Р Е Ш Е Н И Е
№ 404/6.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5849 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Акаунт офис“
ДЗЗД срещу Наказателно постановление № 03 – 010997 от 09.10.2019 г., издадено
от Д.Н.Д., изпълняваща
длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на
дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в,
ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв. за това, че на
02.07.2019 г. в обект „офис“, находящ се в гр. Варна,
ул. „Георги Живков“ № 22, в качеството на работодател, видно от разчетно-платежна ведомост за м. май 2019 г. не е изплатил
начисленото трудово възнаграждение за извършената работа за м. май 2019 г. на
лицето Д.П.С. в размер на 395,79 лв. – нарушение по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното
производство и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от адв. Ц.Д. ***. Излага
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа искането
за отмяна на наказателното постановление. В условията на евентуалност прави
искане за изменение на наказателното постановление, като бъде намалена
наложената имуществена санкция.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от Д.О. –
началник на отдел АИПО в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление. Излага съображения, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 02.08.2016 г. бил сключен трудов договор със 6 - месечен срок за изпитване между
„Акаунт Офис“ ДЗЗД и Д.П.С., като страните се съгласили последната да изпълнява
длъжността „отчетник, счетоводство“ при основно трудово възнаграждение в размер
на 420,00 лева, което да бъде изплащано до 30-о число на месеца, следващ месеца
на изработването.
През месец май 2019 г. въззивното дружество начислило възнаграждение на Д.С. в
размер на 395,79 лева.
На 12.09.2019 г. служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, сред които св. С.Б.И. (инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна), извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на „Акаунт Офис“ ДЗЗД.
Повод за проверката бил
получен сигнал от Д.С. за неизплатени трудови възнаграждения.
По време на документалната
проверка, която се състояла на 17.09.2019 г. били представени разчетно-платежни ведомости, в това число и за месец май
2019 г., от които се установило, че липсва подпис на лицето Д.П.С. в тези
ведомости, включително за м. май 2019 г. Упълномощеното лице, присъствало на
документалната проверка, потвърдило неизплащането на възнаграждението. До
приключване на проверката възнаграждението на работника не било платено.
На
30.09.2019 г. св. И. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.
270, ал. 3 КТ, който бил връчен на упълномощено лице. Представителят на
дружеството написал възражения, че са приложени доказателства (вайбър съобщение), че лицето е поканено да получи
възнаграждението си, както и че са налице предпоставките за приложението на чл.
28 ЗАНН поради маловажност на случая.
На
09.10.2019 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. С.Б.И., и писмени доказателства и доказателствено средство: протокол за извършена проверка; 3
бр. разчетно-платежни ведомости; трудов договор;
таблица за отчитане явяването/неявяването на работа; идентификационна карта;
призовка по чл. 45, ал. 1 АПК; заповед на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; обяснение от М.К.К. – С. от 17.09.2019 г.; обяснение от М.М.М от 02.08.2019 г.; извлечение от Вайбър,
съдържащо електронни съобщения от 08.08, без посочена година; покана за
изплащане на трудово възнаграждение от „Акаунт офис“ ДЗЗД до Д.П.Ж.; покана за
посещаване на офиса за разписване на документи; системен бон издаден от
„Български пощи“ на 18.09.2018 г.; покана за изплащане на трудово
възнаграждение от 30.09.2019 г., адресирана до Д.П.Ж.; разписка, издадена от Спиди, от 30.09.2019 г.; покана за получаване на трудово
възнаграждение от „Акаунт офис“ ДЗЗД до Д.П.Ж. от 30.09.2019 г.; товарителница
от Д.П.Ж. до „Акаунт офис“ ДЗЗД; товарителница № 50605709891, издадена от Спиди; молба от Д.П.С. от 02.08.2016 г.; автобиография на Д.П.С.;
два броя пликове от писма до Д.П.Ж.; два броя известия за доставяне; два броя
обратни разписки; ведомост за заплата за периода от месец август 2016 г. до
месец юли 2019 г.; платежна ведомост за месец май 2019 г.; пълномощно в полза на М.К.К. – С.
от управителите на „Акаунт офис“ ДЗЗД; заповед № ЧР – 1596/08.10.2019 г. на
директора на Изпълнителна агенция „ Глава инспекция по труда“ – Варна и АУАН.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. С.Б.И. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. И. се установява, че при
извършената проверка на въззивното дружество се е
установило, че през месец май 2019 г. въззивното
дружество е начислило възнаграждение на работника Д.П.С., но същото не е
заплатено до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г. е неделя (неприсъствен
ден). Показанията на св. И. съответстват и на представената от дружеството разчетно-платежна ведомост.
Датата, до която е следвало
да бъде изплатено трудовото възнаграждение на работника С., се установява от
трудовия договор между страните по трудовото правоотношение.
От представеното по делото
удостоверение от „Акаунт Офис“ ДЗЗД се установява, че възнаграждението на С. е
платено впоследствие.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
св. И. и писмените доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл. 399 КТ посочва,
че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени
от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно органът, който може
да налага административни наказания по Кодекса на труда, е изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваното наказателно
постановление е било издадено от изпълняващ длъжността директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна. По делото е налице заповед, с която главният
секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е определил по
време на отсъствието на И.А.И. (директор на ДИТ – Варна) за периода от
08.10.2019 г. до завръщането на титуляря служебните задължения на длъжността
директор на ДИТ – Варна да се изпълняват от Д.Н.Д.. По делото е приложена
заповед на ИД на ИАГИТ, издадена на 12.01.2010 г., в т. 4 от която
изпълнителният директор е оправомощил директорите
на дирекции „Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления по
актове, съставени от инспектори от
съответната Дирекция „Инспекция по труда“.
На следващо място съдът
намира, че АУАН също е съставен от компетентен орган - св. И., която е заемала
длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Според
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. В чл.21, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е посочено, че при и
по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и
има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в
други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Следователно св. И.
като инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна има правомощия да
съставя АУАН.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описанието на нарушението.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от
страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението
е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект
да разбере в какво е обвинен.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон - разпоредбата чл. 128, т. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От анализа на приложимата
нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в уговорения между страните по трудовото правоотношение срок. Тоест с
неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото
възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на
визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение.
Съдът намира, че след като
не е изплатило до края на м. юни 2019 г. работната заплата на Д.П.С., то
дружеството със своето бездействие на 02.07.2019 г. (последният ден, на който е
дружеството не е било в забава е 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г. е
неприсъствен ден – неделя) вече се е намирало в нарушение.
По
възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че не следва да
обсъжда възраженията на въззивното дружество в
следния смисъл: работникът С. е работила само 4 месеца, след което излиза в
отпуск поради бременност и раждане на дете; работникът се е обучавала, а не е
полагала труд – същата следвало да плаща възнаграждение на работодателя, а не
работодателя да плаща заплати и осигуровки; дружеството не е социална служба;
държавата не стимулира наемането на млади жени без деца, бъдещи майки;
наемането на подобен служител води до фалит; работникът пуснала неправомерна
жалба в Дирекция „Инспекция по труда“; работникът подвела служител в
дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие;
работникът се „отървала“ да изплати обезщетение за неспазено предизвестие;
заради работникът напуснал служител в дружеството и дружеството е
санкционирано; дружеството внася редовно задълженията си към персонала.
Посочените обстоятелства са неотносими към законосъобразността на наказателното
постановление и по-конкретно към съставомерността на
деянието. Освен това същите не представляват и обстоятелства, изключващи
обществената опасност и противоправността на
деянието, поради което нито следва да бъдат доказвани, нито следва да бъдат
взети предвид от съда при постановяването на крайния съдебен акт.
Съдът намира, че ирелевантно се явява и
възражението, че е изпратена покана по вайбър до
работника за получаване на трудовото възнаграждение. В случая е възникнала
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 412а, т. 2 КТ за нарушения на трудовото законодателство на дружествата,
създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, се налагат имуществени санкции.
Законодателят по изключение е предвидил специална правосубектност
на дружествата по ЗЗД, която възниква по силата на закона и само за целите
предвидени в закона – налагане на имуществена санкция при извършване на
нарушение на трудовото законодателство. Поради това е неоснователно
възражението, че „Акаунт офис“ ДЗЗД не може да бъде субект на отговорност за извършено
нарушение на Кодекса на труда.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Поради това
съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на
чл.128, т. 2 КТ.
По размера на
имуществената санкция:
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1.
нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2.
от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.
От събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение на С. за месец май 2019 г. е заплатено от работодателя в пълен
размер непосредствено след приключване на проверката от контролните органи.
Няма данни за работника да са произтекли вреди от закъснялото изпълнение на
задължението. Поради това и съдът намира, че са налице предпоставките,
залегнали в нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ.
Наказващият орган е наложил имуществената санкция над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя.
При индивидуализиране
на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат
данни въззивното дружество да е санкционирано за
подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме,
че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27,
ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 100 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер
на 150 лв. бъде намалена до предвидения в закона минимум от 100 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради
това, че жалбата е уважена по направеното евентуално искане за изменение на
наказателното постановление в частта относно определения размер на наложената
имуществена санкция.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 010997 от
09.10.2019 г., издадено от Д.Н.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Акаунт Офис“ ДЗЗД на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 150 (сто и петдесет)
лева на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: