№ 10000
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110123105 по описа за 2023 година
В И К.“ ЕАД е предявило срещу „С.К.К“ ЕООД /в качеството му на собственик на
9/10 ид. ч. от водоснабдения имот/ установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 5 183,75 лв., представляваща стойност на
доставени ВиК услуги през периода от 16.04.2014 г. до 09.04.2021 г. в обект, находящ се в
гр. ... № 143, с абонатен № 219790 ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 391,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.04.2021 г. до
23.05.2022 г. и срещу „А.К. ООД /в качеството му на собственик на 1/10 ид. ч. от
водоснабдения имот/ установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 575,97 лв., представляваща стойност на доставени ВиК
услуги през периода от 16.04.2014 г. до 09.04.2021 г. в обект, находящ се в гр. ... № 143, с
абонатен № 219790, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата
от 43,44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.04.2021 г. до 23.05.2022 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на
което ищецът доставя ВиК услуги, които услуги доставя до имот на ответниците, находящ
се в с гр. ... № 143, с абонатен № 219790. Поддържа, че е за процесния период е доставил на
ответниците ВиК услуги, като купувачите не заплатили в срок дължимата цена, поради
което за тях възникнало и задължение за лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба, с
който оспорват иска. Твърди се, че имотът е придобит в условията на съсобственост към
16.12.2016 г., като в началото на 2017 г. ответниците поискали промяна на партида, но
такава не била извършена тъй като имотът нямал административен адрес и на името на
предишния собственик не била открита партида, като допълва, че за откриване на партида
на името на ответниците, било необходимо да се уредят задълженията с предходните
собственици. Сочи се, че имотът не е използван до началото на 2020 г., нито е отчитано
потребление. Твърдят, че многократно са изразявали готовност да погасят задълженията си,
1
както и че за задължения преди придобиването на имота, следва да отговарят предишните
собственици. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД
За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало притезателното право да
получи плащане по предявените претенции е необходимо кумулативното установяване при
условията на пълно доказване на следните материални предпоставки: между страните
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период,
изпълнение на задълженията на ищеца по него за доставяне на такива на ответника, обема
на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи издадена въз основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот
и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
За доказване правото на собственост на ответниците по делото е предоставен
Нотариален акт № 1, том VI, рег. № 7637, н.д. № 781 от 2016 г., видно от който, на
16.12.2016 г., „А.К. ООД и „С.К.К“ ЕООД са придобили правото на собственост върху
процесния обект при квоти от по 1/10 за първия ответник и 9/10 за втория ответник, което
обстоятелство е обявено за безспорно между страните.
Ето защо съдът приема, че по делото е установено, че ответниците отговарят за
задълженията, възникнали за времето от 16.12.2016 г. до края на процесния период.
С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема за доказано, че ответниците
са потребители на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период.
От заключението по СТЕ, която съдът цени като обективна и компетентна се
установява, че имота е водоснабден, като стойността на предоставените в имота ВиК услуги
за периода от 16.12.2016 г. до 09.4.2021 г. е в размер на 3 568,80 лв., а лихвата за периода
22.04.2021 г. 23.05.2022 г. е в размер на 391,85 лв. В експертизата е посочено, че
претендираните суми от ищеца са калкулирани съобразно одобрени от КЕВР цени съответно
с Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., Решение № Ц-37 от 23.12.2019 г.,
2
в сила от 01.01.2020 г. и Решение № Ц-46 от 30.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., като е
уточнено, че за период преди 31.12.2018 г., стойността на потребените ВиК услуги е
изчислена с цените, определени с Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. В
открито заседание, вещото лице е уточнило, че за периода до 06.06.2019 г., потребеното
количество е в размер на 1 312 куб. м. и възлиза на 4 220,97 лв. С оглед въведеното
възражение за настъпила погасителна давност, съдът намира, че същото е основателно,
поради което погасени се явяват сумите за задължения, възникнали три години преди
подаване на заявлението – 06.06.2022 г., т.е. сумата от 4 220,97 лв., дължима за потребление
до 06.06.2019 г. се явява погасена по давност.
От заключението по ССчЕ се установява, че за периода от 06.06.2019 г. до 09.04.2021
г., дължима е сумата от 1 538,75 лв., до който размер искът за главница следва да се уважи, а
за разликата до 5 759,72 лв., да се отхвърли. Предвид обстоятелството, че от „С.К.К“ ЕООД,
се претендират 9/10, то следва, че искът за главница по отношение на това лице следва да се
уважи до размер от 1 384,88 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
5 183,75 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на „А.К. ООД, искът за
главница следва да се уважи до размер от 153,88 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 575,97 лв., искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно предвиденото в чл. 44 от Общите условия от 2016г., при неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителя дължи на ВиК
оператора обезщетение в размера на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвиден срокът за
заплащане на дължимите от потребителя суми, включени в ежемесечно издаваните от
дружеството фактури, а именно 30 дневен срок след датата на фактуриране. При
съобразяване на горните обстоятелства и правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да се
приеме, че ответникът изпада в забава за заплащане на дължимите суми след изтичане на
срока за плащане и именно от този момент дължи и заплащане на лихва за забава.
Предвид заключението по ССчЕ, което съдът кредитира, лихвата, дължима за периода
22.04.2021 г. – 23.05.2022 г., е в размер от 168,54 лв., до който размер съдът намира, че
следва да се уважи, като за разликата до предявения размер от 434,45 лв., искът следва да
бъде отхвърлен, при съобразяване правилото на чл. 119 ЗЗД и предвид частично погасената
главница. Относно „С.К.К“ ЕООД, искът за лихва следва да бъде уважен до размер от 151,69
лв., а за разликата до претендирания размер от 391,01 лв. – да се отхвърли. По отношение на
„А.К. ООД, искът за лихва подлежи на уважаване до размер от 16,85 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 43,44 лв. – да се отхвърли.
По разноските:
Предявеният размер на иска е 5 759,72 лв. главница и 434,45 лв. лихва – общо
6 194,17 лв. Уваженият размер е 1 538,75 лв. главница и 168,54 лв. лихва – общо 1 707,28
лв., а отхвърленият размер е 4 486,89 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 156,50 лева – заплатена
държавна такса в исковото производство и 123,88 лв. заплатена държавна такса в
заповедното производство; 100,00 лева – депозит за изслушване на комплексната
експертиза. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв.
в исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство – в размер на 50 лв. Предвид това общият размер разноските направени от
3
ищеца в исковото производство е 1 336,50 лв., като съобразно уважената част от исковете,
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 368,37 лв., от които ответникът „А.К.
ООД следва да заплати 36,84 лв., а ответникът „С.К.К“ ЕООД – 331,54 лв. Адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно, тъй като същото е близко до определения с чл. 7,
ал. 2, т. 2 Наредба № 1 МРАВ минимум с оглед материалния интерес по делото в размер от
919,41 лв. Падане до минимума при уговорено и платено адвокатско възнаграждение се
налага само в изключителни случаи, какъвто не е настоящият.
Предвид отхвърлената част от исковете и претенцията на ответниците за присъждане
на разноски, съдът намира, че такива им се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 950 лв. за адвокатско
възнаграждение и 450 лв. депозит за експертиза, т.е. общо 1400 лв. Съразмерно с
отхвърлената част, на ответниците се дължи сумата от 1 014,12 лв., като на „А.К. ООД се
дължат 101,41 лв., а на ответникът „С.К.К“ ЕООД – 912,71 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на
„С.К.К“ ЕООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ...“, че дължи на „В И К.” ЕАД ЕИК: ... със
седалище и адрес на управление гр. ... заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 30101/2022г. на СРС, ІІ
г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 1 384,88 лв., представляваща
претендирана продажна цена за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по доставяне,
отвеждане и пречистване на вода в обект, находящ се в гр. ... № 143, за периода от
16.04.2014г. – 09.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
06.06.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1 384,88 лв. до пълния предявен размер от 5 183,75 лв., като неоснователен.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 151,69 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение – главницата от 1 384,88 лв. за периода
22.04.2021 г. – 23.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 151,69 лв. до пълния
предявен размер от 391,01 лв., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на „А.К.
ООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ...“, че дължи на „В И К.” ЕАД ЕИК: ... със седалище и адрес
на управление гр. ... заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 21.07.2022г. по ч.гр.д. № 30101/2022г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав,
както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 153,88 лв., представляваща претендирана
продажна цена за предоставени, но незаплатени ВиК услуги по доставяне, отвеждане и
4
пречистване на вода в обект, находящ се в гр. ... № 143, за периода от 16.04.2014г. –
09.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.06.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 153,87 лв. до пълния
предявен размер от 575,97 лв., като неоснователен.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 16,85 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение – главницата от 153,88 лв. за периода
22.04.2021 г. – 23.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 16,85 лв. до пълния
предявен размер от 43,44 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.К.К“ ЕООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ..., да заплати на „В И К.” ЕАД
ЕИК: ... със седалище и адрес на управление гр. ... на основание чл.78 ал.1 от ГПК за сумата
от 331,54 лв., представляваща разноските по настоящото производство.
ОСЪЖДА „А.К. ООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ... да заплати на „В И К.” ЕАД ЕИК: ...
със седалище и адрес на управление гр. ... на основание чл.78 ал.1 от ГПК за сумата от
36,84 лв., представляваща разноските по настоящото производство.
ОСЪЖДА „В И К.” ЕАД ЕИК: ... със седалище и адрес на управление гр. ... на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на „А.К. ООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ... сумата от
101,41 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА „В И К.” ЕАД ЕИК: ... със седалище и адрес на управление гр. ... на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на „С.К.К“ ЕООД с ЕИК: ... и с адрес: гр. ...,
сумата от 912,71 лв. разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5