ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1391
27.07.2020 г., гр.Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито заседание на двадесет и седми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МАРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Николова
адм.дело № 425 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от „ХИКС 2019“ ЕООД и „БЕЙК ШОП КРАСИ“ ЕООД против Община Бургас с посочено
правно основание чл. 292 от АПК във връзка с изпълнение на задължение за
премахване на незаконен строеж по Заповед № 2239/24.08.2017г. на зам. кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на
„БЕЙК ШОП КРАСИ“ ЕООД е наредено премахването на собствения му преместваем
обект: „Павилион“ за продажба на кафе и закуски, с размери 5,00/3,00м. (площ
15кв.м.), с конструкция от метални елементи и гипскартонена обшивка, поставен в
източния край на поземлен имот с идентификатор 07079.615.191 по КККР на
гр.Бургас – публична общинска собственост, на позиция № 61 по схемата на
целогодишните преместваеми обекти на територията на Дирекция „ЦАУ Приморие“,
Община Бургас.
В исковата молба е направено и особено искане
за допускане на ОБЕЗПЕЧЕНИЕ, на основание чл. 389, във връзка с чл. 391 от ГПК,
както и във връзка с чл. 397 ал. 1 т. 2 от ГПК, чрез 1. Спиране на изпълнението
на Заповед № 2239 от 24.08.2017 год. на Община Бургас до постановяване на
влязло в сила решение по настоящото производство и 2.Спиране на изпълнението на
Заповед № 2239 от 24.08.2017 год. на Община Бургас до постановяване на влязло в
сила решение по адм. дело № 42/20 год. по описа на БАС.
С Определение № 333/19.02.2020 год. по адм.
дело № 425/2020 год. по описа на Административен съд – Бургас, настоящият
съдебен състав е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявения от „ХИКС
2019“ ЕООД, с адрес: ***, ап. 13 и „БЕЙК ШОП КРАСИ“ ЕООД, с адрес: гр. Бургас,
к-с „Лазур“, бл. 50, вх. 4, ет. 4 и двамата със съдебен адрес:***, адв. Л.Ц.,***
с посочено правно основание чл. 292 от АПК, във връзка с изпълнение на
задължение за премахване на незаконен строеж по Заповед № № 2239/24.08.2017г.
на зам. кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас и е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането за налагане на
обезпечителната мярка - спиране на изпълнението на Заповед № 2239/24.08.2017
год. на Зам. - кмет по „Строителство и регионално развитие“ на Община Бургас,
като обезпечение на предявения иск по чл.292 от АПК, като е прекратил
производството.
С Определение № 7845/19.06.2020 год. по адм.
дело № 5004/2020 год. на Върховен административен съд, е отменено определението
на Административен съд – Бургас само в частта му, с която е оставен без
разглеждане иска по чл. 292 от АПК на „ХИКС 2019“ ЕООД срещу община Бургас и искането
на „ХИКС 2019“ ЕООД за налагане на обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението на заповед № 2239 от 24.08.2017г. на заместник – кмета по СИРР на
община Бургас и е прекратено производството по адм.д. № 425/2020г. в тази му
част, като делото е върнато на същия състав на Административен съд – гр. Бургас
за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на „ХИКС 2019“ ЕООД по
чл. 292 от АПК и искането за налагане на обезпечителна мярка по искането на
„ХИКС 2019“ ЕООД.
При преценката на допустимостта и
основателността на искането за обезпечение, Административен съд – Бургас,
осемнадесети състав, съобрази следното:
Съгласно чл. 389 ал. 1 ГПК, във всяко
положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да
допусне обезпечение на иска. Разпоредбата се прилага субсидиарно и в
съдебно-административното производство на основание препращащата норма на чл.
144 АПК. За допускане на обезпечението, е необходимо да се установи, че искът,
предмет на обезпечението, е допустим и вероятно основателен, както и че е
налице интерес от обезпечението. В този смисъл разпоредбата на чл. 391 ал. 1 т.
1 ГПК предвижда, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Съгласно чл. 391 ал.
1 т. 2 ГПК обезпечение на иска в случаите, когато е налице интерес от
обезпечаването, защото без него за ищеца би станало невъзможно или би се
затруднило осъществяването на правата по решението, може да се допусне и без
извършването на преценка на вероятната му основателност в хипотезата на
представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Функцията на гаранцията е обезщетителна, тъй като, съгласно чл. 391 ал. 3 ГПК, при неоснователност на обезпечението нейното предназначение е да обезщети
ответника за претърпените вреди като последица от наложената обезпечителна мярка.
Като се има предвид, че в случая в производството по чл. 292 АПК ответник е
административният орган, издал изпълнителното основание, за което се
претенедира да се установи чрез съдебното решение, че не поражда изпълняемо
задължение за ищеца, съдът намира, че за допускане на обезпечението на този иск
поначало е неприложима хипотезата на чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК. Аргумент в
подкрепа на това разбиране е, че при евентуална неоснователност на
обезпечението гаранцията няма да изпълни основната си обезщетителна функция,
тъй като ответникът /административният орган/ поначало не търпи вреди от
спирането на изпълнението на заповедта по чл. 57а ЗУТ. При условията на чл. 391
ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, предпоставките за допускане на обезпечението са
искът, предмет на обезпечаване, да е допустим и вероятно основателен и за ищеца
да е налице интерес от обезпечаването, изразен в съществуващата реална опасност
без него да се осуети или поне да се затрудни осъществяването на правата му по
решението. Тъй като предпоставките следва да съществуват кумулативно,
отсъствието на която и да било от тях е основание за оставяне на молбата за
обезпечение без уважение. В случая за извършването на преценка на вероятната му
основателност съдът съобрази следното:
Видно от съдържанието на исковата молба, по
която е образувано производството по настоящото дело, като основание на иска по
чл. 292 АПК е посочено, че дружество е приобретател на обекта, т.е. негов
собственик към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение,
което го прави заинтересован от предявяване на иска за установяване на
недължимост на изпълнението, позовавайки се точно на обстоятелството за
прехвърляне на обекта.
От мотивите на Определение № 7845/19.06.2020
год. по адм. дело № 5004/2020 год. по описа на Върховен административен съд,
също може да се изведе извод, че настоящият съдебен състав следва да извърши
преценка и да се произнесе дали посочените нови факти свързани с промяната на
собствеността на обекта са основание за допускане на обезпечителна мярка със
спиране на изпълнението на Заповед № 2239 от 24.08.2017 год. на Община Бургас.
Видно от извършената служебна справка адм.
дело № 42/2020 год. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по
жалба на „Хикс 2019“ ЕООД против мълчалив отказ за издаване на разрешение за
поставяне на преместваем обект по заявление №70-00-8440 от 01.11.2019г., като
постановеното по делото Решение № 400/11.03.2020 год. все още не е влязло в
сила.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна
с всичко гореизложено, намира че настъпилата промяна на собствеността не влияе
на преценката относно законосъобразността на издадената Заповед № 2239 от
24.08.2017 год. на Община Бургас, респективно не може да
повлияе на статута й на стабилен административен акт, представляващ годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 268 т. 1 предл. първо АПК, т.е. не
следва да се оценява като новонастъпил факт след издаване на заповедта по чл. 57а
от ЗУТ. Още повече, че въпросът за евентуалната промяна в собствеността на
обекта вече е била отчетена при постановяване на съдебното Решение №
1527/26.07.2018 год. по адм. дело № 328/2018 год. по описа на Адм. съд –
Бургас, с което жалбата срещу заповедта е била отхвърлена. При внимателен
прочит на депозираната искова молба, съдът констатира, че в същата не са
изложени каквито и да е други обстоятелства, които да обуславят
извод за вероятна основателност на иска по чл. 292 АПК, поради което молбата за
допускане на обезпечението му, съгласно чл. 391 от ГПК вр. чл. 144 АПК, е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата от „ХИКС 2019“ ЕООД за допускане на обезпечение на предявения иск с
правно основание чл. 292 АПК, посредством налагане на обезпечителна мярка
„спиране на изпълнението на Заповед № 2239/24.08.2017г. на зам. кмета по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас до
окончателното приключване на съдебното производство по иска с правно основание
чл. 292 АПК и до окончателното приключване на съдебното производство по адм.
дело № 42/2020 год. по описа на Административен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: