Определение по дело №539/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260007
Дата: 23 февруари 2022 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20203000500539
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260007

гр. Варна, 23.02.2022г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 539/20г., намира следното:

            С определение № 260006/31.01.22г. съдът е възобновил производството по настоящото дело и го е насрочил в открито с.з. Същевременно е била дадена възможност подалата въззивна жалба Ф.М.А. в 1-седмичен срок от съобщението да уточни с препис за насрещната страна правния си интерес от подаването на въззивната жалба против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отнето имущество от децата й М.Д. и Е.М.Е., както и от нейния съпруг М.Е.А.. За да бъде дадено горното указание настоящият съд е съобразил, че с първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло иска на Комисията, насочен против Ф.М.А. за отнемане в полза на държавата на равностойността на отчуждени от нея МПС и на парични суми, представляващи направени вноски по срочен депозит и изплатени лихви върху тези вноски, всички извършени през проверявания период.

            С молба вх. № 260119/22.02.22г., подадена от името на всички въззивници - М.Е.А., Ф.М.А., М.Д. и от Е.М.Е., последната чрез своите родители и законни представители М.Е.А. и Ф.М.А., всички представлявани от адв. Г. А. ***, е посочено, че решението не се обжалва в отхвърлителната, а само в осъдителната част. Посочено е, че правен интерес от обжалване на решението Ф.А. има, тъй като счита, че първоинстанционното решение в осъдителната му част е недопустимо, а освен това тя твърди, че средствата, чието отнемане се иска от Комисията, са обект на съпружеска имуществена общност.

За да прецени наличието на правен интерес у Ф.М.А. за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части, съдът съобрази следното:

С обжалваните от Ф.А. части от решението на първоинстанционният съд е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

-          на осн.чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1-2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д. и Е.М.Е.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX- 51 с площ, съгласно скица от 1 130 кв.м., а съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том VIII, дело 1601/2013г. по описа на СВ-гр. Търговище с площ от 1 260 кв.м., в квартал 8, по плана на с. Васил Левски, община и област Търговище, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгъната застроена площ от 231,61 кв.м., с пазарна стойност към момента 134 700 лв.;

-          на основание чл. 144 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Д.: лек автомобил марка „Мини“, модел „Уан“, рег. № Т7991ВТ, рама WMWRA 31050TA 28086, двигател W10B16A, дата на първа регистрация 11.11. 2002г., пазарна стойност 3 500 лв.;

-          на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 145 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от М.Е.А., сумата в размер на 18 000 лв., представляваща парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД и сумата в размер на 10 000 лв., представляваща направена допълнителна парична вноска в капитала на „Месин“ ЕООД през 2017г. (търговски дружество, чиито едноличен собственик на капитала и негов управител е ответника);

Действително лицата, посочени в нормата на чл. 142, ал. 2, т. 2-5 от ЗПКОПНИ (идентична по съдържание на чл. 63, ал. 2, т. 2-5 от ЗОПДНПИ /отм./), както и третите лица, придобили с правна сделка, подлежащо на отнемане имущество, имат качеството на задължителни необходими другари на проверяваното лице (така и в мотивите на Решение № 2/23.05.13г. по к.д. № 1/13г. на Конституционния съд на РБ). Но в случая постановеното от съда отнемане от децата и от съпруга на въззивницата е относно имущества, които не могат да имат статута на притежавани в условията на съпружеска имуществена общност от съпрузите А. – това са недвижими имоти и МПС, притежавани от децата им и на лични вноски на парични средства в едноличното търговско дружество на съпруга. Поради това и с решението в посочените му части не са засегнати права на Ф.А., за да е налице правен интерес у същата да обжалва посочения съдебен акт.

Въззивното производство в частта му, в която е образувано по подадена и от Ф.М.А. въззивна жалба, следва да бъде прекратено.

Въззивното производство в частите му, в които е образувано по въззивната жалба на КПКОНПИ и по въззивната жалба на М.Е.А., М.Д. и Е.М.Е. е допустимо, но поради необходимостта да се стабилизира определения по този начин предмет на въззивното производство, последното следва да бъде спряно до влизане в сила на настоящото определение в прекратителната му част.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 539/20г. на ВАпС в частта му, в която същото е образувано по подадената от Ф.М.А. въззивна жалба с вх. № 260815/27.10.20г. по вх. рег. на ВОС

СПИРА производството по настоящото дело, имащо за предмет подадените въззивни жалби от КПКОНПИ и от М.Е.А., М.Д. и Е.М.Е., до влизането в сила на настоящото определение в прекратителната му част.

Определението и в двете му части може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: