съдържанието на багажа. Сочи, че
не са приложени разпоредбите на Конвенцията за международен въздушен превоз, с
оглед правилата за начина на определяне на обезщетение при доставяне на багаж със
закъснение и липси, което е довело до неправилния извод на съда за недоказаност
на размера на иска.
Моли
да бъде отменено постановеното решение в обжалвана част и постановено друго,
което се уважат предявените претенции за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди от неточно изпълнение на задължение за превоз на багаж по договор за
международен въздушен превоз с полет от 12.08.2019 г. по маршрут ***.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото, за което прилага
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Подаден
е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Турски авиолинии-
Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски авиолинии- Тюрк
Хава Йолларъ“ град София, чрез адв. М., с който счита жалбата неоснователна, а
решението в обжалваната му част правилно, доколкото в първоинстанционното
производство не са доказани пълно и главно претенциите за имуществени вреди от
повреда и липсващи вещи в багажа при извършения от неговаа страна въздушен
превоз. Счита, че тъй като въззивникът не е искал съставяне на констативен
протокол, се налага изводът, че багажът е бил предаден в изправност, както и
поради непопълване на протокола при получаването му, с посочване, че е
повреден. Твърди, че липсват доказателства за размера на твърдяната претенция.
Оспорва признанието му да касае установени повреди и липси след получаване на
багажа от въззивника с твърдението, че същото е направено преди да бъде намерен
и върнат куфара, но дори и да бъде прието обратното, то не освобождава
насрещната страна от тежестта на доказване.
Моли
да бъде потвърдено изцяло решението, постановено от първоинстанционния съд, в
обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на имуществени
вреди в размер на 800 лв., ведно с акцесорните претенции, като неоснователна и
недоказана по размер, както и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Прилага списък на разноските с доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, по отношение на което жалбоподателят прави възражение за
прекомерност.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – искът е предявен в едномесечен срок от получаване на указанията за това, с оглед връчване на издадената заповед по чл. 410 от ГПК на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор между страните.
Безспорно се установява в производството
твърдението на жалбоподателя в исковата молба, че между страните е бил сключен
договор за международен въздушен превоз с полет от 12.08.2019 г. по маршрут ****,
от приложените към исковата молба неоспорени от ответната страна, писмени
доказателства. Не се оспорва и приетото от съда за доказано обстоятелство, че
един от куфарите на жалбоподателя не е бил получен от нея при пристигането си
на летище София, за което с декларация от 13.08.2019 г. е поискала липсващия й
багаж да бъде доставен на посочен от нея адрес. От представената електронна
кореспонденция между страните се установява, че жалбоподателят е искал проверка
за намиране на липсващия куфар, като заявил, че прилага протокол с описание на
багажа, направен на летище София, както и снимка на куфара, посочен е и списък
на вещите. На 07.09.2019 г., след повече от 21 дни закъснение на багажа, е било
определено от превозвача и предложено на жалбоподателя обезщетение за загубен
багаж в размер на 740 USD. На
14.09.2019 г. жалбоподателят е подписала протокол за получен багаж с посочен
номер и тегло 20,4 кг., без да бъде попълнена нарочната графа за отбелязване на
състоянието на багажа – неповреден или повреден. С оглед това е било отказано
от превозвача изплащане на определеното обезщетение, поради това, че куфарът е
бил намерен и доставен.
По молба на жалбоподателя на 16.09.2019
г. е изпратен протокол за повреден багаж на посочения от жалбоподателя
електронен адрес, като е бил насочен за извършване на поправка на куфара, след
което да представи фактура за ремонта, която да бъде осребрена, на което
предложение жалбоподателят е възразил писмено. На 17.09.2019 г. жалбоподателят
изпраща молба до офиса на превозвача, с която посочва, че получения от нея
куфар със забава повече от месец е със счупена дръжка и изподран, като същият е
закупен за 70 долара, а по-голямата част от вещите, описани в подадения по-рано
протокол липсват. Моли да бъде изплатено обезщетение за повредения куфар и
липсващите вещи.
При така установените по делото
обстоятелства спорен между страните е въпроса дали е налице неточно изпълнени
по договора, поради получаване на багажа от страна на жалбподателя – повреден и
с липси, както и следва ли му се обезщетение за неточното изпълнение.
Пред въззивния съд е допуснат и разпитан
свидетел за обстоятелството какъв е бил вида и състоянието на багажа,
съдържанието му при получаването му от жалбоподателя и контактите на
жалбоподателя с превозвача, във връзка със съставяне на документи за
установяването му, с оглед разпоредбата на чл. 124 от ЗГВ, която допуска оборване
на презумпцията, че при липса на съставен протокол по чл. 123 от ЗГВ до момента
на предаване на багажа, се счита, до доказване на противното, че багажът или
товарът са предадени в изправност.
От разпита на свидетеля Б., чиито
показания съдът прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като отчита
факта, че е съпруг на жалбоподателя и евентуалната му заинтересованост от
изхода на делото, се установи, че знае от своята съпруга за съдържанието на
багажа, който е получила, без да провери пред куриера, като не е присъствал на
получаването му и на отварянето на багажа. От съпругата си знае, че повече от
половината вещи от куфара липсвали, като е водил кореспонденция с превозвача за
установяване на липсите и изплащане на обезщетение. Заявява, че куфара е бил
смачкан и с повредена дръжка. Доколкото свидетелят не заявява конкретни липси,
установени при получаване на багажа, както и не свидетелства за непосредствени
свои впечатления за такива, а пресъздава твърдения на жалбоподателя за изгодни
за него факти, то съдът счита, че не се доказва със свидетелските показания
липсващи вещи при получаване на багажа, техния вид и стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗГВ
за причинени щети при превоз на товари превозвачът заплаща обезщетение в размер
на действителната стойност на липсващия или повредения товар, но не повече от
40 лева на бруто килограм. Или за да възникне правото на обезщетение следва да
бъде доказана конкретна щета, липсващи вещи при получаване на багажа, като
стойността на обезщетението е в размер на действителната стойност на тези
липси, а не, както сочи жалбоподателя в размер на 40 лв. на кг. бруто тегло.
Законът определя краен предел на обезщетението, при липса на обявена стойност,
а не презумпция за стойността на щетите, при липса на доказателства за
настъпването им. В този смисъл е и цитираната от жалбоподателя разпоредба на
чл. 22 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз, като неправилно е изразеното становище в жалбата, че доколкото
размерът е регламентиран ал. 1, т. 2 от цитирания текст, не е нужно вредите да
се доказват. Тази разпоредба определя единствено максималния лимит на
имуществената отговорност на превозвача и по никакъв начин не дерогира общия
правен принцип за доказване на претендираните имуществени вреди, възприет и в
европейското законодателство. В този смисъл е ограничена и отговорността в чл.
76, ал.1, б. „а“ ЗГВ, според който при
превоз на багаж отговорността на превозвача е съгласно изискванията на
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз,
изготвена в Монреал на 28 май 1999 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 67 от
2003 г.) (ДВ, бр. 6 от 2004 г.) и Регламент (ЕО) № 2027/97 от 9 октомври 1997
г. на Съвета относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на
произшествия. Във всички случаи, при доказани действително настъпили вреди,
като пряка и непосредствена последица от неизправността на превозвача, размерът
на обезщетението им се преценява в предела на установените лимити.
Поради изложеното съдът прие, че не се
установи по делото настъпили щети, изразяващи се в липси при получаване на
багажа от жалбоподателя. Установява се обаче от събраните гласни доказателства,
които се подкрепят с неоспорената електронна кореспонденция между страните, че
при получаване на багажа куфара на жалбоподателката е бил повреден. Налице е
признание от страна на въззиваемия в изпратения отговор по повод молба на
жалбоподателя за обезщетяване на вредите, тъй като последния е бил поканен да
поправи куфара и представи фактура за осребряване. Съдът приема, при така
събраните доказателства, че се доказва повреждане на куфара на жалбоподателя,
при извършения превоз, който, с оглед установените щети, не може да бъде
използван, като следва да бъде обезщетена със стойността му, до размера,
посочен от нея в писмената кореспонденция, а именно 113 лв. Предвид
гореизложеното по отношение на претенциите за имуществени вреди до този размер
въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на
районния съд неправилно, поради което следва да бъде отменено в тази част,
вместо което да се постанови ново, с което искът да бъде уважен в посочения
размер, ведно със законните последици. В останалата обжалвана част, с която
искът е отхвърлен до предявения размер от 800 лева, решението на районния съд
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред въззивната
инстанция следва да се осъди въззиваемото дружество да заплати на въззивника и
част от направените разноски за заплатена държавна такса в първоинстанционното
производство в размер на 5,65 лв., съобразно уважената част от исковете, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и представен списък на разноските, както и
съответна част от направените разноски във въззивното производство в размер на
3,53 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, въззиваем в настоящото
производство, също има право на направени и претендирани разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска, съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. В
първоинстанционното производство са присъдени разноски в размер на 360 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът има право на разноски в
първоинстанционното производство, възлизащи в общ размер на сумата от 319 лева,
платими от ищеца, съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК. Тъй като, с първоинстанционното
решение са присъдени в полза на ответника разноски от 360 лева, то с настоящето
решение същите следва да се намалят до 319 лева, като за разликата над 319 лева
решението се отмени. По въззивното дело са направени от въззиваемия деловодни разноски
от 469,40 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие, което следва да бъде намалено до размер на 360 лв. с ДДС, по
възражение на жалбоподателя, с оглед на липсата на фактическа и правна сложност
на делото, както и разглеждането му в едно заседание. Поради което и
въззиваемият има право на деловодни разноски по въззивното дело в общ размер от
309,15 лева, платими от жалбоподателя, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението на въззивния съд не подлежи на
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 261366 от 23.11.2020 г. постановено по гр.д. № 7239/2020
г. по описа на РС Пловдив, ХVI гр. състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.С.Х., ЕГН: **********,***, против
„Турски авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство
„Турски авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14,
офис 01-14, представлявано от М. Г., иск за осъждане на ответника да й заплати
сумата от 113,00 (сто и тринадесет) лева, представляващи обезщетение за
имуществени вреди от неточно изпълнение на задължение за превоз на багаж по
договор за международен въздушен превоз с полет на ответника на 12.08.2019 г.
по маршрут ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 24.06.2020 г. до окончателното й погасяване, както
и в частта, с която е осъдена Д.С.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на „Турски
авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски
авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14,
офис 01-14, представлявано от М. Г., сумата над 319 лева до присъдената сума от
360.00 лева, представляващи разноски по делото в първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Турски авиолинии - Тюрк Хава
Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски авиолинии- Тюрк Хава
Йолларъ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.
Г., да заплати на Д.С.Х., ЕГН: **********,***, сумата от 113,00 (сто и
тринадесет лева) представляващи обезщетение за имуществени вреди от неточно
изпълнение на задължение за превоз на багаж по договор за международен въздушен
превоз, осъществен на 12.08.2019 г. по маршрут ****, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.06.2020 г.
до окончателното й погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261366 от
23.11.2020 г. постановено по гр.д. № 7239/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХVI
гр. състав в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА „Турски авиолинии- Тюрк Хава
Йолларъ“ АД, чрез Търговско представителство „Турски авиолинии- Тюрк Хава
Йолларъ“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.
Г., да заплати на Д.С.Х., ЕГН: **********,***, сумата от 5,65 лв. (пет лева и
шестдесет и пет стотинки) направени разноски в първоинстанционното производство
по съразмерност, както и сумата от 3,53 лв. (три лева и петдесет и три
стотинки) направени разноски във въззивното производство, съобразно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.Х., ЕГН: **********,***, да
заплати на „Турски авиолинии - Тюрк Хава Йолларъ“ АД, чрез Търговско
представителство „Турски авиолинии- Тюрк Хава Йолларъ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк
център София № 14, офис 01-14, представлявано от М. Г., сумата от 309,15 лв.
(триста и девет лева и петнадесет стотинки) направени във въззивното
производство разноски, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.