РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 705
гр. Перник, 29.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. И.А-СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И.А-СТОЙЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500304 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 242/18.12.2023 г. по гр.д. № 353/2023 г., Районен съд - гр. Радомир е
осъдил В. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: **** да заплати на Д. Д. И., с ЕГН: **********,
с адрес: ****, сумата от 4530,00 лева (четири хиляди петстотин и тридесет лева), дължима
по договори за паричен заем, сключени в периода от 31.08.2020 г. до 09.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата в размер на 636,72 лева
(шестстотин тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) – мораторна лихва за забава
за периода от 20.12.2021 г. до 09.05.2023 г. Със същото решение съдът се е произнесъл и
относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК В. Д. К., чрез адв. Бл. Б. е обжалвала решението, като
твърди, че същото е порочно, както и, че е постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи, че съдът е постановил съдебния акт при липсата на
обсъждане и преценка на всички налични по делото доказателства. Допълва, че първата
инстанция е подходила избирателно, като не е взела предвид и не е обсъдила изложените
доводи и възражения, направени от К.. Излагат се съображения като се твърди, че
решаващият съд е изложил схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват
самостоятелната правораздавателна дейност на първоинстанционният съд. Твърди се, че при
постановяване на своето решение Районен съд – Радомир се е отклонил от задължителната
практика на ВКС по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос за
съдържанието на мотивите към съдебното решение и е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и посочва такава в конкретика.
На следващо място с жалбата се сочи, че изводът на съда, че исковата претенция на
ищеца е основателна и доказана е незаконосъобразен и необоснован, като се излагат
подробни доводи, че правораздаващият орган не е взел предвид изложените от ответната
страна доводи.
1
Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваният съдебен акт,
В. Д. К. моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което
да бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендира присъждане на сторените
пред двете съдебни инстанции разноски.
Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – Д. Д. И., чрез
адв. Н. М., с който депозираната въззивна жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Счита, че съдът в своите мотиви подробно и аргументирано е обсъдил
наличните по делото доказателства. Намира за правилен и законосъобразен извода на съда,
че между страните е налице облигационна връзка по договори за заем. Допълва, че
въззивницата не твърди, а и не е доказала да е погасила задълженията си.
На следващо място с отговора на въззивната жалба се оспорват твърденията на
ответната страна, че районният съд не е изследвал съвкупно и в пълнота доказателствата по
делото, въз основа на което неправилно е достигнал до извода, че исковата претенция е
основателна и доказана, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оспорва
доводът на ответницата, че не е налице покана за плащане на задължението, като се сочи, че
на 21.12.2021 г. същата е поканена от Д. И. да върне сумата, като К. е поела ангажимент да
го направи. В продължение за неотносими се сочат изложените в жалбата доводи, че липсват
мотиви по отношение на евентуалната претенция по чл. 55 от ЗЗД.
Д. Д. И. моли съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Алтернативно моли съда, в
случай, че приеме, че жалбата е частично или изцяло основателна, с решението си да се
произнесе и да уважи евентуално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД и да осъди въззивницата да заплати на И. сумите в размер на
4 530,00 лева /четири хиляди петстотин и тридесет лева/, както и сумата от 636,72 лева
/шестстотин тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава от
датата на поканата - 20.12.2021 г. до подаването на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на претенциите.
Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
Не представя и не сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
С определение № 127 от 01.03.2024 г. Районен съд – гр. Радомир е изменил решение №
242/18.12.2023 г. по гр. дело № 353/2023 г. по описа на РС – Радомир в частта на разноските,
като е осъдил В. Д. К. да заплати на Д. Д. И. допълнително сумата в размер на 500,00 лева
/петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. №
1559/2023 г. по описа на РС - Перник.
В срок е постъпила частна въззивна жалба от В. Д. К., чрез адв. Бл. Б., с която се
излагат аргументи като се твърди, че постановеното от първата инстанция определение е
порочно и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Сочи се, че решаващият съд неправилно е приел, че са налице
законовите предпоставки за изменение на постановеното по делото решение. По изложените
съображения моли съда за отмяна на атакуваното определение и постановяване на нов
съдебен акт, с който молбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В указания срок е постъпил отговор на частна въззивна жалба от Д. Д. И., чрез адв. Н.
М., с който моли съда същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че
решаващият съд правилно е приложил разясненията дадени с т. 5 от ТР № 6/06.11.2013 г. по
ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на което изводите на съда се явяват
обосновани и следва да бъдат потвърдени.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260
2
и 261 ГПК.
С жалбите и отговорите към тях страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото с жалбите и отговорите към тях страните не представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 20.06.2024 г. от 11:10 часа , за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
- да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
- да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
- да запазите имиджа и тайните си;
- обичайно се изпълнява доброволно;
- за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
- медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
3
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4