Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 780
Година 2022, 03.05.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VIІ състав
на 23.02.2022 година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: РУМЯНА АГАЛАРЕВА
при участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 376 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени от В.М.С. ***, чрез назначения му от съда представител по делото – адв.Ч.,
искови претенции срещу Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/ - София
за заплащане на сумата от общо 20 570,12 лева – за претърпени имуществени
вреди /единадeсет обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения общ
размер, съобразно последното уточнение с молбата от 25.11.2021г. на л.134-138
от настоящото дело/, а също така и сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, дължими за периода от
16.02.2015г. до датата на входиране на исковата молба, резултат от тежкото
психологическо и здравословно състояние, вследствие на оставането без дом
/жилище/, като всичкото това е резултат от незаконни действия/поради
превишаване на правомощия/ при фактическото премахване на незаконен строеж,
собственост на ищеца, извършено от служители на „Елиста“ООД по възлагане
от органи на ДНСК. Претендират се съответните мораторни лихви за забава за
всяка една претенция, както и законната лихва върху главниците, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане, а така също и
сторените в производството разноски. Подробни съображения са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Ответникът – ДНСК – София, чрез
процесуален представител юриск. А., счита исковите претенции за неоснователни и
настоява за тяхното отхвърляне. Претендира разноски съгласно представен списък.
Допълнителни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.
Пловдивският административен съд
– Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Не е спорно между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че при извършена проверка на
15.07.2010г. от служители на РДНСК – ЮЦР, обективирана в Констативен акт/КА/
№60 и КА №61 от същата дата, на съответствието на строеж, представляващ:
надстройка на едноетажна сграда от допълващо застрояване, както и надстройка на
съществуваща сграда от допълващо застрояване, намиращи се в град ***, ул.***,
ИД №00702.511.133 по КК на гр.***, одобрена със Заповед №300-5-52/2004г. на
СГКК – София/стар идентификатор УПИ VII-1472, кв.33 по
плана на гр.***/, собственост на ищеца С., е констатирано, че същият е без
одобрени проекти, без разрешение за строеж, без съгласието на останалите
съсобственици на имота и без да съответства на предвижданията на ПУП.
Извършеното строителство е описано по следния начин: „Изпълнена е стоманобет. плоча на кота +2,80м, върху която е изграден с
тухли втори етаж. Изпълнена втора плоча със същите размери. Изпълнен е
двускатен покрив с керемиди. Надстройката е изградена в груб вид.“/л.37 и
сл. от гр.дело №1086/2020г. на АРС/. Недоволен от така съставените констативни
актове, С. ги е оспорил, по повод на което е образувано адм. дело №1558/2010г.
по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Определение
№1919/14.09.2010г., с което жалбата е оставена без разглеждане, а
производството – прекратено, тъй като оспорените КА не подлежат на
самостоятелен съдебен контрол.
Въз основа на установеното в посочените
по-горе констативни актове, е издадена Заповед №ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. от
Началник РДНСК - ЮЦР, с която е наредено да се премахне незаконен строеж:
„Надстройка на съществуваща сграда от допълващо застрояване“, находящ се в УПИ VII-1472, кв.233 по
плана на гр.***, представляващ ИД №00702.511.133 по КК на ***, одобрена със
Заповед №300-5-52 от 2004г. на СГКК – София, с административен адрес гр.***,
ул.*** с извършител В.М.С./л.51-53 от гр.дело №1086/2020г. на АРС/. Констатираното
незаконно строителство е описано по следния начин: „…реализирана надстройка на съществуваща едноетажна масивна сграда от
допълващо застрояване с размери в план 5,30х4,25м., състояща се от изпълнена
стоманобетонова плоча на кота +2,80м (от прилежащия терен), върху която е
изградено с тухли второ ниво – за жилищни нужди и изпълнена е втора
стоманобетонова плоча със същите размери на кота +5,60м. Монтирани са врата и
прозорец – алуминиева дограма. Същата е покрита с двускатен покрив с керемиди,
с Кстр.=+6,00м. и Кб.=+7,15м. Надстройката е изградена в груб вид.“. По
повод предприето оспорване от ищеца срещу така издадената заповед, е образувано
адм. дело №611/2011г. по описа на Административен съд – Пловдив/приложено по
настоящото дело/, приключило с влязло в сила Решение №2173/19.12.2011г., с
което жалбата на В.С. е отхвърлена, като е прието, че заповедта е правилна и
законосъобразна.
След влизането в сила на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. на Началник РДНСК – ЮЦР е предприето нейното изпълнение,
като за целта до С. е изпратена Покана за доброволно изпълнение
изх.№ЮЦР-Пд-511-01-743/22.08.2013г., получена на 27.08.2013г./л.71-73 от
гр.дело №1086/2020г. на АРС/. На лицето е определен 14-дневен срок от
получаване на поканата да изпълни доброволно разпореденото премахване на
незаконния строеж, като му е указано, че в противен случай, ще бъде предприето
принудително изпълнение.
При извършена на 07.04.2014г. проверка
от служители в РО „НСК“ при РДНСК – ЮЦР е установено, че незаконният строеж не
е премахнат в указания срок, за което е съставен Протокол приложение №1 към
чл.4 ал.1 от Наредба №13/23.07.2001г./л.74 от гр.дело №1086/2020г. на АРС/ и е
предприето принудително изпълнение. За целта е извършено предварително
проучване за стойността на принудителното изпълнение, проведена е процедура за
избор на изпълнител по ЗОП, съответно за такъв е избран „Елиста“ООД, на който е
възложено извършване на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за
премахване/л.75 и сл. от гр.дело №1086/2020г. на АРС/.
С писмо
изх.№ЮЦР-Пд-511-00-033/06.01.2015г. на Началник РДНСК – ЮЦР ищецът е уведомен
за стойността на принудителното премахване, както и че в случай на доброволно
премахване на незаконния строеж преди получаване на възлагателното писмо за
определяне на деня и часа на принудителното премахване, следва да уведоми
Началника на РДНСК – ЮЦР и Началника на РО „НСК“ Пловдив при РДНСК – ЮЦР/л.91
от гр.дело №1086/2020г. на АРС/.
С писмо изх.№ПД-35-00-742/24.01.2015г.,
получено лично на 28.01.2015г./л.92 и сл. от гр.дело №1086/2020г. на АРС/
ищецът е уведомен и за възложеното премахване, както и че същото ще се състои в
периода от 11,00 часа на 16.02.2015г. до 17,30 часа на 20.02.2015г. Така
предприетите действия по принудително изпълнение също са оспорени от ищеца с
твърдения за тяхната нищожност, по повод на което е образувано адм. дело
№280/2015г. по описа на Административен съд – Пловдив/приложено по настоящото
дело/, приключило с влязло в сила Решение №204/10.02.2015г., с което е
отхвърлена жалбата на С.. Със същото решение е отхвърлено и искането за спиране
изпълнението на Заповед №ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. на Началника на РДНСК-ЮЦР за
премахване на процесния незаконен строеж, обективирани с писмо
изх.№ПД-35-00-742/24.01.2015г.
И най-сетне, в периода 16.02.2015г. –
18.02.2015г. е осъществено принудителното премахване на незаконния строеж,
видно от приложени Констативен протокол №А-200/16.02.2015г., Протокол от
16.02.2015г., Протокол за установяване състоянието на строежа и строителната
площадка преди започване на принудителното изпълнение от 16.02.2015г. –
Приложение №3 към чл.10, Протокол за установяване състоянието на строежа и
строителната площадка след приключване на принудителното изпълнение от
18.02.2015г. – Приложение №4 към чл.13 и Протокол за извършените разходи по
премахването на незаконен строеж „Надстройка на съществуваща сграда от
допълващо застрояване“, находящ се в УПИ VII-1472/ПИ
№00702.511.133 по КК на гр.***, кв.233
по плана на гр.*** от 19.02.2015г./л.112 и сл. от гр.дело №1086/2020г. на АРС/.
От така съставените протоколи се установява, че преди започване на
принудителното изпълнение е констатирано, че дограмата на незаконния строеж е
премахната доброволно от извършителя/2 бр. прозорец + врата/, а строежът е
опразнен от строителна механизация, хора, пожаро- и взривоопасни материали,
горива и смазочни материали, вещества с абразивно действие и други общоопасни
средства, малотрайни продукти и материали, оборудване на собственика на строежа
и др. в срока за доброволно изпълнение, съответно в 11,15 часа на 16.02.2015г.
е пристъпено към принудително изпълнение.
Извършени са следните видове работи:
демонтаж на лежаща покривна конструкция в съществуващи сгради в размер на 5,67
куб.м.; разваляне на тухлена зидария 250мм на вароциментов разтвор в размер на
15,62 куб.м.; просичане на стоманобетонови пояси, щурцове и колони – 4 бр.;
разбиване на стоманобетонни плочи с компресорен къртач, вкл. изрязване на
армировката в размер на 49,03 кв.м.
От приложеното адм. дело №2767/2015г.
по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че същото е образувано
по искова молба на ищеца С., с която са предявени искове за заплащане на
имуществени вреди в размер на 45 000 лева, следствие от незаконосъобразни
действия на ДНСК във връзка с изпълнението на Заповед
№ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г., ведно с претенция за заплащане ежемесечно в размер
на 150 лева за ползване на жилище под наем и гараж под наем, поради изнесеното
обзавеждане от законно изградената съществуваща масивна сграда, считано от
16.02.2015г. – датата на премахване на законно изградената стоманобетонна плоча
на единствената му съществуваща едноетажна масивна сграда до датата на
изграждане на ново жилище на същото дворно място. С влязло в сила Определение №
560/31.03. 2016г. така предявените искове са оставени без разглеждане и е
прекратено образуваното производство. За да стори това ПАС е приел, че не са
налице предпоставките за предявяване на искове по чл.299 АПК, тъй като
действията на ДНСК не са признати за незаконни с решение по чл.298 АПК.
А от приложеното адм. дело №430/2020г.
по описа на Административен съд – Пловдив се установява, че същото е образувано
по искова молба с правно основание в чл.1 ал.1 ЗОДОВ от ищеца С. срещу ДНСК, с
която се претендират имуществени и неимуществени вреди, която също е оставена
без разглеждане и е прекратено образуваното производство с влязло в сила
Определение №1526/23.09.2020г., поради неотстраняване на констатирани от съда
нередовности.
Като доказателства по делото са
приобщени още: копие на Постановление от 31.01.2020г. на ВКП, от което се
установява, че е образувано досъдебно производство за това, че за времето от
16.02.2015г. до 20.02.2015г. в гр.***, ул.*** е унищожена противозаконно чужда
недвижима вещ – едноетажна масивна сграда с изпълнена стоманобетонова плоча на
кота +2,80м. от терена, като с това са причинени значителни вреди –
престъпление по чл.216 ал.5 предл. първо във връзка с чл.216 ал.1 НК/л.14-15/;
писмо изх.№09-00-770/02.12.2021г. на Кмета на Община ***, от което се
установява, че за самостоятелен обект в сграда с КИ №00702.511.133.6.2 е налице
издадено Разрешение за строеж №173/11.07.2019г. от главния архитект на Община ***,
но не е налице такова, респ. удостоверение за търпимост на сграда с КИ
№00702.511.133.6 с административен адрес гр.***, ул.***, в която се намира
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №00702.511.133.6.1/л.139-140/;
писмо изх.№12-00-360/1/04.06. 2020г. на Заместник-кмет на Община ***,
адресирано до РДНСК, В.М.С. и Е.Т.И., от което се установява, че при извършена
на място проверка на 01.06.2020г. в присъствието на ищеца С. е констатирано, че
самостоятелен обект с КИ №00702.511.133.6.1 е полуразрушен, който попада в
хипотезата за премахване на негодни за ползване и застрашаващи сигурността
строежи и сгради/л.16-17/.
Представени са също така и
доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца/л.51 и сл.,
л.141-142/.
В хода на настоящото съдебно
производство е прието, неоспорено от страните заключение по съдебно-техническа
експертиза/СТЕ/, изготвено от вещото лице Ж., което след запознаване с
наличните по делото документи и извършена проверка на място е установило, че
съществуващата едноетажна масивна сграда с ид.№00702.511.133.6.1 е с размери в
дължина – 8,17м/в ширина – 4,25м в основата, в дължина 7,90м/в ширина 4,25м на
ниво плоча +2,80м от терена. Определена е и паричната равностойност на
вложените материали и труд за изпълнение на стоманобетонова настилка, 5 бр.
стоманобетонови колони; стоманобетонови основи; пояс и плоча, покриваща първия
етаж; изпълнение на тухлена зидария; таванска и покривни конструкции; поставяне
на улуци и поцинковани тръби, скоби и боя; поставяне на алуминиева дограма;
топлоизолационна и хидроизолационна система; водопроводна, канализационна;
електрическа система и инсталационна система на сградата, както и пазарната
цена на съществуващата едноетажна масивна сграда с идентификатор
00702.511.133.6.1 към датата на нейното премахване – 15.02.2015г.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, доколкото е отговорило точно съобразно поставените въпроси, същото ще
бъде коментирано при необходимост по-долу в решението, наред с останалия събран
по делото доказателствен материал.
Като свидетели по делото са разпитани Й.А.Б.,
Н.В.П., Г.Д.Ч.– С. и М.Д. Т.. Съдът приема свидетелските показания за логични,
последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на
свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други
данни по делото и като се има предвид възможната заинтересованост на всяко едно
от разпитаните лица.
Предвид установеното от фактическа
страна съдът намира следното от правна страна.
С предявените в настоящото производство искове се
претендира присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в резултат от незаконни действия/поради превишаване на правомощия/ при
фактическото премахване на незаконен строеж, собственост на ищеца, разпоредено
с влязла в сила Заповед №ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. на Началник РДНСК – ЮЦР, извършено по
възлагане от служители на ДНСК. Конкретно се твърди, че вредите са настъпили в
резултат на унищожаване на: стоманобетонова настилка; 5 бр. стоманобетонови
колони, стоманобетонов пояс и стоманобетонова плоча; тухлена зидария; таванска
конструкция; покривна конструкция; улуци, поцинковани тръби, скоби и боя;
алуминиева дограма „Саламандър“; топлоизолационна и хидроизолационна системи;
водопроводна система; канализационна система; електрическа инсталационна
система - всички в сграда с ИД №00702.511.133.6.1, находяща се в гр.***, ул. ***,
в резултат на незаконно премахване на част от стоманобетоновата плоча на
кота +2,60м от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна
сграда, одобрена със Заповед №КД-14-16-379/ 22.02.2010г. на Началника на СГКК –
Пловдив, извършено на дата 16.02. 2015г.
При така очертания предмет на спора, исковете следва да
бъдат квалифицирани като предявени с правно основание чл.299 ал.1 във връзка с
чл.128 ал.1, т.7 АПК, като съгласно чл.300 АПК редът за тяхното разглеждане е
по глава единадесета АПК.
Съгласно чл.299 ал.1 АПК за
вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително
изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по
изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това
дали вредите са причинени виновно.
Следва да се добави още, че според чл.4 ЗОДОВ, приложим в
конкретния случай по препращане от чл.203 ал.2 във връзка с чл.300 АПК,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите /чл.205
ал.1 АПК/.
Съдът констатира, че ищецът е собственик на принудително
премахнатия строеж, а ответник е ДНСК, който е държавен орган по изпълнение и
юридическо лице, съобразно чл.2 от Устройствения правилник на ДНСК и може
принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.299 АПК, поради което и
следва да се приеме, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат
страни в производство по чл.299 ал.1 АПК, т.е. са надлежни страни в
процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в
материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и
може да се направи само с решението по същество на правния спор.
За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред
обаче, е задължително наличието на няколко кумулативно определени предпоставки,
а именно: наличие на незаконно принудително изпълнение; вреда от такова
незаконно принудително изпълнение; причинна връзка между незаконното
принудително изпълнение и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата, респ. общината по този ред.
Тук е мястото да се посочи, че незаконността на
действията по принудителното изпълнение, от които се претендират вреди по
чл.299 ал.1 АПК не може да се установява в настоящото производство, доколкото
по отношение на същите не е приложима разпоредбата на чл.204 ал.4 АПК/според
която незаконосъобразността на действията и бездействията се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение/, тъй като съгласно чл.294 АПК, действията, бездействията и актовете на органите по изпълнението подлежат
на обжалване.
В казуса обаче ищецът е поискал от този съд и е прието за
разглеждане притезание за обезвреда не в тази посока(т.е. не се
претендират собствено вреди от актове, действия и бездействия на органи по
изпълнение, а на изпълнителя на самото премахване по възлагане от органи на
ДНСК, като се сочи това да е направено извън пределите на това възлагане – така
изрично определението на ВАС на РБ от 27.05.2021г. по приложеното дело, което е
и задължително за настоящия съдебен състав).
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в
производството по обезщетение за вреди, както и в общия исков процес, ищецът
носи тежестта да докаже иска си по основание и размер. Доказването на
основанието на иска се свежда до установяването на фактите, от които ищецът
черпи съществуването на спорното право на обезщетение. Установената в чл.154
ал.1 ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и пълно доказване от
страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение факти.
В тази връзка и съдът е дал указания на страните относно
подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването с
определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Както вече се посочи и по-горе, ищецът
твърди, че е налице незаконно премахване на част от стоманобетоновата плоча на кота
+2,60м от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда,
одобрена със Заповед №КД-14-16-379/22.02.2010г. на Началника на СГКК – Пловдив,
извършено на дата 16.02.2015г.
Ответникът пък от своя страна
навежда твърдения, че въпросната плоча е част от разпореденото за премахване
незаконно строителство.
С оглед на всичко, изложено до
тук, изцяло върху
ищеца е тежестта при условията на пълно главно доказване да установи, че
служителите на спечелилото поръчката дружество „Елиста“ООД са извършили нещо извън
това възлагане, респ. и доколко това възлагане от органите на ответника е също
в рамките на закона.
Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай остана недоказано наличието на първия елемент от
фактическия състав на исковете за обезщетение по чл.299 ал.1 АПК, а именно
незаконно принудително изпълнение и по-конкретно незаконно премахване на част
от стоманобетоновата плоча на кота +2,60м от прилежащия терен, покриваща
съществуващата едноетажна масивна сграда, одобрена със Заповед
№КД-14-16-379/22.02.2010г. на Началника на СГКК – Пловдив, извършено на дата
16.02.2015г.
Това е така, защото в спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда.
При това положение, въпросът за
доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването.
Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан.
На първо място, от събраните и
описани по-горе доказателства се установява, че предприетите действия по
принудително изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж, са
извършени в съответствие с разпоредбите както на АПК, така и на ЗУТ и на
Наредба №13/23.07.2001г. на МРРБ и на лицето в нито един етап от изпълнителното
производство не са ограничени правата му на защита – редовно му е връчена
покана за доброволно изпълнение; в указания срок същият не е предприел действия
по доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед; след като не е предприел
действия по доброволно изпълнение, е бил уведомен за деня и начина на
принудителното изпълнение; при последвалото принудително изпълнение не е
констатирано наличие на вещи на ищеца; изготвени са изискуемите по Наредба
№13/23.07. 2001г. на МРРБ протоколи от компетентните лица; на премахването са
присъствали както служители на ДНСК, така и на община ***, РУ *** при ОД на МВР
– Пловдив, ЕВН и управителят на дружеството-изпълнител „Елиста“ООД.
И най-сетне, с влязлото в сила
Решение №204/10.02.2015г., постановено по адм. дело №280/2015г. по описа на
Административен съд – Пловдив, образувано по жалба на ищеца против предприетите действия по
принудително изпълнение на Началника на ДНСК, обективирани в писмо
изх.№ПД-35-00-742/24.01.2015г. с твърдения за тяхната нищожност, е установено,
че принудителното изпълнение на Заповед №ДК-02-ЮЦР-39/27.01.2011г. на Началника
на РДНСК-ЮЦР, е възложено от компетентен орган, поради което и жалбата на С. е
отхвърлена.
По делото липсват и доказателства ищецът да е обжалвал
действията на органа по изпълнение в рамките на проведеното изпълнително производство,
в частност действията, възложени от Началника на ДНСК и осъществени в деня на
събарянето на процесния строеж от изпълнителя/в случая „Елиста“ООД/ пред съда и
същите да са били отменени като незаконосъобразни.
Независимо от гореизложеното, с оглед дадените указания с
определението на ВАС от 27.05.2021г., които са в насока, че предвидената защита
по чл.299 АПК е максимално широка и цели да покрие всички хипотези на незаконно
принудително изпълнение, а по реда на чл.294-298 АПК засегнатите лица могат да
атакуват само постановления, действия и бездействия на органите по
изпълнението, като в конкретния случай са претендирани вреди не от
постановление, действие или бездействие на органа по изпълнението, а от
действия на осъществилото изпълнението лице, извършени извън пределите на
възложеното му от ответника, е необходимо в хода на настоящото съдебно
производство установяване на твърдяното незаконно принудително изпълнение.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява и
изпълнителят „Елиста“ООД да е премахнал повече от възложеното му, в т.ч. и
незаконно на 16.02.2015г. да е премахнал част от стоманобетоновата плоча на
кота +2,60м от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна
сграда, одобрена със Заповед №КД-14-16-379/22.02.2010г. на Началника на СГКК –
Пловдив.
Това е така, защото с влязлата в
сила заповед за премахване на незаконен строеж е разпоредено следното: „Да се
премахне незаконен строеж: „Надстройка на съществуваща сграда от допълващо
застрояване“, находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII-1472, кв.233
по плана на гр.***, обл. Пловдив (представляващ ИД №00702.511.133 по
кадастралната карта на ***…“. Самото незаконно строителство в заповедта е
описано по следния начин: „...реализирана
надстройка на съществуваща едноетажна масивна сграда от допълващо застрояване с
размери в план 5,30х4,25м., състояща се от изпълнена стоманобетонова плоча
на кота +2,80м (от прилежащия терен), върху която е изградено с тухли второ
ниво – за жилищни нужди и изпълнена е втора стоманобетонова плоча със същите
размери на кота +5,60м. Монтирани са врата и прозорец – алуминиева дограма.
Същата е покрита с двускатен покрив с керемиди, с Кстр.=+6,00м. и Кб.=+7,15м.
Надстройката е изградена в груб вид.“. По идентичен начин строежът е описан и
в констативните актове, а именно: „Изпълнена
е стоманобет. плоча на кота +2,80м, върху която е изграден с тухли втори етаж.
Изпълнена втора плоча със същите размери. Изпълнен е двускатен покрив с
керемиди. Надстройката е изградена в груб вид.“.
Или, установява се, че с влязлата в
сила заповед е разпоредено да се премахне следното: 1) изпълнената
стоманобетонова плоча на кота +2,80м; 2) изграденото второ ниво; 3) втората
стоманобетонова плоча; 4) монтираните врата и прозорец; 5) двускатният покрив с
керемиди – всички изградени над съществуващата едноетажна масивна сграда.
Този е предметът, заложен в проведената
обществена поръчка, видно, както от изготвената количествено-стойностна
сметка/л.75 от гр.дело №1086/ 2020г. на АРС/, така и от представената от
„Елиста“ООД оферта/л.84-85 от гр.дело №1860/2020г. на АРС/. Този е и обемът от
дейности, осъществен от дружеството-изпълнител, видно от Протокол за
извършените разходи по премахване на незаконния строеж/л.119 от гр.дело
№1860/2020г. на АРС/.
Изключение прави единствено
премахването на прозореца и вратата, които се установи, че са били премахнати
доброволно от ищеца, в каквато насока са и показанията на разпитаната по делото
свидетелка Гинка Димитрова Качакова-С., които съдът кредитира. Същата твърди
също така и че ищецът е премахнал доброволно керемидите, който факт пък се
потвърждава също от протокола за извършените разходи, доколкото такава дейност
по премахване не керемиди не е описана.
Други дейности по премахване, извън
тези, които са били възложени от ДНСК въз основа на влязлата в сила заповед, не
се установи да са били извършени от „Елиста“ООД. До извод в обратната насока не
водят и показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца, както
и заключението на вещото лице по СТЕ, доколкото от тях не се установява
законността, респ. търпимостта на въпросната стоманобетонова плоча(а това няма как да се установи и
по релевантен начин със свидетели в исков процес, макар и по АПК), в т.ч. и части от нея/на кота
+2,60м от прилежащия терен, покриваща съществуващата едноетажна масивна сграда,
одобрена със Заповед №КД-14-16-379/22.02.2010г. на Началника на СГКК –
Пловдив/, а още по-малко, че на 16.02.2015г. изпълнителят „Елиста“ООД незаконно
да я е премахнал.
Така, свидетелят Божков твърди,
че е помагал на ищеца при построяване на процесния строеж, но показанията му са
твърде общи и от тях не може да бъде установено дали преди изграждането на
т.нар. втори етаж стоманобетоновата плоча на кота +2,60м от прилежащия терен,
покриваща съществуващата едноетажна масивна постройка, е съществувала или е
новоизградена. По идентичен начин стои въпросът и с показанията на свидетелката
Панайотова.
От заключението по СТЕ пък се
установява единствено площта на съществуващата едноетажна масивна сграда и
каква би била паричната равностойност на вложените материали и труд за нейното
изпълнение. Обратно, от разпитаните по искане на ответника свидетели се установява,
че съществуващата сграда от допълващо застрояване, върху която е изградена
разпоредената за премахване надстройка, е била с дървен покрив с греди, т.е.
без плоча.
Така свидетелката Т. твърди, че
сградата е представлявала обор, барака, която е ползвана като камина, като
стопанска постройка, след което ищецът е премахнал покрива на тази сграда,
който е бил дървен с греди, след което е излята плоча и е направен втори етаж.
Свидетелката Качакова-С. пък, която е единственият свидетел, присъстващ на
премахването, не оспорва факта, че въпросната плоча е била премахната, но
посочва, че същата е част от незаконния строеж, тъй като е изградена във връзка
с надстрояването, т.е. също е била предмет на влязлата в сила заповед.
Все в тази насока и следва да се
посочи, че заключението по СТЕ, изготвено в хода на производството по адм. дело
№611/2011г. по описа на Административен съд – Пловдив, на което ищецът се
позовава, също установява единството на въпросната плоча, т.е. няма данни до
кота +2,60м плочата да е била изградена предварително и да е законна, след
което до кота +2,80м да е изградена друга плоча, която да е именно незаконната
такава, подлежаща на премахване.
При това положение на нещата от събраните по делото
доказателства не се установява служителите на търговското дружество да са се
отклонили от възложените действия на органи на ответника, които още повече са
присъствали на самото премахване. Т.е. тези фактически действия са били и на
практика одобрени за изпълнение от последните, доколкото, както вече се посочи
и по-горе, служители на ДНСК са присъствали по време на премахването, а освен
тях на място са присъствали и служители на Община ***, РУ *** при ОД на МВР –
Пловдив и ЕВН, видно от изготвените за целта протоколи от 16.02.2015г.,
18.02.2015г. и 19.02.2015г./л.112 и сл. от гр.дело №1086/2020г. на АРС/. Следва
да бъде отчетено също така и обстоятелството, че изминалият не малък период от
време след извършването на твърдяните действия трудно може да спомогне за установяване
на евентуален ексцес в действията на служителите на „Елиста“ООД. Друг е
въпросът, че на дата 16.02. 2015г., на която ищецът твърди, че е премахната
въпросната плоча, са били извършени единствено и само действия по премахване на
покривната конструкция и зидовете на таванското помещение, т.е. не е била
премахвана нито втората плоча, нито тази на кота +2,80м/така протокол от
16.02.2015г. на л.113 от гр.дело №1086/2020г. на АРС/.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира,
че не е налице първият от елементите на фактическия състав, за да може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.299 ал.1 АПК, а именно
незаконно принудително изпълнение – нито такова, установено с влязъл в сила
съдебен акт, постановен в производство по чл.294 и сл. АПК, нито такова,
установено в настоящото производство, което е самостоятелно основание исковата
молба да се отхвърли.
Както вече се посочи и по-горе, доколкото настоящото
производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките
за основателност на исковете си. След като не е осъществил главно и пълно
доказване на една от кумулативно изискуемите предпоставки, то последица от това
е отхвърляне на предявените искове. Липсата на който и да е от елементите от
фактическия състав е достатъчно основание исковете да бъдат отхвърлени, като
съдът не дължи произнасяне в мотивите относно другите предпоставки – настъпила
вреда и причинно-следствена връзка между незаконното принудително изпълнение и
вредата. Това от своя страна изключва и необходимостта от обсъждане на
останалите събрани в хода на съдебното производство доказателства.
Неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните такива за присъждане на лихви.
В заключение следва да се посочи, че в настоящия случай
ищецът, чиято е доказателствената тежест, въпреки дадените указания, не
представи доказателства, от които да се установи по безспорен начин наличието
на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ДНСК. Всичко,
изложено по-горе, обосновава и извода на настоящия състав – за отхвърляне на
така предявените претенции като неоснователни.
По разноските.
С оглед изхода от спора,
на основание чл.143 ал.3 АПК в полза на ДНСК следва да се присъдят сторените
разноски, които се констатираха в размер на 200
лева, от които 50 лева – депозит за свидетел и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно правилото на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37 ал.1 от Закона за
правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.С. ***
искови претенции срещу Дирекция за национален строителен контрол - София за
заплащане на сумата от общо 20 570,12 лева – за претърпени имуществени
вреди/единадесет обективно кумулативно активно съединени претенции с посочения
общ размер/, а също така и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, дължими за периода от 16.02.2015г. до датата на
входиране на исковата молба, резултат от тежкото психологическо и здравословно
състояние, вследствие на оставането без дом/жилище/, в резултат от незаконни
действия/поради превишаване на правомощия/ при фактическото премахване на
незаконен строеж, собственост на ищеца, извършено по възлагане от служители на
ДНСК, ведно със съответните мораторни лихви за забава за всяка една претенция,
както и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.М.С. *** да заплати на
Дирекция за Национален строителен контрол с адрес гр. София, бул.“Христо Ботев“
№47 сумата в размер на общо 200/двеста/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :/п/