O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534 / 07.09.2023 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Мария Ницова
като разгледа административно дело № 554/2023 г.. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от В.Е.И. ***, чрез адв. С*** .В.,***, с искане „ да постановите решение, с което бъде присъдено равностойно парично обезщетение…“. След разпореждане на съда от 31.08.2023 г., с молба вх.№ 3767/05.09.2023 г., пълномощникът адв.С*** .В. уточнява, че жалбата е „срещу заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Б*** “.
Настоящият съдебен състав констатира, че жалбата е недопустима за разглеждане, поради просрочие. Съображенията за това са следните:
Както се твърди в жалбата, а и видно от направената справка в база данни “Население“, В.Е.И. живее в Ю. А*** от 2009 г., като постоянният и адрес от 2010 г. до 2023 г. е в гр.С*** , ж.к.М*** 3бл.333, вх.* , ет.* , ап.* . На този адрес е изпратен протокол от 27.04.2015г. на комисия по чл.201 , ал.1 ЗУТ, назначена със заповед № РД-15-196/27.04.2015 г., с който е приета оценка за сервитут в поземлен имат № 03928.46.12, получен от майката на В.И., съгласно приложено известие на л.40 от делото. Видно от констативен акт от 25.05.2015 г., за така обявената оценка от комисията не са постъпили възражения. След това е издадена заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Б*** , като съгласно констативен акт от 24.07.2015 г., против същата също не са постъпили възражения. Тук е мястото да се отбележи, че И. не е посочила друг адрес за кореспонденция, след като е заминала за Южна А*** , т.е. няма как да бъде уведомена на друг адрес.
Дори да приемем за основателно посоченото в жалбата, че В.И. не е надлежно уведомена чрез нейната майка на постоянния и адрес през 2015 г., следва да се вземе предвид подаденото от лицето заявление вх.№ СИИС 9400-520/14.09.2022 г., с приложено нотариално заверено пълномощно от същата дата, с което е упълномощен адв.С*** .В. да представлява лицето/л.44-46 от делото/. Във връзка с това заявление с изх.№ СИИС94 00-520/1/ от 13.10.2022 г., до В.И. и адв.С.В. са уведомени, че с процесната заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. е учредено възмездно и безсрочно право на прокарване на отклонение от общата мрежа и съоръженията на техническата инфраструктура за обект“Изграждане на водопровод за минерална вода от сондаж при минерална баня до минерална баня гр.Б*** “, с приложено копие от заповедта. След това уведомление следва ново заявление от пълномощника адв.С*** .В., с което са поискани заверени копия заповед №137, том 5, рег.№ 1884 от 09.10.2015 г., изд. От Служба по вписванията , гр.Б*** и парцеларен план, установяващ извършеното прокарване на посочените трасета на каналите за минерална и отпадни води в имот с идентификатор 03928.46.12/л.56-57 от делото/. На това заявление също има отговор с изх.№ СИИС 94 00-520/3/ от 11.04.2023 г./ л.63 от делото/. Очевидно запознат с тези писма, адв.С*** .В. е провел разговор с кмета на община Б*** на 10.07.2023 г., както сочи той самият в писмо, изпратено на ел поща на 20.07.2023 г./л.64 от делото/.
Предвид така посочените писмени доказателства, съдът намира, че пълномощникът адв.С*** .В. е уведомен и узнал за оценката на въпросния имот и оспорената заповед най-късно на 10.07.2023 г., а не както твърди в жалбата на 11.08.2023 г. Предвид което жалбата е с вх.№ СИИС 94 00-520/6/ от 18.08.2023 г., е просрочена, подадена след срока по чл.149, ал.1 АПК.
Срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК е преклузивен и пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и разглеждането и по същество от компетентния съд. Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Жалбата от В.Е.И., чрез пълномощника адв.С.В., следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159, т. 5 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от В.Е.И. ***, чрез адв. С*** .В.,***, срещу заповед № РД-15-322/25.05.2015 г. на кмета на община Берковица.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 554 по описа на Административен съд Монтана за 2023 г.
Определението може да се обжалва от страните в седмодневен срок от получаването му с частна жалба чрез Административен съд Монтана пред Върховен административен съд.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: