№ 1217
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901246 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединение искове с правна квалификация чл. 25, ал. 4
ЗЮЛНЦ.
Ищецът - И. С. Т., твърди, че е член на Сдружение „М.“. Посочва, че на 07.06.2021 г.
е проведено общо събрание на членовете на сдружението, на което е взето решение за член
на управителния съвет на сдружението от квотата на „Авторите на популярна, филмова,
електронна, приложна музика и джаз“ да бъде избрано лицето В.Р.. Ищецът заявява, че
приемането на това решение е отложено от предходно проведеното общо събрание на
членовете на сдружението от 05.10.2020 г., на което били направени номинациите за
членове на управителния съвет от всички квоти, като лицето В.Р. бил номиниран за член на
този орган от квотата на „Авторите на текст, свързан с музика“. На проведеното на
07.06.2021 г. общо събрание обаче вместо да се гласуват вече направените номинации,
лицето В.Р. било номинирано за член на управителния съвет вече не от квотата, посочена на
предходното общо събрание, а от квотата на „Авторите на популярна, филмова, електронна,
приложна музика и джаз“, без това да е било посочено в поканата за свикване на общото
събрание. Това предложение било подложено на гласуване, което е в нарушение на чл. 12,
ал. 3 от Устава на сдружението, в който е въведена забрана да се вземат решения по
въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и обявени в поканата. С
това е нарушено и правилото на чл. 12, ал. 4 от Устава, изискващо всички текстове, които
подлежат на разглеждане и гласуване от общото събрание да бъдат публично оповестени
или изпратени на членовете по възможност най-малко две седмици преди насроченото
заседание. Ищецът счита, че така описаните пороци правят незаконосъобразно решението за
избор на лицето В.Р. за член на управителния съвет, прието на 07.06.2021 г. на общо
1
събрание на членовете на Сдружение „М.“, поради което моли съдът да го отмени.
Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по иска - Сдружение „М.“, го оспорва. Твърди, че на проведеното на
07.06.2021 г. общо събрание не е взето нито едно решение по въпрос, който не е включен в
дневния ред и обявен в поканата за свикване. Посочва, че в закона и Устава на сдружението
липсва изискване номинацията по избор на членове на управителния съвет от съответните
квоти да бъде обнародвана, както и изискване имената на номинираните лица за членове на
управителния съвет да се посочват в поканата за свикване на общото събрание. Заявява, че
процедурата за номинации на кандидати за избор като членове на управителния съвет е
предвидена в Правилника за дейността на организацията и е спазена при избора на лицето
В.Р., който си е направил отвод като кандидат за член от квотата на „Авторите на текст,
свързан с музика“ и е бил номиниран от друг член на сдружението като кандидат от квотата
на „Авторите на популярна, филмова, електронна, приложна музика и джаз“. Претендира
присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен конститутивен иск, с
който се упражнява уреденото в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ потестативно право да се иска от съда
да отмени решение на общото събрание на членовете на Сдружение „М.“, прието на
07.06.2021 г., което се твърди да е незаконосъобразно. Това право възниква само за
определен кръг субекти и те са тези, изрично посочени в разпоредбата на чл. 25, ал. 6
ЗЮЛНЦ, а именно за всеки член на сдружението или на негов орган, както и за прокурора.
Процесуалната легитимация за предявяване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ,
с който описаното потестативно право се упражнява, следва принадлежността на самото
право, като доколкото тя представлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване
на този иск, съдът следи служебно за нейното наличие.
По делото е безспорно, че ищецът И. С. Т. е член на ответното юридическо лице с
нестопанска цел към датата, на която се твърди, че е взето оспореното пред съда решение от
общото събрание на членовете, която дата е 07.06.2021 г. Това е видно и от представения в
производството списък на членове на Сдружение „М.“, който отразява членския състав на
това сдружение към 24.08.2021 г. и в който под номер 2724 е посочен ищецът. Ето защо
трябва да се приеме, че И. Т. е легитимиран да предяви пред съда конститутивния иск по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Установява се, че той е упражнил това свое право по отношение на
оспореното решение в предвидения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ преклузивен срок за това, поради
което следва да се заключи, че предявеният в процеса иск е допустим и съдът дължи да се
произнесе по неговата основателност.
В случая при съобразяване на формулирания от ищеца петитум е видно, че предмет
2
на разглеждане в производството е законосъобразността на едно решение на общото
събрание на Сдружение „М.“, което се твърди да е прието на 07.06.2021 г., което е това за
избор на лицето В.Р. за член на управителния съвет на сдружението.
Между страните в производството не се спори, че на 07.06.2021 г. е проведено
заседание на общото събрание на членовете на ответното сдружение, както и че на него е
взето решение за избиране на В.Р. за член на управителния съвет. Това се установява и от
приетия като доказателство по делото протокол от 07.06.2021 г. за провеждане на общо
събрание на членовете на Сдружение „М.“. С оглед на това трябва да се заключи, че по
делото е установено, че описаното в исковата молба решение е взето от върховния орган на
ответното сдружение и има съдържанието, което ищецът твърди и съдът следва да отговори
на следващия въпрос от значение за извода за основателност на предявения иск, който е дали
при неговото приемане са спазени установените в закона и Устава изисквания за това.
При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на юридическо лице с
нестопанска цел съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца
основания за процесуалната и материалната им незаконосъобразност, като всяко едно от тях
представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Освен това,
в това производство съдът проверява единствено дали решението е законосъобразно, т.е.
има ли нарушения на законови разпоредби и на Устава, регламентиращи процедурата по
свикване, провеждане на общото събрание и вземане на решенията, както и съществуването
на определени материални права на членовете, но няма право да извършва контрол за
целесъобразност на решенията, взети от върховния орган на юридическите лица с
нестопанска цел. С оглед на това и при съобразяване на пороците, въведени от ищеца като
основание на предявените искове, се налага изводът, че съдът в настоящото производството
по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, следва да провери дали приемането на оспореното решение на
общото събрание на членовете на Сдружение „М.“ е по въпрос, който не е включен в
дневния ред, посочен в поканата, с която е свикано заседанието на върховния орган, дали то
е взето при нарушаване на правилото, предвидено в чл. 12, ал. 4 от Устава, изискващо
всички текстове, които подлежат на разглеждане и гласуване от общото събрание да бъдат
публично оповестени или изпратени на членовете по възможност най-малко две седмици
преди насроченото заседание, както и дали при предлагане на лицето В.Р. да бъде избран за
член на управителния съвет е нарушена процедурата за това, регламентирана в Устава.
Съдът ще разгледа последователно всяко от тези основания за незаконосъобразност на
оспореното с предявения иск решение по реда, по който са изброени в предходното
изречение.
Първото основание за незаконосъобразност на оспореното решение е, че с него е
разрешен въпрос, който не е включен в обявения дневен ред, по който е свикано общото
събрание, проведено на 07.06.2021 г.
В чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ е предвидено, че по въпроси, които не са включени в обявения
в поканата дневен ред за провеждане на общо събрание на сдружението, не могат да се
вземат решения. Установеното с тази разпоредба правило е възпроизведено и в чл. 12, ал. 3
3
от представения по делото Устав на ответното сдружение, който не се спори, че е този,
който е бил действащ към датата, на която е прието оспореното в процеса решение, която е
07.06.2021 г., което се и установява при извършване на служебна справка за обявените
актове в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на сдружението.
За да отговори на въпроса дали е налице нарушение на правилото, установено с
императивната норма на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, съдът трябва да анализира както
съдържанието на приетото на 07.06.2021 г. решение, така и съдържанието на писмената
покана, с която съгласно чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ се свиква заседание на общото събрание на
юридическите лица с нестопанска цел.
От съдържанието на решението на общото събрание на членовете на Сдружение
„М.“, което е предмет на предявения конститутивен иск, се установява, че то е такова за
избор на нови членове на управителния орган на сдружението, който съгласно Устава му е
колективен такъв, а именно управителен съвет, т.е. това е решение по чл. 25, ал. 1, т. 3
ЗЮЛНЦ.
За да се приеме, че при вземане на това решение не е нарушено правилото,
предвидено в чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, трябва да се докаже, че в съставената писмена покана за
свикване на общото събрание като част от дневния ред е посочено, че се включва въпросът
за избор на нови членове на управителния съвет. Не е необходимо обаче в посочения в
поканата дневен ред да е описано съдържанието на решението, което се предлага да се вземе
по този въпрос, като се конкретизира кои лица се предлагат да бъдат избрани за нови
членове на управителния съвет на сдружението. Това е така, защото нито в закона, нито в
Устава е предвидено такова изискване. Освен това като доказателство по делото е приет
Правилник за дейността, който не се спори, че е този, който е бил действащ към датата на
провеждане на общото събрание, на което е взето оспореното в процеса решение. Той
представлява вътрешен акт на Сдружение „М.“, с който се регламентират детайлно
определени процедури, касаещи функционирането на неговите управителни органи, които
не са уредени подробно в Устава. Този акт се приема с решение на общото събрание, поради
което е такъв, с който се създават правила, които обвързват всички членове на сдружението.
В производството. От неговото съдържание се установява, че предложения за членове на
управителния съвет могат да се правят устно в залата по време на заседанието на общото
събрание, на което се разглежда въпроса за избор на членове на управителния орган /чл. 29,
ал. 1 от Правилника за дейността, намиращ се от л. 132- л. 138 от делото на СГС/. След като
предложения за това кои лица да бъдат избрани за членове на управителния съвет на
ответното сдружение могат да се правят от всички негови членове и устно в залата по време
на провеждане на заседанието на върховния орган, то няма как при посочване на дневния
ред в поканата за неговото свикване да бъдат изброени изчерпателно имената на всички
лица, които ще бъдат предложени да бъдат избрани за членове и между които ще се извърши
гласуването. Ето защо и такова изброяване не е необходимо да бъде направено в писмената
покана за свикване на събранието, за да се счете, че при гласуване на оспореното решение е
спазено правилото, установено с чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че за свикване на заседанието на
общото събрание на членовете на Сдружение „М.“ на 07.06.2021 г. е съставена писмена
покана. Това е поканата, намираща се на л. 182 от делото на СГС. В тази покана е посочен
дневния ред на общото събранието, като в т. 6 от него е записано вземане на решение за
избор на нови членове на управителния съвет на сдружението за запълване на 3 свободни
позиции в квота „Автори на популярна, филмова, електронна, приложна музика и джаз“ и 1
свободна позиция в квота „Автори на текст, свързан с музиката“. Следователно въпросът за
избор на нови членове на управителния съвет е включен в дневния ред на свиканото на
07.06.2021 г. общо събрание, като дори в поканата е направена детайлна конкретизация за
това колко на брой лица ще бъдат избирани и от кои квоти, предвид установената в Устава
процедура за разпределяне на членския състав на управителния съвет на квотен принцип с
оглед разнообразието от автори на произведения, които са членове на ответното сдружение
/чл. 15 от Устава/. Ето защо и оспореното решение на общото събрание на членовете на
Сдружение „М.“, с което е избрано едно физическо лице за член на неговия управителен
орган, е прието по въпрос, който е включен в обявения в поканата за свикване дневен ред.
Следователно при неговото вземане не е нарушено правилото на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, което
е възпроизведено и в чл. 12, ал. 3 от Устава на сдружението.
Второто посочено в исковата молба основание за незаконосъобразност на решението
на върховния орган на ответното сдружение, чиято отмяна се иска, е, че то е взето в
нарушение на чл. 12, ал. 4 от Устава.
В чл. 12, ал. 4 от Устава на Сдружение „М.“ е предвидено, че всички депозирани в
сдружението текстове, включително и на управителния съвет, които подлежат на
разглеждане и гласуване от общото събрание /доклади, предложения за промени в Устава,
предложения за промени в правилата за разпределение и други/, следва да бъдат публично
оповестени или изпратени на членовете при възможност най-малко 2 седмици преди
насрочения ден. При тълкуване на тази клауза от Устава съдът намира, че с нея е предвидено
задължение да бъде осигурено достигането до всеки един член на сдружението в определен
срок преди насроченото заседание на общото събрание не на всякаква информация, касаеща
въпросите, включени в дневния ред, а само на писмени документи, чието приемане е в
компетентността на върховния орган на сдружението и е включено в дневния ред за
конкретното заседание. Този извод съдът прави при съобразяване, че в чл. 12, ал. 4 от
Устава е използван термина „текстове“, а той означава словесно произведение. Словесните
произведения, свързани с дейността на едно сдружение, които се разглеждат от общото
събрание, по правило се обективират в писмени документи, поради което трябва да се
заключи, че под думата „текстове“, използвана в клаузата на чл. 12, ал. 4 от Устава, се
разбират писмени документи, съдържащи думи, изречения, образуващи цяло словесно
произведение. Освен това в чл. 12, ал. 4 от Устава е дадено неизчерпателно примерно
посочване на такива текстове, от които примери също може да се заключи, че става въпрос
само за конкретни документи, които съдържат словесни произведения като доклади и
предложения за промени в други документи, включително в устава на сдружението, които
5
подлежат на разглеждане и произнасяне от общото събрание. Приемането на оспореното в
настоящия процес решение обаче не се отнася до разглеждане от общото събрание на
определен писмен документ - нито на такъв от вида на примерно изброените, нито на друг
документ. Не се твърди и не се доказва за вземането на това решение да е съставян някакъв
писмен документ, какъвто би могъл да бъде изготвено писмено предложение за избор на
лицето В.Р. за член на управителния съвет. Дори напротив, от приетия като доказателство по
делото протокол за проведено на 07.06.2021 г. общо събрание се установява, че
предложението за избор на лицето Р. в състава на управителния орган е направено устно в
самото заседание, а не писмено. Това означава, че вземането на оспореното в процеса
решение не е обусловено от съставен писмен документ и такъв документ не би могъл да
бъде оповестен на членовете на ответното сдружение по реда на чл. 12, ал. 4 от Устава,
която клауза не е приложима в случая. Следователно при приемане на това решение не е
допуснато нарушение на посочената клауза от Устава.
Следващото основание за незаконосъобразност на оспореното в процеса решение на
общото събрание, на което ищецът се позовава, се изразява в това, че при неговото приемане
е нарушена процедурата, която е регламентирана в Устава, за предлагане на лица, които да
бъдат избрани за членове на управителния орган на сдружението и по отношение на които
да бъде извършено гласуване от членовете на общото събрание в хипотезата на прекъсване
на заседанието на общото събрание съгласно чл. 14, ал. 6 от Устава и продължаване
разглеждането на въпроса за избор на членове на управителния съвет на следващо заседание
на общото събрание.
В чл. 14, ал. 6 от действащия към 05.10.2020 г. Устав е предвидено, че заседанията на
общото събрание продължават най-късно до 18:00 часа, като гласувания по точките от
дневния ред могат да се провеждат до 16:00 часа, а след този час могат единствено да се
провеждат дискусии, като точките от дневния ред, които поради липсата на време не са
разгледани и по които не е проведено гласуване, се включват в дневния ред на следващото
общо събрание, което се провежда в срок от два месеца /съдържанието на действащия към
05.10.2020 г. устав се установява при справка за актовете, обявени по партидата на
сдружението в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/. При тълкуване на тази
клауза съдът счита, че с нея се ограничава времетраенето на всяко едно заседание на общото
събрание, като неговото провеждане се ограничава до 18:00 часа на съответния ден, а
гласуването по въпроси, които са включени в дневния ред на събранието, се ограничава до
16:00 часа на съответния ден. Предвид така въведеното ограничение се създава и правило, че
въпросите, които са включени в дневния ред на събранието, но които поради изтичане на
определеното време не са разгледани и по тях не е проведено гласуване, се включват в
дневния ред на следващото общо събрание, което е предвидено да се свиква в срок от два
месеца, който срок е въведен с оглед това, че интересът на членовете е възможно най-скоро
да бъдат разгледани въпроси, които вече са включени в дневния ред на общото събрание, но
по тях не е проведено обсъждане и/или гласуване поради въведеното времево ограничение за
неговото провеждане. В устава обаче не са предвидени някакви специални правила за
6
провеждане на това второ общо събрание, както когато определен въпрос изобщо не е
разгледан на първото общо събрание, така и когато въпрос, включен в дневния ред на
първото общо събрание, само е обсъден, но по него не е проведено гласуване поради
изтичане на определеното крайно време за гласуване. Такива специални правила няма
предвидени и в Правилника за дейността, който, както беше посочено, съдържа детайлна
регламентация на процедурни правила за дейността на управителните органи на
сдружението, които са задължителни за неговите членове. Това означава, че това следващо
по ред общо събрание се свиква и провежда по общите правила, приложими за заседанията
на върховния орган на сдружението, включително и когато в дневния му ред е включено
приемането на решение по въпрос, по който вече са направени предложения и обсъждания
на предходно общо събрание, но не е извършено гласуването по тях поради ограничението
във времето. Тези общи правила не създават каквито и да е ограничения на правата на
членовете на сдружението да участват в общото събрание, което означава, че не
съществуват ограничения на техните права да правят на второто общо събрание нови
предложения или да оттеглят вече направени предложения и да правят нови изказвания по
въпрос, който е включен в дневния му ред, тъй като по него не е взето решение на
предходното събрание, поради изтичане на времето за провеждането му. Необходимостта да
бъдат направени нови предложения на това второ общо събрание понякога произтича и от
настъпила промяна в обстоятелствата в резултат от изтеклия период от време между двете
заседания на върховния орган. Следователно в хипотезата, в която по един въпрос на
първото общо събрание са направени предложения от членовете за приемане на решение, но
поради изтичане на времето за неговото провеждане, регламентирано в чл. 14, ал. 6 от
Устава, не е проведено гласуване по тези предложения, на новото общо събрание, в дневния
ред за което този въпрос отново е включен, не се пристъпва направо към гласуване, а първо
се дава възможност на членовете, които може да не са и същите, присъствали на
предходното заседание на този орган, да се изкажат, да оттеглят вече направени
предложения или да дадат нови предложения, като това тяхно право не може да бъде
ограничено до момента, до който по конкретния въпрос не е прието решение с изискуемото
съгласно Устава и закона мнозинство за това. Това се отнася и за приемането на решения за
избор на членове на управителния съвет, тъй като в Устава и Правилника за дейността няма
специални правила, касаещи процедурата по приемане на този вид решения в хипотезата на
чл. 14, ал. 6 от Устава /специални правила относно процедурата за приемане на решение за
избор на лица за членове на управителния орган има регламентирани в Устава само относно
лицата, които могат да бъдат предлагани за заемане на тази длъжност, относно лицата, които
могат да правят предложения, относно квотния принцип за избор на членове на
управителния орган съобразно различните групи автори, които участват като членове на
Сдружение „М.“, но не и за процедурата по вземане на решения в обсъжданата хипотеза/.
По делото не е спорно, а и се установява от представения протокол за провеждане на
общо събрание, че на 05.10.2020 г. е проведено общо събрание на членовете на Сдружение
„М.“, в дневния ред на което е включен въпросът за приемане на решение за избор на нови
членове на управителния съвет, както и че на това общо събрание са направени
7
предложения за избор на членове в управителния орган във всички квоти, посочени в чл. 15,
ал. 1 от Устава, проведено е гласуване, в резултат на което са избрани част от предложените
лица в отделните квоти, които са получили гласовете на повече от половината от
присъстващите на общото събрание членове, като са останали непопълнени квоти, както
следва: трима члена от квотата на „Автори на популярна, филмова, електронна, приложна
музика и джаз“ и един член от квотата на „Автори на текст, свързан с музиката“, тъй като за
нито един от кандидатите за попълване на членовете от тези квоти не са гласували
изискуемия брой членове, за да бъде изпълнено условието за приемане на решение за избора
им с обикновено мнозинство. Безспорно е и обстоятелството, че повторно гласуване за
избор на членове на управителния съвет на незапълнените четири места не е проведено на
заседанието на 05.10.2020 г., тъй като то е прекратено поради достигане на предвиденото в
чл. 14, ал. 6 от Устава времево ограничение. Не се спори, че въпросът за избор на нови
членове на управителния съвет от непопълнените с членове квоти е включен в дневния ред
на следващото общо събрание, което е свикано за 07.06.2021 г. и е проведено на тази дата.
От приетия като доказателство по делото протокол от редовна сесия на общото
събрание на Сдружение „М.“, проведено на 07.06.2021 г., се установява, че при обсъждане
на въпроса за вземане на решение за избор на нови членове на управителния съвет на
непопълнените на предходното общо събрание места и преди провеждане на гласуването е
дадена възможност на членовете на сдружението да правят нови предложения за избор на
лица във всяка от двете свободни квоти, в рамките на която процедура е направено
предложение лицето В.Р. да бъде избрано като член на управителния съвет от квотата
„Автори на популярна, филмова, електронна, приложна музика и джаз“, каквото
предложение не е направено на проведеното на 05.10.2020 г. общо събрание, на което това
лице е предложено за избор от друга квота на „Автори на текст, свързан с музиката“.
Както беше посочено, в Устава и Правилника за дейността на Сдружение „М.“
липсват специални правила, с които да се създават ограничения за възможността на всеки от
членовете на сдружението, който участва в общото събрание на 07.06.2021 г., да упражни
правото си да предложи лице, което да заеме длъжността на член на управителния съвет от
определена квота в хипотезата, в която предложения за това вече са направени на
предходното общо събрание, на което този въпрос е поставен за разглеждане, но
процедурата не е довършена, нито пък правила, които да предвиждат, че в тази хипотеза
гласуването се провежда само между направените вече на предходното общо събрание
предложения за лица, които да бъдат избрани за членове на управителния орган.
Упражняването от всеки един член на правото му да предложи лице, което да бъде избрано
за член на управителния орган, не може да бъде ограничено от никакви обстоятелства, освен
от факта на вече осъществен избор на състав на този орган с изискуемото мнозинство, който
факт към 07.06.2021 г. не е настъпил по отношение на четири броя членове на управителния
съвет от квотите на „Автори на популярна, филмова, електронна, приложна музика и джаз“
и на „Автори на текст, свързан с музиката“. Създаването на каквито и да е ограничения по
отношение на правото на всеки член да направи предложение за запълване на свободните
8
места в управителния орган, които не са установени с Устава, би довело до накърняване на
членственото право на това лице, което не следва да се допуска. Ето защо и действията по
даването на възможност на членовете на сдружението да направят на общото събрание,
проведено на 07.06.2021 г., нови предложения за избор на лица за членове на управителния
съвет от непопълнените квоти на „Автори на популярна, филмова, електронна, приложна
музика и джаз“ и на „Автори на текст, свързан с музиката“ преди да бъде проведено
гласуването, са извършени при спазване на правилата за провеждане на общо събрание,
установени в Устава и Правилника за дейността на сдружението и осигуряват гарантиране
на възможността на членовете на сдружението да упражнят всички правомощия, включени
в членственото им право. В случая даването на възможност на членовете на сдружението да
направят нови предложения за избор на лица за членове на управителния съвет от
непопълнените квоти е необходимо и с оглед факта, че второто общо събрание е свикано
дълго време след първото, без да е спазен двумесечния срок, предвиден в чл. 14, ал. 6 от
Устава, а именно след осем месеца, за който период от време е логично да настъпят промени
в редица обстоятелства, имащи значение към попълването на членския състав на
управителния орган с конкретни лица.
От протокола за проведено на 07.06.2021 г. общо събрание на Сдружение „М.“, се
установява, че лицето В.Р. е заявило отказ да участва в избора от квотата на „Автори на
текст, свързан с музиката“, от която е бил предложен на проведеното на 05.10.2020 г. общо
събрание, с което е спазено условието, предвидено в чл. 32, ал. 1 от Правилника за
дейността на сдружението, че едно лице може да бъде кандидат само от една квота, която по
отношение на това лице остава квотата на „Автори на популярна, филмова, електронна,
приложна музика и джаз“. От протокола за проведеното общо събрание се доказва и това, че
гласуването за избор на членове на управителния съвет е проведено между лицата,
предложени на предходното общо събрание, проведено на 05.10.2020 г., когато процедурата
е започнала, които не са си направили отвод, както и между предложените в самото
заседание на 07.06.2021 г. нови лица, сред които е и В.Р., което е в съответствие с правилата
за провеждане на избор на членове на управителния съвет и за вземане на решение за това,
предвидени в Устава и Правилника за дейността на сдружението. С това са защитени както
правата на лицата, които са предложили кандидати за членове на управителния съвет на
общото събрание от 05.10.2020 г. и на лицата, предложени за членове на този орган на това
общо събрание, но също така и правата на членовете, участвали в общото събрание на
07.06.2021 г. и предложили на него определени лица за членове на управителния съвет и на
тези, които са били предложени да бъдат избрани за членове на този орган на това второ
общо събрание, на което този въпрос е разискван, т.е. защитени са в пълна степен правата на
всички членове на сдружението.
С оглед горното съдът счита, че по делото не се доказа да е налице соченото от ищеца
нарушение на процедурата за приемане на решението по т. 6 от дневния ред за избор на
лицето В.Р. за член на управителния съвет, установена в Устава на ответното сдружение и
това решение не е незаконосъобразно.
9
Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че решението за избор на лицето
В.Р. за член на управителния съвет, прието на 07.06.2021 г. на общо събрание на членовете
на Сдружение „М.“, не страда от нито един от посочените от ищеца пороци. То е
законосъобразно и предявените конститутивни искове за неговата отмяна са неоснователни
и трябва да се отхвърлят.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено
своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му
се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 450
лв. – адвокатско възнаграждение без ДДС, за което се представиха доказателства, че е
платено и което по размер е под този, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от
Висшия адвокатски съвет, поради което не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Т. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******“ № 11 срещу Сдружение „М.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Будапеща“ № *******, искове с правно основание чл. 25, ал. 4
ЗЮЛНЦ за отмяна на решение от 07.06.2021 г. на общото събрание на членовете на
Сдружение „М.“ за избор на лицето В.Р. за член на управителния съвет на
сдружението, което е незаконосъобразно поради следните нарушения: 1) с решението е
разгледан въпрос, който не е включен в дневния ред, посочен в поканата, с която е свикано
общото събрание; 2) при приемане на решението е нарушено правилото, предвидено в чл.
12, ал. 4 от Устава, изискващо всички текстове, които подлежат на разглеждане и гласуване
от общото събрание да бъдат публично оповестени или изпратени на членовете по
възможност най-малко две седмици преди насроченото заседание; 3) при приемане на
решението е нарушена процедурата, която е регламентирана в Устава, за предлагане на
лица, които да бъдат избрани за членове на управителния орган на сдружението и по
отношение на които да бъде извършено гласуване от членовете на общото събрание в
хипотезата на прекъсване на заседанието на общото събрание съгласно чл. 14, ал. 6 от
Устава и продължаване разглеждането на въпроса за избор на членове на управителния
съвет на следващо заседание на общото събрание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. С. Т. да заплати на Сдружение „М.“
сума в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11