Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
гр. София, 17.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3679/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от О.Б.Б. АД, с която са предявени установителни искове срещу С.Й.М.
по чл. 422 ГПК за съществуването на вземания, както следва:
с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 29040,30
лв., представляваща вземане за главница по договор за потребителски кредит от 04.03.2010
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2012 г. до
окончателното плащане;
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 4172,01 лв., представляваща вземане за възнаградителна
лихва върху заетата сума за периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г.;
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 4728,23 лв., представляваща вземане на неустойка за забава за периода 04.11.2010 г. – 09.08.2012 г.
Ищецът
твърди, че по
силата на договор за банков кредит от 04.03.2010 г. е предоставил на ответника потребителски
кредит в размер на 30 000 лв. със срок на издължаване на кредита от 120 месеца,
считано от датата на усвояването – 04.03.2010 г. За предоставеният кредит е
уговорено кредитополучателят да заплаща възнаградителна лихва при лихвен
процент към датата на сключване на договора - 11,45 %, формиран от базов лихвен
процент в размер на 6,40 % и надбавка от 5,05 %. Кредитът подлежи на погасяване
съгласно представен погасителен план, като за падежна дата е определено всяко 4-то
число на месеца. От месец ноември 2010 г. кредитополучателят е преустановил
плащането на месечните погасителни вноски. В заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК ищецът се позовава на обявена предсрочна
изискуемост на 15.02.2012 г., като към този момент са били налице 16 непогасени
месечни вноски. За вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38067/2012 г. на СРС,
39 състав. Претендира разноските в заповедното
производство, както и разноски в настоящото исково производство.
Ответницата
оспорва исковете по основание и размер, оспорва да е получавала заемната сума,
навежда доводи за нищожност на процесния договор поради липса на предмет,
позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията. Оспорва кредитът да е
обявен за предсрочно изискуем, като твърди, че не е получавала уведомление за
това. По исковете за възнаградителна лихва и неустойка за забава,
противопоставя възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение за
неравноправни клаузи в договора за банков кредит, уреждащи приложимия лихвен
процент и уреждащи правото Б.та едностранно да променя уговорения лихвен
процент, вкл. и при просрочен дълг, правото на Б.та едностранно да го изменя,
както и клаузата, предвиждаща възможност за автоматична предсрочна изискуемост
на кредита.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
За претендираните в
настоящото производство суми в полза на Б.та са издадени Заповед за изпълнение
за парично задължение въз основа на документ от 03.10.2012 г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 38067/2012 г. на СРС, 39 състав за сумите: 29040,30 лв.,
представляващи главница по договор за потребителски кредит от 04.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.08.2012 г. до окончателното
плащане, 4172,01 лв., представляващи възнаградителна лихва върху заетата сума за
периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г., 4728,23 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 04.11.2010 г. – 09.08.2012 г. и 1588,22 лв.
– разноски по делото, от които 758,81 лв. държавна такса и 829,41 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
На основание изпълнителния
лист през 2015 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ В.М., с рег. № 860, район на
действие СГС, като поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело,
заедно с копие от изпълнителния лист, е връчена на длъжника на 30.11.2015 г. На 10.12.2015 г. на основание чл. 414 ГПК длъжникът е подал в
срок възражение на СРС по ч.гр.д. № 38067/2012 г. по описа на СРС – 39 състав.
Във връзка с възраженията в
отговора, че процесното вземане е прехвърлено по силата на договор за цесия и
взискател в изпълнителния процес е цесионера, съдът препраща към изложеното в
определението по чл.140 ГПК. Относно допустимостта на производството и процесуалната
легитимация на ищеца при прехвърляне на вземането в хода на процес има
задължителна практика – т.10б на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС - „При настъпило частно правоприемство
легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в заповедното
производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият
процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със
съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.3 ГПК. … В диспозитива на съдебното
решение по установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство
в страните по издадената заповед за изпълнение.“ Ето защо ищецът е
легитимиран да предяви процесните искове.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
От представения Договор за потребителски
кредит от 04.03.2010 г. се установява, че валидно е възникнало правоотношение
по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да
предостави на ответника сумата от 30000 лв., а ответникът се е задължил я да
върне за срок от 120 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита.
Договорът е в изискуемата от
закона писмена форма (чл. 430, ал. 3 ТЗ) и е породил действие.
Неоснователно е
възражението, че договорът е нищожен поради липса на предмет. Съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД нищожни са сделките с невъзможен предмет. Невъзможността може да е
фактическа (предметът не съществува в
реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, или ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието) или правна (за неговото възникване или за разпореждането
с него съществува непреодолима правна пречка - нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта). Предмет
на процесния договор са парични средства, като същите не са нито фактически,
нито правно невъзможни, поради това сделката не страда от посочения от
ответника порок на волята.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно данните от
предоставеното извлечение от разплащателна сметка с IBAN: *** С.Й.М. при „О.Б.Б.“
АД на 04.03.2010 г. е усвоена сума в размер на 30 000,00 лева с основание:
„усвояване на кредит”. Следователно неоснователни са възраженията на ответника,
че сумата по кредита не е предоставена.
Съгласно т. 4 от процесния
договор за кредит същият се погасява с месечни вноски съгласно погасителен план
– Приложение № 1 към договора за кредит на 120 вноски с падежна дата 4-то число
на месеца. Към
датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент е определен в
размер от 11,45 %, формиран от базов лихвен процент в размер на 6,40 % и
надбавка от 5,05 %.
Установява се от заключението на
счетоводната експертиза, че последната постъпила сума по сметката е на 04.11.2010
г., след което не са постъпвали плащания по кредита. От извършения анализ и
проверка експертизата сочи, че последната погасена сума по договора е на
04.11.2010 г. за договорна лихва в размер на 192,24 лева частично по вноска с
падеж 04.11.2010 г. и 0,58 лева погасена наказателна лихва. Ето защо съдът
приема, че е кредитополучателя е спрял плащанията по договора на 04.11.2010 г.
и в полза на ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото обаче липсват доказателства такова изявление да е отправено от Б.та
до длъжника. Съгласно т.18 на ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.“ В мотивите
на цитираното ТР се посочва, че „обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.“.
Ето защо и поради липса на отправяне и получаване от длъжника на изявление за
предсрочна изискуемост, съдът приема, че такава не е настъпила.
По тези съображения съдът
приема, че в полза на Б.та е възникнало вземане за главница, чиито размер е
включен в падежиралите вноски към момента на в настоящото производство. Решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото
е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. В т.1 от ТР
№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че „предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.“
Видно от договора за кредит
и погасителния план към него, същият е сключен за 10 години, считано от
04.03.2010 г. и последната погасителна вноска е с падеж 04.03.2020 г. Ето защо
съдът приема, че към към датата на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция - 23.02.2022 г., падежирали са всички вноски по
непогасената главница в общ размер от 29 040,30
лв. Поради това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало
претендираното вземане и искът за главница е основателен.
Неоснователно е възражението
за погасяване на вземането по давност. Вземането за главница се
погасява с общата 5-годишна давност, която тече за всяка месечна вноска от
падежа й. Искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – чл.422, ал.1 ГПК, т.е. 10.08.2012 г. Във
вземането за главница са включени месечни вноски, чиито падеж е настъпил след 04.03.2010
г., т.е. няма вноски с падеж преди повече от 5 години преди подаване на
заявлението. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По изложените съображения
съдът приема, че вземането за главница е възникнало в претендирания размер.
По иска с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:
С т. 4 от процесния договор от
договора страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на Б.та в размер на 11,45 %, формиран от базов лихвен процент в размер на 6,40 %
и надбавка от 5,05 %. Ведно от заключението на счетоводната експертиза, за
целия период на кредита лихвения процент не е променян. За периода процесния
период 04.11.2010 г. - 15.02.2012 г. непогасената възнаградителна лихва е в
размер на 4 172,01 лева (4 080,30 лева –по 16 броя падежирали месечни
вноски за периода от 04.11.2010 г. до 04.02.2012 г. и 91,71 лева – за периода
от 04.02.2012 г. до 15.02.2012 г.). Ето защо съдът приема, че вземането в
претендирания размер е възникнало.
Неоснователно е възражението
за погасяване на вземането по давност. Вземането за лихва се
погасява с 3-годишна давност, която тече за всяка месечна вноска от падежа й.
Искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – чл.422, ал.1 ГПК, т.е. 10.08.2012 г. Във вземането за
лихва са включени месечни вноски, чиито падеж е настъпил след 04.11.2010 г., т.е.
няма вноски с падеж преди повече от 3 години преди подаване на заявлението. Ето
защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По изложените съображения
съдът приема, че вземането за главница е възникнало в претендирания размер и
искът е основателен.
По иска с правно основание
чл.92, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. 6.2 от договора
за кредит, страните са уговорили неустойка за забава в полза на Б.та в размер
на годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на
законната лихва. От счетоводната експертиза (колона 6 на Таблица №2) се
установява, че начислената неустойка за забава върху просрочените падежирали
месечни вноски към 16.02.2012 г. е в размер на 987,55 лева за периода от
04.11.2010 г. до 15.02.2012 г. За следващата част от периода: 15.02.2012 г. –
09.08.2012 г. неустойката е начислявана върху цялата дължима главница от
29040,30 лв. По съображенията, изложени по- горе, съдът приема, че на
15.02.2012 г. предсрочна изискуемост не е настъпила, поради което ответникът не
е изпаднал в забава за дълга в пълния му размер. Ето защо искът за неустойка е
основателен за сумата от 987,55 лева за периода от 04.11.2010 г. до 15.02.2012
г. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от 4728,23 лв.
Неоснователно е възражението
за погасяване на вземането по давност. Вземането за неустойка се
погасява с 3-годишна давност, която тече за всяка месечна вноска от падежа й.
Искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – чл.422, ал.1 ГПК, т.е. 10.08.2012 г. Във вземането за
неустойка са включени суми, начислявани за период с начална дата 04.11.2010 г.,
т.е. няма суми с падеж преди повече от 3 години преди подаване на заявлението.
Ето защо възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
По настъпилата в хода на
процеса процесуална субституция:
Установява се от Договор за
прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., че ищецът е прехвърлил на
третото лице Е.М.ООД вземания към свои длъжници, в това число процесното –
посочено под №114 в Приложение №1 към Договора. Договорът е сключен след
сезиране на съда със заявлението по чл.417 ГПК (10.08.2012 г.), поради което е налице
прехвърляне на спорното право в хода на процеса. Това приемство следва да се
отрази в съдебния акт на основание чл.226, ал.3 ГПК, тъй като ще се формира
сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя. В този смисъл е
посочената по-горе задължителната практика - т.10б на ТР №4/2013 на ОСГТК на
ВКС - „При настъпило частно
правоприемство легитимиран да предяви иска е праводателят - заявител в
заповедното производство, на когото съдът е дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК.
Исковият процес продължава между заявителя и ответника по правилото на чл.226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.2 и ал.3 ГПК. … В
диспозитива на съдебното решение по установителния иск съдът следва да отрази
настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнение.“
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски,
съразмерно с уважената част от исковете както следва: 1431,62 лв. за
заповедното производство и 1224,84 лв. за исковото производство.
На процесуалния представител на ответника следва да
се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА в
размер на в размер на 164,47 лв., съразмерно с отхвърлената част на исковете.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С.Й.М., ЕГН: **********, дължи на О.Б.Б. АД, ЕИК:********, сумата, както
следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 29040,30 лв., представляваща вземане за
неизплатена част от заета сума по Договор за потребителски кредит от 04.03.2010
г., ведно със законната лихва от 10.08.2012
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал.2 ТЗ сумата от 4172,01 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 04.11.2010 г. – 15.02.2012 г.;
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата
от 987,55 лв., представляваща
неустойка за забава за периода 04.11.2010 г. до 15.02.2012 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 4728,23 лв.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН: **********, да
заплати на О.Б.Б. АД, ЕИК:********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1431,62
лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1224,84 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА О.Б.Б. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. П. Т. Г., САК, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.1 ЗА сумата от 164,47 лв., представляваща вънаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: