РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Пловдив, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20245001000460 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260018/27.VІ.2024год. постановено по т.д.
№***/2019год. на Пловдивският окръжен съд, ХІХ състав, З.А.Д."А.Б." АД
гр.С., ЕИК ** е осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, сумата
136 500лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
по МПС- лек автомобил марка „Б.“, модел „К.**С.“ с рег.№**, от ПТП,
настъпило на 16.VІІ.2017год., около 20.00часа, на АМ „Т.“, при км. **,
причинено от И. С. С. при управление на лек автомобил марка „**“, модел
„**“ с рег.№*********, със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника по полица №*************,
ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда на
4.ІV.2019год. до изплащане на сумата и направените по делото разноски в
размер на 8 666.79лв., като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения
1
размер на главницата 136 500лв. до предявения размер от 205 784.83лв. и за
законна лихва върху него от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на
сумата.
Осъдил е „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК *** да заплати на
З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** разноските по делото за отхвърлената част от
иска в размер на 2 620.16лв..
Решението е постановено при участието на И. С. С., ЕГН
********** от гр.С., бул.“В.Л.“ №**, в качеството му на трето лице- помагач
на страната на ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№262473/23.VІІ.2024год. е
подадена от „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, представлявано от управителя
П.Б.В., чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х., срещу решение
№260018/27.VІ.2024год. по т.д.№***/2019год. на Пловдивския окръжен съд,
ХІХ състав, В ЧАСТТА МУ, с която искът по чл.498ал.3 КЗ е отхвърлен за
разликата над присъдените 136 500лв. до претендираните 205 784.83лв.
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва и
съответните присъдени разноски. Жалбоподателят сочи, че след като
първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на
събраните по делото доказателства изводи относно осъществяването на
фактическия състав на чл.432ал.1 КЗ- наличието на генералния деликт по
смисъла на чл.45 ЗЗД и валидно застрахователно правоотношение, при която
следва да се носи отговорност именно от ответника-застраховател, то
неправилно е приложил разпоредбата на чл.51ал.2 ЗЗД и е приел, че в
процесния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача
на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№**, вследствие на което е намалил
определената сума по обезщетението. Счита, че решението на ОС- Пловдив, с
което е прието съпричиняване по чл.51ал.2 ЗЗД е неправилно, тъй като съдът
се е произнесъл по нерелевирано възражение за съпричиняване. В процесния
случай съдът приема за установено по делото съпричиняване, изразяващо се в
нарушаване на чл.56 ЗДвП във връзка с чл.13ал.2 ЗДвП, чл.14 ЗДвП,
чл.10ал.2т.1 и чл.12 от Наредба №2/17.І.2001год. за сигнализация на пътищата
с пътна маркировка, което представлява недопустимо произнасяне за наличие
на съпричиняване, за което не са наведени твърдения от ответника в
преклузивните срокове по ГПК с отговора на исковата молба. Съдът
2
служебно и по свой почин не може да разгледа горния въпрос, без да има
наведено възражение за съпричиняване в този смисъл. Счита, че по делото
липсват доказателства, за да се приеме за доказано съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на МПС с марка „Б.“. Решаващият състав е
приел, че поведението на водачът на МПС с марка „Б.“ не е било съобразено с
правни норми, които са общи и не са приложими за автомобилите, движещи се
по автомагистралите. В случая не може да става въпрос за „пристрояване“ от
лява в дясна лента на платното за движение, защото по автомагистралата има
скоростна и аварийна лента за движение. За движението по автомагистралата
има специални разпоредби на ЗДвП. Освен това заключението на вещото лице
по САТЕ борави с хипотези, а не с доказани факти относно маневрите на
МПС. Неправилно е прието и наличие на нарушение по чл.25ал.2 ЗДвП,
защото съгласно ЗДвП аварийната лента не е лента за движение на МПС, а е
лента, на която МПС може да престои при авария. Затова и водачът на МПС с
марка „Б.“ няма как да предвиди, че МПС с марка „**“ се движи по
аварийната лента на автомагистралата и следва да го пропусне, отклонявайки
се надясно към паркинг. Счита и че неправилно първоинстанционният съд се е
предоверил на заключението на вещото лице инж. Т.П. по ДСАТЕ. Моли
въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и постанови ново решение, с което уважи изцяло
предявения иск по чл.432ал.1 КЗ като основателен и доказан, като му присъди
направените по делото разноски.
Подаден е отговор на въззивната жалба вх.
№262710/16.VІІІ.2024год. от ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, чрез
пълномощника му адв. Я. В. А.-К. от САК, с възражения за нейната
неоснователност.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25219/24.VІІ.2024год. е
подадена от ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от всеки двама от
изпълнителните директори О.Ц.П., А.Б.А. и П.Д.П., чрез пълномощника му
адв. Я. В. А.- К. от САК, против решение №260018/27.VІ.2024год. по т.д.
№***/2019год. на Пловдивски окръжен съд, ХІХ състав, в частта, с която
ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. е осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С. сумата над
37 694.53лв. до присъдения размер от 136 500лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по МПС лек автомобил марка
„Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№**, от ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год.,
3
причинено от И. С. С. при управление на лек автомобил „**“, модел „**“ с рег.
№*********, ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда
на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата. В обжалваната част жалбоподателят
счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
като е приел, че процесното МПС с марка „Б.“ е било ремонтирано, без
ищецът да е навел такова твърдение в исковата молба и в допълнителната
искова молба. Това обстоятелство не е посочено и в доклада на съда по делото,
който не е променян в хода на производството пред ОС- Пловдив.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по искане, което не е направено
от страна на ищеца. Второто съществено процесуално нарушение се изразява
в това, че съдът неправилно приема в своето решение, че е обвързан от
влязлата в сила присъда по отношение на процесния деликт на основание
чл.300 ГПК. Счита, че липсва идентитет между установеното с присъдата
престъпление, извършено от И. С. и процесния деликт, твърдян от ищеца,
както и причинна връзка между престъплението и настъпилите щети по МПС
с марка „Б.“. Другото нарушение на материалния закон касае
съпричиняването на вредоносния резултат от водача на МПС с марка „Б.“.
Правилно ОС- Пловдив е приел, че застрахователят своевременно е направил
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия
автомобил „Б. К.“ с рег.№** с отговора на исковата молба и го е разгледал, но
е определил занижен размер на съпричиняване от 30%. В нарушение на
материалния закон първоинстанционният съд е определил и размера на
дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като по
делото безспорно се установява, че е налице тотал щета на лек автомобил „Б.
К.“ с рег.№**, тъй като разходите за необходимия ремонт надвишават със 70%
действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП.
Материалният закон е нарушен и при определяне на законната лихва върху
присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди, защото при
наличието на данни за тотал щета на МПС, собственикът има задължение за
дерегистрация на пострадалия автомобил и представяне на доказателства за
това пред застрахователя, от който момент се определя началния срок на
забавата при изплащане на обезщетението. Жалбоподателят моли да се
отмени решението на ОС- Пловдив в частта, с която ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. е
4
осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД гр.С. сумата над 37 694.53лв. до
присъдения размер от 136 500лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по лек автомобил марка „Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№**,
ведно със законната лихва върху главницата от сезиране на съда на
4.ІV.2019год. до изплащане на сумата, като му се присъдят направените по
делото разноски.
Подаден е отговор на въззивна жалба вх.
№262761/27.VІІІ.2024год. от „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, представлявано
от управителя П.Б.В., чрез пълномощника му адв. Г. Б. Х., с възражения за
нейната неоснователност.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ И. С. С., ЕГН **********
не взема становище по подадените въззивни жалби в законоустановения срок.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни
и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета
на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и
надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния съд
въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
5
Предмет на делото е предявен от ищеца „А.Т.**“ ЕООД
гр.С., ЕИЩ *********, представлявано от управителя П.Б.В., чрез
пълномощника му адв. Е.Д., иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка
с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., с искане да заплати сумата
205 784.83лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, свързани с увреждането на МПС- лек автомобил марка „Б.“, модел
„К.Г.С.“ с рег.№**, в резултат на ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., около
20.00часа на автомагистрала „Т.“, км. **, ведно със законната лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане, като му присъди и
направените по делото разноски.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска
отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото
възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска
отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.
Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който
отговаря и причинителят на щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
марка „**“, модел „**“ с рег.№*********, управляван от И. С. С. към датата
на настъпване на процесното ПТП- 16.VІІ.2017год., при ответното
застрахователно дружество ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК ** по застрахователна
полица №******************, валидна от 31.І.2017год. до 30.І.2018год.
Безспорно е и, че собственикът на увредения лек автомобил
„Б. К.Г.С.“ с рег.№**- „М.***-клон С.“ ЕООД гр.С., ЕИК *******, в
изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, е предявил застрахователна
претенция до ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., по която е образувана щета
№****/17/727/500361. С писмо изх.№310-02-7484/6.ХІ.2017год. ЗАД „А.Б.“
АД гр.С. е уведомило „М.***-клон С.“ ЕООД гр.С., че след като е получило
6
писмен отговор от Районна прокуратура гр.Ч. относно фактите и
обстоятелствата за настъпилото събитие, и че все още не е установена
категорична вина за настъпилото ПТП на нито един от водачите на
автомобилите, като следствените и административно-процесуални действия
продължават, не е налице основание за изплащане на обезщетение по
предявената застрахователна претенция. Тъй като застрахователно
обезщетение не е изплатено в срока по чл.496 КЗ, то за ищеца е налице правен
интерес да претендира по съдебен ред, съгласно чл.498ал.3 КЗ, чрез иск по
чл.432ал.1 КЗ изплащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди, свързани с увреждането на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** при
процесното ПТП.
С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗАД „А.Б.“ АД
гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът
за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата
над 37 694.53лв. до присъдения размер от 136 500лв., ведно със законната
лихва върху главницата от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на
сумата, а жалбоподателят „А.Т.**“ ЕООД гр.С. обжалва решението само в
частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.432ал.1 ГПК за разликата от
присъдените 136 500лв. до претендираните 205 784.83лв., ведно със законната
лихва от сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата, то
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен иска
за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от
увреждането на лек автомобил с марка „Б.“, модел „К.Г.С.“ с рег.№** при
ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., причинено виновно от водача на лек
автомобил с марка „**“, модел „**“ с рег.№********* И. С. С., ЕГН
**********, в размер на 37 694.53лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 4.ІV.2019год. до окончателното и изплащане, поради
което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е
формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното
противоправно деяние на водача на МПС И. С. С., ЕГН **********,
причинените увреждания на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** и
причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от
ищеца имуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „** **“ с рег.№*********,
7
управляван от И. С. С. при ответното застрахователно дружество по
застрахователна полица №*************, валидна до 31.І.2017год. до
30.І.2018год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 16.VІІ.2017год..
Пловдивският окръжен съд правилно е приложил
разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на
12.ХІІ.2023год. присъда №93/7.VІ.2023год. по НОХД №2562/2021год. на
Старозагорския районен съд, VІІ наказателен състав, която е задължителна за
гражданския съд, безспорно е установено извършеното деяние, неговата
противоправност и вината на дееца- с присъдата подсъдимият И. С. С., ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 16.VІІ.2017год., на **-ти
километър на АМ „Т.“, в землището на гр.Ч., област С.З., при управление на
лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№*********, движейки се в
лентата за принудително спиране, е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл.58т.3 ЗДвП „при движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средства“, и на чл.5ал.3т.1 ЗДвП- „на
водача на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила“, в резултат на което е
причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди на лек
автомобил марка „Б. К. ГТ“ с рег.№** в размер на 182 984.83лв., собственост
на „М.***- клон С.“ ЕООД гр.С. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ във
връзка с чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение на основание
чл.66ал.1 НК е отложено за срок от три години, считано от датата на влизане
на присъдата в законна сила. На основание чл.343г НК във връзка с
чл.37ал.1т.7 НК подсъдимият И. С. С. е лишен от право да управлява МПС за
срок от осем месеца, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Подсъдимият И. С. С. е признат за виновен и в това, че на 16.VІІ.2017год., на
**-ти километър на АМ „Т.“, в землището на гр.Ч., област С.З., е управлявал
лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№********* с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 промила- в частност с концентрация на алкохол в
кръвта 1.85промила, установено по надлежен ред, регламентиран в Наредба
№30/2001год., констатирана с химическа експертиза №297/17.VІІ.2017год. на
ОД на МВР- С.З.- престъпление по чл.343б, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК, за
8
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година
и и два месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66ал.1 НК за
срок от три години, както и глоба в размер на 300лв. На основание чл.343г НК
във връзка с чл.37ал.1т.1 НК подсъдимият И. С. С. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и два месеца, считано от датата на
влизане в сила на присъдата. На основание чл.23ал.1 и ал.3 НК съдът е
определил и наложил на подсъдимият И. С. общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66ал.1 НК за срок от три години, като се
присъединява и наказанието глоба от 300лв.
С Решение №274/12.ХІІ.2023год. по ВНОХД №734/2023год.
на ОС- С.З. е отменена присъда №93/7.VІ.2023год. по НОХД №2562/2021год.
на РС- С.З. в частта, с която подсъдимият И. С. С., ЕГН ********** е признат
за виновен и осъден за престъпление по чл.343ал.1б.“а“ НК във връзка с
чл.342ал.1 НК, като наказателното производство е прекратено по делото
срещу подсъдимият И. С. С. за извършено престъпление по чл.343ал.1б.“а“
НК във връзка с чл.342ал.1 НК поради изтекла давност, отменена е присъдата
и в частта за определяне на общо наказание по чл.23ал.1, 2 и 3 НК, а в
останалата част присъдата е потвърдена. Решението на ОС- С.З. е окончателно
и е влязло в сила, като неподлежащо на обжалване.
Отмяната на присъдата за извършено престъпление по
чл.343ал.1б.“а“ НК във връзка с чл.342ал.1 НК от подсъдимия И. С. е
наложена не поради недоказаност на деянието, а поради изтекла погасителна
давност за наказателно преследване на това деяние. Безспорно е, че в хода на
наказателното производство са събрани доказателства, от които по
категоричен начин се установяват противоправните действия на водача на лек
автомобил „** **“ с рег.№********* И. С., за които е изтекла давността за
наказателно преследване. Същевременно тези противоправни деяния са
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, който безспорно е доказан в наказателното
производство.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р М.Б.,
което не е оспорено от страните, безспорно се установява, че установената
концентрация на етилов алкохол в кръвта на И. С. от 1.85 промила, за което
има влязла в сила присъда, представлява средна степен на алкохолно опИ.е.
9
Вещото лице твърди, че е общоприето в медицинската литература, че
средната степен на алкохолно опИ.е се характеризира със значителни
нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието,
ориентировката, коориданцията на движенията, силно забавени реакции,
афект, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на
значително потискане на централната нервна система, с понижение на
чувствителността за болка. Освен това в досъдебното производство е
приложено писмо- отговор от Дирекция „Национална система 112“, „Районен
център 112“- Б. на МВР от 31.І.2018год., от което се установява, че има
постъпили сигнали на ЕЕН 112- обаждания, за неправилно движение на
автомобил „** 320 Д“ с рег.№********* по АМ „Т.“ на дата 16.VІІ.2017год., от
18.00часа до 20.00часа, както и за настъпило ПТП на 16.VІІ.2017год., около
20.00часа, на АМ „Т.“, ** км, в района на гр.Ч., област С.З., с участието на лек
автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** и лек автомобил „** **“ с рег.№*********.
Следователно сила на присъдено нещо е налице за следните
факти, касаещи основанието на иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването
на процесното застрахователно събитие на 16.VІІ.2017год., на АМ „Т.“, км. **,
в землището на гр.Ч., област С.З., виновното му причиняване от водача И. С.
С., ЕГН **********, който е управлявал лек автомобил „** **“ с рег.
№********* с концентрация на алкохол в кръвта 1.85промила, с което е
нарушил правилата за движение- чл.5ал.3т.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба
„на водача на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила“, както и правилото по
чл.58т.3 ЗДвП, съгласно която разпоредба „при движение по автомагистрала
на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средства“, в резултат на което по
непредпазливост е причинил ПТП, като е блъснал в задната част лек
автомобил марка „Б. К. ГТ“ с рег.№**.
Спорни пред ПАС са въпросите за размера на дължимото
обезщетение за имуществени вреди, вследствие увреждането на лек
автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** от ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год.,
виновно причинено от водача на лек автомобил „** **“ с рег.№********* И.
С. С., както и относно съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил „Б. К. ГТ“ с рег.№** В.И.Д., което съпричиняване е
10
довело до намаляване на размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на имуществените вреди
вследствие увреждането на лек автомобил «Б. К.Г.С.» с рег.№** при ПТП на
16.VІІ.2017год., които подробно са описани в исковата молба и не са оспорени
от ответника по делото. Съгласно чл.429ал.1т.1 КЗ, с договора за застраховка
«Гражданска отговорност» застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Ищецът се легитимира като собственик на лек автомобил „Б.
К.Г.С.“ с рег.№**, съгласно част I на свидетелство за регистрация на това
МПС, с дата на първа регистрация 12.ХІ.2014год. Представя и доказателства
за закупуването му от А.Л.Г. с фактура №****/8.Х.2014год. като нов
автомобил за сумата от 196 928евро, с левова равностойност 385 158лв.
Като доказателство по т.д.№***/2019год. по описа на ОС-
Пловдив е прието цялото НОХД №2562/2021год. по описа на РС- С.З., което е
преобразувано от НОХД №464/2018год. по описа на РС-Ч.. От представените
писмени документи по първоначално образуваното НОХД №464/2018год. на
РС- Ч. /от стр.129 до стр.141 включително/, се установява, че на
20.ХІІ.2017год. ищецът „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК ***, като възложител
сключва договор с „Г.А.“ ЕООД гр.П., ЕИК ********, като изпълнител, с
който му възлага извършване на авторемонтни дейности на процесния лек
автомобил „Б. К.“ с рег.№**, година на производство 2014год., срещу
възнаграждение от 195 000лв. Срокът за изпълнение на авторемонтните
дейности е до 30.ІІІ.2018год., а договореното възнаграждение се изплаща на
три транша: 1.аванс при подписване на договора- 50 000лв., 2.аванс за
авточасти- 50 000лв. и 3.При завършване и приемане на авторемонтните
дейности окончателно плащане 95 000лв.. Към договора е приложена
Ремонтна карта №4/20.ІІІ.2018год., изготвена от изпълнителя „Г.А.“ ЕООД
гр.П. за вид, количество, единична и обща стойност вложени части и
11
извършени операции, с 5 % търговска отстъпка. Като доказателство за
извършените от ищеца плащания по делото са представени и издадените за
ремонта фактури, както следва: преводно нареждане от 28.ХІІ.2017год. за
50 000лв. аванс; фактура №76/17.І.2018год. за частично плащане за ремонт на
горното МПС от 50 000лв. и преводно нареждане от 18.І.2017год. за плащане
на 50 000лв.; фактура №85/19.ІІІ.2018год. за окончателно плащане по работна
карта №4- 95 000лв. и преводно нареждане от 26.ІІІ.2018год. за плащане на
сумата 95 000лв. по тази фактура.
От заключението на САТОцЕ, изготвена от вещото лице
инж. В. С. се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „Б. К.“ с рег.
№** към датата на настъпване на процесното ПТП- 16.VІІ.2017год., на пазара
във ФРГ е 267 904лв., и при начисляване на минималните разходи за доставка
на автомобила в Б., е с окончателна пазарна стойност 281 299.06лв. Според
вещо лице, стойността на запазените части на автомобила е 205 910.91лв. При
предаване на автомобила на скраб ще се получи сумата от 646 лв.
Въззивният съд счита, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел за реална имуществена вреда, причинена на
ищеца „А.Т.**“ ЕООД гр.С. вследствие увреждането на лек автомобил „Б.
К.Г.С.“ с рег.№******** при процесното ПТП от 16.VІІ.2017год., сумата
195 000лв., представляваща заплатеното от ищеца „А.Т.**“ ЕООД гр.С.
възнаграждение по договора от 20.ХІІ.2017год., сключен с „Г.А.“ ЕООД гр.П.,
ЕИК ********, за извършване на авторемонтни дейности и закупени части за
лекия автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№**, и ремонтирането му през март
2018год. до състояние, годно за употреба по предназначение. Автомобилът е
отремонтиран през март 2018год., както твърди ищецът, който доказва, че е
направил реалния разход за ремонта сумата от 195 000лв., която е платил с три
преводни нареждания. По делото не се представят доказателства за плащане
на сумата 205 784.83лв. по офертата на „Г.А.“ ЕООД гр.П., ЕИК ******** и
издадената от него проформа фактура за тази сума, които са представени като
доказателства в ДП №*** ЗМ-239/2017год. по описа на РУ- Ч., с цел
извършване на съдебно-оценителска експертиза по повдигнатото обвинение
по чл.343ал.1б.“а“ във връзка с чл.342ал.1 НК.
Въззивният съд счита за неоснователни възраженията на
ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. срещу определения размер на реално
12
претърпЯ.та имуществена вреда от ищеца. Неоснователно е възражението на
ответника, че ищецът не е твърдял, че процесното МПС е отремонтирано. По
делото са приети счетоводни документи /посочените по горе фактури за
плащане на сумата 195 000лв. на „Г.А.“ ЕООД гр.П./, които ответникът не е
оспорил /нито тяхното съдържание, нито извършените плащания/, с които се
доказва заплащане на възнаграждение за извършен ремонт на лек автомобил
„Б. К.Г.С.“ с рег.№**. В заседание на 3.ІV.2024гтод. пълномощникът на ищеца
изрично заявява пред съда, че процесния лек автомобил е отремонтиран.
Доказателствени искания за установяване на противното не са релевирани от
страна на ответника.
Неоснователно е и възражението на ответника, че по
отношение на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** е налице тотал щета.
Ищецът доказва, че е направил разход за пълно възстановяване на лекия
автомобил в движение, освен това не твърди дерегистрация на автомобила и
сваляне на номерата, поради негодността му, за да се приспада от дължимото
му се обезщетение стойността на запазените части или стойността, която може
да се получи при предаване на автомобила за скраб, поради което доводите и
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че няма правна норма, въз основа на
която от дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за реално доказани вреди за възстановяване на автомобила в
движение, да следва да се приспадат запазените части от същия, които не са
предмет на това обезщетение.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивните жалби, е относно
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил „Б.
К.Г.С.“ с рег.№** В.И.Д., каквото възражение застрахователят е въвел
своевременно в производството пред първоинстанционния съд. С отговора на
исковата молба ответникът ЗАД „А.Б.“ АД гр.С. е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца /в лицето на
водача на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№**/, като твърди, че в нарушение
на разпоредбите на ЗДвП /чл.5ал.1т.1 ЗДвП, чл.5ал.2т.4 ЗДвП, чл.25ал.1 и ал.2
ЗДвП и чл.26 ЗДвП/ този водач в значителна степен е допринесъл за
настъпване на вредите по процесното МПС.
В задължителната практика на ВКС /т.7 от
ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че обезщетението за вреди се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от
13
значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по
тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото лице
е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко
две лица- деликвентът и увреденият.
В случая ищецът е предоставил управлението на лек
автомобил „Б. К. Г. С. с рег.№** на В.И.Д.. В.И.Д. е разпитан като свидетел и
от показанията му се установява, че той е управлявал като шофьор лек
автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№**, на 16.VІІ.2017год., около 20.00часа по АМ
Т., пътувайки от Е. за гр.С., заедно с негов приятел Н.. На **-ти километър
решил да отбие за почивка, пристроявайки се в най-дясна лента, давайки
мигач за отбИ.е и навлизайки в паркинга, като според него се е движел с около
60-70км/ч. Посочва, че се е движил в средната, дясна, скоростна лента на
движение по магистралата. Пристоил се вдясно около 100-150м спрямо
отбивката на паркинга, дал мигач, започнал да навлиза в аварийната лента, за
да я пресече и навлезе в паркинга, почти преминал аварийната лента, когато
отзад вдясно бил ударен внезапно от лек автомобил „**“. Заявява по спомен,
че се е движел в аварийната лента 10- 20-30м, но не може да каже с точност.
Преди удара не е видял автомобила, който според него е излязъл от завоя и се
е движел в аварийната лента с висока скорост. Мисли, че е погледнал в задно и
странично огледало и нямало никой. Описва маневрата като даване на мигач,
пристояване вдясно и навлизане в паркинга, и според него, докато се е
14
прибирал не е имало кола. След удара колата му се завъртяла около
седем-осем пъти и се озовала в канавка. След ПТП-то водачът на „**“-то бил
във видимо неадекватно състояние.
От приложените по ДП№ *** ЗМ-239/2017год. по описа на
РУ- Ч. два протокола за оглед от 16.VІІ.2017год. от 21.40часа, и от
17.VІІ.2017год. от 9.00часа, както и от изготвения фотоалбум, приложен в
НОХД №464/2018год. по описа на РС- Ч., се констатира местоположението и
състоянието на двете МПС-та след удара.
От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж.
В.С. се установява, че И. С. С. е управлявал лек автомобил „** **“ с рег.
№********* в лентата за принудително спиране на северното платно за
движение на АМ „Т.“ в посока от изток на запад /от гр.Б. към гр.С./. По
същото време В.И.Д. е управлявал лек автомобил „Б. К. ГТ“ с рег.№** по
същото платно за движение, по същия път, пред лек автомобил „** **“ с
направление за навлизане в паркинг. В резултат на скорости и пресичане на
траектории в конфликтна точка е настъпил удар. Ударът е настъпил отзад
напред в задната дясна част, отдясно на масовия център на лек автомобил „Б.
К.Г.С.“ и отпред назад в предна лява част, отляво на масовия център на лек
автомобил „** **“. След удара автомобилът „Б. К.Г.С.“ с ротация обратно на
часовниковата стрелка, гледано отгоре, се е отправил надясно, напуснал е
пътното платно, след което последователно се е ударил в северен бетонен
отводнителен канал и северна предпазна мантинела и е достигнал позицията,
описана в протокола за оглед на местопроизшествието. А лекият автомобил
„** **“ с ротация обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, се е
отправил надясно и последователно се е ударил в южен бетонен отводнителен
канал и предпазната мантинела, след което е достигнал позицията, посочена в
протокола за оглед на местопроизшествието. Основната причина за
настъпване на ПТП според вещото лице е, че водачът на лек автомобил „**
**“ И. С. се е движил в лентата за принудително спиране на АМ „Т.“ и със
скорост от около 148.50км/ч, което не е било безопасно, като е нямал
техническа възможност да спре. Докато водачът на лек автомобил „Б. К.Г.С.“
се е движил със скорост от около 66.20км/ч в момента на удара.
От заключението на вещото лице инж. Т. П., изготвил
ДСАТЕ, се установява, че на 16.VІІ.2017год. И. С. е управлявал лек автомобил
„** **“ с рег.№********* по АМ „Т.“, в посока от изток на запад, от гр.Б. към
гр. С., след употреба на алкохол, с концентрация на етилов алкохол в кръвта от
1.85 промила, в аварийната лента на пътното платно на автомагистралата.
Около 20.00часа, по АМ Т., също в посока гр. Б.-гр.С., В. И. Д. управлявал лек
автомобил „Б. К. Г.С.“ с рег.№** в северната лента от северното платно.
15
Когато лек автомобил „Б. К.“ се намирал на около 139.72м от мястото на
удара, водачът му Д. задействал спирачната система. В този момент лекия
автомобил „** **“ се намирал на около 160.79м от мястото на удара. Около 1
секунда след реакцията на водача на лек автомобил „Б. К.“ е започнало
спирането и скоростта на автомобила е започнала да намалява. Когато лек
автомобил „Б. К.“ се намирал на разстояние 49.89м от мястото на удара,
скоростта му е била 118км/ч и същият се е насочил към отбивката за паркинга.
В този момент водачът на лек автомобил „** 320 Д“ е реагирал като е
задействал екстрено спирачната уредба на автомобила. В момента на реакция
на водача на лек автомобил „** 320 Д“ той се е намирал на разстояние 67.30м
от мястото на удара и скоростта му е била 140 км/ч. Въпреки реакцията на
водача на лек автомобил „** 320 Д“, след 1.75 секунда настъпил удар между
двата автомобила, който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. След
удара лекият автомобил „Б. К.“, с ротация по часовниковата стрелка, се е
отправил надясно, напуснал е паркинга, след което последователно се е ударил
в северен бетонен отводнителен канал и северна предпазна мантинела, и е
достигнал до мястото, отразено в протокола за оглед и видно от албума,
приложени в наказателното производство. Лекият автомобил „** 320 Д“, с
ротация обратно на часовниковата стрелка, се е отправил наляво и
последователно се е ударил в южен бетонен отводнителен канал и предпазна
мантинела, след което е достигнал до мястото, отразено в протокол за оглед и
видно в албума, приложени в наказателното производство Извършените от
вещото лице инж. П. изчисления са на база нормативно разрешена скорост за
движемие по АМ от 140км/ч преди настъпване на ПТП-то, и изготвената
скица на стр.303 по делото. Вещото лице е изчислило, че при скорост от
140км/ч лек автомобил „** **“ и лек автомобил „Б. К.“ имат опасна зона за
спиране от 182.45м. В момента, в който водачът на лек автомобил „Б. К.“ е
задействл спирачната система и отклонил управлението на автомобила за
маневра надясно към паркинга, този автомобил се е намира на 139.72м от
мястото на удара. В този момент лек автомобил „** 320 Д“ се е движил в
лентата за принудително спиране със скорост от 140км/ч, и се намирал на
160.79м от мястото на удара, като разстоянието между двата автомобила е
около 21м. Когато лекия автомобил „Б. К.“ започва интензивно спиране, се
намирал на 85.37м от мястото на удара, а лекия автомобил „** **“ се намирал
на 106.31м от мястото на удара. Когато лекия автомобил „Б. К.“ се отклонил
16
към отбивката на паркинга, се намирал на 49.89м от мястото на удара. В този
момент лекия автомобил „** 320 Д“ е на 67.30м от мястото на удара. Тъй като
опасната зона за спиране на лекия автомобил „** **“ е 182.45м при скорост
140км/ч /което означава, че при по-висока скорост ще има по-дълъг спирачен
път и оттук опасна зона/, то започналото интензивно спиране на лек
автомобил „Б. К.“ на 106.31м преди мястото на удара и отклоняването му към
отбивката на 49.89м преди мястото на удара е на разстояние, по-малко от
опасната зона за спиране на лек автомобил „** 320 Д“. Това означава, че в
момента на отклоняване на лек автомобил „Б. К.“ към отбивката за паркиране,
лекия автомобил „** 302 Д“ се намирал на разстояние по-малко от дължината
на опасната му зона за спиране и водачът му е нямал техническа възможност
да избегне удара чрез екстрено спиране. За да предотврати удара, лекият
автомобил „** 320 Д“ трябва да се движи със скорост, равна или по-ниска от
тази на лекия автомобил „Б. К.“ непосредствено преди мястото на ПТП, която
вещото лице изчислява на 72км/ч. Вещото лице инж. П. изчислява, че на
разстояние от 115,33м водачът на „** 302 Д“ би постигнал скорост равна на
скоростта на лек автомобил „Б. К.“ от 87км/ч, за време на реакция от 2.98
секунди. Тъй като 115.33м са повече от 106.31м /местонахождението на лекия
автомобил „** **“ в момента на интензивно спиране на лекия автомобил „Б.
К.“/, то според вещото лице лекия автомобил „** **“ не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то чрез безопасно екстрено спиране, защото
е закъснял с реакцията си. Лекият автомобил „** 320 Д“ се намирал на 27.01м
от мястото на удара, когато лекия автомобил „Б. К.“ навлиза в лентата за
принудително спиране. 27.01м се изминават от лекия автомобил „** **“ за
около 0.71 секунди. За това време лекия автомобил „Б. К.“ изминава 18.52м.
Тъй като 21.31м е по-малко от опасната зона за спиране от 182.34м, лекият
автомобил „** **“ не е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране в момента, в който лекият
автомобил „Б. К.“ е навлязъл в лентата за принудително спиране. От
построената мащабна скица към заключението и техническите данни на двете
МПС, вещото лице обосновава извода, че преди да предприеме отклоняване
надясно и в момента на отклоняване на лекия автомобил „Б. К.“ надясно към
отбивката за паркинга, водачът му е имал възможност да забележи движещия
се в лентата за принудително спиране лек автомобил „** 320 Д“ в дясното
външно огледало за обратно виждане. От техническа гледна точка според
17
вещото лице инж. П. причините за настъпване на ПТП са движението на
лекия автомобил „** **“ в лентата за принудително спиране, закъснялата
реакция на водача на лек автомобил „** 320Д“ чрез екстрено задействане на
спирачната система да избегне удар и навлизане на лекия автомобил „Б. К.“ от
скоростната лента в лентата за принудително спиране и в отбивката за
паркинга, на място, по начин и в момент, когато това не е безопасно, без да се
съобрази с движещия се зад него в лентата за принудително спиране лек
автомобил „** **“.
От двете заключения на САТЕ, присъда №93/7.VІ.2023год. по
НОХД №2562/2021год. на РС- С.З., Решение №274/12.ХІІ.2023год. по ВНОХД
№734/2023год. на ОС-С.З. и събраните в наказателното и настоящето
производство доказателства, по делото безспорно се установява че и двамата
водачи на МПС- В.И.Д., като водач на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** и
И. С. С., като водач на лек автомобил „** **“ с рег.№*********, са нарушили
правилата за движение, което е довело до настъпване на ПТП на
16.VІІ.2017год. Нарушенията на правилата за движение по пътищата на
виновния водач- деликвента И. С. С. са много по-тежки, затова и той е осъден
с влязла в сила присъда. Той е нарушил следните правила на ЗДвП- чл.58т.3
ЗДвП „при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи
или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното
средства“, на чл.5ал.3т.1 ЗДвП- „на водача на ППС е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
промила“, тъй като е управлявал лек автомобил „** **“ с 1.85промила
концентрация на алкохол в кръвта и защото се е движил със скорост от
148км/ч при максимално разрешена скорост по автомагистрала от 140км/ч.
Затова съдът определя степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
деликвента И. С. 70%.
Водачът на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** В.И.Д. е
допуснал нарушение на следните правила за движение- чл.25ал.1 ЗДвП,
според която „водачът на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например … да се отклони надясно или наляво по платното за движение,
в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него, или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение, на чл.25ал.2 ЗДвП, според която, „при извършване на маневра,
18
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на
пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента“; и на чл.56
ЗДвП,съгласно която „водач, който навлиза на автомагистрала или скоростен
път, е длъжен да пропусне движещите се по тях пътни превозни средства, а
който иска да напусне автомагистралата или скоростния път, трябва
своевременно да заеме място в съответната пътна лента за излизане от тях“.
Водачът В. Д. се е движил със скорост от около 66.50км/ч /според вещото лице
инж. С./ или с около 89км/ч /според вещото лице инж.П./ и предприемайки
маневра за завИ.е надясно към крайпътен паркинг, която маневра е свързана с
навлизане изцяло в съседната лента за принудително спиране, той е бил
длъжен преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, да се убеди /като погледне в дясното огледало за
обратно виждане/ дали има движение в лентата за принудително спиране, като
се съобрази със скоростта на движение на лекия автомобил „** **“ /който
незаконосъобразно се е движил в тази пътна лента и то с превишена скорост/,
да го пропусне, тъй като водачът на лекия автомобил „** **“ е с предимство,
като движещ се в дясна пътна лента, и след това да завърши маневрата-
излизане от дясната скоростна лента за движение на АМ „Т.“ и навлизане в
крайпътен паркинг. Той е предприел маневрата в момент и по начин, когато
престрояването не е било безопасно за него и за другия участник в
движението, който се е движел там, бил е технически видим за водача В. Д. и е
бил с предимство като дясностоящ. Водачът В. Д. не го е пропуснал и не е
извършил маневрата след него, както изисква правилото на чл.56 ЗДвП и
чл.25ал.2 ЗДвП. Водачът В. Д. е имал технически неограничена видимост
назад и надясно в огледалата за обратно виждане в момента на намаляване на
скороста си и предприето навлизане надясно в съседната аварийната лента,
поради което е имал видимост към движещия се зад него, първоначално на
около 27м, впоследствие при намаляваща между двата автомобила дистанция
до около 8 -9м, но без да се съобразява с местонахождението на лек автомобил
„** **“ и скоростта му и без да го пропусне, като МПС с предимство, е
предприел пристрояване в лентата за аварийно спиране, като е навлязъл пред
този лек автомобил в момент, в който последният вече не е имал техническа
19
възможност чрез екстрено спиране да предотврати настъпване на удар. Затова
според съдът следва да се определи 30% съпричиняване на вредоносния
резултат на процесното ПТП от водача на лек автомобил „Б. К.Г.С.“ В. Д..
С определения процент на съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лекия автомобил-собственост на ищеца- 30%, следва
уважения размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди да се
намали и на ищеца се присъди обезщетение в размер на 136 500лв..
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил иска по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 136 500лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществените вреди вследствие увреждането на собствения на
ищеца лек автомобил „Б. К.Г.С.“ с рег.№** при ПТП, настъпило на
16.VІІ.2017год., ведно със законната лихва, считано от 4.ІV.2019год. до
окончателното изплащане на сумата, обжалваното решение на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди, като законосъобразно,
като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно чл.272 ГПК.
При отчитане на относимите стойности: 168 090.30лв. е
общият обжалваем материален интерес, 69 284.83лв. е непризнатият като
основателен материален интерес от въззивния съд по жалбата на „А.Т.**“
ЕООД гр.С., поради което при направени разноски от 1 385.69лв., на
жалбоподателят „А.Т.**“ ЕООД гр.С. следва да се присъдят разноски в размер
на 571.16лв. с оглед изхода на спора през въззивната съдебна инстанция.
При отчитане на относимите стойности: 168 090.30лв. е
общият обжалваем материален интерес, 98 805.47лв. е непризнатият за
основателен материален интерес от въззивният съд по жалбата на „А.Б.“
ЕООД гр.С., ето защо при направени разноски от 15 620.11лв., на
жалбоподателя „А.Б.“ АД гр.С. следва да се присъдят разноски в размер на 9
181.62лв., с оглед изхода на спора през въззивната съдебна инстанция.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260018/27.VІ.2024год.
постановено по т.д.№***/2019год. на Пловдивският окръжен съд, ХІХ състав,
с което З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** е осъдено да заплати на „А.Т.**“ ЕООД
гр.С., ЕИК ***, сумата 136 500лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди по МПС- лек автомобил марка „Б.“, модел
„К.**С.“ с рег.№**, от ПТП, настъпило на 16.VІІ.2017год., около 20.00часа, на
20
АМ „Т.“, при км. **, причинено от И. С. С. при управление на лек автомобил
марка „**“, модел „**“ с рег.№*********, със сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника по
полица №***********, ведно със законната лихва върху главницата от
сезиране на съда на 4.ІV.2019год. до изплащане на сумата и направените по
делото разноски в размер на 8 666.79лв., като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за
разликата над уважения размер на главницата 136 500лв. до предявения
размер от 205 784.83лв. и за законна лихва върху него от сезиране на съда на
4.ІV.2019год. до изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на И. С. С., ЕГН
********** от гр.С., бул.“В.Л.“ №**, в качеството му на трето лице- помагач
на страната на ответника ЗАД „А.Б.“ АД гр.С., ЕИК **.
ОСЪЖДА З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** да заплати на
„А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК *** направените разноски в размер на 571.16лв.
/петстотин седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки/, с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „А.Т.**“ ЕООД гр.С., ЕИК *** да заплати на
З.А.Д."А.Б." АД гр.С., ЕИК ** направените разноски в размер на 9 181.62лв.
/девет хиляди сто осемдесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, с оглед
изхода на спора пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21