Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 24.03.2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.БожидарСтаевски
при секретаря Михаела Митова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 4275 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.07.2020 г. по гр.дело № 17178/18 г., СРС, ГО, 74 състав е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Н.**-Й.Т.“ ЕООД, ЕИК *****срещу „Е.К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****иск с
правно основание чл. 372, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 1, т. 1 от
Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за сумата от 3989,89 лева - дължимо възнаграждение по фактура №
**********/30.06.2016 г. за осъществен международен превоз по заявка №
**********/15.06.2016г. и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 490,85
лева лихва за забава върху главницата от 3989,89 лева, начислена за периода
30.06.2017 г. 14.09.2017 г., за които суми на 07.10.2017 г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 65064/2017 г.
по описа на СРС, 74 състав, поради прихващане със сума в размер на 2975,32 евро - обезщетение за
вреди, причинени по време на изпълнение на превоза от страна на ищеца. Осъдил е „Н.**-Й.Т.“ ЕООД, ЕИК *****да заплати на „Е.К.Т.“ ЕООД,
ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лева - сторени разноски
в исковото производство.
С определение от 02.12.2020 г., по гр.д. № 17178/2018 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 74 състав е отхвърлил молбата на „Н.**-Й.Т.“ ЕООД
за изменение на решение от 20.07.2020 г. на СРС, 74 състав в частта на
разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Н.**-Й.Т.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Г., чрез пълномощника по делото адвокат М.П. от САК, със съдебен
адрес:***, „Адвокатска къща Р.К.“ ЕООД с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че
възражението за прихващане на ответната
страна се явява недоказано, а решението на съда, в което е прието обратното, е
незаконосъобразно.
Още с предявяване на възражението за
прихващане, ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че още през месец август
2016 г. е отхвърлил рекламацията на ответника. По делото, чак с отговора на
исковата молба през месец 02.2018 г. ответното дружество е направило възражение
за прихващане. Съгласно приложимата Конвенция за Договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и по-точно
чл.32, ал.4 от Конвенцията, погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск
или възражение. Съгласно правилата на чл.32, ал.1 от Конвенцията, искът на ответника
за вреди във връзка с посочения товар
погасен още през м. август 2017 г. Освен това, ответникът не доказва и валидността на направената рекламация и
спазването на условията на чл.30 от Конвенцията. Във връзка с направеното в
условията на евентуалност възражение за съдебно
прихващане, в тежест на ответника е да докаже наличието на 1. валидно
облигационно отношение по договор за
превоз, 2/ неточно изпълнение от страна на превозвача, 3/вреди в
претендирания размер и 4/ пряката причинно-следствена връзка между
неизпълнението и вредите.
По отношение
на твърденията, че част от стоката била увредена поради неправилно съхранение,
по делото не са представени годни доказателства за настъпилите вреди-протокол
от авариен комисар, ЧМР със забележки, доказателство за влошена работа на
хладилния агрегат, протокол за унищожаване на повредената стока, протокол за
оценка на повредената стока, в който да е описана повредената стока и
направената оценка от независим оценител и т.н.
Относно
твърдението за прекачване на стоката, това не е спорен факт, като той е бил
съобщен на ответника още по време на превоза. По отношение на представената от ответника
фактура, издадена от трето лице относно обезщетение за повредената стока, то тя
не е относимо доказателство, тъй като не е доказано кой е издателят на фактурата,
какви са договорните му отношения с ответника, неустойката за каква стока и кой
превоз е. По отношение на приетата по делото СТЕ сочи, че изводите на вещото
лице представляват предположения. Но дори и от нея се установява, че ищецът е
изпълнил точно задълженията си. Щом изпращачът и респ. ответното дружество са
задали като условие по договора температура от 2/4 С и при условие, че
предположенията на вещото лице са правилни за механизма на измръзване на
стоката, то вината е само на ответника поради грешно изискване на температура.
Затова възложителят по процесния договор за превоз носи вина, тъй като е
посочил единствено и само граници, в които следва да е температурата при
превоза. Няма указания за начина на сваляне на температурата или температура,
която да е зададена при товарене, след един час, два часа и т.н.
Счита, че
претенцията за дължимото навло е доказана, поради следното: Безспорно е
сключването на процесния договор-заявка, размерът на иска е доказан, както и
фактът на извършената услуга. Доказано е и точното и навременно изпълнение на задълженията
на ищеца по Договора-заявка от 16.06.2016 г. В заявката изрично е записано, че
стоката следва да бъде превозвана при температура +2/4 С. Никъде не е
упоменато, че температурата при товарене следва да бъде по-висока. При
товаренето не е имало условия нито от ответното дружество, нито от служителите
на изпращача, че стоката ще се товари топла, ако това е така и следва
температурата в хладилното ремарке да се различава от тази, зададена в
заявката. В самата товарителница няма вписани забележки. Данъчната фактура, в
която е начислено възнаграждението за извършената транспортна услуга е включена
в дневниците за продажби/покупки на ответника за м.06.2016 г., видно от
приетата по делото ССЕ. Относно искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, то и съгласно чл.372,
ал.1 ТЗ, ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща от товародателя
при сключването на договора. Процесната фактура е издадена на 30.06.2016 г., на
01.07.2016 г. е осчетоводена при ответника, поради което считано от 01.07.2016
г. ответникът е бил в забава в плащането на възнаграждението.
Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен
предявения установителен иск. Претендира
присъждане на разноски по делото и възнаграждение за един адвокат.
Въззиваемият/ответник „Е.К.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.Б., чрез пълномощника по делото адвокат П.К.,***, офис 20 оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Следва да бъде
извършена преценка на неговата
правилност по повдигнатите н жалбата въпроси.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск за заплащане на превозно
възнаграждение за извършен превоз /навло/ по
маршрута Гърция-Словакия, в размер на общо 3989,89 лв., дължимо по фактура № 1522/30.06.2016 г. по заявка - договор от 15.06.2016 г.
Ищецът „Н.**-Й.Т.“ ЕООД твърди, че съгласно отправена от ответника заявка за
извършване на автомобилен превоз от 15.06.2016 г. е извършил международен
автомобилен превоз на стоки (пресни плодове) с дестинация Гърция-Словакия.
Стоката била натоварена на 18.06.2016 г. в Гърция, като за извършения
международен превоз била издадена товарителница и стоката била доставена и
приета без забележки. За осъществения превоз на стойност 3989,89 лева с ДДС
ищецът издал фактура № 1522/30.06.2016 г., чиято стойност не била заплатена.
Към съда е отправил искане да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата от 3989,89 лв. - стойността на фактурата, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
07.10.2013 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 490,85 лева - лихва
за забава върху главницата, начислена за периода 30.06.2017 г. - 14.09.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. №
65064/2017 г. по описа на СРС, 74 състав. Претендира разноски.
Ответникът „Е.К.Т.“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове по основание и размер. Сочи, че съгласно Общите условия на
заявката-договор превозвачът ищец нямал право да претоварва стоката, освен по
изрично заявено съгласие в писмена форма от заявителя. Оспорва дължимостта на
исковата сума с доводи за неизправното поведение от страна на ищеца. Излага
твърдения, че по време на превоза на част от товара е причинена вреда, поради
неспазване условията в заявката на ответника, а именно нарушения в зададения
температурен режим и непозволено претоварване на стоката по време на превоза.
По този начин били увредени 108 кашона праскови - по 7 кг всеки и 216 кашона
праскови - по 10 кг всеки, чието приемане било отказано от получателя.
Стойността на увредената стока възлизала на 3123,10 евро, за която ответното
дружество издало фактура № 23748/30.06.2016 г. предявена за плащане на ищеца. В
условията на евентуалност предявява съдебно възражение за прихващане c вземането си за сумата от 3123,10 евро - обезщетение за причинени му вреди,
възникнали при изпълнение на превоза от страна на ищеца.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно наличието на валидни облигационни отношения по повод международен превоз
на стоки по заявка № **********/15.06.2016 г. с направление Гърция-
Словакия. Представени са Заявка-договор
за извършване на транспорт № **********/15.06.2016г. и копие и оригинал на
товарителница. Районният съд е констатирал, че при съпоставка на съдържанието
им се установява, че на посочената в договора дата 18.06.2016 г. стоката,
предмет на превоза е натоварена на пункт в Скидра, Гърция. Съответстват датите
на превоза, но са разместени в товарителницата местата на товарене и
разтоварване. Последното обаче не рефлектира върху обстоятелството, че превоз
по посочената в договора дестинация е осъществен. За стойността на превоза е
издадена фактура № **********/30.06.2016 г., която видно от приетото по делото
заключение по ССчЕ е включена в дневника за покупки на ответното дружество „Е.К.Т.“
ООД и е декларирана като данъчен кредит. Страните не спорят и относно размера
на претенцията, както и относно това, че същата не е заплатена от страна на
ответника.
По делото са представени протестно писмо, адресирано до ищеца, фактура №
2017-704392, съпроводена с превод на български език, фактура № 44876,
съпроводена с превод на български език, заявка-договор за извършване на
транспорт, товарителница, копия на термоленти, експедиционен лист.
Съгласно фигуриращите в представената по делото заявка Общи условия и по-
конкретно чл. 4 стоки под температурен режим, следва да се превозват в чисти
камиони с изправен термограф и с възможност за принтиране на термолента след
разтоварването. Според разпоредбата чл. 15 от същите общи условия страните са
договорили забрана за претоварване на стоки, освен в случаите на изрична
договорка със заявителя „Е.К.Т.“ ООД, която договорка следва да бъде в писмена
форма. Няма спор по делото, че стоката, предмет на превоза - нектарини, предвид
характерните й особености се превозва при спазване на определен температурен
режим. Това обстоятелство е очевидно отчетено при сключване на договора за
превоз, като в заявката изрично е посочен температурен режим на движение +4 С°.
По делото са изслушани и приети заключенията на вещи лица по СТЕ и допълнителна СТЕ, по които вещите
лица са установили, че по време на превозния процес след натоварване на стоката
от Скидра, Гърция е извършено претоварването й в друго хладилно полуремарке.
Стоката е натоварена хладилно полуремарке с per. № *****и
претоварена на хладилно ремарке е per. № *****. Това обстоятелство
изрично е отбелязано в заключението по първоначално приетата по делото СТЕ,
което намира опора и в доказателствата по делото, а именно приложените копия на
темоленти. Те дават сведения за температурата, поддържана в ремаркето по време
на превоза, отчитана на интервал от 30 минути от момента на натоварване до
момента на разтоварване, данни на превозвача, за самото ремарке-регистрационен
номер, датата и точния час на натоварване/разтоварване.Приложената по делото
термолента, всъщност не е лентата от едно ремарке. По делото е приложена
термолента от ремарке с per. № *****, като съдържанието й удостоверява, че на
18.06.2016 г. в 00,00 ч. отчетената температура в ремаркето е 28 С°, като
последната отчетена стойност на тази термолента е на 20.06.2016 г. в 11,30 ч. и
тя е 4 С°. От находящата се на л. 30 термолента се установява, че на 20.06.2016
г. в 17.24 ч. отчетената температура в ремарке с per. № *****е
2,4 С°, като на 22.06.2016 г. в 11,24 ч. датчикът е отчел температура от 3,6
С°. Очевидно е, че термолентите касаят един и същи превоз. Съдът е констатирал
времеви интервал от близо шест часа, през които липсва отчитане. Самите
термоленти са от две различни ремаркета, което е видно, както от съдържанието
им, така и при съпоставката им (шрифта, с който са изписани дати и часове се
различава). Това подкрепя твърдението в отговора на исковата молба за
претоварване на стока от едно ремарке в друго, което се е случило по време на
самия превоз. Това е потвърдено от ищеца, който заявява, че е уведомил ответното
дружество за това обстоятелство. Уведомяването обаче не го освобождава от
задължението, предвидено в чл. 15 от Общите условия на договора за превоз да не
претоварва стоката. По делото не са ангажирани никакви доказателства за писмена
договорка с „Е.К.Т.“ ООД, даваща правомощия на превозвача/ищец да претовари
стоката. Така ищецът е нарушил
договорните разпоредби, което е довело до неточно изпълнение на договора.
От правна страна:
Въззивният съд намира, че възникналото между страните правоотношение са с източник договор за международен превоз на
стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен
превоз на товари (наричана за краткост Конвенция CMR), доколкото мястото на приемането на стоката за
превоз и мястото на доставянето ѝ, се намират в две различни държави – Гърция и Словакия. Страните са ратифицирали Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и съобразно чл.1, т.1 от същата приложимо право спрямо
отношенията на страните по договора за превоз са разпоредбите на конвенцията,
дори да са постигнати договорености в друга насока. Общата нормативна уредба на договора за превоз, която се съдържа в чл.367-чл.378 ТЗ се прилага само
доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани
различни правила - съгласно чл.379 ТЗ.
На първо място следва да бъде обсъдено направеното от ответника възражение
за съдебно прихващане и неговата основателност.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца, че вземането по възражението за прихващане
е погасено по давност и не трябва да се разглежда. Съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД
прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло
да бъде извършено преди изтичане на давността. В случая е приложима Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR). Същата е специален
закон и урежда специална кратка погасителна давност за вземанията-чл.32, ал.1б.
В от Конвенцията, която е едногодишна и тече от сключване на договора.
Давността е приложима и по отношение на превозното възнаграждение /навлото/ - решение № 81 от 27.05.2010 г по т.д. № 851/2009 г, ТК , I ТО на ВКС и решение № 62 от
25.01.2002 г по гр.д. № 891/2001 г, V ГО
на ВКС,
както и за вземането по възражението за прихващане.
Съгласно чл.17 § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата
при доставянето й. Основания за освобождаване на превозвача от отговорност са
предвидени в чл. 17, § 2 и § 4 от Конвенцията, но в случая за тях не са представени
доказателства от ищеца, на когото е доказателствената тежест по чл.18, § 1 от
Конвенцията. След като е увредена, очевидно стоката не е била превозена
съобразно нарежданията на товародателя.
Ответникът е доказал
по чрез приетата по делото ССЕ, че при процесния превоз са увредени праскови на
стойност 2975,32 евро и това е размера на задължението на ищеца
към ответника „Е.К.Т.“ ЕООД. Ищецът не е оспорил пред СРС представената от
ответника документация за доставката, включително и за идентичността на
увредената стока и стойността на същата.
На основание чл.271,
ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да за
плати на въззиваемия направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 20.07.2020 г. по гр.д.
№ 17178/18 г. на СРС, ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА „Н.9.Т.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя С.Г., чрез пълномощника по делото адвокат М.П. от САК, със съдебен
адрес:***, „Адвокатска къща Р.К.“ ЕООД да заплати на „Е.К.Т.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В.Б., чрез пълномощника по делото адвокат П.К.,***, офис 20 направените
от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.