Р Е Ш
Е Н И Е
№ 275/ 04.12.2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на двадесет и трети октомври Година 2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
при секретар : Е. Тодорова
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 352
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по подадена въззивна жалба от Е.А.С., руски
гражданин, роден на ***г. в Т., СССР, постоянно пребиваващ в РБългария с ЕГН **********, с адрес *** против решение №
180/28.02.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по
т.д. № 1536/2017г., с което е отхвърлен предявения от него установителен
иск по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за сумата от 346 800лв, представляваща
главница по издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/16г. на ВРС и разноски в заповедното производство. По
съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила,
подробно изложени в жалбата, въззивникът иска от съда
да го отмени и вместо него – постанови друго, по съществото на спора, с което
да уважи предявената искова претенция.
Въззиваемите Р.Г.С.
– постоянен синдик на длъжника „Мосстрой-Варна” АД /
н./, ЕИК ********* и „Инфинит Уелт
Кепитъл” Инк, дружество учредено и регистрирано в
Република Маршалови острови под фирмен номер 47367,
представлявано от директора си М. К. П. изразяват становище за неоснователност
на въззивната жалба и искат от съда същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, за
да се произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ.
Ищецът Е.А.С.
претендира да бъде установено по отношение на ответника „Мосстрой
– Варна” АД /в несъст./,
при участието
на синдика Р.С. и трето лице-помагач на страната на ответника „Инфинит
Уелт Кепитъл” Инк съществуване на негово вземане в размер на
346 800 лева, от
които 340 000
лева главница по издадена в негова полза запис на заповед от 30.05.2016 год., за която
сума е издадена и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева – разноски по заповедното производство.
Въз основа на молба от 01.12.2017г. –
л.36 кредиторът, по чието оспорване вземането е било изключено от списъка на
приетите вземания - „Инфинит
Уелт Кепитъл” Инк,
дружество учредено и регистрирано в Република Маршалови
острови под фирмен № 47 367, със седалище гр.Лимасол, Кипър е
конституирано като трето лице-помагач на ответника, в съответствие с новата
разпоредба на чл.694 ал.4 ТЗ, в сила от 03.01.2017г., съгласно която този
кредитор може да участва в производството по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ само в
качеството на подпомагаща длъжника страна, но не може да бъде конституиран като
главна страна в процеса.
От събраните по
делото доказателства се установява, че с решение № 409/22.06.2017 год. на
ВОС, постановено по т.д. № 1260/2016г. е обявена неплатежоспособността на ответното
дружество „Мосстрой - Варна“ АД, а с последващо
решение № 849/11.12.2017г. същото е обявено в несъстоятелност, постановено е
прекратяване на дейността му, както и на
правомощията на неговите органи, лишено е от правото да управлява и се
разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е постановено начало на осребряване на
имуществото му.
С молба 21305/21.07.2017 год. процесните вземания са предявени и включени от синдика на несъстоятелното
дружество в списък на приетите вземания с посочено основание изпълнителен лист
от 09.08.2016г., издаден въз основа на
Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016г.
на ВРС, 24-ти състав в размер на 340 000лв. Наред с това в молбата си
кредиторът е посочил като основание на вземането си и каузално отношение, за
обезпечаване на плащането по което е
издадена ценната книга и това е Споразумението от 30.05.2016г., сключено между
страните по спора.
В това споразумение
е посочено, че между „Палма парк” ЕООД и ищеца Е.С. е сключен Договор за цесия от 01.05.2016г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
С. вземането си към „Мосстрой – Варна” АД в общ размер на 412 601,21лв,
което вземане произтича от Договор за цесия с
В. Р. от 18.11.2013г., Споразумение от 22.11.2013г. и Анекс от
10.01.2014г. На 03.05.2016г. длъжникът е получил уведомлението от цедента за извършеното прехвърляне на вземането – л.17,
поради което и от тази дата то е
произвело действие и по отношение
на него. Със споразумението цедираният дълг е намален
със 72 601,21лв и е останал в
размер на 340 000лв. За обезпечаване на плащането по споразумението
длъжникът е издал на кредитора С. процесния запис на
заповед.
Тъй като срещу издадения
изпълнителен лист въз основа на ЗНИ длъжникът „Мосстрой
– Варна” АД /в несъст./ не е подал възражение, то
заповедният дълг се е стабилизирал по отношение на него. Предвид на това всички
възражения на длъжника в настоящото производство са преклудирани.
Съдът дължи произнасяне единствено по възраженията на оспорващия кредитор „Инфинит Уелт Кепитъл”
Инк и на синдика на дружеството.
В тази връзка първото въведено
срещу основателността на иска възражение се свежда по това, че договорът за
цесия от 01.05.2016г., по силата на който ищецът се легитимира като кредитор на
„Мосстрой – Варна” АД / в несъст./
не е породил правно действие, тъй като преди сключването му с Договор за цесия
от 09.01.2015г. цедираното вземане е прехвърлено на
трето за спора лице – „Надежда 55 „ООД.
Възражението е неоснователно по
следните съображения :
Въпреки процесуалните усилия на
страните и съда договорът за цесия от
2015г. не е представен по делото. Представено е Уведомление за извършената
цесия от цедента „Палма парк” ЕООД до длъжника „Мосстрой- Варна” АД от 15.04.2015г., получено на
16.04.2015г. Страните и не спорят за наличието на този договор. В
Допълнителната искова молба ищецът С. е релевирал твърдение, че договорът за цесия, сключен в
началото на 2015г между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД е развален и
платената по него цена на вземането е
върната. Като доказателства за това е представил извлечение за движението по банковата
сметка на „Палма Парк” ЕООД в „УниКредит Булбанк” АД. Според това извлечение на
14.04.2015г. банковата сметка на „Палма Парк” ЕООД е заверена
с кредитна транзакция за сумата от 2 000лв, преведена от „Надежда 55” ООД, с посочено основание – по
договор за цесия от 09.01.2015г. На
14.09.2015г. е извършена дебитна транзакция за същата сума в полза на „Надежда 55” ООД. Основанието за втория
превод е посочено като „върната сума по договор за цесия”. Доколкото по делото
липсват каквито и да е твърдения и доказателства за осъществени други цесии
между същите страни и доколкото моментът на връщане на сумата от 2 000лв
предшества сключването на втората цесия от 01.05.2016г., съдът намира, че независимо
от това, че в
дебитната транзакция договорът за
цесия не е индивидуализиран с датата си, касае се именно за процесното
прехвърляне на вземане от 09.01.2015г. Сумата от 2 000лв е цена на
договора за цесия от 01.05.2016г. съгласно изричната новела на чл.1 от цесионния договор. Връщането на цената по сключения договор
е доказателство за неговото разваляне.
В подкрепа на този извод е и изявлението на третото за спора лице „Палма
Парк” ЕООД, депозирано в отговор на молба по чл.192 ГПК, че „Договорът за цесия
между „Палма Парк” ЕООД и „Надежда 55” ООД е бил унищожен, тъй като страните не
са желаели настъпването на правните му последици и платената по него цена е
била върната на „Надежда 55” ООД”.
Въз основа на горното настоящият
състав не споделя извода на първоинстанционния съд,
че ищецът не е представил доказателства за развалянето на цесията от
09.01.2015г. Връщането на цената на договора е доказателство за неговото
разваляне, което е настъпило във вътрешните отношения между цедента
и цесионера от момента на осъществяването му. Без
правно значение е обстоятелството, че
развалянето на цесията от 09.01.2015г. не е съобщено на длъжника нито от цедента, нито от цесионера и
следователно няма действие по отношение на него. / решение № 242/21.03.2019г., постановено по
т.д. № 3097/2017г. ВКС, І т.о./ Освен това с получаване на уведомлението за осъщественото
прехвърляне на вземане от 01.05.2016г. на длъжника е известен новия кредитор,
комуто валидно да престира. Съдът съобразява и
обстоятелството, че „Надежда 55 „ ООД не е заявявала свое вземане в
производството по несъстоятелност на „Мосстрой –
Варна“ АД, легитимирайки се като кредитор с цесията от 2015г., както и че
ответното дружество, надлежно уведомено за цесията от 01.05.2016г., е издало в
полза на цесионера процесната
запис на заповед за обезпечаване плащането на цедирания
дълг.
Следователно
към датата на извършване на цесията от 01.05.2016г. цедираното
вземане е било върнато в патримониума на цедента „Палма Парк” ЕООД, поради което дружеството е можело
валидно да се разпореди с него в полза на цесионера –
ищец по делото.
На второ
място се оспорва действителността на извършените с Допълнителното споразумение от 05.04.2016г.
прехвърляния и прихващания на насрещни задължения и последващото новиране на задължение в размер на 796 363,28лв с
Договор за заем на парични средства от същата дата, тъй като не са представени
доказателства за действително извършени плащания по упоменатите в
споразумението договори за парични заеми.
Фактическата обстановка, относима към това
оспорване е следната : Цедираното на ищеца вземане представлява част от отпуснат на длъжника «Мосстрой – Варна» АД
заем по Договор за заем от 01.02.2006
год. На 05.04.2006г. част от заема в размер на 796 363.28 лв е цедирана на В. Р.. На същата дата
между В.Р. и «Мосстрой-Варна» АД е сключен Договор за заем на парични средства за
цитираната сума и с уговорен падеж за връщане на същата 31.12.2010 год.
/изменена на 31.12.2014 год. с две споразумения от 15.12.2008 год. и 03.01.2012
год./
На 18.11.2013 год.
В.Р. цедира на «Палма Парк» ЕООД
вземания към длъжника в общ размер на 777 586.39 лева, сред които и процесното по
договор за парични средства от 05.04.2006 год. и допълнителни споразумения от
15.12.2008 год. и от 03.01.2012 год. в размер на 149 672.50 лева, представляваща главница и 125 115 лева – начислени и дължими до 01.11.2013
год. лихви, както и две вземания, произтичащи от решения на ОС на ответното
дружество от 17.08.2008 год. и 27.05.2009 год. за разпределение на печалби за
2007 и 2008 год. под формата на дивиденти за суми от 190 828.28 лв и 311 970.61 лв. Задължението е потвърдено със Споразумение
от 22.11.2013 год., а с Анекс от 10.01.2014г. падежът на задължението е удължен
на 31.12.2017г.
По силата на сключеното между
страните по спора и цедента Споразумение от
30.05.2016г.- л.19 задължението на
длъжника е намалено със 72 601,21лв., като останалата дължима сума е в
размер на 340 000лв. За обезпечаване плащането на сумата по споразумението
длъжникът „Мосстрой – Варна” АД е издал в полза на
ищеца и процесния запис на заповед.
Това възражение не е част от
предмета на възражението по чл.690 ал.1 от ТЗ, релевирано
от този кредитор. Тъй като срокът за депозиране на възражения срещу списъците
на приетите и неприети вземания е преклузивен, съдът
намира, че пропускането му обуславя невъзможност кредиторът да реализира
правата си, заявявайки това възражение по-късно, след законоустановения
7-дневен срок от обявяване на списъка по чл.689 ТЗ или предявявайки специалния установителен иск по чл.694 ТЗ. / в този смисъл определение
307/29.06.2000г. по ч.гр.д. № 307/2000г. на ВКС, V г.о./
В този смисъл възражението е
недопустимо и по него съдът не дължи произнасяне.
Възражението за погасяване по
давност на вземането по т.2 от Договора
за цесия от 18.11.2013г. към „Мосстрой-Варна” АД,
произхождащо от решение на Общото събрание на акционерите дружеството – длъжник
от 17.08.2008г. за разпределение на печалба
за 2007г. под формата на дивидент
в размер на 190 828,28лв към датата на извършване на цесията, релевирано от постоянния синдик, съдът намира за неоснователно по следните съображения :
Съгласно чл.247а ал.5 от ТЗ дружеството е било
длъжно да изплати на акционерите гласувания от общото събрание дивидент в срок
три месеца от провеждането му, доколкото в устава на дружеството към
релевантния момент не е предвиден по-дълъг срок, или до 17.11.2008г. Поради
неизплащането му и с изтичането на общата 5-годишна давност това вземане се е
погасило по давност на 17.11.2013г. Ето защо съдът приема, че извършената на
18.11.2013г. цесия е имала за предмет едно погасено по давност вземане.
В случая обаче цесията от 18.11.2013г. е последвана от редица споразумения
и анекси между страните по спора, в които длъжникът признава наличието на
погасеното по давност задължение. Така в Споразумение от 22.11.2013г. „Мосстрой-Варна” АД и „Палма Парк” ЕООД са уговорили нов
падеж и лихва върху задължението от 777 586,39лв., което имплицитно
съдържа и признание на длъжника за дължимост на
сумата. Анексът от 10.01.2014г. има същото правно действие. Каузалният дълг е
потвърден и в Споразумението от 30.05.2016г. Изявленията на длъжника за
потвърждаване на погасения по давност дълг съдът цени като отказ от изтеклата в
негова полза погасителна давност./реш.
49/04.04.2017г. по гр.д. № 50236/16г. на ВКС, ІVг.о./
Следователно
претенцията за получаване на дивидент за 2007г. в размер на 190 828,28лв,
дължима въз основа на решение на ОС на «Мосстрой – Варна» от 17.08.2008г. следва да бъде уважена.
Основателно е
възражението срещу каузалния дълг, релевирано своевременно от синдика в
отговора на исковата молба и изразяващо се в твърдението за липса на
доказателства за наличие както на договорни
основания за предоставяне на парични
средства по договорите за заем от 01.12.2003г., 22.10.2004г., 02.11.2005г. и
01.02.2006г., сочени като правопораждащи цедираното в последствие задължение,
сключени между «Надежда 55» ООД, И. В., В.
Р. и длъжника «Мосстрой-Варна» АД / в несъст./, като свързани с ответника по
иска лица – негови акционери в различни периоди, така и на доказателства за
реално предоставяне на паричните средства, пред вид реалния характер на
договора за заем. Доказателства в тази насока не са представени, дори се твърди
липсата на счетоводни данни. При това положение съдът прави извода за недоказаност на правопораждащия процесното вземане
юридически факт, независимо от събраните доказателства за неговото последващо цедиране,
опрощаване и прихващане.
Цесията
сама по себе си не поражда права, тя само прехвърля възникнали вече такива.
Въпреки своевременно направените възражения и правилното разпределение на доказателствената
тежест в процеса, не се установи по делото вземането по Споразумението от
30.05.2016г., обезпечено с издаването на процесния запис на заповед от същата
дата, да е валидно възникнало. При това положение установителната претенция за
сумата от 149 672,50лв остатъчна главница по Договора от 05.04.2006г. и
сумата от 125 115лв лихва, предмет
на цесията от 18.11.2013г. и на последващите споразумения, анекси и запис на
заповед следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По
претенцията за 311 970,61лв – дивидент за 2008г., дължим въз основа на
решение на ОС на акционерите на «Мосстрой – Варна» АД от 27.05.2009г. съдът
намира следното :
Предвид нормата на чл. 181 ТЗ правото на
дивидент е част от членственото правоотношение, и се изразява в правото на
акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба,
съразмерно на участието му в капитала. Правото на дивидент за акционера,
признато с нормата на чл. 181 ТЗ, е предвидена в закона правна възможност, като
за възникване на конкретно притезание – право на облигационно вземане за
парична сума, е необходимо да бъде осъществен уреденият в закона сложен
фактически състав, а имено: изтичането на финансовата година, приемането на
годишния счетоводен отчет, заверен от дипломиран експерт-счетоводител, и взето
решение от общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната
балансова печалба при спазване на императивните разпоредби на чл. 246 ТЗ и чл.
247а ТЗ.
В отговора на
исковата молба синдикът е оспорил наличието на валидно основание за изплащане
на дивидентите за 2007г. и 2008г., като е твърдял липсата на взети в този
смисъл решения на ОСА. Протоколите от проведените общи събрания на акционерите
на «Мосстрой – Варна» АД от 17.08.2008г. и от 27.05.2009г. са представени с
молба от 20.11.2018г. – л.155, в изпълнение на изрично дадените за това
указания на съда в доклада по делото. Като депозирани в срок, те са допустими
доказателствени средства. От съдържанието им е видно, че общото събрание е
приело годишните финансови отчети за 2007г. и 2008г., заедно с приложенията им
и доклада на дипломирания експерт- счетоводител, гласувало е суми за попълване
на фонд «Резервен» до достигане на законовоопределения минимум, съобразно
чл.246 ал.2 т.1 от ТЗ и едва тогава е взело решение за разпределение на част от
печалбата под формата на дивидент между акционерите, пропорционално на
притежаваните от тях акции. Въз основа на това съдът приема, че вземанията за
дивидент за 2007г. и 2008г. са валидно възникнали в патримониума на В. Р. и
съответно прехвърлени на цедента на ищеца.
Съдът, като взе предвид, че със споразумението от
30.05.2016г. между Е.С. *** АД част от цедираната
от „Палма Парк“ ЕООД сума в размер на 72 601,21лв е опростена и като
съобрази съотношението между главницата и лихвите от една страна и дивидентите
за 2007г. и 2008г. от друга, отразено в цесията от 18.11.2013г. намира, че установителната претенеция следва
да бъде уважена за сумата от 226 666лв., изчислена при съблюдаване на
същото това съотношение между главница и лихви, като остатъчен дълг по
договорите за заем и дивидентите на 2007г. и 2008г.
За горницата над тази сума претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
В този смисъл обжалваното решение следва да бъде
изменено.
Страните следва да заплатят държавна
такса съобразно изхода на спора пред двете инстанции на осн.чл.694
ал.7 ТЗ, както следва : Ищецът дължи 1 700лв държавна такса съобразно
отхвърлената част на иска, а ответното дружество – 3 501,99лв съобразно
уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 180/28.02.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1536/2017г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.А.С., руски
гражданин, роден на ***г. в Т., СССР, постоянно пребиваващ в РБългария с ЕГН **********, с адрес *** иск срещу „Мосстрой – Варна”
АД /в несъст./, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 60 по чл.694 ал.2 т.2 от ТЗ за признаване
за установено съществуване на негово
вземане в размер на 346 800 лева, от които 340 000 лева главница по издадена в негова полза запис на заповед от 30.05.2016 год., за която
сума е издадена и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева – разноски по заповедното производство
за сумата от 233 466лв,
както и в частта, в която Е.С. е осъден да заплати държавна такса за горницата
над 1 700лв, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.А.С., руски
гражданин, роден на ***г. в Т., СССР, постоянно пребиваващ в РБългария с ЕГН **********,
с адрес *** и „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, м.“Свети Никола“ № 60, при задължително участие на синдика на
длъжника Р.Г.С., съществуване
на вземане в полза на Е.С. в размер на 233 466лв, от които
226 666лв главница по
издадена в негова полза запис на заповед
от 30.05.2016 год., за която сума е издадена и Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева – разноски по
заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Мосстрой – Варна” АД /в несъст./, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
м.“Свети Никола“ № 60 да заплати по сметката на Варненския апелативен
съд държавна такса да производството в
двете инстанции в размер на 3 501,99лв, съобразно изхода на спора.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: