№ 2628
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Н. Х. К., с ЕГН **********, чрез
адв.С.Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, длъжник по изп. дело
№ 20178510406511 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, с район на действие
Софийски градски съд, срещу отказ на съдебния изпълнител от 13.05.2022 г.
да уважи молба на длъжника за отстраняване на очевидна фактическа грешка
в Постановление за прекратяване на изпълнителното дело с изх. №
24150/09.05.2022 година.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителният лист и заповедта за
незабавно изпълнение, въз основа на които е образувано изп. дело №
6511/2017 г., са издадени на осн. чл. 417 от ГПК в полза на „Уникредит
Булбанк“ АД по ч.гр.д. № 67485/2017 г. по описа на Софийски районен съд, а
в постановлението за прекратяване като взискател бил посочен „ЕОС М.“
ЕООД, което счита за фактическа грешка.
Поддържа, че по делото не са извършени валидни изпълнителни
действия поради липсата на легитимен взискател още от момента на
образуването му - 06.12.2017 г., тъй като вземането на „Уникредит Булбанк“
АД към Н. К. било прехвърлено на 04.12.2017 г. на „Г.Б. България“ ЕООД,
ЕИК ****. Сочи, че едва на 01.08.2018 г. „Уникредит Булбанк“ АД уведомило
съдебния изпълнител, че вземането му към Н. Х. К. е цедирано.
Намира, че изпълнителното дело е прекратено законосъобразно, но
основанието не следва да бъде единствено липса на извършени изпълнителни
действия в продължение на две години, а и липса на легитимен взискател.
1
Обобщава, че „ЕОС М.“ ЕООД изобщо не е страна в изпълнителното
производството и не следва да бъде посочено като взискател в
постановлението за прекратяване.
Иска се от съда да постанови решение, с което да даде указания на ЧСИ
М.П. да отстрани очевидната фактическа грешка в Постановлението за
прекратяване на изп. дело № 20178510406511 от 09.05.2022 година.
Жалбоподателят претендира направените разноски в настоящото
производство.
В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител заема
становище, че същата е недопустима – насочена срещу неподлежащо на
обжалване съгласно чл. 435 ГПК действие на съдебния изпълнител,
евентуално намира жалбата за неоснователна.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано с разпореждане от
06.12.2017 г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД от същата дата, въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение от 12.10.2017 г., издадена по гр.д.
№ 67485/2017 г. по описа на СРС, 24 с-в и Изпълнителен лист от 12.10.2017 г.
по същото дело, с който Н. Х. К., с ЕГН **********, е осъден да заплати в
полза на взискателя 4877,16 лева – главница, ведно със законната лихва от
26.09.2017 г. до окончателното изплащане, 1008,41 лева – договорна лихва и
640,90 лева – разноски за производството. С молбата за образуване е
направено искане да се извърши пълно имуществено проучване за длъжника,
да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение, да се впише
възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, да се наложи
запор на МПС, собственост на Н. К., ако такива бъдат установени, както и
насочване на изпълнението срещу движимите вещи на длъжника. Поискано е
още налагане на запор на банковите сметки на Н. К. и запор на дружествените
дялове на същия.
На 01.08.2018 г. по изпълнителното дело е постъпило писмо от
„Уникредит Булбанк“ АД (л. 88-89), съгласно което на 04.12.2017 г. е сключен
договор за цесия, съгласно който банката прехвърля вземания, сред които и
процесното, на цесионера „Г.Б. Р.Б.“ ЕООД, с ново наименованието „Г.Б.
България“ ЕООД, с ЕИК ****. Със същото писмо е поискано като взискател
по изпълнителното дело да бъде конституирано посоченото дружество.
Въз основа на молба по изпълнителното дело от 20.03.2019 г. (л.95) на
основание чл. 429, ал. 1 ГПК „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК **** е конституирано
като взискател по делото в качеството му на цесионер на процесното вземане.
В молбата е посочено, че вземането на „Уникредит Булбанк“ АД към Н. Х. К.
е цедирано с договор за цесия от 04.12.2017 г. на „Г.Б. България“ ЕООД, ЕИК
****. Посочено е още, че на 26.09.2018 г. същото вземане е цедирано на „ЕОС
С.“ ЕООД, ЕИК ****, а на 15.10.2018 г. вземането е прехвърлено на „ЕОС М.“
2
ЕООД.
С молба от 07.03.2022 г. (л.161) и молба от 25.03.2022 г. (л.165)
длъжникът Н. К. е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено поради
изтичане на две години от последните предприети изпълнителни действия. По
молбите е постановен отказ.
На 28.03.2022 г. длъжникът Н. Х. К. е получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 14390/28.03.2022 година (л.172), с която съдебният
изпълнител го е поканил да заплати в срока за доброволно изпълнение
дължимите суми към конституирания взискател „ЕОС М.“ ЕООД, като го е
уведомил и за сключените договори за цесия във връзка със задължението му.
С Разпореждане от 30.03.2022 г. (л.211) съдебният изпълнител е
отменил отказите си за прекратяване на делото.
Във връзка с молба от длъжника от 01.04.2022 г. (л.212-214), на
09.05.2022 г. е изготвено Постановление за прекратяване на изпълнителното
дело с изх. № 24150/09.05.2022 г. (л.253), съгласно което са настъпили
обстоятелствата по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно - взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години. В постановлението е посочено още, че към молбата за конституиране
на „ЕОС М.“ ЕООД са представени преписи oт договорите за цесия,
сключени между „ЕОС С.“ ЕООД, а от 15.10.2018 г. вземането е прехвърлено
на „ЕОС М.“ ЕООД, но липсва първоначалният договор за цесия, сключен на
04.12.2017 г. между „Уникреднт Булбанк“ АД (цедент) и „Г.Б. България“
ЕООД (цесионер), от който да е видно, че вземането е прехвърлено
законосъобразно в цялост, с всички права и привилегии.
По делото липсват данни постановлението да е обжалвано от взискателя
„ЕОС М.“ ЕООД.
На 13.05.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от Н. Х. К.
по чл.247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
постановлението за прекратяване (л.261), по която на същата дата е
постановен отказ от частния съдебен изпълнител.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт. Настоящият съдебен състав намира, че производството по
поправка на очевидна фактическа грешка е допустимо в рамките на
изпълнителното дело, а постановеният от съдебния изпълнител акт по чл.248
ГПК подлежи на обжалване, поради което в случая жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил
хипотезите за прекратяване и приключване на изпълнението. Сред
изброените основания за прекратяване на изпълнението е и това по т. 8, с
3
която е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тази
процесуална норма представлява санкция за взискателя, който бездейства
значително време, като не предприема действия за удовлетворяване на
допуснати до принудително изпълнение права.
С влязло в сила постановление по изп. дело № 20178510406511 ЧСИ
М.П., peг. № 851 е констатирал бездействието на взискателя по делото за
периода по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е прекратил производството.
Очевидна фактическа грешка е налице в случаите, при които има
несъответствие между формираната воля на съда, съответно съдебния
изпълнител, и нейното външно изразяване в текста на постановения акт,
което може да се дължи на грешка при изписването, замяната на цифри,
грешка в пресмятането и други.
В случая волята на съдебния изпълнител е ясно изразена и не се открива
несъответствие между мотивите и диспозитива на постановлението, поради
което молбата за поправка на явна фактическа грешка е неоснователна.
Допълване на постановлението за прекратяване на делото, като бъде
посочено, че същото се прекратява и поради липса на легитимен взискател, би
било недопустимо. От една страна, такова основание за прекратяване не е
уредено с разпоредбата на чл. 433 ГПК. От друга страна, въпросът дали по
отношение на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ е съществувало
процесното вземане към момента на образуване на делото, съответно дали
изпълнителното производство е било надлежно образувано и проведено, не
може да бъде разрешен посредством допълване или отстраняване на очевидна
фактическа грешка в постановлението за прекратяване.
Поради посоченото, за жалбоподателя липса правен интерес от
депозиране на молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство.
Следователно, частният съдебен изпълнител правилно е отказал да извърши
поисканото от жалбоподателя действие.
По изложените съображения отказът на съдебния изпълнител да измени
постановление за прекратяване следва да бъде потвърден като
законосъобразен, а жалбата срещу него да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Х. К., с ЕГН **********,
4
чрез адв.С.Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, длъжник по изп.
дело № 20178510406511 по описа на ЧСИ М.П., peг. № 851, с район на
действие Софийски градски съд, срещу отказ на съдебния изпълнител от
13.05.2022 г. да уважи молбата на длъжника за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в Постановлението за прекратяване на изпълнителното
дело с изх. № 24150/09.05.2022 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5