Определение по дело №397/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по глава 39 от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител, и е образувано по жалба, подадена от пълномощника Ш. Н. А. от Г.Д., в качеството му на частен правоприемник на взискателя по изп.дело № 1332/2012г. по описа на ЧСИ Р.Сираков срещу отказ на съдебния изпълнител да конституира жалбодателя като взискател по изпълнителното дело, обективиран в протокол от 21.03.2012г.

В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се излагат съображения за това, че отказът е постановен в противоречие на процесуалният закон - чл. 429, ал. 1 от ГПК, съобразно която норма частният правоприемник, какъвто е приобретателят по договорът за цесия, може да се ползва от правата по издаденият изпълнителен лист за прехвърленото вземане. Текстът на закона не въвеждал изискване за валидността на прехвърлянето то да е съобщено на длъжника. Недопустимо било частният съдебен изпълнител да признава или отхвърля съществуването на материални права каквото е правото на вземане, тъй като косвено по този начин той ревизирал и съдебният акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Отказът противоречал и на материалния закон - чл.99, ал.3 от ЗЗД, съобразно който прехвърлителят по договорът за цесия е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне. Осъществяването на това съобщаване не било абсолютно задължително условие за валидността на самото прехвърляне на материалното право. Цедентът прехвърлял на цесионера своето вземане съобразно постигнатото между тях двамата съгласие, обективирано в договора за цесия. От този момент цесионерът придобивал материалното право да получи вземането. Изискването на чл.99, ал.3 от ГПК било въведено от законодателя с оглед гарантиране на интересите на длъжника за правилно и точно изпълнение. Задължението за съобщаване предпазвало длъжника от плащане на лице, което вече не е кредитор. Това задължение обаче възниквало едва след прехвърлянето на материалното право. То не обвързвало валидността на договора за цесия спрямо третите лица и органите на държавното управление с неговото задължително изпълнение. Жалбодателят счита, че качеството на взискател и носител на едно материално право, придобито по договор за цесия, възниква за цесионера от момента на постигане на съгласие по две насрещни съвпадащи си волеизявление между него и цедента, и от този момент материалното право да получи вземането преминава в неговият патримониум и той може да изисква от третите лица съответното поведение. Моли съда да отмени обжалваното действие на ЧСИ Р.Сираков – отказ да го конституира в качеството му на частен правоприемник като взискател по посоченото изпълнително дело.

Постъпило е становище от адвоката-пълномощник на прехвърлителя на вземането по изпълнителното дело – Е. Н. А. от Г.Д., в което се изразява становище за основателност на жалбата. Сочи, че частният правоприемник се ползвал от правата по изпълнителния лист, ако е налице валидно правоприемство. Материалното право, легитимиращо лицето като взискател било преминало от неговия патримониум в патримониума на приобретателя-жалбодател. ЧСИ нямал право да преценя дали да откаже или да допусне конституирането на новия взискател, тъй като една такава преценка щяла да доведе до една квази правораздавателна дейност относно действителността на вземането и прехвърлянето му, каквато ЧСИ не притежавал по закон. Поддържа също така доводите на жалбодателя за нарушение на материалния закон – чл.99, ал.3 от ЗЗД относно това, че съобщаването на длъжника за извършената цесия не било абсолютно задължително условие за валидността на самото прехвърляне на материалното право.

Постъпило е възражение от пълномощника на длъжника по изпълнението – Н. Ю. С., в което се сочи, че обжалваният акт на ЧСИ Р.Сираков е правилен – законосъобразен и обоснован; съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане имало действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Сочи, че правилно съдебният изпълнител е отказал да конституира жалбодателя като взискател в изпълнението, тъй като цесията не била съобщена на длъжника в изпълнението. А от факта, че цесионният договор нямал действие по отношение на длъжника, докато цесията не му бъде съобщена, следвало че длъжникът може да плати на стария кредитор. Счита още, че макар да е загубил качеството на кредитор по отношение на цесионера, цедентът се считал за кредитор до съобщаване на цесията не само спрямо длъжника, но и по отношение на третите лица. Тъй като оспорва истинността на представения в копие договор за цесия, прави доказателствено искане за представянето му в оригинал.

В мотивите си ЧСИ е изложил съображения за недопустимост на жалбата, тъй като трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Тъй като в процесното изпълнителто производство жалбодателят се явявал трето лице, като такова нямал право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е недопустима, и като такава следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

Изп.д. № *1332 по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 е образувано на основание изпълнителен лист №48 от 02.07.2012 г., издаден от ОС-К., въз основа на Решение №259/15.06.2012г. по в.Г.д.№147/2012г. по описа на ПАС. Видно от посочения изпълнителен лист, Н. Ю. С. от Г.А. е осъдена да заплати на Е. Н. А. от Г.Д. сумата в размер на 13 899,62лв., представляващи стойността на извършени СМР – ремонт на апартамент 16, в Г.Д., У.”. 2, Б.”. В.А, .4, собственост на Н. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 07.04.2010г. до окончателното й изплащане.

Съответно, взискател в изпълнителното производство е Е. Н. А., а длъжник - Н. Ю. С..

С молба В.№4235/01.03.2013г. Ш. Н. А., чрез пълномощник, е поискал от съдебния изпълнител да го конституира като взискател по делото, на основание прехвърляне на вземането. Към молбата е приложен договор за цесия от 01.02.2013г., сключен между Е. Н. А. в качеството му на цедент, и Ш. Ниази А. в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземането си от длъжника Н. Ю. С. по изпълнителен лист №48 от 02.07.2012 г., издаден от ОС-К..

С обжалвания протокол от 21.03.2012г. ЧСИ Р.Сираков е отказал да конституира като взискател в производството Ш. Ниази А., като е мотивирал отказа си с непредставяне на доказателства, че цесията е съобщена на длъжника.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна окръжният съд намира, че жалбата е недопустима, като подадена от лице, извън кръга на лицата, оправомощени да атакуват действията на съдебен изпълнител, по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбодателят Ш. Ниази А. не е взискател, поради което не попада в кръга на лицата, имащи право на жалба по реда на чл.435, ал.1 от ГПК; той не е и длъжник /съответно не попада в кръга на лицата, имащи право на жалба по реда на ал.2 на чл.435 ГПК/, нито има качеството на което и да е от лицата по ал.3 на чл.435 ГПК; не е и трето лице, по смисъла на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че Ш. Ниази А. няма право на жалба по реда на чл.435 и сл. от ГПК, поради което жалбата, с която е сезиран съда следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Поради изложеното, спорът не следва да се разглежда по същество, поради което и не следва да се събират други доказателства, поискани от пълномощника на длъжника по изпълнението.

Водим от изложеното, окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ш. Н. А. от Г.Д., депозирана чрез пълномощника А. Б. от АК- К., против отказ на ЧСИ Росен Сираков, с район на действие Окръжен съд- К. по изп. д. № *1332, да конституира жалбодателя като взискател по изпълнителното дело, обективиран в протокол от 21.03.2012г., като недопустима, и прекратява производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове:1. 2.