№ 167
гр. гр.Велинград, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕ.
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕ. Гражданско дело №
20225210100953 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал., във вр. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 52, ал. 1 ЗЗО от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК: ********* против
Б. И. Б. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 285,70 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ
и услуги по време на болничен престой, продължил от 19.01.2021г. от 11:54
часа до 19.01.2021г. до 22:03 часа, за която е издадена Заповед № 337 за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2022г. по ч. гр. д. 612/2022г. на Районен
съд Велинград, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
11.07.2022г. до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 19.01.2021 г., в 11.53 ч. ответникът посетил
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина,
насочен от друго болнично заведение, с оплаквания от лесна уморяемост,
задух и гръден дискомфорт при минимални физически усилия, датиращи от
няколко месеца, които се засилили през последните седмици (описано в
анамнезата в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО).
Излага, че след консултация с кардиолог от извънболничната помощ и
направено изследване, били установени данни за критични стенози по
коронарните артерии, поради което постъпил за оперативна
реваскуларизация. Хоспитализиран бил в Клиника по кардиохирургия на
същата дата 19.01.2021 г., 11.54 ч., с приемна диагноза „Атеросклеротична
болест на сърцето“. Приет бил за лечение по Клинична пътека /КП/ № 116
„Оперативно лечение при сърдечни заболявания в условията на
екстракорпорално кръвообращение. Минимално инвазивни сърдечни
1
операции при лица над 18 години“, с минимален болничен престой от 5 дни,
чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Национален рамков
договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020- 2022/. При
постъпване на пациента била съставена История на заболяването /ИЗ/ №
2726/2021 г.
Сочи, че на Б. били назначени и извършени лабораторни и образни
изследвания, скрининг на антитела, ЕКГ, Ехокардиография, консултации и
лекарствена терапия. На 19.01.2021 г. в 22.03 ч. пациентът заявил, че се
отказва от оперативната процедура, въпреки разяснените му рискове от
дежурния лекар. Напуснал лечебното заведение, с което е прекъснал
изпълнението на КП № 116. Издадена била епикриза, в която били описани
извършените медицински дейности, с окончателна диагноза „ИБС.
Триклонова коронарна болест. Стенокарден синдром...“
За приемането си в болницата Б. дал своето информирано съгласие,
обективирано в „Декларация за информирано съгласие за оказване на
болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури“. С
подписване на декларацията между пациента и лечебното заведение
възникнало правоотношение между равнопоставени страни по договор за
лечение. По силата на него лекуващият се задължил да осигури достъп за
лечение на пациента (лекувания), да извърши обещаното лечение, а другата
страна (пациентът) - да осигури договореното възнаграждение, освен ако
такова задължение не възникне за трето лице /в случая НЗОК/.
Твърди, че по правило здравноосигурените лица не заплащат оказаната
им медицинска помощ, а тя се заплаща от бюджета на НЗОК, освен при
незавършен алгоритъм на клинична пътека. Този извод произтичал както от
чл. 4, ал. 1 от ЗЗО, чл. 45, ал. 1 от ЗЗО, така и от Националния рамков
договор, съгласно който НЗОК заплаща на изпълнителите на медицинска
помощ само при завършена клинична пътека. Затова в Декларацията за
информирано съгласие бил вписан текст, че в случай на незавършен
алгоритъм на клиничната пътека НЗОК няма да заплати стойността на
оказаната медицинска помощ.
В случая пациентът бил здравноосигурено лице и за заплащане на
неговото лечение отговаряла Държавата чрез НЗОК, но само при завършен
диагностично-лечебен алгоритъм, тоест при завършена клинична пътека,
което в случая не било изпълнено. За хоспитализацията си ответникът
подписал декларация за информирано съгласие, с което получил
необходимата информация и разяснения по предстоящата диагностика и
лечение и с подписа си е удостоверил, че е запознат с правата и задълженията
си на пациент. Декларирал също така, че е запознат с условията, при които
НЗОК заплаща на лечебното заведение извършената дейност, както и че
НЗОК няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен
алгоритъмът на клиничната пътека. В текста на декларацията било записано,
че в случай на незавършване на клиничната пътека, оказаната медицинска
2
помощ и други медицински услуги се заплащат от пациента по действащия
към момента на изписване „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги,
медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив“.
Излага, че ответникът е напуснал лечебното заведение по свое желание.
По този начин прекъснал лечението си, като клиничната пътека, по която е
бил приет, останала незавършена, тъй като не била изпълнена основната
оперативна процедура, включена в диагностично-лечебния алгоритъм на КП
№ 116 - «оперативна реваскуларизация». В резултат на прекъсването на
клиничната пътека, стойността на получената медицинска помощ не можела
да бъде заплатена от НЗОК. Болницата обаче направила разходи по
диагностиката на заболяването, които нямало да получи от НЗОК именно,
защото пациентът взел решението да прекъсне лечението.
Следователно стойността на извършените изследвания и медицински
процедури по незавършени клинични пътеки, следвало да се поеме изцяло от
пациента, който е станал причина за неизпълнението на диагностично-
лечебния алгоритъм.
Извършените диагностични процедури били включени в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП № 116 от Приложение № 17 към НРД за МД
20202-2022 г. Тъй като ответникът напуснал лечебното заведение, клиничната
пътека останала недовършена и стойността на оказаната му медицинска
помощ се определяла не общо (като цена на клинична пътека със завършен
алгоритъм), а като отделни медицински услуги, описани в ценоразписа на
лечебното заведение в приложената към исковата молба сметка. Сумата,
определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията
ценоразпис възлизала на 285,70 лева.
Тъй като Б. Б. не заплатил цената на оказаните медицински дейности,
описани в сметката, на 30.09.2021 г. лечебното заведение изпратило покана
за доброволно плащане, заедно със сметка за цената на лечението му.
Поканата била върната в цялост на подателя, с отбелязване, че е не е била
„потърсена“ от ответника. Затова на 11.07.2022 г. ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч. гр. д.№ 612/2022 г. по описа на Районен съд-
Велинград. Заявлението било уважено и в полза на ищеца срещу ответника
била издадена Заповед № 337/13.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 285,70 лева, представляваща
стойността на предоставената медицинска помощ и услуги по време на
болничен престой за времето от 19.01.2021 г., 11.54 ч. до 19.01.2021 г., 22.03
ч., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2022г. до
изплащане на задължението.
Срещу последната било подадено възражение от Б., поради което за
лечебното заведение възникнал правен интерес от предявяване на настоящата
искова молба за установяване съществуването на вземането по реда на чл. 422
3
от ГПК.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено съществуване на вземане на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД спрямо
Б. И. Б. за сумата от 285,70 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.07.2022г. до изплащане на задължението, за която е издадена
Заповед № 337/13.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 612/2022г. на РС Велинград.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответника оспорва предявения иск по основание
и по размер.
Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че на 19.01.2021 г.
е посетил УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна
медицина, както и че са му извършени изследвания и медицински услуги.
Оспорва, че дължи заплащането им с доводи, че същите са извършени в
Отделението за спешна медицина. Позовава се на чл. 7 от Наредба № 25 от
04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, съгласно който
"разходите по оказване па спешна медицинска помощ до хоспитализиране на
пациента се поемат от държавата", като всеки гражданин има право на
спешна медицинска помощ, но до момента на хоспитализацията. Счита, че
доколкото разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от
Държавата, ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет и му е оказана
помощ, какъвто е настоящия случай, не дължи заплащане на тези услуги.
С оглед на гореизложеното иска от съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност установи
следното от фактическа и правна страна:
Със заповед № 337/13.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 612/2022 г. на РС Велинград е
постановено ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 285,70 лева,
представляваща стойност на предоставена медицинска помощ по клинична
пътека за болничен престой за периода 19.01.2021 г.- 19.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението-
11.07.2022 г. до изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника лично, който е депозирал възражение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, че не дължи вземането по нея. С Разпореждане
№ 1620/07.09.2022г. по ч. гр. д. 612/2022г. на РС Велинград на ищеца са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в
едномесечен срок от връчването му. Разпореждането е връчено на ищеца на
15.09.2022г. В определения срок е предявен настоящият иск. Налице е
обективен и субективен идентитет между вземането, предмет на предявения
4
иск и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, поради което
искът е допустим и следва да се разгледа по същество.
От приетите писмени доказателства се установява, че ответникът е
посетил на 19.01.2021г. спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
насочен от друго лечебно заведение с оплаквания от лесна уморяемост, задух
и гръден дискомфорт при минимални физически усилия през последните две
седмици.
След консултация с кардиолог и направени изследвания са установени
данни за критични стенози по коронарните артерии. Насочен е за
хоспитализация, защото е било преценено, че състоянието му не може да бъде
успешно овладяно в спешен кабинет. Приет е в клиника по „Клиника по
кардиохирургия“ на същата дата в 11:54 часа. При постъпване на пациента е
съставена История на заболяването /ИЗ/ № 2726/2021г. Оказана му болнична
помощ по клинична пътека № 116 от Приложение № 9 от Наредба № 9 от
10.12.2019г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на националната здравноосигурителна каса- "Оперативно лечение
при сърдечни заболявания в условията на екстракорпорално кръвообращение.
Минимално инвазивни сърдечни операции при лица над 18 години",
предвиждаща минимален болничен престой от 5 дни.
Пациентът е подписал декларация за информирано съгласие, с което се
е запознал с условията, при които НЗОК плаща извършените медицински
дейности по оказаната здравна помощ, както и че НЗОК няма да заплати за
оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъмът на клиничната
пътека. В декларацията е записано, че в случай на незавършване на
клиничната пътека, оказаната медицинска помощ и друг медицински услуги
се заплащат от пациента по действащия към момента на изписване
ценоразпис на лечебното заведение.
На 19.01.2021г. в 22:03 часа ответникът е напуснал по своя воля
лечебното заведение, за което е изготвена Епикриза от същата дата.
По време на престоя на Б. в клиника по „Кардиохирургия“ на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив за времето от 10:54 часа до 22:03 часа са
направени следните изследвания-ПКК, изследвания за спин, хепатит „В“ и
Wass, електрокардиография, рентгенография на бял дроб, коремна ехография,
консултация с уролог и УНГ, имунохематолично изследване на кръвна група,
имунохемотологични изследвания на съвлестимост-един сак /пакет/,
имунохематологични изследвания за скрининг на антитела /пакет/, изследване
за сифилис, урина/глюкоза, урина/белтък-качествено и полуколичествено,
урина/кетонови тела-качествено, полуколичествено, урина/билирубин-
качествено, полуколичествено, уробилиноген-качествено, полуколичествено,
урина/седимент-ориентировъчно изследване, отриване на повърхностет
антиген на хепатати В вирус, откриване на антитела срещу HIV, откриване на
маркери на хепатитетен С вирус, включени в изискванията на КП № 197 от
Приложение № 17 към НРД 2020-2022г.,
5
Според приложение № 17 към НРД 2020-2022г., КП № 116, отнасяща
за оперативно лечение при сърдечни заболявания в условията на
екстракорпорално кръвообращение минимално инвазивни сърдечни операции
при лица над 18 години, предвижда минимален болничен престой – 5 дни и
минимален болничен престой при интервенционални процедури - 3 дни.
Съгласно чл.354 от НРД за медицинските дейности между
националната здравноосигурителна каса и българския лекарски съюз за 2020 -
2022 г. при КП, която не е завършена, дейността не се заплаща, с изключение
при смърт на пациент, в случаите в които не е спазен минималният болничен
престой, но са извършени всички основни диагностични и
терапевтични/оперативни процедури съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм на клиничната пътека или при самоволно напускане на пациента
от клиниката/отделението, в които не е спазен минималният болничен
престой, но са извършени всички основни диагностични и
терапевтични/оперативни процедури, съгласно диагностично-лечебния
алгоритъм на клиничната пътека.
От представените писмени доказателства се установи, че не е спазен
изискуемият по КП минимален болничен престой, след като пациентът е
напуснал по собствено желание лечебното заведение още в деня, в който е
бил приет-19.01.2021г. в 22:03 часа. По този начин е прекъснал лечението си,
като клиничната пътека, по която е приет е останала незавършена, тъй като не
е изпълнена основната оперативна процедура, включена в диагностично-
лечебния алгоритъм на КП № 116- „оперативна реваскуларизация“.
По случая е съставена необходимата медицинска документация, от
която се установява броя и вида на извършените медицински дейности.
Неоснователно е възражението на ответника, че изследванията са извършени
при приема му в спешното отделение, т.е. преди да бъде хоспитализиран в
клиниката по Кардиохирургия“ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и като
здравно осигурен пациент не дължи заплащането на разходите за оказване на
спешната помощ, на осн. чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на
спешна медицинска помощ. От представеното по делото Направление за
хоспитализация се установява, че пациентът е приет в отделението в 11,54
часа на 19.01.2021г.. Рентгенография на бял дроб и ехограф на корем са му
направени на същата дата в 13,11 часа и в 13,33 часа, т. е. след приема му в
клиниката. Тези изследвания, както и извършените ехокардиография,
консултация със специалист, имунохематологично изследване, изследвания
на урина, вирусология са описани в издадената от клиниката епикриза при
напускане на ответника на лечебното заведение и са посочени в издадената
медицинска документация при назначаването им. Без значение е, че част от
медицинската документация не е подписана, доколкото извършените
процедури са описани в издадена епикриза, която носи подписите на трима
медицински специалисти и не е оспорена от ответника. Без значение е кога са
извършени биохимичните изследвания на кръвта на пациента, тъй като
стойността им не се претендира от ответника.
6
Неоснователно е възражението, че резултатът от
имунохематологичното изследване на кръвната група е от 10.01.2021г., т.е.
преди хоспитализацията. Видно от приложения фиш изследването е
назначено на 19.01.2021г.. Във фиша са вписани данни за ИЗ, име на
пациента, диагноза, които са идентични с тези от издаденото на Б.
направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури по КП
116 от 19.01.2021г. Тези данни не са били извести на лечебното заведение към
10.01.2021г., доколкото ответникът не твърди, че на тази дата го е посещавал
и няма как да бъдат вписани във фиша от изследването. Ето защо несъмнено
са назначени и извършени след приема на пациента в клиниката по
„Кардиохирургия“ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и във връзка с
провежданото лечение за заболяването, за което е приет. В допълнение,
предвид че фишът е представен като заверено копие датата на получаване на
пробата в лабораторията е нечетлива, но от вписаните по-горе данни, може да
се направи обоснован извод, че това е от 19.01.2021г., а не 10.01.2021г..
Противно на житейската логика е изследването да е извършено в същата
клиника девет дни преди ответникът да я посети и преди заболяването му да е
установено.
Относно резултатите от хистопатологичното изследване и
вирусологията, действително същите са получени след напускане на
пациента. Това обаче е напълно закономерно, тъй като извършването им
изисква технологично време. Доколкото са описани в представяната по
делото експертиза, в която е посочено, че резултатите не са пристигнали,
съдът намира, че са назначени именно по време на престоя на ответника в
клиниката.
От епикризата се установява състоянието на пациента по време на
болничния престой, както и проведеното му лечение, а от историята на
заболяването е видно какво е било състоянието на пациента при приемането
му и в хода на проведеното лечение. Същото е продължило за период от един
ден, като съгласно лечебнодиагностичния план лицето е насочено към
операция, която обаче е отказана от него и ответникът е бил изписан. В този
случай, доколкото не е била извършена оперативната процедура, която е била
назначена, не са изпълнени всички процедури, включени в алгоритъма на
клиничната пътека, която не може да бъде завършена и отчетена към НЗОК.
Тя следва да бъде заплатена от пациента по цени на лечебното заведение,
посочени в ценоразписа на болницата, за което пациентът е информиран още
при постъпване с подписване на декларацията за информирано съгласие.
Не се оспорва, че ответникът е подписал за пациент декларацията, в
която изрично в точки III- V е посочено, че лицето е запознато с реда и
условията, при които НЗОК заплаща и съответно- не заплаща клиничната
пътека, както и с ценоразписа на болницата, а отделно в точка VII са уредени
последствията за пациента, ако той по свое желание откаже лечение и
напусне болницата преди да завърши алгоритъма на клиничната пътека.
Следователно Б. е бил надлежно информиран за последиците от прекъсване
7
на лечението. Подписаната декларация не нарушава правото на избор на
лечение на пациента, нито пък го задължава да се съгласява с предложеното
му лечение. Когато хоспитализиран пациент упражни правото си по чл. 90,
ал. 1 от ЗЗ и откаже продължаването на започнатата медицинска дейност,
както е станало в настоящия случай, изпълнителят на болнична помощ няма
правната възможност да го задържи против волята му до изтичането на
определения в съответната КП минимален болничен престой. Същевременно
обаче до напускането на пациента са извършени определени медицински
дейности, които са свързани с разход на труд, средства и материали. Липсва
правна норма – законова или подзаконова – по силата на която направените
разходи да останат за сметка на болницата. С подписването на декларацията
пациентът приема условията на лечебното заведение за провеждането и
заплащане на лечението, които са ясно и точно описани в документа, като той
се съгласява да ги спазва. При нарушаването им обаче следва да търпи
санкция, изразяваща се в заплащане на проведеното лечение, ако то е
останало недовършено, защото то няма да бъде възстановено като стойност
на болницата от НЗОК и остава за сметка на пациента, доброволно отказал се
от него. Правноирелевантно е обстоятелството, че лицето е било здравно
осигурено, дори точно обратното- именно заради направлението си за
хоспитализация при евентуалното завършване на клиничната пътека, същата
щеше да бъде поета от бюджета на здравната каса, без въобще пациентът да
плаща за това. Незавършеният алгоритъм на пътеката обаче води до тази
неблагоприятна последица за него, свързана с възстановяване на разходите за
лечението.
Ценоразписът на болницата е общодостъпен /публикуван е в интернет
страницата на лечебното заведение/ и е приет като писмено доказателство по
делото. С подписване на декларацията за информирано съгласие пациентът е
декларирал, че е запознат със стойността на медицинските услуги там. Видно
от представената сметка на пациент, се претендира сумата от 285,70 лв.
Претенцията е основателна до размера на 275,70 лв., тъй като не се дължи
сумата за ЕКГ в размер на 10,00 лв. Въпросното изследване е извършено на
19.01.2021г. в 10,25 часа, т. е. преди ответникът да е бил хоспитализиран в
склиниката по "Кардиохирургия" и преди да му е предоставена болнична
помощ по КП № 116. Видно също от съдържанието на исковата молба се
претендира стойността на предоставените медицински услуги за периода
19.01.2021г. от 11:54 часа до 19.01.2021г. до 22:03 часа и следователно в тях
не следва да се включва изследването за ЕКГ, което е направено преди 11:54
часа.
В сметката за пациент в обобщен вид са описани извършените
процедури, които се установяват с представените отделно фишове, листове,
резултати, медицинска експертиза. Същите са изготвени от медицинско
лице, посочено с имена и се отнася точно до ответника, индивидуализиран с
неговото ЕГН и съответен номер. При съпоставяне на съпътстващите
документи, удостоверяващи оказаната медицинска помощ, с отделните
8
дейности в ценоразписа, маркирани изрично за конкретния случай, се доказва
съответствието на разходите с претендираните поотделно суми.
Ето защо съдът намира, че така предявената претенция се явява
доказана по основание, до размер от 275, 70 лв., до който следва да се уважи,
а за разликата над тази сума до претендираната от 285, 70 лв. да се отхвърли.
При този изход на правния спор разноски се дължат и на двете страни,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
В съответствие с т. 12 на ТР №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските в
заповедното и исковото производство.
В производството по гр. д. 953/2022г. на РС Велинград ищецът е
направил разноски за процесуално представителство в размер на 240,00 лв. с
ДДС, видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие
между УМБАЛ „Свети Георги“ и адв. Р. В.-л. 65 от делото, платено по банков
път, за което е представена фактура и извлечение от счетоводството на
ответника.
Съобразно уважената част от иска на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
следва да се присъдят разноски в размер на 231,60 лв.
Ищецът е останал задължен за държавна такса за предявяване на
настоящия иск, поради което на осн. чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС Велинград държавна такса в размер на 25,00 лв.
В производството по ч. гр. д. 612/2022г. на РС Велинград ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв., от които
съобразно уважената част от иска му се дължат 21,12 лв.
Ответникът е направил разноски по гр. д. 953 на РС Велинград в размер
на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, които са платени в брой, видно от
представения договор за правна защита и съдействие-л. 65 по делото, от които
съразмерно отхвърлената част от иска му дължат 21 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. И. Б., ЕГН: ********** от гр.
Велинград, ул. „ ******“ № 71, ДЪЛЖИ на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе" № 66 сумата 275,70 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 70
ст./, представляваща стойността на предоставената медицинска помощ и
услуги по КП № 116 по време на болничен престой, продължил от
19.01.2021г., 11:54 часа до 19.01.2021г. в 22:03 часа, за която е издадена
Заповед № 337 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.07.2022г. по ч гр. д. 612/2022г. на Районен съд Велинград, ведно със ведно
9
със законната лихва върху нея считано от 11.07.2022г. до окончателното
заплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над тази сума до
претендираната от 285,70 лв.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „******“ №
71, да заплати на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 66,
сумата от 231,60 лв. /двеста тридесет и един лева и 60 ст./ разноски по гр. д.
953/2022г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „ ******“ №
71, да заплати на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 66,
сумата от 21,12 лв. /двадесет и един лева и дванадесет ст./ по ч. гр. д.
612/2022г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе" № 66, да заплати на
Б. И. Б., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „ ******“ № 71, сумата от 21
лв. /двадесет и един лева/ разноски по гр. д. 953/2022г. на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК, УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе" № 66, да запрати в полза на Районен съд Велинград държавна такса в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ по гр. д. 953/2022г. на РС Велинград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
10