РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Пловдив, 19.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 3034 по описа
за 2022 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Д.Н.Х., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Е.А., срещу
принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП –
репатриране на моторно превозно средство (МПС), представляващо автомобил Алфа
Ромео с рег. № РВ***ХР, извършено на 11.11.2021 г. в 14:45 часа на ул. „Богдан“
пред № 5,
гр. Пловдив. В
жалбата се навеждат доводи за нищожност
и незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на правилата за паркиране, тъй
като автомобилът му не е ограничавал достъпа до находящия се в непосредствена
близост гараж. Твърди, че на улицата имало други неправилно паркирани
автомобили, спрямо които не били наложени принудителни мерки. Претендира се
присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - орган по
репатриране при ОДМВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Общинска
полиция”, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че при
проверката на място по подаден сигнал е установил процесното превозно средство
паркирано пред гараж, по начин възпрепятстващ излизането на домуващия вътре
автомобил. Водачът на последния извършил няколко безуспешни опита за напускане
на гаража, но това било възможно едва след преместване на автомобила на
оспорващия.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Министърът на вътрешните работи със заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г. е делегирал на длъжностните лица на ръководни,
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна
полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
7.
Със заповед № 21ОА-2574/17.09.2021г. на кмета на
община Пловдив на основание чл. 168, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ са определени държавните служители от сектор „Общинска полиция –
Пловдив” към
отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР - Пловдив, които имат правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено пътно превозно средство паркирано
пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място,
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Сред
посочените служители в т. 29 от заповедта е вписано и длъжностното лице – М. И.
С. , приложило оспорената в настоящото производство принудителна административна
мярка.
8. Според ежедневна
ведомост от 11.11.2022 г., утвърдена от началник сектор „Общинска полиция -
Пловдив“, М. И. С. бил определен за наряд с репатриращ автомобил № 50, за
времето от 08:00 часа до 20:00 часа, за територията на град Пловдив.
9. Според докладна
записка от 11.11.2022г., М. И. С. по време на работата си по безопасността на
движението в 14:45 часа на ул. „Богдан“ пред № 5, гр. Пловдив, наредил
репатриране на автомобил Алфа Ромео с рег. № РВ***ХР, черен на цвят, тъй като
бил паркиран пред гараж, с което правил невъзможно излизането на МПС АУДИ с
рег. № СВ7635СВ. Принудителното преместване било извършено по сигнал, подадена
в ОДЧ при ОД на МВР - Пловдив. Автомобилът бил оставен за съхранение на паркинг
на бул. „Н. Цанов“ № 24.
При
репатрирането били направени снимки, от които е видно, че на 11.11.2022 г., в 14:45
часа, МПС с рег. № РВ***ХР е паркирано от дясната страна на пътя плътно до
тротоара по посоката на движение пред гараж, в който се съхранява автомобил с
рег. № СВ7635СВ. Задната част на МПС с рег. № РВ***ХР попада в зоната за
влизане и излизане от гаража, по начин възпрепятстващ цялостното изнасяне на
МПС рег. № СВ7635СВ в посоката на движение чрез десен завой.
ІV. За правото:
10. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място като административно нарушение е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - две от тях визират състояние, при
която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях /тази хипотеза е посочена в докладната по процесното
репатриране/, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено чрез
нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва принудително
преместване.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в
закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида, по начин и ред,
определени в правната норма.
В случая законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната
принудителна административна мярка. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7
принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на
противното за мярката по чл.171 т.5 б. “б”
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически
действия.
Тази
законово установена форма на издаване на акта допуска доказването на
административното нарушение с всички допустими средства, в т.ч. и снимков
материал. Съгласно чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното
производство факти се установяват с всички незабранени със закон
доказателствени средства, включително веществени доказателства. В случая
снимковият материал представлява именно веществено доказателство, събрано в
хода на административното производство по прилагането на ПАМ, поради което е
годно доказателствено средство и има сила пред съда по правилото на чл. 171,
ал. 1 от АПК /така Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013
г., VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде приложена от
компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че
той следва да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи
подобна дейност, е нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС,
което е паркирано в нарушение на нормативните изисквания.
Процедурата
по прилагане на процесната принудителна административна мярка е регламентирана
в ЗДвП – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5 б. ”б” и Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив (загл. изм. - Р. №
350, пр. № 19 от 22.12.2020 г.), пиета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от
19.01.12 г. /https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877391?searchText=%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/
.
Според чл.
31, т. 4 от Наредбата, звеното за
контрол, определено със заповед на кмета на общината, може съвместно с
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол да извършва
принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик, когато
ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът,
за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във
връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на
превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи,
а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от
момента на уведомяването на районното управление на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл.
94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171,
т.5 б., ”б” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е установено от компетентните органи паркиране
на моторно превозно средство на място, при което създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението в нарушение на
правилата за движение.
По делото безспорно бе установено,
че на посочените в докладната записка от компетентния контролен орган дата,
място и час, собственият на жалбоподателя автомобил е бил паркирам пред гараж
като по този начин е създавал невъзможност за излизането на съхранявания в този
гараж автомобил.
Без отношение към предмета на
настоящия спор е претенцията на жалбоподателя, че е удовлетворил правилата на
ЗДвП,
тъй като е паркирал автомобила си от дясната
страна на пътя по посоката на движение. В случая мярката е наложена, тъй като
не е спазено изискването паркираното превозно средство да не пречи на
останалите участници в движението.
Несъстоятелни са и възраженията
относно липсата на обективност в преценката на контролния орган. Последният
като длъжностно лице от състава на администрацията, натоварена да следи за спазване
на правилата за движение на територията на общината, притежава и правомощието
да извършва анализ на конкретната пътна обстановка и да взема решения за
осигуряване безпрепятствено преминаване на останалите участници в движението.
Още повече, нормата на чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП поставя забрана за създаване на
пречки за преминаване, която обхваща както пълната невъзможност за движение,
така и затрудненията, които потенциално биха могли да доведат до пътно
транспортно произшествие. В този аспект без значение за законосъобразността на
мярката се явява отговорът на въпроса дали при полагане на извънредни усилия и
внимание от страна на водача или контролните органи е било възможно домуващият
автомобил да бъде изведен от гаража, след като едни такива маневри обективно са
носили риск от увреждане. Прочие съответният участник в движението, пред който са
създадени пречки, не е длъжен да предприема подобни действия, а съобразно
нормативната уредба следва да сезира компетентните контролни органи. Имено
тяхна остава преценката дали оплакванията са основателни и има ли нужда от
преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство. Жалбоподателят не
ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си срещу така установената от
контролния орган фактическа обстановка, поради което съдът я възприема за
доказана.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна
V. По
съдебните разноски:
11. Разноски от ответника не се претендират, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат Е.А., срещу принудителна административна мярка по чл.
171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП – репатриране на моторно превозно средство,
представляващо автомобил Алфа Ромео с рег. № РВ***ХР, извършено на 11.11.2021
г. в 14:45 часа на ул. „Богдан“ пред № 5, гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: