Определение по дело №13020/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31628
Дата: 11 септември 2023 г. (в сила от 11 септември 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110113020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31628
гр. София, 11.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110113020 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу В. М. М.,
която отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
При извършване отново на служебна проверка за допустимост на предявените искове
съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК съдът констатира, че подадено възражението по чл. 414 ГПК е
неподписано от длъжника – ответник в настоящото производство. Това налага даване на указания
по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора е поискано допускането на съдебно-счетоводна експертиза по посочени в него
задачи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото, поради което
искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да подпише възражението по чл. 414 ГПК, подадено по ч. гр. д. № 52946/2022 г. по
описа на СРС, 85 състав. При неизпълнение на указанията в срок съдът на основание чл. 101,
ал. 3 ГПК ще приеме възражението за неподадено, ще прекрати исковото производство в
частта по предявените установителни искове и ще издаде изпълнителен лист за вземанията
по заповедта.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. от 10:55 часа , за когато ДА СЕ
ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 52946/2022 г. по описа на СРС, 85 състав – за послужване.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата
молба /при уточнение, че при отговора на въпрос № 3 размерът на таксите за допълнителните
услуги следва да бъде взет от договора за кредит/, при депозит в размер на 250 лв., вносим от
ответника в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Ваня Димитрова Петрова, със специалност: Счетоводство и
контрол, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представяне на документ за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по
делото, както и след проверка в счетоводството на ищеца, както и че следва да представи
заключението си най-малко 1 седмица преди датата на откритото съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕООД срещу В. М. М. с искане да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 1 258.60 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № 30038092677/15.07.2019 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното
плащане; 380.19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.05.2021 г. до 03.06.2022 г.; 76.30 лв.
– лихва за забава за периода от 03.06.2022 г. до 29.09.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52946/2022 г. по описа на СРС,
85 състав, както и осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми
по Договор за потребителски кредит № 30038092677/15.07.2019 г., а именно: 229.12 лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до
окончателното плащане; 458.24 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между страните при общи условия за
сумата от 2 200 лв., като преди сключването му били спазени всички законови изисквания. Излага,
че със сумата от 992.91 лв. е рефинансирано друго задължение на ответницата, а сумата от 1 207.09
лв. е преведена по нейна банкова сметка на 15.07.2019 г. Сочи, че е уговорено тя да върне заемната
сума заедно с уговорените лихви при годишен лихвен процент в размер на 41 % и годишен
процент на разходите в размер на 49.03 %, на 36 месечни погасителни вноски, платими на първо
число на месеца, всяка в размер на 105.02 лв., като тя избрала и закупила допълнителни
незадължителни услуги /услугите „Фаст“ и „Флекси“/ срещу възнаграждение в общ размер на 1
650 лв., размерът на вноската за което възлизал на 45.84 лв., поради което общо дължимата сума
по кредита станал 5 429.79 лв., а общият размер на вноската възлизал на 150.86 лв. Твърди, че
ответницата е ползвала допълнителни услуги – отложила е плащането на една погасителна вноска
и е поискала промяна на падежната дата, като в резултат на това са подписани Анекс № 1 с
коригиран погасителен план, включващ 37 погасителни вноски, и Анекс № 2, определящ нова
падежна дата, считано от м. 06.2020 г. – на петнадесето число на месеца, и включващ нов
погасителен план. Излага, че тя е платила изцяло 20 погасителни вноски и частично 1 вноска, след
което е изпаднала в забава, поради което на 03.06.2022 г. на основание чл. 12.3. от Общите условия
към договора е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата В. М. М.,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на процесния
договор с ищеца при твърдените в исковата молба параметри. Релевира възражение за
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, защото: не са посочени по вид и размер отделните разходи, включени в
годишния процент на разходите; посочен е неверен годишен процент на разходите; лихвата е
прикрита като допълнителни услуги, които не са включени в годишния процент на разходите,
надхвърлящ в действителност 50 %; не са посочени месечен лихвен процент и условията за
прилагането и за промяната на лихвения процент. Поради това счита, че дължи единствено чистата
стойност на кредита. Навежда възражение за нищожност на уговорката за лихвения процент и
поради противоречие с добрите нрави, защото той надвишава 3 пъти размера на законната лихва за
2
забава. Възразява, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с чл. 10а,
ал. 2 и ал. 4 ЗПК, защото допълнителните услуги представляват действия по усвояването и
управлението на кредита, а възнаграждението за тях е посочено общо за двата вида услуги.
Релевира възражение за неравноправност на клаузите за допълнителни услуги, защото е налице
заблуждаваща търговска практика – посочване в договора на размер на годишния процент на
разходите, който не е реално прилаганият в отношенията между страните. Счита, че
споразумението за допълнителни услуги е нищожно и поради заобикаляне на закона – заобикаляне
на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на годишния процент на разходите.
Възразява, че споразумението за допълнителни услуги е нищожно и като накърняващо добрите
нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, защото възнаграждението за
допълнителните услуги надвишава размера на главницата по отпуснатия кредит, както и поради
нарушаване на принципите на справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
отношения, защото е уговорено възнаграждение за услуги, които не са предоставени. Твърди, че е
заплатила по договора 3 448.82 лв., с която сума е погасила главницата по кредита в размер на 2
200 лв., а останалата част е недължимо платена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски за заповедното и исковото производства.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит №
30038092677/15.07.2019 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на ответницата;
размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на ответницата в
забава; размера на обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за които са
уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 30038092677/15.07.2019 г. за
сумата от 2 200 лв. срещу задължението ответницата да върне заемната сума заедно с уговорените
лихви при годишен лихвен процент в размер на 41 % и годишен процент на разходите в размер на
49.03 %, на 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105.02 лв., като тя закупила и
услугите „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение в общ размер на 1 650 лв., с което общо
дължимата сума по кредита е станала 5 429.79 лв., а общият размер на вноската е възлязъл на
150.86 лв.; предоставяне на заемната сума от ищеца на ответницата; плащане от ответницата по
договора на сума в общ размер на 3 448.82 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за
връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4