Определение по дело №647/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1215

 

гр.Пловдив,24.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                             МАРИЯ ШИШКОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 647/20г. по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК във вр. с чл.407,ал.1 от ГПК.

Подадена е частна жалба от С.К.С.,ЕГН-********** чрез пълномощника ѝ адв.Е.М. против разпореждане от 19.02.20г.,постановено от Районен съд-Пловдив,16-ти гр.с.по гр.д.№ 18684/12г.,с което първоинстационният съд е отхвърлил молбата от 18.02.20г.на С.К.С. за издаване на изпълнителен лист срещу Етажната собственост за предаване на документацията на етажната собственост в пълен обем по реда на чл.23,ал.6,вр.с чл.23,ал.1,т.3 от ЗУЕС,въз основа на влязло в сила решение по в.гр.д.№ 3757/13г.по описа на ПдОС.

Жалбоподателката твърди,че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно с довода, че районният съд неправилно е приел,че решението като конститутивно не подлежи на принудително изпълнение.Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да се издаде изпълнителен лист.

Пловдивският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените по делото материали, намира за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба,с оглед изискванията за редовност,е процесуално допустима - подадена от надлежна страна,в преклузивния срок по чл.407,ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.

По гр.д.№ 18684/12г. по описа на ПдРС е постановено решение по иск на С.С. и още трима ищци против петима ответници на основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решение от 16.10.12г.по т.3 от решение на Общото събрание на етажната собственост на сградата с адрес гр.П.,ул.“С.“№ 26,с което предявеният иск е отхвърлен.С влязло в сила на 07.03.14г.решение № 464/07.03.14г.,постановено по в.гр.д.№ 3757/13г.на ПдОС решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановена отмяна на т.3 от решение на Общото събрание на ЕС на сградата с адрес гр.П.,ул.“С.“№ 26.

Решението на ОС  по т.3,което е отменено с възивното решение,гласи:“Към архива на ЕС,съхраняван от И..Я.,да се предадат документите от управлението на Сн.С. (27.04.07г.-16.03.10г.)и касиера (27.04.07г.-16.03.10г.).На новоизбрания управител на ЕС да се предаде всичко от 16.03.10г.-16.03.12г.,когато М.Я. е била управител на ЕС.В предаването на документацията и подписването на протокола,съгл.чл.23,ал.6,вместо „Контрольор“да участва Д. П.,както и новия управител,стария управител и касиера.Срокът за предаване на документацията да е 16.11.12г.“

На 12.02.20г.в ПдРС е входирана молба от  ищцата С.С. за издаване на изпълнителен лист по делото извън присъдените разноски,(за които вече има издаден изп.лист),доколкото и до момента не било изпълнено от ответника доброволно влязлото в сила съд.решение по отношение предаването в пълен обем на документацията на ЕС по реда на чл.23,ал.6 от ЗУЕС.С разпореждане от  13.02.20г.съдът е разпоредил страната да прецизира искането си за издаване на изп.лист предвид,че постановеното решение е конститутивно.С уточнителна молба С. посочва,че има няколко изключения от правилото,че само осъдителните съдебни решения подлежат на принудително изпълнение и отмяната на решението на етажната собственост било такова изключение,доколкото пораждало изискуемо притезание.

С обжалвания съдебен акт от 19.02.20г.първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист.

С оглед на изложеното,съдът направи следните правни изводи:

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.404,т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища,заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията и определенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела.

В случая молителката претендира издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение № 464/07.03.14г.,постановено по в.гр.д.№ 3757/13г.на ПдОС,с което  е отменено първоинстанционното решение и е отменена т.3 от решението на ОС на ЕС,взето на 16.10.12г.Както е цитирано по-горе,т.3 от това решение изисква предаване към архива на ЕС на документи за определен период от време,без  конкретизацията им.От съдържанието на диспозитива на въззивното решение е видно,че същото не е осъдително,а конститутивно.

Само осъдителните решения имат изпълнителна сила–кчеството на решението да е изпълнително основание,въз основа на него да се издаде изпълнителен лист.При издаване на изпълнителен лист обаче е прието,че по изключение и конститутивните решения може да имат характер на изпълнителни основания,но само тези,които имат за последица пораждане на притезателни права,които могат да са основание за издаване на изпълнителен лист.В случая се твърди,че  именно такова е решението на въззивния съд-конститутивно,което обаче поражда притезателни права.

Настоящата инстанция категорично не приема този довод на частния жалбоподател.С решението   на ПдОС всъщност се отменя решението на ОС на ЕС в т.3,т.е.отменя се  предаването на определени документи към архива на ЕС.Следователно  никакво притезателно право не може да се породи от отмяната на тази точка от решението на ОС на ЕС,съответно и конститутивното решение на въззивния съд не представлява изпълнително основание,въз основа на което да се издаде изпълнителен лист.

С оглед на изложеното и след като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,частната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.К.С.,ЕГН-**********,подадена чрез пълномощника ѝ адв.Е.М. против разпореждане от 19.02.20г.,постановено от Районен съд-Пловдив,16-ти гр.с.по гр.д.№ 18684/12г.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: