Решение по дело №1099/2011 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е  

№

гр. Плевен, 11.05.2012 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА      

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА Д.А

                                                    Мл.съдия Ваня Иванова

 

при секретаря и. а.

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Д.а в.гр.д. N 1099 по описа за 2011 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

            Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

            С решение № 1410/03.10.2011 г. по гр. д. № 8629/2010 г. Плевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК, че И. В. В. ***, ЕГН ********** дължи на “Д.” ООД, ЕИК: ********, с адрес на управление: гр. Плевен, ул. *********, представлявано от управителя М. С. Д. сумата от 7000 лв., законна лихва от 22.07.2010 г. до окончателното изплащане, 140,00 лв. разноски по делото и 500 лв. – хонорар на адв. М., произтичащи от неплатена сума по договор за кредит от 13.06.07 г.. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил И. В. В. да заплати на “Д.”*** на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото деловодни разноски в размер на 140.00 лв., както и 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Недоволна от постановеното решение е останала въззивницата И. В. В., ответница в първоинстанционното производство, която чрез назначеният й от съда на основани чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител адвокат З. Т.  в закоустановения срок го обжалва пред Плевенския окръжен съд като неправилно и незаконосъобразно.            Във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения от страна на районния съд при събиране на доказателствата, което е довело до неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил оспорване в отговора на истинността на представения РКО с дата 13.06.2007 г., подписан от въззивницата за получаване на парична сума. Твърди се, че неправилно след като допусната графологическа експертиза районният съд е приключил съдебното дирене без да изслуша заключение по същата или без да отмени определението за допускането й. Моли се въззивният съд да изслуша посочената съдебно – графологична експертиза и да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

            в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемото дружество „Д.”***. въззивницата, редовно призована при условията на чл. 47 ал. 6 ГПК не се явява, но чрез назначеният й от съда особен представител адвокат З. Т. поддържа подадената жалба.

            Въззиваемата страна чрез пълномощника си адвокат С. М. изразява становище, според което оспорва основателността на жалбата.

            Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено  следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            С исковата молба ищецът „Д.”*** е предявил против ответницата И. В. В. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. 240 ЗЗД за установяване съществуването на вземането си срещу ответницата в размер на сумата от 7000 лв., произтичащо от неизпълнение на договор за заем, сключен на 13.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК 22.07.2010 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5102/2010 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4059/26.08.2010 г..  

            Установява се от депозирания по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор на ответницата И. В. В. чрез назначеният й особен представител адвокат З. Т., че в същият е оспорена истинността на РКО без номер от 13.06.2007 г., издаден от „МОНИ МСД-М” ЕАД в частта относно положения подпис под ЕГН и датата 18.04.2006 г. за ответницата. В писменият отговор се твърди, че подписът не е положен от ответницата и се оспорва получаването на посочената в РКО ордер сума като заем от същата. Оспорва се също подписа на ответницата върху договора за заем, като се посочва, че такъв документ не е връчен на особения представител.

            Не се спори между страните, а видно и от представеното към приложеното към доказателствата по делото ч.гр.д. № 5102/2010 г. по описа на ПРС, че същото е образувано на 22.07.2010 г. въз основа на депозирано от „Д.”***, представлявано от управителя М. Д. против И. В. В. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Видно от заявлението, че със същото заявителят е поискал от съда да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 7 000 лева, както и законната лихва върху тази сума, считано от 22.07.2010 г. до окончателното й заплащане. Видно от посоченото в заявлението, че паричното вземане е възникнало от договор за заем, сключен на 13.06.2007 г.,с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Г. Б., рег. № 360 на НК и район на действие РС – Плевен. Установява се, че към заявлението е представен в оригинал сочения договор за заем, квитанция за внесена държавна такса в размер на сумата от 140 лв. и договор за правна помощ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.. Установява се, че ПРС е уважил изцяло заявлението и е издал в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК  № 4059 от 26.08.2010 г.. Установява се от съдържанието на заповедта, че със същата на И. В. В. е разпоредено да заплати на „*********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „********, представлявано от управителя М. С. Д. сумата от 7000 лв., законната лихва върху тази сума от 22.07.2010 г. до окончателното й изплащане, държавна такса в размер на 140 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500  лв., представляващи разноски направени в заповедното производство. Установява се, че въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение заявителят е снабден с изпълнителен лист на 16.09.2010 г.. По делото липсват доказателства за връчване на заповедта на длъжника, но е приложено възражение на длъжника по реда на чл. 414 ГПК от 03.12.2010 г., постъпило по факс и с пощенски плик, от което се установява, че длъжникът прави възражение срещу вземането по договора за заем, като се позовава на това, че никога не е получала посочената сума. Установява се, че ПРС е приел възражението на длъжника за подадено в срок и с определение от 03.12.2010 г. е дал на заявителя 1 – месечен срок да предяви иск по чл. 422 ГПК.

            Не се спори между страните, а видно и от представения в оригинал договор за заем, че същият е сключен между „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен и И. В. В. на 13.06.2007 г. и носи нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Г. Б., рег. № 360 на НК и район на действие РС – Плевен. Установява се, че страните са постигнали съгласие и заемодателя „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен е предал в заем на заемополучателя И. В. В. сумата от 20 000 евро в брой в левовата им равностойност от 39 117 лв., а последната се е задължила да я върне до един месец от поканата, но не по- късно от 13.06.2010 г..

            Установява се от представения в оригинал РКО от 13.06.2007 г., че съгласно същия е разпоредено от касата на „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен да се брои сумата от 39 117 лв. на И. В. В., като върху същият е положен подпис за получател.

            Установява се от представения в заверен препис договор за прехвърляне на вземане от 28.12.2007 г., че „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от С. М. С. е прехвърлило на „*******”***, представлявано от управителя М. С. Д. вземането си от И. В. В. по силата на договор за паричен заем от 13.06.2007 г., по който същата дължи сумата от 20 000 евро.

            Установява се от представената в оригинал нотариална покана рег. № 1369, том І по описа на нотариус Г. Б., рег. № 360 на НК и район на действие РС – Плевен, че същата е връчила същата на И. В. В. на 14.07.2010 г.. Установява се от съдържанието на поканата, че със същата „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен /в несъстоятелност/ в качеството си първоначален кредитор е уведомило длъжника за извършената цесия и за задължението й да заплати сумата от 20 000 евро на „*********”***.

            Спорно между страните е обстоятелството съставляват ли договора за заем и РКО от 13.06.2007 г. истински документи, получила ли е въззивницата реално в заем от МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен левовата равностойност на 20 000 евро, налице ли е към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, респ. към датата на подаване на исковата молба валидно възникнало за въззивницата в качеството на заемател задължение в размер на претендираната сума по договора за заем, сключен на 13.06.2007 г., с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Г. Б..

            В тежест на въззивницата, ответник в първоинстанционното производство е да докаже твърденията си, че както договора за заем, така и разходния касов ордер не носят нейн подпис, респ. че документите са неистински, поради това, че не са подписани от нея.

            С оглед откритото производство по чл. 193 ГПК за оспорване на истинността на двата документа по делото е назначена съдебно – графологична експертиза, която е ползвала като образец от подписа на въззивницата /към момента с неизвестен адрес/ подписите положени от същата пред органите на полицията във връзка със снабдяване с документи за самоличност. Установява се от заключението на вещото лице М.М., че подписът в графа „подпис” в РКО от 13.06.2007 г. на л. 31 от гр.д. № 829/2010 г. на ПРС, издаден от „МОНИ МСД-М” ЕАД не е положен от И. В. В.. Установява се от същото заключение, че подписът, положен в графа заемател в договор за паричен заем от 13.06.2007 г. на стр. 7 от гр.д. № 5102/2010 г. е положен от И. В. В.. С оглед оспорване на заключението на експертизата пред въззивният съд е назначена тройна съдебно – графогична експертиза, изготвена от вещите лица М.М., Ц. Ц. и Г. Г.. Видно от заключението, че в съответствие с поставените им задачи вещите лица са ползвали освен образеца от подписа на въззивницата пред органите на полицията и документите, находящи се в личното й трудово досие, предоставено от въззиваемото дружество. От заключението на тройната експертиза се установява, че същото съвпада със заключението на единичната експертиза. Като съобрази представените заключения, съдът приема, че оспорването на истинността на РКО в частта относно получател на сумите е извършено успешно от въззивницата и документът като неистински следва да бъде изключен от доказателствата по делото. По отношение на договора за заем с нотариална заверка на подписите на страните следва да се приеме, че оспорването на истинността му се проведе неуспешно от въззивницата и документът следва да се цени като годно доказателство по делото.

            Въз основа на договора за заем следва да се приеме обаче, че въззивницата е получила реално сумата от 39 117 лв., тъй като при сключване на договора същата е заявила това обстоятелство, а именно, че е получила сумата от „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен, като е поела задължение да я върне най – късно до 13.06.2010 г.. Следва да се приеме, по силата на сключения договор за цесия между кредитора по договора за заем /цедент/ и въззиваемото дружество /цесионер/ вземането срещу въззивницата, произтичащо от договора за заем е валидно прехвърлено и е породило правно действие по отношение на въззивницата след като цеденът й е съобщил за прехвърлянето при условията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД, считано от датата на връчване на нотариалната покана на 14.07.2010 г.. От този момент следва да се приеме, че в полза на въззиваемото дружество „********”*** е възникнало вземане към въззивницата в размер на посочената в договора за заем сума от 20 000 евро или нейната левова равностойност, както и че с оглед настъпване на падежа на задължението на длъжника същото е било изискуемо.

             В тежест на въззивницата е да докаже, че е налице извършено плащане на претендираната сума от 7 000 лв. като част от общо дължимата сума от 39 117 лв. към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 22.07.2010 г. и поради липса на писмени доказателства в тази насока следва да се приеме, че такова плащане не е настъпило.

При така обсъдените писмени доказателства следва да се приеме за безспорно установено в производството на основание чл. 422 ал. 1 ГПК съществуването на вземането на *********** *** към И. В. В. за сумата от 7 000 лв. въз основа на сключен между договор за заем на 13.06.2007 г. с нотариална заверка на подписите на страните и договор за цесия, сключен между „МОНИ МСД-М” ЕАД, гр. Плевен и **********”*** на 28.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2010 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 140 лв. - държавна такса в заповедното производство и за сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение № 4059 от 26.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5102 по описа на с.с. за 2010 г..

С оглед уважаването на предявения  установителен иск в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане към ответницата и за направените в исковото производство разноски в размер на сумата от 140 лв. за държавна такса и сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

            При тези правни изводи въззивният съд намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ПРС потвърдено.

            При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПлОС сумата от 60 лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата от 140 лв. за държавна такса във въззивното производство, както и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК да заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за възнаграждение на особен представител и възнаграждения на вещи лица общо в размер на сумата от 710 лв..

            Водим от горното, Окръжният съд

 

Р е ш и:

 

            Потвърждава решение № 1410/03.10.2011 г. по гр. д. № 8629/2010 г. на Плевенският районен съд.

            Осъжда на основание чл. 78 ал. 3 ГПК И. В. В., ЕГН ********** *** да заплати на “Д.” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. *********, представлявано от управителя М. С. Д. сумата от 710 лв. за направени по делото разноски.

            Осъжда И. В. В., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Плевенският окръжен съд държавна такса в размер на 140 лв. и сумата от 60 лв. за направени от бюджета на съда разноски за вещо лице.

            решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, с касационна жалба.

 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                             2.