РЕШЕНИЕ
№ 981/09.04.20г. 27.03.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
ХХІ-ви граждански състав
На
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател: Моника Яханаджиян
Секретар:
Жасмина Славова,
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гражданско
дело №4843 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„.......... представляван от Д..
Д.., подадена чрез пълномощник – юк.Ц.. С.., уточнена с молба,
вх.№28980/04.07.2019 г., с която се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът И.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, дължи на
ищеца следните суми: сумата от 168,20 лева, представляваща главница
по револвиращ кредит, сумата от 88,26 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 11.10.2018 г. – 11.04.2019 г., ведно със законната
лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от
ГПК №1712/25.04.2019 г. по ч.гр.д.№3338/2019 г. на БРС.
В исковата молба се твърди, че между
страните
е сключен договор за кредит за покупка на
стокили или услуги с №.-..., по силата на който ищецът е отпуснал револвиращ
кредит под формата на кредитна карта Master Card
с кредитен лимит от 2500 лева. Твърди се, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2018 г., като балансът й е в размер на минус 1768,21 лева, като на
10.05.2019 г., след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е
извършил доброволно плащане в размер на 1702,34 лева, поради което и е налице
остатък в размер на 256,46 лева, от които 168,20 лева – главница и 88,68 лева –
мораторна лихва за периода 11.10.2018 г. – 11.04.2019 г.
Поради липса на доказателства за
обявена предсрочна изискуемост на вземането, ищецът, при условията на
евентуалност, предявява осъдителен иск за сумите.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№59379/30.12.2019
г. и №9814/26.02.2020 г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна, чрез назначения й от съда особен
представител – адв.А. се е възползва от правото си да депозира писмен отговор
на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените
искове поради липса на доказателства за датата, на която ответникът е получил
кредитната карта, активирането й и кредитния лимит, който е усвоен. Счита, че
сключеният между страните договор е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорва твърдението на
ищеца, че предсрочната изискумемост на дълга е била обявена на длъжника.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда
особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и пледира за
отхвърляне на исковете.
ПРАВНАТА
КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Приет като доказателство по делото е Договор за кредит с
№......, от съдържанието на който е видно, че е сключен между
страните по делото на 12.08.2017 г. В тази връзка, между страните
не се спори, а това се установява и от справката в ТР и приложените към
исковата молба писмени доказателства, че кредиторът по договора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прекратен чрез вливане в ищцовото дружество, което
развива дейността си в Република България чрез своя клон – „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, поради което и като универсален правоприемник е
носител на всички права и задължения по процесния договор за кредит.
Според съдържанието на приетия като доказателство договор,
на ответникът
е бил предоставен револвиращ кредит за покупка на стока на изплащане в размер на 1969,00
лева. Като размер на кредита е посочена сумата от 2146,21 лева,
а като обща стойност на плащанията (с първоначална вноска) – сумата от 2377,92
лева. Страните са договорили изплащането да е на вноски - 12 на брой, всяка от
които в размер на 198,16 лева при средно месечно отклонение на вноска до една
стотинка. ГПР е договорен в размер на 19,08 %, а лихвения процент -
в размер на 17,58 %. Към договора е приложен погасителен план
от съдържанието, на който е видно, че първата дължима вноска е с падежна дата 01.10.2017
г., а последната падежна дата е на 01.09.2018 г.
Между страните не се спори, че към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
24.04.2019 г.
е настъпил
падежът на последната погасителна вноска – 01.09.2018 г.
По делото е извършена от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която става ясно, че до подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК от страна на ответника са били извършени погашения по кредита
в размер на 814,63 лева, а ищецът в уточняващата си молба признава, че след
подаване на заявлението, на 10.05.2019 г., ответникът е извършил плащане в
размер на 1702,34 лева, или общо извършените от ответника плащания са в размер
на 2516,97 лева.
От изготвеното заключение става ясно и това, че по кредитната
карта са начислени дебитни обороти – дължими суми в общ размер на 2 582,84
лева, от които главница в размер на 2 377,92 лева, месечни лихви в размер
на 95,83 лева, застрахователни премии в размер на 49,09 лева и месечни такси в
размер на 60,00 лева, както и това, че сумата от 1969,00 лева не е била усвоена
пряко от ответника, а е постъпила по сметка на „Технополис България” ЕАД и
съставлява стойността на закупен от ответника мобилен телефонен апарат.
В съдебно заседание вещото лице разяснява и това, че по
кредитната карта са били извършвани от ответника единствено погашения, няма
данни за теглене на суми в брой или чрез плащания чрез терминални устройства,
поради което и прави извод, че неправилно ищецът e начислил
като усвоена сума извършените от ответника погашения, в резултат на което се
дублира плащането на лихви, такси и застраховки, чийто общ размер възлиза на
сумата от 204,92 лева
(сбора от колони 2, 3 и 4 по таблицата на стр.трета).
По делото е приложено ч.гр.д.№3338/2019 г. по описа на
РС-Бургас, образувано на 24.04.2019 г. по заявление на ищеца в настоящето
производство, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК с №1712/25.04.2019 г., с която е разпоредил длъжникът
– ответник в настоящето производство да заплати на кредитора сумата от 1733,88
лева – главница, 29,33 лева – възнаградителна лихва за периода 01.03.2018 г. –
11.10.2018 г. и сумата от 88,26 лева – мораторна лихва за периода 11.10.2018 г.
– 11.04.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
При
така изложеното от фактическа страна
съдът намира от правна страна следното:
При
условията на чл.422 от ГПК е предявен иск с правно основание вр.чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на ищеца, предмет на издадена по
ч.гр.д.№3338/2019 г. по описа на БРС
Заповед №1712/25.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на иска е под 25 000 лева,
поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд.
Настоящият
иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
което го прави допустим, като за ищеца в настоящето производство съществува
правен интерес от установяване на вземанията за
главница и лихви със сила на присъдено нещо по отношение на
длъжника И.А.И..
В
тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си
точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за
заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и
твърденията си относно размера на дължимата от ответника сума и настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Облигационната
връзка между страните във връзка със сключеният между тях
на 12.08.2017 г., в писмена форма договор за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ...., не е спорен по
делото факт.
Настоящият договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 28.07.2015 г. и съгласно чл.22 от същия, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс, общ размер на плащанията, лихвен процент и годишен процент на разходите, погасителен план, съдържащ
информация за броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния размер. Наред с това в договора не е
уговорено от страните същият да е сключен при предварително утвърдени общи
условия, поради което и изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК не намира приложение.
Следователно, изводът който се
налага е, че изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК са изпълнени.
Действително, по делото няма
доказателства към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, ответникът да
е бил уведомен от кредитора за предсрочната
изискуемост на вземанията по договора. Съгласно
приетото с ТР №8 от 02.04.2019 г., постановено по
т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда
на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Предвид
на това следва да бъдат присъдени вноските с настъпил падеж към приключване на
съдебното дирене в настоящето производство.
Видно
от приложения към договора погасителен план падежът на последната
погасителна вноска е фиксиран за дата 01.09.2018 г., което е преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.04.2019 г., от което следва, че
за изискуемостта на дълга е ирелевантно обявяването на предсрочната
изискуемост, тъй като е настъпила общата такава. Доколкото
в настоящия случай е настъпил падежът на цялото задължение, то
същото
е изцяло изискуемо.
Ответникът ангажира доказателства за
извършени плащания преди и след подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, в размери съответно на 814,63 лева и 1 702,34 лева. Установи
се и това, че плащането на лихви, такси и застраховки в общ размер на 204,92
лева (сбора
от колони 2, 3 и 4 по таблицата на стр.трета) е дублирано в общия размер на
задължението от 1768,21 лева към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и изводът, който се налага е, че с плащане на сумата от
1702,34 лева на 10.05.2019 г., ответникът е погасил изцяло задължението си към
ищеца.
Изложеното обосновава извод, че искът е неоснователен,
поради което и като такъв следва да се отхвърли.
С горните мотиви, неоснователен се явява и предявеният
при условията на евентуалност осъдителен иск за търсените от ищеца суми.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„... представляван от Д..
Д.., за приемане за установено, че ответникът И.А.И.,
ЕГН ********** с адрес ***, му дължи сумата от 168,20 лева, представляваща главница
по револвиращ кредит и сумата от 88,26 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 11.10.2018 г. – 11.04.2019 г., ведно със
законната лихва, начиная от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от
ГПК №1712/25.04.2019 г. по ч.гр.д.№3338/2019 г. на БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
при условията на евентуалност иск на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.„...., представляван от Д..
Д.., за осъждане на И.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, да му заплати сумата от 168,20 лева, представляваща главница
по револвиращ кредит и сумата от 88,26 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 11.10.2018 г. – 11.04.2019 г., като
неоснователен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ