Р Е Ш Е Н И Е №261377
20.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 18403/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор.
Искова молба на Н.П.Г.,
ЕГН **********,***, депозирана против държавен фонд „Земеделие„, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в
София , бул. Цар Борис ІІІ № 136, и с предявен отрицателен установителен иск с правно основание в чл.439
от ГПК.
Фактите в исковата молба :
Между страните имало договор под *********, сключен на
11.03.2008г. с предмет: предоставяне на помощ de mimimis за закупуване на фураж за
изхранване на животни през 2008 година. По силата на договора, Г. получил сума
от 3000 лева, която следвало да използва за закупуване на фураж и да върне;
сумата не била върната. Ответния фонд се
снабдил за вземането си с изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 5998/2011 год. по описа на ПРС.
Ищецът
твърди обаче, че вземането е погасено с изтичането на погасителна давност и
моли да се установи по реда на чл. 439 от ГПК недължимост по отношение на
ответника на следните суми, за които е издаден изпълнителния лист: 3000 лева – главница , 1091.51 лева- лихва за
забава за периода от 07.04.2008г до 30.03.2011г., 2635.80 лева – законна лихва
за париода от 31.03.2011г. до 12.11.2019г. и таксите по частното дело в размер
на 344.59 лева.
Ответникът оспорва иска и моли да се
отхвърли. Твърди, че давността не е изтекла, тъй като е била спирана или
прекъсвана.
Искът е допустим, при наличие на
интерес от исканото установяване.
По същество:
По
възникването на вземането и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист
за него, не се спори. Тук съдът следва да отбележи , че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК ( отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са изменили или погасили
това вземане
като притезание ( срв., решение № 101
от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска на
релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като
основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не
са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало
валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически
факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ
давностен такъв за изпълнение. По
съществуването на вземането на ответния фонд срещу ищеца по силата на договор
не се спори, а и по делото е представено копие от него и прилежащата му документация ( л. 31 и
сл.).Тоест, вземането на фонда по договора е било изискуемо към датата на
подаването на заявлението по чл. 417 в съда , което на свои ред се е случило
най- късно на дата 01.04.2011г, след като заповедта за незабавно изпълнение е
издадена на тази дата. Доколкото при проверката по реда на чл. 418 от ГПК ,
съдът проверява изискуемостта на вземането , ако такава не бе настъпила, съдът
не би допуснал незабавното изпълнение, по аргумент от противното от чл. 418 от ГПК. Затова настоящия състав приема, че давност тече най – късно от
01.04.2011г., тъй като в договора няма уговорен срок за връщане на сумата
.
Сама по себе си, давността е период на
бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация.
Като такъв , тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за
доказването на който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което
кредитора следва да докаже.
По делото отсъстват данни давността да е спирана и/или
прекъсвана; има такива твърдения на ответния фонд, но те останаха недоказани.
Няма данни за образувано за събиране на вземането изпълнително дело, за признание
на Г., че вземането съществува или за
подадедно от него възражение против издадената заповед.За пълнота, няма и данни за предявен от кредитора иск за
вземането, макар и при липса на възражение против издадената заповед, фонда
няма интерес от такъв, след като вземането му е снабдено с изпълнителна сила.
Следва
да се каже също така, че при исковете по чл. 439 от ГПК , с които се оспорва
принудителното изпълнение, предмет на иска е изпълняемото право (вземането),
така, както е описано в издадения изпълнителен лист; горното важи както в
случаите , когато същия е издаден
възоснова влязла в сила без възражение заповед за плащане , така – и на
още по силно основание – тогава , когато листа е издаден възоснова ползващо
се със сила на пресъдено нещо
решение.Затова и в диспозитива на
решението следва да се посочи точно
изпълняемото право в размера съобразно изпълнителното основание.
Отсъства
основание длъжникът – ищец да се позове на кратката, тригодишна погасителна
давност, но въпреки това, давността е изтекла. Искът е основателен.
Разноските се присъжат в тежест
на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на
държавен фонд „Земеделие„, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София , бул. Цар Борис ІІІ № 136, че в
отношенията между страните, Н.П.Г., ЕГН **********,***, не дължи на фонда плащане на следните суми
, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по частното гр. дело № 5997 по описа на РС Пловдив за 2011 г.: 3000 лева
дължима неизплатена главница по
16133180/11.03.2008г., 1091.51 лихва за забава за периода 07.04.2008г до
30.03.2011г, законната лихва върху главницата от датата на 31.03.2011г до
окончателното изплащане на вземането , и 344.59 лева разноски по частното дело,
поради погасяването им чрез давност.
Осъжда държавен фонд „Земеделие„, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в
София , бул. Цар Борис ІІІ № 136, да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 985.32 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на Окръжен съд гр. Пловдив, в срок от две седмици от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ