Р Е Ш Е Н И Е
№….
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,29.01.2020 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 29.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в публично съдебно заседание проведено на десети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАНЧО ДРАГАНОВ
При секретаря Милена Димова, като сложи на разглеждане гр.дело №101 по описа на съда за 2019 година, докладваното от районния съдия Ганчо Драганов и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №586/06.03.2019г. от И.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв.И.С. от ДАК със съдебен адрес ***, офис 3 срещу ЕТ“Симекс-Р.С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Струма №4, представлявано от Р.Г., с посочено правно основание чл.108 от ЗС. Ищецът моли да бъде признато за установено, че е собственик на процесния недвижим имот Поземлен имот 11911.122.733, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Имотът придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 4, нот.дело 519/2006г., от 19.10.2006г. на нотариус с per. № 191 на НК, вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 34, том 4, вх.рег. № 2229/19.10.2006г., поправен с нотариален акт за поправка № 165, том 1, дело 102/2017г. от 14.03.2017г. на нотариус с per. № 191 на НК , вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 191, том 1, вх.рег. № 434/14.03.2017г., както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху сочения имот.
Ищеца твърди в исковата молба, че е собственик на Поземлен имот 11911.122.733, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК. Имотът придобил с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, том 4, нот.дело 519/2006г., от 19.10.2006г. на нотариус с per. № 191 на НК, вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 34, том 4, вх.рег. № 2229/19.10.2006г., поправен с нотариален акт за поправка № 165, том 1, дело 102/2017г. от 14.03.2017г. на нотариус с per. № 191 на НК , вписан в Служба по вписванията - Тервел под № 191, том 1, вх.рег. № 434/14.03.2017г. От датата на покупката - 19.10.2006г., до 2018г. владеел безпрепятствено и необезпокоявано имота, поради което претендира и придобиването му на друго правно основание добросъвестното си давностно владение.
През 2018г. обаче, търговецът - ответника Р.Г.С. уведомил ищеца, че е закупил имота от община Тервел и, че трябва да го освободя. При справка в общината ищеца установил, че не може да му бъде издадена данъчна оценка, т.к. имотът е деклариран на друг собственик. По същата причина, не могъл да се снабди и със скица на имота.
Така, считано от стопанската 2018/2019г. имотът бил завладян, обработен и засят от Р.Г.С.. След направена справка в Служба по вписванията - Тервел ищеца установил, че на 02.08.2016г. между Община Тервел и ЕТ „Симекс-Койка Иванова“ с ЕИК ********* е сключен договор за продажба на имоти, вписан в СВп-Тервел под № 82, том 5, вх.рег. № 1718/29.08.2016г., сред които и имот с № 000733 в землището на с.Войниково, с площ от 4,343 дка и граници имоти № № 000734, 000090, 000732, 000800.
От справка в ТР установил, че с вписване от 21,09.2017г., предприятието на ЕТ „Симекс-Койка Иванова“ с ЕИК ********* е поето от ответника ЕТ „Симекс-Р.С. с ЕИК *********.
С
разпореждане на основание чл.131 от ГПК,
Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от исковата молба и от
доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника и в
законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от него, като оспорват
изцяло предявеният иск, считат същия за неоснователен. Сочи, че е придобил процесния
имот след проведен и спечелен търг в Община Тервел и че този имот е бил
собственост на Община Тервел преди да го придобие той. Твърди, че имоти частна
общинска собственост какъвто е бил и процесния не могат да се придобиват по
давност с което оспорва и това придобивно основание на ищеца. Не оспорва това,
че в момента владее имота но сочи, че го владее на правно основание.
По делото като подпомагаща страна ищецът е привлякъл и беше конституиран А. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: ***.Св.Кирил и Методий № 51, праводател на ищеца, който изразява становище, че искът е допустим и основателен. Сочи, че процесния имот е бил негова собственост получена от наследство и давностно владение, за което е имал и нотариален акт преди да продаде имота на ищеца.
Ответника ЕТ „Симекс-Р.С. е привлякъл и бе конституирана като трета страна, подпомагаща ответника, Община Тервел представлявана от кмета Ж.Г.,***. Представителят на Община Тервел оспорва основателността на иска, като сочи, на първо място, че единствения легитимен собственик е ответника по делото, тъй като същият е придобил имота след проведен търг в Община Тервел и го е закупил след спечелването му, а самият имот станал общинска собственост след като е бил прехвърлен от държавна собственост по съответния ред. Сочи на следващо място, че с § 1 от Закона за допълнение на ЗС . (ДВ. бр. 46 от 2006 г. в сила от 1.06.2006 г.. изм. бр. 105 от 2006 г. бр. 113 от 2007 г. в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г. в сила ог 31.12.2008 г. бр.105 от 2011 г.. в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп.. бр. 107 от 2014 г.. в сила от 31.12.2014г.) давността за имоти, частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2017 г. като по този начин оспорва и давностното добросъвестно владение на ищеца.
По делото бяха
приети следните писмени доказателства: копия от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №189, том 4, рег.№3148, нот.дело №519, вписан
в СП с вх.рег.№2229, акт №34, том 7, дело №1313 от 19.10.2006г., нотариален акт
за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том 1,
рег.№567, дело №102, вписан в СП с вх.рег.№434, акт №191, том 1, дело №155 от
14.03.2017г., договор за покупко-продажба от 02.08.2016г., 4 бр. справки от
Търговски регистър, удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/27.03.2019г.,
скица на поземлен имот, справка за имот от СП Тервел, препис от нотариално дело
№102/2017г. заверени копия от заповед №01/09.01.2012г., заповед
№01/08.02.2012г., акт за унищожаване на неценени документи с изтекъл срок за
съхранение, копие на извлечение на нотариални дела през 2006г.- стр1,стр.3,
стр.5, стр.6 и стр.7, копие от писмо №93-07-11/10.01.2013г. на Отдел“Държавен
архив“ Добрич и постановление и протокол по нотариално дело №518/2006г.,
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение №188, том 4, рег.№3147, нот.дело №518, вписан в СП вх. рег. №2228, акт №33,
дело №1312 от 19.10.2006 година, решение №1 от 22.12.2008 г. на комисията по
чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ и приложение №1 към същото решение, Заповед №РД-10-173 от
04.07.2008 г. акт №2598 за частна общинска собственост вписан в СВ гр.Тервел
под №164/16.06.2015 г., копие от тръжна документация на Община Тервел, съдебно
техническа експертиза.
По делото бяха допуснати и разпитани свидетелите Д.П.И. и М.К. водени от ищцовата страна и И. В.И. и С. Г.С., водени от ответника.
От събраните по делото доказателства които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по
чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За
да е основателна една ревандикационна претенция, е необходимо ищецът да докаже,
че е собственик на имота-предмет на иска, че същия е във владение на ответника,
както и че последния упражнява това владение без правно основание.
Не доказването на който и да е от тези три
елемента има за последица отхвърляне на иска поради неоснователността му.
Ревандикационния
иск има две части, които се намират в неразривно единство: установителната част,
при която съдът трябва да установи, че ищецът действително е собственик на
вещта на претендираното основание и осъдителна част при която след като е
установил предното, осъжда ответника реално да отстъпи собствеността и предаде
владението. Двете части на ревандикационния иск не представляват самостоятелни
искове. Дейността на съда по установяване принадлежността на правото на
собственост не е произнасяне по самостоятелен установителен иск, затова и по
иска по чл. 108 ЗС диспозитива е един, а не два самостоятелни.
В заключението
си вещото лице по приетата и неоспорена от страните експертиза сочи, че имота, който се появява в кадастралните
регистри и планове през 1950 година, при изработването на кадастралната карта и
е с №133, първоначално е регулиран в два
парцела, УПИ III-133, впоследствие без да може да открия изменението е
направено такова изменение на регулационния план с което е изключен парцел
XX-133 от регулационния план и така имот
с пл.№133 се раздела на регулиран имот III-133 в регулация и пл.133 извън
регулация, с площите описани в двата нотариални акта, съставени от нотариус
Румен Дапков, 1465 кв. м. регулирания
парцел III в кв.19 и 4343кв.м. извън регулация. При изработването на плана за
земеразделяне, одобрен 94-та на с.Войниково тези площи, които са извън
регулация, както е в случая с пл.133 са така наречените имоти с възстановими
стари реални граници. Възстановими означава, че могат да бъдат отложени
възстановени на место по план,
съществуващ план, както е в случая кадастралния план на с. Войниково и
при номерацията на имотите, които са извън регулация се възстановяват по ЗСПЗЗ,
този имот получава №733 и той е със същата площ какъвто е бил изключената част
от имот 133, преди изработване на плана за земеразделяне, това се вижда от
списъка на собствениците в приложение №4 от ОС“Земеделие“ в която открих
списъка на имотите, които са възстановени в стари реални граници и това е
именно имот 733, който е с площ 4343 кв.м. Впоследствие в плана за земеразделяне
се преобразува в карта на възстановена собственост, която включва плана за
земеразделяне и земите от горски фонд, там имота е с № 000733 и последно в
изработването на кадастралната карта на с.Войниково този имот запазва
последните цифри 733, като в неговия номер по кадастрална карта е включено
ЕКТ-то на населеното място 11911, кадастралния район 122, имот 733, площта се
запазва 4343 кв.м. При съставянето на документите, сравняването на съставените
документи са използвани скици от двата плана, нотариус Румен Дапков е използвал
извадка към 96-та година, при съставянето на акта е използвал извадка от плана,
от териториалния план на с.Войниково от 50-та година, въпреки, че тогава е
действала вече, минал е кадастралния план за земеразделяне и е била действаща
картата на възстановена собственост за имотите извън регулация. Просто за един
и същ номер са използвани двата плана, единият случай №133 от кадастралната
карта, в другия случай от КВС, площта е същата, имота е същият, идентификацията
е същата и това е видно в комбинирана скица в приложение №7 към заключението.
Безспорно се
установи по делото, че ищеца, е придобил процесния имот на годно правно
основание от собственик А.Г. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №189, том 4, рег.№3148, нот.дело №519, вписан в СП с вх.рег.№2229, акт
№34, том 7, дело №1313 от 19.10.2006г., и го е владял до 2017 г. В тази насока
са и свидетелските показания, като съдът дава вяра на свидетелите, Добрин
Петров Иванов Руси и Маринов Костадинов водени от ищцовата страна по отношение
на това кой от кога и до кога е стопанисвал имота и го е владял, тъй като
същите са съседи по имот без родствена връзка с ищеца и показанията им са непротиворечиви
и взаимно допълващи се. В тази връзка и свидетеля воден от ответника Симеон Г.С.
не беше категоричен дали имотът е обработван и до кога от ищеца, но същият
потвърди, че е бил обработван от ищеца както и че го е уведомил, че трябва да
освободи имота през 2017 г. В останалите им части свидетелските показания и на
четиримата свидетели са непротиворечиви по отношение на това кой кога е
придобил собствеността на процесния имот и по какъв начин. Третата страна помагач на ищеца А.Г. сочи че
е владял имота и го е придобил по давностно владение и наследство също през
2006 г. за което и свидетелства писменото доказателство нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение
№188, том 4, рег.№3147, нот.дело №518,
вписан в СП вх. рег. №2228, акт №33, дело №1312 от 19.10.2006 г. страната сочи,
че е владяла същият имот повече от 20 години и той е наследство още от прадядо
му. Това кореспондира и със заключението на вещото лице по приетата техническа
експертиза.
При така
установените факти и обстоятелства съдът намира, че към датата на извършената
продажба между А.Г. и ищеца И.Л., 19.10.2006 г., продавачът А.Г. е бил
собственик на процесния имот и ищеца в настоящото производство го е придобил на
годно правно основание, като сделката е произвела вещно-прехвърлителния си ефект.
Това безспорно доказва, че ищецът е собственик на процесния имот.
Ищецът сочи и
друго алтернативно правно основание за придобиване на собствеността върху
процесния имот, а именно придобиването му чрез добросъвестно владение.
Както бе
коментирано по горе праводателят на ищеца е владял процесния имот повече от 20
години преди снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост през
2006 г.. След извършената продажба ищеца е придобил добросъвестно имота и то от
добросъвестен преди него собственик. Поради това съдът счита, че е доказано от
страна на ищеца и това оригинерно придобивно основание за което се изискват 5
години владение на процесния имот съгласно чл.79 ал.2 от ЗС. Нещо повече владението
на процесния имот е започнало от страна на ищеца на 19.10.2006 г. и е
продължило съгласно събраните свидетелски доказателства до около средата на
2017 г. Това ще рече, че в полза на ищеца е изтекъл и по дългият 10 годишен
давностен срок за владение на процесния имот по чл.79 ал.1 от ЗС. Именно поради
това съдът намира, че и на това основание ищецът е станал собственик на
процесния имот. По този начин ищецът доказа първата предпоставка на предявения
ревандикационен иск, а именно собствеността си върху процесния имот.
Настоящият
състав счита, че ответника ЕТ „Симекс-Р.С. не е собственик на процесния имот,
тъй като го е придобил от несобственик, поради което съдът ще коментира
възражението на третата страна подпомагаща ответника в настоящото производство – Община Тервел.
Съдът не може да сподели твърдението на
представителя на Община Тервел, че по отношение на ищеца не може да е текла
придобивна давност, при положение, че имота е бил общинска собственост.
В случая не са налице предпоставките на чл. 56 от Закона за общинските имоти, съгласно който „За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, каквито по делото ответната страна не представи. Видно от протоколно решение №1 от 22.12.2008 г. на комисията назначена със Заповед №РД-10-173 от 04.07.2008г. на Областна дирекция „Земеделие и гори“ гр.Добрич, са предадени на Община Тервел имоти, които не са заявени от собствениците или техни наследници в законоустановения срок от ЗЗПЗЗ. В същото протоколно решение е посочено, че процесния Поземлен имот /ПИ/ №733 е с начин на трайно ползване – друг жилищен имот. Подпомагащата страна Община Тервел, представи акт №2598 за частна общинска собственост вписан в СВ гр.Тервел под №164/16.06.2015 г.
Процесния имот не представлява и земеделска земя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имота не е бил включван с масивите на ТКЗС, нито наследниците са инициирали производство за възстановавянето на имота от ПК гр. Тервел именно поради тази причина. Подпомагащата ищеца страна А.Г. е владял имота, което владение в последствие се е предало и на ищеца по делото в съществуващи стари реални граници.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е наличието на правен интерес от страна на ищеца. В настоящото производство правният интерес се установява от наведените в исковата молба твърдения, че ответната страна разполага с титул за собственост и владее имота, които от формална страна го легитимират като носител на противопоставими права на правата на ищеца.
При предявен ревандикационен иск, за установяване принадлежността правото на собственост, върху недвижим имот страната, която оспорва правата на лицето предявило иска, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречки за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието на което твърди, че е придобила спорното право, респективно наличие на пречки за осъществяване придобивното основание в случая на ищеца, т.е. в тежест на ответната страна и подпомагащата я Община Тервел е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Община Тервел твърди, че ищеца не може да придобие по давност правото на собственост върху процесния имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 на ЗСПЗЗ. В тежест на ответната страна е да докаже, че имота е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някои от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Общината ответник следва да установи чрез пълно и пряко доказване ,че процесния имот попада в приложното поле на ЗСПЗЗ, подлежал е за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост.
Установи се по делото, че до 1994 година процесния имот е бил в регулация. Съгласно практиката причисляването на един недвижим имот към фонда на селскостопанските /земеделските/земи няма задължителна правна последица невъзможността той да бъде придобит по давност. Давността остава допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи които не са били реално отнети от собствениците им.
Такива имоти не са заявявани за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ защото цитирания реституционен закон е приложен само за имотите които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо имоти които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ не се прилага и разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ според която изтеклата придобивна давност за имоти собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизане на разпоредбата в сила -22.11.1997 година. Такива имоти не влизат и във фонд „резултативен” по чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ, не стават общинска собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност в периода след изменението на чл.86 от ЗС - съгласно публикацията Дв.бр.31/17.04.1990год. Съдебната практика приема, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място ,изключено от регулационния план на населеното място за което липсват данни да е включвано в ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно обезщетение на собственика.
Съдът е мотивиран да приеме, че предявения ревандикационен иск в която едната му част е положителен установителен за правото на собственост е надлежно правно средство за защита на собствеността, а давността допустим способ за придобиване правото на собственост, като както бе коментирано по горе тази давност е настъпила първо, както за праводателя на ищеца, така и в полза на ищеца по делото.
Действително в
годините на колективизацията съществува
стремеж да се изключват от строителната
част онези терени, които са подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за предвидената
регулационна площ на даденото населено място. След изключване на съответните
имоти от регулация е следвало да се
изпълни процедурата предвидена в т.4 на Постановление № 216 от 08.11.1961год.
на Министерски съвет за подобряване градоустройственото планиране на населените
места и увеличаване фонда на обработваемата земя/Обн.,Изв.,бр.93 и 95/1961год.,
която разпоредба предвижда собствениците
да бъдат обезщетени за направените от тях подобрения и трайни насаждения съобразно действащия тогава ред по ЗПИНМ /отменен/. Само ако посочената
процедура е била изпълнена имотите е могло да бъдат включени в окрупнен
масив на ТКЗС.
Според Решение № 249 от 4.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на І г.о. , ГК на ВКС по член 291,т.1 от ГПК, правилната съдебна практика е тази, която изключва от приложното поле на ЗСПЗЗ имотите със селищен характер ( извън регулационния план), застроени с жилищни сгради, притежание на некооператори, от които те не са били юридически или фактически отнемани. Имотът – предмет на иска е със селищен характер, и е бил притежание на на праводателя на ищеца А.Г. а в последствие и на ищеца и никога не е бил фактически отнеман или отчуждаван. Следователно той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид отпадане на забраната по чл.29 от ЗСГ /отменен/,през 1990година в полза на ищеца и неговия праводател е осъществен фактическия състав на придобивната давност по реда на чл.79,ал.1 от ЗС.
При посочените съображения съдът намира, че ищеца доказа, че е собственик на процесния имот, както и че същият се владее от ответника без правно основание, поради което така предявеният ревандикационен иск, като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар в общ размер от 1552,49 лева, представляващи 141,36 лева държавна такса; 51,13 лева други деловодни разноски – вписване на ИМ, такса за издадени съдебни удостоверения, снабдяване с данъчна оценка и скица на имота; 960 лева адвокатски хонорар и 400 лева внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на страните, че И.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** е собственик на Поземлен имот 11911.122.733, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, И ОСЪЖДА ЕТ“Симекс-Р.С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Струма №4, представлявано от Р.Г. ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Поземлен имот 11911.122.733, област Добрич, община Тервел, с. Войниково, Земеделска, категория 5, НТП, за друг вид застрояване, площ 4343 кв.м., стар номер 000733, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1422/06.08.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК на И.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***-Р.С.“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.Струма №4, представлявано от Р.Г. ДА ЗАПЛАТИ НА И.Л.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 1552,49 лева, представляваща разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено .
СЪДИЯ: